№ 486
гр. Варна, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110204235 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
А. П. А. против Наказателно постановление № BG28022022/2000/Р8-
63/22.08.2022 г., издадено от Директор Национално Тол управление към
Агенция „пътна инфраструктура“ гр.С., с което на основание чл. 179, ал. 3а от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1800 (хиляда и осемстотин)
лева за нарушение за по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателното постановление (НП).
Жалбоподателят оспорва приетата за установена фактическа обстановка и
извода на наказващия орган за незаплатена тол такса за използването на
участък от платената пътна мрежа. Поддържа, че пътното превозно средство е
оборудвано с бордно устройство, при което изминатите километри, за които
се дължи пътна такса, се отчитат и заплащат от работодателят въз основа на
изминатите километри. Оспорва годността на използваното за установяване
на нарушението автоматизирано техническо средство. Взема становище да
съществува противоречие при определянето на мястото на извършване на
нарушението в акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
и в наказателното постановление. Твърди още АУАН и НП да не са издадени
от лица, притежаващи необходимата материална компетентност. Моли
1
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява, депозира писмени
становища.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к. П., която оспорва
жалбата и моли процесното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 28.02.2022 г. в 09.44 часа в направление излизане от територията
на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт К. пътно
превозно средство с рег. № Тх1595АК, с обща технически допустима
максимална маса 12 тона, брой оси 5 управляван от възз.А..
Електронната система за събиране на пътни такси отчела, че на
24.02.2022 г. в 15:27 часа същото, горепосоченото пътно превозно средство
(ППС) с регистрационен № ТХ1595АК, попада в категорията на пътно
превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата (3IT). Цитираното превозно средство е засечено
на 24.02.2022 г., 15:27 часа, по път А-2, км 418+126, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата
пътна такса, съгласно чл.10, ал.I, т.2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път А-2, км 418+126, за който
се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към
т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса.
Посоченият пътен участък попадал в обхвата на платената пътна
мрежа и за използването му се събирала тол такса. За това деяние
Електронната система за събиране на пътни такси е създала доклад по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението
D8C93D73D2E92C02E053011F160AD484.
Пътното превозно средство било оборудван с бордово устройство
2
модел, което функционирало включително и към 24.02.2022г., но не
предавало коректни данни за движение, според АНО.
Поради разликата между данните от бордовото устройство за броя на
осите и тези, с които реално се движило превозното средство, Електронната
система за събиране на пътни такси отчела движението на влекача като
нарушение. Към генерирания доклад били приложени и статични
изображения във вид на снимков материал.
На 28.02.2022 г. свид. К. констатирал от Електронната система по чл.
167а от ЗДвП нередовност с влекача с ППС управлявано от въззивника и
изведени четири броя компесаторни такси. След като Електронната система
за събиране на пътни такси сигнализира нередовност на конкретното
превозно средство, свид.К. приел, че има незаплатена такса. На същата дата
съставил акт за установяване на административно нарушение против
жалбоподателя А., в негово присъствие. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу разписка.
Жалбоподателят подал не подал възражение против съставения му
АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от
събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства:
показанията на свид. К., както и от писмените доказателства по делото. В
така събраните и проверени по делото доказателствени материали не се
съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, приета от съда,
поради което и не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установените факти съдът приема следното от правна
страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че
действително на посочените в НП време и място е извършено
административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. От доклада по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП и приложения към него снимков материал се установяват
3
датата и мястото на извършеното нарушение – 24.02.2022г.в 15: 27 часа по
път А-2, км 418+126, регистрационният номер на превозното средство; както
и броят на осите – 5. Докладът генерира и конкретна причина, поради която е
отчел резултат "липса на тол такса". Установява се по делото, че в случая тази
причина е грешно плащане, като превозното средство има бордово
устройство, но платената категория е по-малка от измерената.
Доказателствата сочат, че действително макар влекачът да е бил снабден с
бордово устройство и за последното да не се установява в някой момент да е
преустановило подаването на данни, то въпреки това от правна страна не е
било надлежно изпълнено задължението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП за
установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на Закона за
пътищата. Това е така, тъй като бордовото устройство е отчитало данни за
движение на ППС с 2 оси, когато в действителност към ППС е имало още 3
оси и така общият брой на осите е бил 5. Последното обстоятелство обаче не е
било отчитано в подаваните данни от бордовото устройство. Това
обстоятелство определя извода за доказано от обективна страна деяние по чл.
179, ал. 3а от ЗДвП.
Въпреки това съдът намира, че в хода на
административнонаказателния процес е допуснато съществено процесуално
нарушение, което по недопустим и неоправдан начин е ограничило правото
на защита на жалбоподателя и същевременно не може да се санира едва на
етапа на обжалване на наказателното постановление пред съд, поради което
наказателното постановление трябва да бъде отменено. Това нарушение се
изразява в описаните различни деяния от фактическа страна в АУАН и в
наказателното постановление. Действително от правна страна и в двата акта е
описано деяние, което се квалифицира като нарушение по чл.179, ал. 3а от
ЗДвП. От фактическа страна обаче в двата акта е прието, че това нарушение е
осъществено по различен начин, тоест различен е обемът на фактите в АУАН
и в НП, които описват поведението на жалбоподателя, с което е осъществено
изпълнителното деяние на нарушението.
Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП размерът на дължимата за плащане тол
такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
4
база време и на база изминато разстояние, или чрез закупуването на
еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да
измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут като
същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер
е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по
чл. 10, ал. 7 от ЗП се определят и начините за изчисляване и заплащане на
дължимите тол такси. Съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата налични
бордови устройства в пътни превозни средства, отговарящи на съответните
технически изисквания за целите на тол таксуването, могат да бъдат
използвани за целите на подаване на декларирани тол данни, като данните за
таксуване, генерирани от бордовите устройства, се използват за отчитане на
навлизането, движението по или напускането на платената пътна мрежа от
ползвателя на пътя, като същите се обработват от лицето, предоставящо
услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, и се
предават на Агенция "Пътна инфраструктура" в съответния изискуем формат
и с необходимото съдържание.
Следователно при така уредената правна регламентация на режима за
изчисляване и заплащане на таксата за изминато разстояние от пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП /тол такса/ се установява, че
правният резултат – използване на платената пътна мрежа без надлежно
установяване на изминатото разстояние съгласно ЗП, може да се дължи на
осъществяването на различни факти от обективна страна – изначално
незаплащане на тол такса, при което е налице пълна пасивност на дееца, но
така също и извършено плащане, при което има допусната грешка в
декларираните тол данни от бордовото устройство или в регистрационния
номер при закупуване на маршрутна карта. Кои са конкретните фактически
обстоятелства, които са довели до този неправомерен резултат, не е
ирелевантно по делото, напротив – те представляват основния предмет на
доказване, тъй като това е и изпълнителното деяние на нарушението.
В конкретния случай и след анализ на събраните и проверени по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че
фактическата обстановка е правилно установено в наказателното
постановление, но не е и в акта за установяване на нарушението. Доказва се,
че жалбоподателят е ползвал описания в НП участък от платената пътна
5
мрежа, но както основателно възразява в жалбата, е предприел и конкретни
действия за установяване на действителното изминато разстояние – влекачът
е бил снабден с бордно устройство. Това е допустим ред за изпълнение на
отчетното задължение съгласно чл. 12, ал. 1 вр. с чл. 13 от Наредбата.
Причината, поради която движението на управляваното от въззивника МПС
въпреки това е регистрирано като нарушение от Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а от ЗДвП, е, тъй като подадената тол
декларация е за влекач с 2 оси, докато платената пътна мрежа реално е
използвана от влекач с 5 оси. В тази връзка съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП
дължимата такса за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък. Следователно декларираните тол данни от бордовото
устройство, използвано от процесното МПС, са съдържали информация за
превозно средство с 2 оси, когато действителният брой на осите е 5. По този
начин независимо от наличното бордово устройство данните за таксуване,
генерирани от него, не са позволявали надлежно изчисляване на дължимата
такса поради неправилно декларирания брой на осите.
Изяснените в предходния абзац обстоятелства очертават какво
действително се е случило от фактическа страна и поради каква причина
деянието е отчетено като нарушение дори и при налично и функциониращо
бордово устройство.
Изследвайки описанието на нарушението, което е направено в АУАН,
съдът констатира, че в него липсват твърдения за обстоятелствата, които се
явяват решаващи, за да се приеме, че деянието е съставомерно нарушение.
Изцяло е игнориран фактът, че превозното средство е снабдено с
функциониращо бордово устройство. По този начин, ако не бяха направените
едва с НП допълнения при описанието от фактическа страна, напълно неясно
би останало защо това деяние е счетено за нарушение. Съдът изцяло подкрепя
становището, че за делото водещо значение има броят на осите и по-
конкретно разминаването между подаваната информация за 2 оси и реално
движещото се ППС с общо 5 оси. Рязко контрастира съдържанието на АУАН,
в което въпросът за броя на осите отново е изцяло игнориран. Действителната
фактическа обстановка, както беше изяснено, обаче е друга – налично и
6
функциониращо бордово устройство, при което има неправилно декларирани
данни, които са от значение за определянето на дължимата такса за изминато
разстояние.
Съдът обаче изиска данни от „Интелигентни Трафик Системи „АД за
движението на процесното МПС на 24.02.2022г. в 15.27. часа по платената
пътна мрежа. Видно от получената справка и разпечатка на Тол историята
МПС по време на извършване на нарушението е било декларирано с брой оси
– 0 на ремарке, т.е. налице е разминаване в декларирания и действителен
брой на осите.
Непълнотата в описанието на нарушението в АУАН е категорично
доказана, но за делото важно е да бъде изяснено защо този недостатък се цени
от съда за съществен, а нередовността за неотстранима по реда на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН. Изхождайки от позицията на жалбоподателя, когато той пристига
на граничен контролно-пропускателен пункт К., му е съставен АУАН, в който
се твърди, че използва участък от платената пътна мрежа, без да е заплатил
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Повече от разбираемо е, че при така
формулиране на обвинението жалбоподателят е изразил несъгласие, тъй като
както основателно се посочва в жалбата, заплащането на дължимата такса не
е било извършвано предварително /както например при използването на
маршрутна карта/, а данните за навлизането, движението по или напускането
на платената пътна мрежа са отчитани и подавани от бордовото устройство, с
което влекачът е бил снабден и което е функционирало, а таксите са
заплащани на края на месеца. При връчването на акта жалбоподателят по
никакъв начин не е уведомен, че фактът на използваното бордово устройство
и на спазвания дотогава режим на отчитане на дължимите такси в края на
месеца е съобразен от системата по чл. 167а от ЗДвП. Всеки непредубеден
читател на АУАН би помислил, че той е съставен поради това, че
жалбоподателят не е заплатил предварително таксата за ползването на част от
платената пътна мрежа. От съдържанието на АУАН обаче водачът не би
могъл да разбере, че нарушението се изразява в разминаване между
подаваните данни от иначе функциониращото бордово устройство и реалния
брой на осите.
Изводът за същественото ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя от това непълно и неясно описание на нарушението в АУАН
7
следва от разпоредбата на чл. 189е, ал. 5 от ЗДвП. С посоченото правило за
поведение се регламентира правото на нарушителя да се освободи от
понасянето на административнонаказателна отговорност със заплащането на
компенсаторна такса, при което наказателно постановление не се издава.
Съдът намира, че ако жалбоподателят беше уведомен с акта за
действителните параметри на деянието от фактическа страна, а именно че
нарушението се дължи не на липсата на предварително заплащане на тол
такса, а на допусната грешка в декларираните данни, то той би могъл да
направи различен избор и да реши да се възползва от правото си по чл. 189е,
ал. 5 от ЗДвП. При всяко положение на нарушителя следва да бъде осигурена
възможност да упражни това си право. Задължението да бъде описано
нарушението правилно е на актосъставителя, а предназначението на АУАН е
именно да позволи на нарушителя да разбере какво деяние е прието за
нарушение. В случая в АУАН не се съдържат никакви твърдения за
неправилно декларирани тол данни от бордовото устройство, за разминаване
между подаваните тол данни и действителния брой на осите, както и въобще
какъв е бил броят на осите. Липсва правно основание от нарушителя да се
изисква сам да узнава или да предполага каква е била волята на
актосъставителя. В резултат жалбоподателят неправомерно е бил лишен от
възможността да направи информиран избор, който да почива на всички
относими обстоятелства за преценката дали действително е извършил
нарушение, за да прецени и дали да се възползва от правото си по чл. 189е, ал.
5 от ЗДвП. Когато тези значими обстоятелства са реално доведени до
знанието му с НП, той вече не е могъл да предприеме действия за
отблъскването на отговорността. По този начин жалбоподателят Н. е лишен
от важен елемент от общото си право на защита.
Същественият характер на нарушението се установява при
съобразяване и на следното обстоятелство – за да може съдът да приеме, че от
правната страна има извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, то на
първо място следва да приеме, че от фактическа страна управляваното ППС е
с общо 5 оси, а декларираните тол данни са за ППС с 2 оси. Такива
обстоятелства обаче не са описани никъде в обстоятелствената част на АУАН.
Макар разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да дава възможност за издаване
на НП и при нередовност в акта, то трайна и последователна е съдебната
практика по приложението на това правило, че не всяка нередовност в АУАН
8
може да бъде санирана по посочения ред. По-конкретно разпоредбата е
неприложима относно времето, мястото, начина на извършване на
нарушението и неговия автор. Така например по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН може
да се санира нередовност, изразена в непосочване на точен адрес или дата на
раждане на свидетелите или неосигуряването на необходимия брой свидетели
при липса на лица, присъствали при извършването или установяването на
нарушението. Да се приеме обаче, че с НП за пръв път може да се установява
времето, мястото или начина на извършване на нарушението, напълно би
обезсмислило предхождащия етап по установяване на нарушението и
своеобразното повдигане и предявяване на административно обвинение. Все в
тази връзка не може да се сподели становище, че какъв е броят на осите –
декларираните и реалният брой на управляваното ППС, както и имало ли е
разлика между тях, е странично или несъществено обстоятелство по делото.
Както е видно и от съдържанието на наказателното постановление, в
действителност това се явява обстоятелството, чието установяване по делото
има водещо значение както за разкрИ.е на обективната истина, така и за да
може установените факти да бъдат правилно подведени под
материалноправните норми. Наказващият орган за пръв път с наказателното
постановление е въвел в процеса фактите, които обуславят съставомерността
на деянието. По този начин той съществено се е отклонил от позицията си в
процеса на независим арбитър, който да се произнесе по такова обвинение от
фактическа страна, каквото е описано в АУАН, а вместо това е решил да
домотивира акта и да допълва описанието на нарушението с нови факти
относно признаците от състава на нарушението, с каквото правомощие не
разполага. Фактът, че жалбоподателят предварително не е заплатил тол такса,
не води до автоматичен извод за извършено нарушение поради изяснените
по-горе различни способи за отчитане на дължимата такса за изминато
разстояние. Деянието, което е описано в АУАН, се оборва като
административно нарушение от доказания факт на функциониращо бордово
устройство. Едва след съобразяване на допълнително въведените за пръв път
с НП обстоятелства може да се установи извършването на съставомерно
деяние.
Разпитът на актосъставителя в съдебно заседание затвърждава извода,
че към момента на съставяне на АУАН последният не е бил наясно каква
точно е причината Електронната система за събиране на пътни такси да
9
отчете движението на процесното МПС като нарушение. От показанията на
свид. К. към момента на съставяне на АУАН е отчел изобщо не плащане на
пътни такси. От изготвеното становище на отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура“ на АПИ се установява, че още в
него ясно и конкретно е записана причина, поради която Електронната
система за събиране на пътни такси е отчела движението на влекача като
нарушение. Посочено е , че ППС има платената категория, но тя е по-малка
от измерена. В случаи като процесния изискването за надлежно описание на
релевантните факти има и допълнително значение с оглед обезпечаване
възможността нарушителят да се възползва от изрично признатото си право
по чл. 189е, ал. 5 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав приема, че
направеното описание на нарушението в АУАН е непълно и опорочено, като
по този начин е препятствана и възможността на жалбоподателя, след като се
запознае с всички относими факти, да направи информиран избор дали да
упражни правото си по чл. 189е, ал. 5 от ЗДвП, което би довело до отпадане
на административнонаказателната му отговорност. Така допуснатото
съществено процесуално нарушение представлява основание за отмяна на
наказателното постановление.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че наказанието е
наложено на жалбоподателя А. в качеството му на водач на пътното превозно
средство, с което е извършено нарушението. По делото е установено, че той е
притежавал качеството водач към 24.02.2022 г. в 15: 27 часа. При
доказателствена тежест върху административнонаказващия орган не са
ангажирани никакви доказателства за това, че същото лице е управлявало
влекача и на датата на нарушението, която е различна от датата на
проверката.
По гореизложените съображения съдът намира, че макар по делото да
се установява осъществено деяние по чл.179, ал.3а от ЗДвП, то въпреки това
предвид допуснатото съществено процесуално нарушение, изразило се в
липса на надлежно описание на нарушението в АУАН, жалбата е
основателна, а наказателното постановление е незаконосъобразно, поради
което то трябва да бъде отменено.
От процесуален представител на възз. с писмена молба е поискано
присъждане на сторените по делото разноски, като са ангажирани и
10
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720лв.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на жалбоподателят е направено своевременно, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 720 лева и е заплатено по банков път т. е.
разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга
страна съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер е направено от процесуалния
представител на АНО. Минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата,
в актуалната й редакция - от 23.09.2022 г. /влязла в сила след извършеното
плащане на адв. хонорар по настоящото дело/, когато административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300
лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв. В случая е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 1800 лв. 720 лева адвокатско възнаграждение
над минимума, съобразно горепосочения текст от наредбата е 300 лв. плюс 7
% за горницата над 1000 лв. или общо 356 лв. В случая е договорено
възнаграждение в размер на 720 лева, което е значително над минималния
размер, установен в Наредбата и принципно може да се определи като
прекомерно предвид действителната фактическа и правна сложност на случая.
При преценка на този въпрос, съдът съобрази обстоятелството, че по делото е
11
разпитан един единствен свидетел, проведени са три съдебни заседания, при
отсъствие на насрещна страна т. е. делото не се отличава с фактическа
сложност. Поставеният за решаване пред ВРС казус е лишен и от правна
сложност, тъй като се касае за наложена една санкция по ЗДвП. Ето защо
съдът намира, че именно разноски в минимален размер посочен в нормата на
Наредбата - 356 лева следва да бъде присъден в полза на въззивника предвид
действителната фактическа и правна сложност на случая. Поради това и АНО
следва да заплати на възз. А. разноски по делото в размер на 356 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG28022022/2000/Р8-
63/22.08.2022 г., издадено от Директор Национално Тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С., с което на А. П. А., ЕГН: **********
на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин)
лева за нарушение за по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на А. П. А.,
ЕГН: **********, да заплати на ОД на МВР - Варна сумата от 356 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12