Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на двадесет
и първи май година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Снежана Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12663 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
два преки иска с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр.
с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Л.А.А., ЕГН **********,
чрез адв. Я.Д., с която са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД „ОЗК-З.“, да заплати сумата от
85 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на
16.11.2016 г. ПТП, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.09.2017г., както и сумата 1 773лв.
представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди за заплатени лекарства и медицински консумативи, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 24.02.2017г.- датата на
последното извършено плащане до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Излагат се съображения, че на 16.11.2016 г. в
гр. Костинброд, в района на бензиностанция „НИС П., автоцистерна марка „Волво" модел ,,FH" с per.
№ ******, управлявана от А.Р.К., при маневра потегляне с посока напред, без да
се убеди в нейната безопасност реализира ПТП с намиращият се на
бензиностанцията пешеходец Л.А.. При реализираното ПТП е пострадал ищецът Л.А.
в качеството си на пешеходец. Местопроизшествието е било посетено от дежурен
при КАТ в РУ-МВР-Костинброд, съставен бил Констативен протокол от
27.01.2017г.
Навежда
твърдения, че на 24.03.2017 г. ищецът е постъпил в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ" в
увредено общо състояние, с наличие на открита рана в областта на глезена. При
извършените изследвания му е поставена диагноза: Контузио
торакоадоминалис. Фрактура костариум
IV ЕТ II, III, IX, X синистра .Контузио
пулмонис билатералис
(контузия на бял дроб двустранно). Хемоторакс билатералис минималис (събиране
на кръв в белодробните кухини двустранно). Множествено счупване на ребрата.
Фрактура осис нази (носни
кости). Открита рана в областта на глезена. Счупване на метатарзална
кост 4 и 5 вляво, счупван на метатарзална кост на 2 и
3 пръст в дясно, на проксимална фаланга на 1- ви пръст. Проведено му е
консервативно лечение с медикаменти, след което е преместен в III- та клиника
по ортопедия и травматология за Оперативни процедури на таза и долния крайник
със среден обем и сложност - Ексцизия на лезии, на друга мека тъкан. По спешност му е направено
отстраняване на нежизненоспособните тъкани, поставена
му е стерилна превръзка и е изписан от клиниката за домашно лечение с препоръки
да не натоварва двата долни крайника.
Заявява,
че през първият месец след инцидента ищецът е изпитвал силни и интензивни болки
в областта на счупванията в областта на долните
крайници, както и гръдната област. Чувствал се е отпаднал, като нараняванията в
областта на ребрата и вътрешни органи са му причинявали болезненост, от която
не е могъл да спи, имал е напрежние при дишане и при
движенията в торса. Наложило му се е да ползва помощни средства (патерици), от
каквито не е имал нужда преди инцидента. Предписан му е строг постелен режим, без натоварвания и в пълен покои,
състоянието му налагало постоянни специализирани грижи, заради което е настанен
в център за рехабилитация - Хоспис „Щастливия
дом". По отношение на емоционалните последици след инцидента пострадалият
се е чувствал подтиснат и уплашен от преживяното, изпитвал е страх от
автомобили.
Навеждат
се доводи, че гражданска отговорност на водача на лекия автомобил е
застрахована при ответното дружество. Посочва, че ищеца е предявил пред
ответното дружество писмени претенции за изплащане на обезщетение за
причинените му от процесното ПТП имуществени и неимуществени
вреди, но ответникът отказал изплащане на обезщетение.
В срока по чл.367 ГПК ответното З. „О.“ АД е депозирало писмен отговор, в
който оспорва предявените искове, като
неоснователни. Оспорва механизма на ПТП, както и констативния протокол от
27.01.2017г. Оспорва вината на А.К.. Прави възражение за съпричиняване.
Оспорва твърдението, че за пострадалия са възникнали всички описани в исковата
молба като вид и характер вреди.
Наведено е възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва
претенцията на акцесорния иск за лихви, както и
началният момент, от който същите се претендират. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
В
срока по чл.372 ГПК, ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника се адв. П. поддържат предявените искове.
Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответника чрез адв.
К.оспорва предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От приетия по
делото Констативен протокол за ПТП от 27.01.2017г., се установява, че ПТП е
настъпило на 16.11.2016 г. около 16:30 часа автоцистерна марка „Волво" модел ,,FH" с per.
№ ******, управлявана от А.Р.К., при маневра потегляне с посока напред, без да
се убеди в нейната безопасност реализира ПТП с намиращият се на
бензиностанцията пешеходец Л.А.. В протокола е отразено още, че при ПТП е пострадал
Л.А., който получил счупване на пет ребра, охлузвания на краката и ръцете. /л. 8-9 от делото/
От представената
и приета по делото Епикриза на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“
ЕАД, се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 16.11.2016г. с
диагноза: множествени счупвания на ребра. Посочено е, че е проведено
консервативно лечение и на 24.11.2016г. е изписан с подобрение. Определени са
два контролни прегледа – 02.12. и на 22.12.2016г. /л.10-13
от делото/
По делото е
приета и Епикриза на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, от
която се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 24.11.2016г.
с диагноза: открита рана в областта на глезена, счупване на метатарзална
кост 4 и 5 в ляво, счупване на метатарзална кост на 2
и 3 пръст в дясно, на проксимална фаланга на 1-ви пръст. На същата датата е
извършена операция - Ексцизия на лезии, на друга мека тъкан. На 29.11.2016г. ищецът е изписан
от болничното заведение с определен ден за контролен преглед - превръзка. /л.14 от делото/
По делото са
представени и приети като писмени доказателства 6 броя фактури, ведно с касови
бонове на обща стойност 1 733 лева за заплатени от ищеца такса за грижа в „Хоспис Щастривия дом“, потребителска
такса и разходи за самостоятелна стая за денонощие. /л.
15-25 от делото/
Представена е и
претенция с вх. № 99-10070 от 12.05.2017г., съгласно която ищецът Л.А. е
предявил пред ответното застрахователно дружество искане за изплащане на
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди,
вследствие процесното ПТП. /л.26-29 от делото/
На лист 30-31 от делото е представено и прието писмо изх. № 15-4963 от
04.09.2017г., съгласно което ответното застрахователно дружество отказало
изплащане на обезщетение.
Прието е и Експертно решение № 1299 от 067 от 13.04.2018г., съгласно което
на ищеца е определена 94% трудово намалена работоспособност, с диагноза:
множествени счупвания на ребра, със срок на валидност - 01.04.2021г. /л.98 от делото/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р В.Т.,
неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно. СМЕ сочи, че при Л.А. в резултат на ПТП са били налице
следните травматични увреждания: Съчетана гръдно-коремна травма изразяваща се в
счупване на ребра двустранно- 4-то вдясно и на 2, 3, 9 и 10 ребра вляво, контузия
на белия дроб с двустранен хемоторакс, счупване на
следните предходилни кости-4 и 5 вляво и на 2 и 3-та
вдясно, както и на проксималната фалага на първи пръст
на десен крак. Установени са и мекотъканни увреждания
на меките черепни обвивки челно, както и на двете подбедрици
изразяващи се в разкъсноконтузни рани. Експертът е
посочил, че счупването на ребрата е довело до трайно затруднение на движението
на снагата за срок от около 1-2 месеца. Счупването на предходилните
кости е причинило трайно затруднение на движението на долните крайници за срок
от около 2-3,5 м. Контузията на белия дроб сама по себе си е причинила
разстройство на здравето временно опасно за живота. Двустранният хемоторакс също сам по себе си е причинил разстройство на
здравето временно опасно за живота. Мекотъканните
увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Прието е, че всички констатирани увреждания са получени в
резултат на грубо механично въздействие-удари или притискане между твърди тъпи
предмети и добре отговарят да са причинени при процесното
пътнотранспортно произшествие. Д-р Т. сочи, че тежестта
на уврежданията, както и засягането на голяма площ от телесната повърхност, счупването
на кости и размачкването на меки тъкани са причинили на пострадалия значителни
по интензитет и продължителност болки и страдания, които са били силни в
рамките на посочения възстановителен период. След приключване на
възстановителните процеси болезненост ще се наблюдава при промяна на времето и
при възможност физическо натоварване, която болезненост ще бъде до живот. По
отношение на представените с исковата молба фактури, вещото лице приема, че всички
извършени разходи, за които има представени финансови документи са в причинна
връзка и по повод лечението на причинените травматични увреждания от процесното ПТП. Тези за престоя в лечебното заведение са
задължителни и са регламентирани нормативно. Разходите реализирани за
продължаване на лечението и грижите в хосписа са по
желание. В.л. д-р Т. сочи още, че от
проведения личен преглед на 28.01.2019г. е установил, че пострадалият ищец и по
настоящем не е възстановен от причинените травматични
увреждания. Засегнатата функция на крайниците не е възстановена в пълен обем,
като няма да бъде възстановена докато е жив и по тази причина реализира медикобиологичният критерии постоянно разстройство на
здравето не опасно за живота. При постъпването в лечебното заведение по повод
пътния инцидент е отразено, че Л. А. е страдал от артериална хипертония. Според
СМЕ това страдание няма отношение към възстановяването на организма му от
причинените травматични увреждания, както и за причиняването на същите. При
постъпването в болничното заведение са констатирани стойности на кръвното
налягане от АН 130/90. Експертът пояснява още, че всички пациенти, които са
здравно осигурени заплащат потребителска такса за престоя в лечебно заведение /за времето на хоспитализацията/, която е процент от минималната работна заплата на ден, като при преглед
от специалист извършен с направление издадено от личен лекар /Талон № 3/ се
заплаща потребителска такса в размер на 1% от минималната работна заплата. При
лечение в спешно отделение не се заплащат такси. Посочва, че общоприета
практика е при изписване от лечебно заведение да се дават указания за спазване
на съответен хранителен, хигиенен и двигателен режим. В зависимост от това дали
конкретното лице е в състояние да го спазва в домашни условия или не и ако
финансовото му състояние позволява въпрос на личен избор е да се търсят услугите
на специализирани звена за долекуване, каквито са и хосписите.
Няма практика при изписване от лечебно заведение пациентът да се насочва или задължава
да се долекува в хоспис.
В обясненията си в о.с.з. на 05.02.2019г. вещото лице д-р Т. допълва, че походката на
ищеца А. е силно променена, осъществява се с помощни средства, стоежът е
нестабилен. Може да се придвижва на кратки разстояния. Възможни са загуба на
равновесие и падане, поради изчерпване на мускулната сила. Това е в резултат на
травмата на долните крайници, която тежка и подобряване не се очаква, тъй като
са минали повече от две години от травмата. В.л. д-р Т. пояснява, че се запознал с
решението на ТЕЛК, но то не променя по никакъв начин заключението, напротив,
потвърждава постоянния характер на уврежданията.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. К.Г., се установява, най-вероятен
механизъм на произшествието:
на 16.11.2016 год., около 16:30ч, в индустриална зона - местността „Прогона“ на гр. Костинброд на вход / изхода на складовото
стопанство на „НИС П.“ ЕООД към „Г.“ АД, товарна композиция от седлови влекач „Волво ФН“ с
регистрационен № ****** и прикачно полуремарке - цистерна с регистрационен № *****управлявана
от А.Р. К., след претегляне на кантара, се е придвижила до изходния портал и
спряла за предаване на кантарната бележка на
охраната. Бариерата е била вдигната от неустановено лице, възможно и охранителя
А.. Л.А.А. - охранител /пешеходец/ се е придвижил до
дясната страна на влекача в зоната между дясната врата и десния резервоар. В
един момент водачът на композицията, без да се огледа и без да се е убедил в
безопасността на последваща маневра потегляне, я
привежда в движение напред, при което намиращият се в непосредствена близост до
десния габарит на влекача охранител е ударен и увлечен от предната част на
десния резервоар с прегазване на долните крайници от външната дясна гума на
влекача. В това състояние, композицията с пешеходеца изминава около 5 - 6м и
водачът, възприел сигнали от други водачи на автомобили, спира при което
влекачът е установен извън територията на склада /след бариерата/ и цистерната
- преди бариерата. При изминаване на това разстояние, тялото на пешеходеца се претъркаля около резервоара и при спирането на влекача пада
на терена отдясно до него, между резервоара и задната дясна гума в разстоянието
между двете групи червеникави петна. При падането, от главата на пешеходеца е
отхвърлена шапката му и попада на 0,8 м зад задните гуми по средата на
цистерната по широчина. Вещото лице е посочило, че причина за настъпване на ПТП
от страна на водача се изразява в професионално неправилно извършване на
маневрата „потегляне“ от спряло положение, без да се е убедил, че няма да стане
опасност на пътното платно; същият не е възприел намиращия се в непосредствена
близост до влекача охранител - пешеходец. От страна на пешеходеца - същият е
стоял до товарната композиция при вдигната бариера, а е следвало да се отдалечи
на безопасно разстояние до пулта за управление на бариерата и от там да го
задейства за пропускане на композицията. Експертът сочи, че пострадалият
пешеходец е служител - охранител в склада; районът на ПТП му е познат. Негово
задължение е да посреща и изпраща влизащите и напускащи товарни композиции в и
от склада. Същият е имал обективна възможност да възприеме товарната композиция
преди ПТП. Прието е още, че пешеходецът преди ПТП е имал видимост към товарната
композиция, а от мястото на предна лява седалка, водачът на товарната
композиция не е имал възможност да възприеме пешеходеца, застанал до влекача
между предната дясна врата и десния резервоар чрез дясното странично огледало
за обратно виждане. Експертът е приел, че пешеходецът преди настъпване на
произшествието е попадал в „мъртва зона“ - в непосредствена близост до десния
габарит на автомобила между предна дясна врата и десния резервоар. Първоначалният
удар с пешеходецът е настъпил с предната външна част на десния резервоар на
влекача. Преди настъпване на произшествието пострадалият А. е бил до десния
габарит на влекача в изпълнение на задължения на охранител. От техническа
гледна точка, за да настъпи процесното произшествие,
преди да настъпи произшествието, пострадалият е бил в съприкосновение с части
от влекача. Посочено е още, че ПТП е настъпило при вдигната бариера. За да не
настъпи произшествие от такъв характер, пострадалият е следвало да стои на
известно разстояние, не по-малко от 0,5 м от композицията. Задълженията си на
охранител е следвало да изпълнява при спусната бариера и след като се отдалечи
на безопасно разстояние, да я вдигне.
В обясненията си дадени в о.с.з. на 21.05.2019г. вещото лице инж. Г.
допълва, че два са отделни варианти, които поддържа. Първият вариант, това което е записано в
експертизата – отива до автомобила, бариерата е спусната, получава бележката,
отдалечава се и задейства. Ако се кредитират показанията на свидетеля–водач на
автомобила, вече се получава и този вариант - той е отишъл до автомобила и водачът е потеглил,
тъй като бариерата е вдигната.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. Г., съдът възприема, като обективно
и компетентно дадено.
За претърпени от ищец неимуществени вреди са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Ю.Б.А.- съпруга на ищеца. Свидетелят посочва, че състоянието
на ищеца било много тежко. Колега на съпруга й съобщил за инцидента на
работното място. Обадила се на синът им и отишли в „Пирогов“. За първи път го
видяла около 21 ч. на 16 ноември. Бил в шокова зала, където не разрешавали
влизане. В „Пирогов“ престоял 12 дни и след това още един месец в хоспис в Княжево, защото състоянието му било много тежко и
се налагало на всеки три дни да се правят хирургически превръзки на краката.
Свидетелката сочи, че живеят извън София и не намерили медицинско лице, затова
го настанили в хоспис. Първоначално престоял 8 дни в
трета хирургия на „Пирогов“, след това го качили в травматологията. Имал четири
счупени ребра от ляво и едно от дясно, счупени пръсти на краката, до кокал нямало
месо на петите. Прибирайки се от хосписа, имал период
от 5-6 месеца, през който сънувал, че го газят и умира. Сочи още, че не може да
ходи, тъй като има поражения на гръбначния стълб, няма устойчивост в краката,
прави няколко стъпки, но трябва да се подпре на нещо или го блъска с количката
или с проходилка. Губи равновесие. Когато отишла да
му взима документите от СОТ, за ТЕЛК-а, го намерила паднал. Извикала „Бърза
помощ“, защото сама не може да го вдига, друг път - викала съседи. Сами живеят
в къщата си, той не излиза. Молил я като дойдат да му помогне някой от
съседите, да си отиде веднага, защото не искал да го гледат в този вид. Свидетелката
сочи в показанията си, че от година и половина не е излизал от външната врата
на къщата. С медицински стол стигат до банята и там му помага. Не е в състояние
да се обслужва.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелят Ю.Б.А., включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
По почин на ответната страна е допуснат до разпит и свидетеля А.Р. К. –
водач на товарния камион. Същият заявява, че участвал в ПТП с товарен камион Волво и с прикачено ремарке. Излизал от база Костинброд
след обяд, било светло. Имало обучение на пожарната, имало много хора в базата,
два-три пъти ги изкарвали с камионите, влизали, излизали, денят бил много
напрегнат. На излизане на портала на базата ударил Л. с камиона, без да го види.
Колега, който трябвало да влиза му светнал, спрял и видял, че ищецът е под дясната
страна на камиона. Помъчил се да му помогне, пожарникарите се притекли на помощ
и го отстранили. След това дошла линейка. Пояснява, че по принцип трябва да
вземе пропуск от него, за да напусне базата. На излизане или той му дава
бележката от кантара на въпросния човек или я дава на някой около него и той му
я носи вътре. След този случай е прекратена тази практика. Отворил вратата, дал
бележката на колега да я даде на охраната, затворил вратата и тръгнал, а той в
този момент е бил от дясната страна на камиона. Пояснява,
че полуремаркето е триостно,
марка лак, товарна цистерна. Цистерната в средата е кръгла и нагоре става
правоъгълна. Има равен сандък квадратен, тръгва кръгово, става елипса и горе
пак се изправя.
Страните не спорят, че към датата на
ПТП – 16.11.2016 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответника ЗАД „ОЗК – З.“ АД, възникнало по застраховка „Гражданска
отговорност“, със срок на действие от 13.09.2016г. до 12.09.2017г., сключена за
процесния товарен автомобил, управляван от А.Р.К.. Отделно от това по
делото на лист 39 е приета Справка от базата данни на Информационен регистър
към Гаранционен фонд, установяваща наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за посочения период и товарен автомобил с
ответното застрахователно дружество. Нещо повече, в приетия по делото КП за ПТП
с пострадали лица от 27.01.2017г. е отразено, че за товарен автомобил „Волво FH“ е налице застраховка „ГО“ в ЗАД „ОЗК
– З.“ АД.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016
г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 26-29
от дата 12.05.2017 г. и липса на възражения
и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 16.11.2016г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно
деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на чл.25, ал.1 от ЗДвП -"Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда
на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.“ Деянието му
е виновно, при форма на вината – съзнавана
непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар
и причинените увреждания на ищеца. Установи се, че водачът А.Р.К. на
сочената дата е управлявала товарен автомобил „Волво“
с рег. № ******, при маневра потегляне напред без да се убеди в нейната
безопасност блъска ищеца Л.А.. В приетото по делото САТЕ с вещо лице инж. Г. е
прието, че причина за ПТП е неправилното от страна на водача извършване на
маневрата „потегляне“ от спряло положение, без да се е убедил, че няма да стане
опасност на пътното платно; същият не е възприел намиращия се в непосредствена
близост до влекача охранител - пешеходец.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема,
че е извършено противоправно деяние от водача на товарния
автомобил „Волво“ А.К..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗАД „ОЗК -
З.“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”
за процесния период на водача на автомобила, с който е
причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
за доказани по основание. Установени са поделото (СМЕ, медицински документи,
гласни доказателства,) и неимуществените вредите, както и пряката им причинна
връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца
към момента на настъпване на увреждането – 56г., тежестта на уврежданията, както
и засягането на голяма площ от телесната повърхност, счупването на кости и
размачкването на меки тъкани са причинили на пострадалия значителни по
интензитет и продължителност болки и страдания, които са били силни в рамките
на възстановителния период, както и след приключване на възстановителните
процеси болезненост ще се наблюдава при промяна на времето и при възможност
физическо натоварване, която болезненост ще бъде до живот, изживения шок от
инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер,
включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване, тоалет и други
ежедневни действия, отражението на произшествието върху психо-емоционалното
й състояние, както и настъпилите трайни увреждания, вкл. походката, която е силно качествено и
количествено променена, ходенето осъществява се с помощни средства, стоежът е
нестабилен, поради изчерпване на мускулната сила, вследствие на травмата на
долните крайници, високата степен на загуба на трудоспособност,
неблагоприятната прогноза, както и обществено икономическите условия към
2016г., съдът намира, че сумата от 80 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както
на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип
за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за
ищцата в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е
взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката
на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
По възражението за съпричиняване
по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият сам
се е поставил в опасност. В приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ вещо лице инж. Г., се
прие, че причина за настъпване на ПТП от страна на пострадалия е, че същият е стоял до товарната композиция при
вдигната бариера, а е следвало да се отдалечи на безопасно разстояние до пулта
за управление на бариерата и от там да го задейства за пропускане на
композицията.
Предвид
изложеното са налице предпоставките на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът
на съпричиняване от страна на ищеца, съдът възприема
да е 20%. При отчитане на приетото съпричиняване от 20% като причинен принос, обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде редуцирано на 64 000 лв.
По
имуществените вреди:
По
предявеният иск за сумата от 1773 лв., претендирана
като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи
разходи за заплатени медицински консумативи, свързани с процесния
инцидент, съдът намира следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат
от един и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо
този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представените и приети по делото писмени доказателства – 5 броя
фактури, ведно с касови бонове на обща стойност 1773 лева, се установява, че
ищецът е заплатил грижа в хоспис, както и
потребителска такса. В приетото по делото СМЕ, изготвено от вещо лице д-р Т. е
прието, че всички извършени разходи, за които има представени финансови
документи са в причинна връзка и по повод лечението на причинените травматични
увреждания от процесното ПТП.
Предявеният
иск за имуществени вреди, след редуциране размера на определеното обезщетение
от 1 773 лв., с процент съответен на степента на съпричиняване
следва да бъде уважен за сумата от 1418.40
лева.
С оглед
на така изложеното, искът за неимуществени вреди по чл. 432, ал.1 от КЗ следва
да бъде уважен за сумата от – 64 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 85 000 лв., а искът за имуществени вреди да бъде уважен за
сумата от 1418.40 лева и отхвърлен за предявения 1773 лева, поради установено съпричиняване.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Ищецът претендира за осъждане на ответника, да му
заплати законна лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди, за
периода, считано от 04.09.2017 г., с която дата той свързва отказа на
застрахователя да изплати обезщетение, както и за имуществени – 24.02.2017г.,
датата на последното извършено плащане. Ответникът, както става ясно от
позицията му, изобщо оспорва тезата да е изпадал в забава, позовавайки се на
ненадлежно изпълнение на задълженията на ищеца за съдържание на писмената
претенция за изплащане на обезщетение. Поддържа, че е налице забава на
кредитора. За да разреши този спор, съдът съобрази следните принципни
положения:
По аргумент от разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ,
лихвата за забава, която се покрива от застраховката "Гражданска
отговорност на автомобилистите", се дължи считано от момента на
уведомяването на застрахователя, за настъпването на застрахователното събитие,
а не от някакъв по- ранен момент. Разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ определя
изричното задължение на претендиращия застрахователно обезщетение, да представи
пред застрахователя доказателства за настъпването на застрахователно събитие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" както и да посочи своя банкова сметка, ***етение. На свой ред, разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ
определя краен тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по такава
претенция, който срок тече от момента на предявяването на писменото искане пред
застрахователя и на номера на банковата сметка на претендиращия. Внимателният
анализ и систематическото тълкуване на нормативната уредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на изтичането на определения в чл. 496,
ал. 1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне - самият застраховател би изпаднал в
забава на собствено основание, ако не се произнесе по надлежно предявената пред
него претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ. По аргумент от чл. 380, ал. 3 от КЗ
последиците на забавата му обаче биха били преодолени в хипотеза на забава на
кредитора т.е. ако не е изпълнено надлежно задължението на претендиращото лице
да посочи и представи банкова сметка ***лжимото
застрахователно обезщетение би настъпила в момента, в който самият
застраховател обективно би могъл да узнае за номера на банковата сметка на
ползващото се лице, което е легитимирано да получи застрахователното
обезщетение.
В разглеждания случай, въз основа на представените в
хода на съдебното дирене доказателства, настоящият състав на съда приема
извода, че ищецът не е изпълнил надлежно задължението си по чл. 380, ал. 1 от КЗ, тъй като не е посочил
своевременно своя банкова сметка. ***, че в срока за разглеждане на
ликвидационната преписка /тримесечния срок за произнасяне/, пред застрахователя
не е била посочена банкова сметка.
***, че ищецът е посочил, вече съвсем надлежно своя
банкова сметка – ***. 129, ал. 4 от ГПК вр. с чл.
127, ал. 4 от ГПК – чрез молба с вх. № 60506/30.04.2018 г. (на стр. 72 от
делото). Тъй като препис от същата тази молба е бил връчен на ответника на 21.05.2018
г. (разписка на стр. 74 от делото), то считано от тази дата, ответникът дължи претендираната от ищеца лихва, и то само върху
неизплатената, но дължима част от определеното в съответствие с принципа на
справедливостта и после редуцирано в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
застрахователно обезщетение, т.е. върху сумата от 64 000 лева за неимуществени
вреди и за сумата от 1418.40 лв. за
имуществени такива. В останалата част, за периода от 04.09.2017 г. до 21.05.2018
г., претенцията за присъждане на лихва за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна и за периода от 24.02.2017г. до 21.05.2018г. за
имуществени вреди, също като неоснователна.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищецът е
освободен от държавна такса, съгласно чл. 83, ал.2 ГПК.
С
оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, на упълномощения от ищеца, адвокат Я.Д. - САК, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в
размер на 2 482.55 лв. Съдът намира, наведеното от страна на пълномощника
на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно претендирано от ищеца за неоснователно.
От представения договор за правна защита и съдействие на лист 113 от делото е
видно, че адв. Д. представлява ищцовата
страна на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи
заплащане на държавна такса за уважената част от исковете в размер на 2 616.74 лв.
С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на
ответника сторените разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.
Съдът намира за основателно въведеното от
пълномощника на ищцата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно адвокатското
възнаграждение претендираното от ответника в размер
на 3 759.83. При отчитане на действителната фактическа и правна сложност
на делото и минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда
на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /3 133.19 лв./, съдът намира, че на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 771 лева и 113.20
лв. разноски за САТЕ и СМЕ.
Водим от
горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Л.А.А.,
ЕГН **********, на основание чл. 432,
ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 64 000 /шестдесет и четири хиляди/лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 16.11.2016
г. по вина на водача на товарен автомобил марка „Волво
FH“ с рег. № ******, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответника, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за
разликата от присъдения до размера от 80 000лв.,
поради установено съпричиняване, а до пълния предявен
размер от 85 000 лв., като неоснователен, както и претенцията за лихва в периода
от 04.09.2017 г. до 21.05.2018 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Л.А.А., ЕГН **********, на основание
чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 1418.40 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение, ведно
със законна лихва, считано от 21.05.2018г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за
обезщетение да имуществени вреди за разликата
от присъдения до пълния предявен размер от 1773 лв., поради съпричиняване, както и претенцията за лихва в периода от 24.02.2017
г. до 21.05.2018 г..
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******, да
заплати
на адв. Я.Д. -САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА, сумата от 2 492.55 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.А.А., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******, разноски
по делото в размер на 884.27 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 2 616.74 лв. съразмерно уважената част от иска.
Присъдените
на ищеца суми могат да се преведат по сметка с IBAN ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: