РЕШЕНИЕ № 445
гр. Пловдив 27.07.2016 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с.,
в публично заседание на 28 юни 2018г.
в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА - ГИЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 435/2017
г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 79 и 86 от ЗЗД вр. чл.
99, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, ул. „Княз
Александър Дондуков“ № 19, ет.2, моли
ответникът Й.Б.Р. ЕГН ********** ***, да
бъде осъден да му заплати като правоприемник и цесионер на „БАНКА ДСК“ ЕАД –
цедент сумите:
-
32 443.62
лв. – главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от
19.05.2008 г.,
-
597.18
лв. – възнаградителна лихва по същия договор, включена в анюитентните
вноски, дължими за периода 15.07.14 – 15.11.14 съгласно погасителен план –
неразделна част от договора;
-
15 380.30
лв. – наказателна лихва, дължима за периода 13.12.14 до датата на подаване на исковата молба –
14.7.17 г.,
-
Законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 14.7.17 до
окончателното погасяване.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, като
представя списък на разноските.
Подробни съображения са изложени и в писмена защита,
депозирана от процесуалния представител на страната.
Ответникът Й.Б.Р. моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Подробни съображения се излагат и в
писмена защита, депозирана от процесуалния му представител адв. Н.. Претендира разноски по представен списък на
разноските.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
Няма спор по делото, че между ответника Й.Б.Р. и „БАНКА
ДСК“ ЕАД е
сключен договор за кредит за текущо потребление от 19.5.08 г., представен към
исковата молба.
Съгласно клаузите на договора банката отпуска на
ответника Р. кредит в размер на 35 000 лв., със срок за издължаване 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване. Определена е падежна дата – 15-то
число на месеца.
Няма спор между страните, че кредитът е усвоен изцяло по
разплащателна сметка на ответника, като видно от подписания между страните
погасителен план – неразделна част от договора датата на първа погасителна вноска е
15.07.2018 г., а на последната – 15.06.2018 г. В погасителния план е посочено,
че кредитът е усвоен на 15.06.2008 г.
Първият спорен въпрос по делото е легитимира ли се ищеца
като надлежен носител на вземания по процесния договор, придобити по силата на
валиден договор за цесия, налице ли е редовно уведомяване на длъжника за
прехвърляне на вземанията по договора.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания от 24.11.15 г., сключен с „БАНКА ДСК“ ЕАД, е
придобил вземанията на банката срещу ответника
по посочения договор от 19.5.2008 г., който бил обявен за предсрочно
изискуем на осн. чл. 19.2 от общите условия поради допусната забава на
плащанията на главница и/или лифхви над 90 дни. Предсрочната изискуемост била
обявена на ответника чрез нотариална покана, връчена на 13.12.14 г.
Ищецът твърди, че по силата на договора за цесия е
придобил вземането на банката по договора за кредит ведно с всички привилегии,
обезпечения и други принадлежности. Прехвърлянето на вземанията било изрично
потвърдено в от банката в приложено към исковата молба потвърждение.
Ищецът като цесионер, упълномощен от банката – цедент,
бил изпратил уведомление до ответника с писмо с обратна разписка. Същото не
било получено от ответника, тъй като не било потърсено. Ищецът счита, че
извършените действия представляват надлежно уведомяване, като се позовава на
чл. 13.6 от приложимите към договора общи условия, според което длъжникът поема
задължение да уведоми кредитора си при промяна в местоживеенето, което
длъжникът не бил направил. Евентуално, ако се приеме, че горното връчване е
нередовно, ищецът поддържа тезата, че с връчването на исковата молба и
приложенията към нея, ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на
вземанията по посочения договор за кредит.
Ответникът на първо място възразява, че липсват доказателстства за прехвърляне на
вземанията по процесния договор от банката като цедент на ищеца като цесионер.
В тази връзка възразява, че в приложеното към допълнителната искова молба
извлечение от протокол за предаване на 122 бр. кредитни досиета е посочена дата
на договора от 19.6.08 , а всъщност се търсят суми по договор от 19.5.08 г.
Възразява, че не е надлежно уведомен за
цедиране на вземането, като в т.нар. уведомление – приложение към исковата
молба, също се сочи договор от 19.06.08, а не такъв от 19.05.08 г. Освен това
възразява, че от представените доказателства не е ясно какво всъщност е изпратено
по български пощи с посоченото от ищеца писмо с обратна разписка.
Ищецът представя договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 24.11.2015 г., по силата на който БАНКА ДСК ЕАД му прехвърля
вземанията, посочени в
приемо-предавателен протокол срещу покупна цена. Съгласно пар.5 от договора
прехвърлянето на вземанията настъпва от „датата на прехвърляне“ /определена в
т. 1.2 от пар.1 от договора/. Съгласно пар. 5.3 продавачът се е задължил да
предостави на купувача писмено потвърждение за настъпилото прехвърляне на
вземането.
Ищецът представя писмо от БАНКА ДСК ЕАД /л.26/, с което
банката потвърждава настъпилото прехвърляне на вземанията, подробно описани в
приемо-предавателен протокол към договора за цесия с дата на прехвърляне
4.12.2015 г.
Представя се и пълномощно за ищеца /л. 25 от делото/ да
уведоми от името на БАНКА ДСК ЕАД всички длъжници по вземанията по кредити,
които банката е цедирала с договора за
цесия от 24.11.15, като пълномощникът „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД има право да
подпише писмените съобщения по чл. 99, ал.3 от ЗЗД от името на банката до
длъжниците по прехвърлените вземания, описани в приемо-предавателния протокол
към договора за цесия.
Приемо-предавателният протокол към договора за цесия е
представен към допълнителната искова молба /л. 47/. Същият е подписан на
4.12.2015 г., като в същия ответникът фигурира Й.Б.Р. с посочени данни: пакет
„програми“, сметка 0000000015743291, дата на разрешаване – 19.06.2008, дата
падеж 19.06.2018, срок -120, валута BGN, разрешен размер
35 000, главница 32 443.62, законова лихва 2 599.49, такси 120,
съдебни разноски при еврови кредите EUR 1549.88, съдебни разноски при евровите кредити BGN 1549.88, дълг оригинална валута към 3.12.15 –
66 643.14 лв.
Представя се и писмо от 6.1.16, адресирано до ответника ,
с което същият се уведомява от ищеца по силата на изричното му упълномощаване
от банката, за „прехвърляне на вземането на банката“ към Й.Р., което вземане
произтича от договор за кредит от 19.06.2008 и е в общ размер на 66 643.14
лв.
Приложена е обратна разписка от 10.2.16, от която е
видно, че изпратено писмо до ответника не е потърсено /л.29/.
При така представените доказателства съдът намира, че не
може да се мотивира категоричен извод, че вземанията на БАНКА ДСК ЕАД по
процесния договор, сключен на 19.05.2008 г. са предмет на договора за цесия от
24.11.2015 г., тъй като в описанието на данните по отношение вземането спрямо
ответника Р. са налице несъответствия, които не могат да бъдат пренебрегнати.
За да се приеме, че цесионерът е придобил вземанията по
конкретно облигационно правоотношение, следва това облигационно правоотношение
да е еднозначно определено, като тежестта за доказване на правоприемството тежи
изцяло върху ищеца.
В случая в приемо-предавателния протокол са описани: дата
на разрешаване – 19.06.2008, дата падеж 19.06.2018.
Датата 19.06.2008
не съвпада с датата на сключване на процесния договор за кредит –
19.05.2008, както и с посочената в погасителния план дата на усвояване –
15.06.2008 г. От заключенията на ССЕ по делото се установява, че на дата
19.6.08 банката е превела на кредитополучателя сумата от 35 000 лв. по
процесния договор, но датата на фактическото превеждане на кредитната сума от
банката не е равноназначна на дата на разрешаване на кредита.
Освен това не съответства и датата на последния падеж – в
приемо-предавателния протокол се сочи дата 19.06.2018 г., а по представения
погасителен план падежите са са 15-то число и последният падеж е на 15.06.2018
г.
Възражението на ищеца, че ответникът не бил доказал
съществуването на друго облигационно отношение между него и банката, не може да
бъде споделено. Ответникът не е длъжен да доказва какви облигационни отношения
има между него и банката. Няма никаква пречка между страните да се сключат
повече от един договор за кредит, включително и в рамките на няколко дни.
Ищецът, който твърди, че е придобил вземанията по определено облигационно
правоотношение, е длъжен да докаже това си твърдение, като проведен пълно доказване
и установи еднозначно за кое облигационно правоотношение става дума. В случая
съдът приема, че такова доказване не е осъществено предвид посочените
несъответствия между данните на договора, по който се търсят суми по настоящето
производство, и този, описан в приемо-предавателния протокол.
Следва да се отбележи, че и в изпратеното уведомление до
ответника от 6.1.16 се сочи договор от 19.06.2008 г., а по делото се търсят
вземания по договор от 19.05.2008 г.
С оглед горното съдът приема, че ищецът не е доказал
надлежно, че по силата на договора за
цесия от 24.11.15 е придобил вземанията на банката срещу ответника по договора
за потребителски кредит от 19.05.2008 г., което е достатъчно основание да се
отхвърли предявения иск като неоснователен.
На въпроса дали е настъпила надлежно предсрочна изискуемост на кредита по
договора от 19.05.2008 във връзка с връчване на нотариална покана до ответника
/л. 30-31/, съдът намира, че следва да се отговори отрицателно.
В представената нотариална покана, отправена от името на БАНКА ДСК ЕАД до ответника се сочи,
че поради забава в погасяване на задълженията по сключен с банката договор за
банков кредит от 19.06.2018 г., отпуснат в размер на 35 000 лв. за срок от
120 месеца, отчитан по посочена сметка и на основание предвидените в този
договор условия, банката обявява кредита
за предсрочно изискуем, като счита цялата непогасена главница по кредита
дължима от датата на връчване на писмото, при което върху същата главница
следва да се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с
предвидената в договора надбавка за забава.
На първо място, в така изпратената нотариална покана се
сочи друга дата на договора - договор от 19.06.2008 г., а процесният договор е
от дата 19.05.2008. Датата на сключване на договора е съществен елемент от
индивидуализацията му, при което не може да се приеме, че така изпратената
нотариална покана съдържа редовно волеизявление на кредитора за обявяване
предсрочната изискуемост на задълженията по договора от 19.05.2008. Без значение
е обстоятелството дали има друг договор между същите страни с дата 19.6.08
г. Обявяването на предсрочната
изискуемост е право на кредитора, но за надлежното му упражняване кредиторът
трябва ясно и еднозначно да посочи на първо място, за кой конкретно договор
става въпрос, а освен това да се посочат и конкретните параметри на
неизпълнението, на размера на вноските с ненастъпил падеж, които ще се считат
за предсрочно изискуеми и т.н. Допуснатите технически грешки от кредитора по отношение
индивидуализиране на договора могат да
бъдат поправени с ново уведомление до длъжника, каквото в случая не е налице.
При това положение не може да се приеме, че изпратеното
до длъжника уведомление, връчено на 13.12.14 г. касае именно договора за
потребителски кредит от 19.05.2008 г., предмет на настоящето съдебно
производство, при което се налага извод, че по този договор не е настъпила
твърдяната предрочна изискуемост.
При това положение се налага извод, че с процесния
договор за цесия цесионерът не може да придобие вземанията на банката по
договора за кредит в твърдяния им размер, обусловен от настъпването на
предсрочна изискуемост на целия кредит. Ако условно се приеме, че именно
вземания по договора от 15.6.08 са предмет на договора за цесия, то техния размер към дата 3.12.15 г. би бил
различен от размера, описан в приемо-предавателния протокол.
Предвид посоченото съдът намира, че предявеният иск не е
доказан по основание, тъй като не се установява с договора за цесия ищецът „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да е придобил надлежно вземанията на БАНКА ДСК ЕАД по
договора за потребителски кредит от 19.05.08, при което същият следва да се
отхвърли като неоснователен, като е безпредметно объждането на въпросите,
свързани с размера на задълженията.
Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като в
полза на ответника се присъдят направените по делото разноски в размер на
2 585 лв. по представения списък на разноските.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск от
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, район „Оборище“, ул. „Княз Александър Дондуков“ № 19,
ет.2, против Й.Б.Р. ЕГН ********** ***,
ответникът да бъде осъден да му заплати
като правоприемник и цесионер на „БАНКА ДСК“ ЕАД – цедент сумите:
-
32 443.62
лв. – главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от
19.05.2008 г.,
-
597.18
лв. – възнаградителна лихва по същия договор, включена в анюитентните
вноски, дължими за периода 15.07.14 – 15.11.14 съгласно погасителен план –
неразделна част от договора;
-
15 380.30
лв. – наказателна лихва, дължима за периода 13.12.14 до датата на подаване на исковата молба – 14.7.17
г.,
-
Законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 14.7.17 до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, ул. „Княз Александър
Дондуков“ № 19, ет.2, да заплати на Й.Б.Р. ЕГН ********** *** сумата 2 585 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: