Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 10.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесети и втори октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 11814 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение от 09.08.2016 г. по
гр.д. № 1614 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 30-ти състав са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** срещу Е.П.И.с ЕГН ********* с адрес *** искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва: 3 024, 70 лв. – задължение за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот в
гр. София, ж.к. ******за периода от м. 03.2010 г. до м. 04.2012 г., ведно със
законната лихва от 01.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 373, 57 лв. – обезщетение в
размер на законната лихва върху посочената главница за периода от
01.05.2010 г. до 15.10.2012 г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на Е.П.И.с
ЕГН ********* с адрес *** сумата от 490 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението е постановено с участие на трето лице – помагач на страната на ищеца
– „МХ Елевеко“ ООД.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба с вх. № 1132206/09.09.2016 г. по регистъра на СРС /подадена
по пощата на 07.09.2016 г./ на „Т.С.“ ЕАД, подадена чрез юрисконсулт С.Д..
Жалбоподателят е направил оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение. Счита, че неправилно СРС е достигнал до извод, че ответната страна не
е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/,
според която такова качество притежава всяко физическо лице собственик или
ползвател на имот, което използва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. Счита, че от представените доказателства се
установява, че лицата, спрямо които при условията на солидарност е подадено заявлението
по чл. 410 ГПК А.Г.Д. и Е.П.И., са придобили правото на собственост върху
процесния имот на 19.04.2004 г. на основание чл. 19 от Семейния кодекс /отм./,
тъй като към този момент са били съпрузи. Сочи, че за да възникне качеството
„потребител“ няма значение дали лицето е обитавало процесния имот, респективно
дали е употребявало топлинна енергия, поради което и изводите на съда, че
ответницата не е „ползвател“ са погрешни. Без значение било и на чие име се
води партидата, доколкото същата има само вътрешносчетоводно, но не и правно
значение. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените
искове да бъдат уважени в пълен размер, като се присъдят сторените от
жалбоподателя разноски пред двете инстанции. Претендират разноски за
юрисконсултско възнграждение.
При администриране на
постъпилата въззивна жалба първоинстанционният съд е констатирал, че
ответницата по исковете Е.П.И.е починала на 06.03.2017 г. /след даване ход по
същество на първоинстанционното дело и постановяване на първоинстанционното
решение/ и на основание чл. 227 ГПК с определение № 367041/21.03.2018 г. по
гр.д. № 1614/2013 г. по описа на СРС, 30 с-в съдът е конституирал като
ответници правоприемниците на починалата, нейните синове: Г.А.Д. с ЕГН **********
и П.А.Д. с ЕГН **********, двамата от гр. София.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор с вх. №
5115723/05.07.2019 г. по регистъра на СРС, подаден от П.А.Д., в който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, доколкото СРС
правилно е установил, че майка му Е.П.И.не е била собственик на процесния имот,
нито е била ползвател на топлинна енергия в този имот. Сочи, че от събраните по
делото доказателства се установява, че родителите му са разведени от 21.01.1993
г., а процесният имот е придобит от баща му през 2004 г., поради което и майка
му не отговаря за заплащането на процесните суми.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор с вх. №
5134166/12.08.2019 г. по регистъра на СРС, подаден от Г.А.Д., в който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, доколкото СРС
правилно е установил, че майка му Е.П.И.не е била собственик на процесния имот,
нито е била ползвател на топлинна енергия в този имот. Сочи, че от събраните по
делото доказателства се установява, че родителите му са разведени от 21.01.1993
г., а процесният имот е придобит от баща му през 2004 г., поради което и майка
му не отговаря за заплащането на процесните суми.
Трето лице-помагач на
ответника „М.Е.“ ООД не е изразило становище по делото.
В
откритото съдебно заседание на 22.10.2020 г. въззивникът „Т.С.“ ЕАД не изпраща
представител. Подал е писмена молба, с която заявява, че поддържа жалбата, иска
първоинстанционното решение да бъде отменено и претендира разноски.
Въззиваемите
страни П.А.Д. и Г.А.Д. не се
явяват и не изпращат представител.
Третото лице – помагач „М.Е.“ ООД не изпраща представител и не изразява
становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 843/14.01.2013 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** срещу Е.П.И.и А.Г.Д., с която ищцовото дружеството е
поискало от съда да признае за установено на основание чл. 422 вр. 415 ГПК по
отношение на ответниците, че му дължат солидарно сума за консумира топлинна
енергия в общ размер от 3 398, 27 лв., от които сумата 3 024, 70 лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от м. 03.2010 г. до м. 04.2012 г. и сумата от 373, 57 лв. – законна
лихва за забава за периода от 01.05.2010 г. до 15.10.2012 г., ведно със
законната лихва от 01.11.2012 г. – датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по заповедно дело № 22518/2012 г. на Софийски районен съд, 91 с-в.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата Е.П.И.не е подала отговор на исковата молба. В подаденото от нея
възражение пред заповедния съд изрично е посочила, че процесният апартамент №
58, находящ се в гр. София, ж.к. ******е собственост на бившия ѝ съпруг А.Г.Д.,
с когото е разведена с влязло в сила решение № 125/11.10.1993 г. Възразява още,
че никога не е живяла в жилището, което е закупено от бившия ѝ съпруг
осем години след развода им. В първото съдебно заседание по делото ответната
страна се явява лично и поддържа доводите си от заповедното производство, че
процесният имот никога не е бил нейна собственост и тя никога не го е обитавала
С определение от 20.01.2014 г.
постановено по образуваното гр.д. № 1614/2013 г. по описа на СРС, 30 с-в
първоинстанционният съд като е съобразил, че А.Г.Д. не е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по заповедно дело №
22518/2012 г. на СРС, 91 с-в, поради което предявените искове по чл. 415 вр.
чл. 422 ГПК срещу този длъжник се явяват процесуално недопустими и е прекратил
исковото производство спрямо него.
Със същото определение като
трето лице-помагач на ищеца е конституирано „МХ Елевеко“ ООД
Към делото е приложено заповедно
дело № 22518/2012 г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3328662/01.11.2012
г. е издадена заповед за изпълнение от 02.11.2012 г. по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Е.П.И.А.Г.Д. Ася да заплатят солидарно на „Т.С.“
ЕАД следните суми: 3 024, 70 лв. за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от м. 03.2010 г. до м. 04.2012 г., ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 01.11.2012 г. до окончателно изплащане на
вземането, 373, 57 лв. – мораторна лихва за периода от 01.05.2010 г. до
15.10.2012 г. и 309, 92 лв. – разноски по делото, представляващи 67, 97 лв. –
държавна такса и 241, 95 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Посочено е, че
вземанията произтичат от обстоятелството, че длъжниците са ползвали доставена
от дружеството топлинна енергия а периода от м. 03.2010 г до м. 04.2012 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 192620 и не са
погасили задълженията си. Издадената заповед е връчена на длъжника А.Г.Д. на
12.11.2012 г. и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК той не е подал възражение. На 12.11.2012 г. е залепено
уведомление за получаване на книжа на входната врата на адреса на Е.П.И., а
съобщение до нея е връчено на 04.12.2012 г. Длъжницата е подала възражение с
вх. № 3330217/22.11.2012 г. и възражение с вх. № 3332415/12.12.2012 г. На
12.12.2018 г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне в
едномесечен срок от съобщението на доказателства, че е предявил иск за
установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е представил в
срок /по арг. от чл. 60, ал. 6 ГПК/ на 14.01.2013 г. - първият присъствен ден
след изтичането на срока на 12.01.2013 г.
По делото е прието като
доказателство решение № 125 по гр.д. № 714 по описа за 1992 г. на Трети районен
съд, 16 с-в, брачна колегия, постановено в публично заседание на 13.05.1993
г., видно от което бракът между Е.П.Д.и А.Г.Д., сключен на 21.10.1984 г. с
акт № 81 на Люлинския районен нареоден съвет, е прекратен.
Приета като доказателство е
заповед № Ж71-01-А-001/03.02.1999 г. на Кмета на Район „Люлин“, издадена на
основание чл. 43 ЗОбС за настаняване на тричленното семейство на А.Г.Д. /той и
двамата му сина П.А.Д. и Г.А.Д./ в двустаен апартамент, находящ се в гр. София,
ж.к. „******, като мотивите са, че настанените фигурират в списъка на
крайнонуждаещите се по чл. 14 от ПНЗОС за 1998 г., утвърден от кмета на Район
„Люлин“.
По делото са приети писмени
доказателства, неоспорени от страните, от които се установява принадлежността
на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. От приложения
договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост по реда на
Закона за общинската собственост, вписан в книгите за вписвания през 2005 г. с
вх. № 5377, том IV, № 23,
се установява, че на 19.11.2004 г. в изпълнение на Решение № 378 по
Протокол № 30 от 28.10.2004 г. на Столичния общински съвет и Заповед № ОИ
-03-122 от 18.11.2004 г. и на основание чл. 42, ал. 1, т. 4 и ал. 2 и чл. 65 от
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество на Столичен общински съвет, Столична община – Район „Люлин“,
представлявана от кмета на Район „Люлин“ М.П.– в качеството ѝ на продавач
продала на А.Г.Д. – в качеството му на купувач недвижим имот частна общинска
собственост, представляващ апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к. „******със
застроена площ от 65, 12 кв.м., заедно с принадлежащото му зимнично помещение №
58.
Като доказателство по делото е
приета молба-декларация с вх. № 2383/16.02.1999 г. до Председателя на УС на
„Топлофикация София“ АД, подадена от А.Г.Д., с адрес ***, с която иска да му
бъде открита партида на горепосочения адрес, като е посочил, че семейството му
се състои от 3 члена
По делото е приложено съобщение
за налагане на възбрана до Агенция по списванията от ЧСИ Н.М.по изп.д. №
20118410410480, в което е посочено, че се налага възбрана върху недвижим имот
съпружеска имуществена общност, собственост на А.Г.Д., с адрес *** -длъжник по
горепосоченото изпълнително дело и на съпругата му Е.П.И., а именно апартамент
№ 58, находящ се в гр. София, ж.к. „******със застроена площ от 65, 12 кв.м.,
заедно с принадлежащото му зимнично помещение № 58.
По делото са приети като
доказателство договори от 2002 г., 2005 г. и 2007 г., сключени между
„Топлофикация София“ АД – възложител и „МХ Елвеко“ – изпълнител, по силата на
които възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост /СЕС/ или в сграда с повече от един потребител.
Приет е и протокол от Общото
събрание на етажните собствениците от ж.к. „******, в който е обективирано
взетото решение да се сключи договор за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки съгласно
системата на фирмата и уредите Като писмени доказателства по делото са приети
договор № 023/02 от 29.08.2002 г., сключен между упълномощения представител на
Общото събрание на собствениците на адрес в гр. София, ж.к. „******, вх. Д и ЕТ
„А.Б.“за доставка и монтаж на индивидуални разпределители на топлина и
извършване на услугата „топлинно счетводство“.
Приложени са извлечение от
сметки на А.Г.Д. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „******, ет. ****към
15.10.2012 г., извлечение от сметки на Е.П.И.и А.Г.Д. за топлоснабден имот в
гр. София, ж.к. „******, ет. ****към м. април 2012 г. Приети са приложените от
третото лице-помагач документи за отчитане на топлинна енергия от 08.05.2010
г., 14.05.2011 г. и 09.05.2012 г., носещи подписа на А.Г.Д., 3 бр. изравнителни
сметки за периода, 3 бр. протокол-декларации за връчване на изравнителните
сметки.
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на
потребители в гр. София от 2002 г., 2005 г. и 2008 г.
Като писмено доказателство по
делото е прието споразумение от 23.11.2012 г., сключено между „Т.С.“ ЕАД и Е.П.И.,
с което страните са се споразумели за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „******, ет. 4, ап. 58, аб. № 192620, че Е.П.И.дължи на „Т.С.“ ЕАД
сума в размер на 2 611, 93 лв. – главница и същата се задължила да изплати
главницата съгласно погасителен план. Споразумението носи подпис, за който се
твърди от „Т.С.“ ЕАД, че е на Е.П.И., а ответницата оспорва, че тя е подписала
документа.
От прието по делото и неоспорено
заключение по съдебно-почеркова експертиза, което съдът намира за обективно и
професионално изготвено и го кредитира с доверие, се установява, че подписът,
положен от името на Е.П.И. срещу думите „за длъжник“ в споразумение от
23.11.2012 г., сключено в гр. София между „Т.С.“ ЕАД, представлявано от С.П.Ц.–
изпълнителен директор и Е.П.И., въз основа на което тя се задължава да изплати
на дружеството сумата от 2 6111, 93 лв., не е положен от нея.
Заключението е не оспорено от страните.
По делото са приети още
заключение по съдебно-техническа експертиза и заключение по съдебно-счетоводна
експертиза.
Спорно между страните е дали ответницата е материално-правно легитимирана
да отговарят по предявените искове.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявените искове,
които са предмет на обжалване, са с правно основание чл. 422 вр.
с 415 вр.
с чл. 124 ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД – за установяване съществуване на вземания за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост
и за обезщетение за забавено изпълнение, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
Предмет на въззивно
обжалване е първоинстанционното решение изцяло.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По отношение на правилността
настоящият състав намира следното:
За да се уважи искът за
установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена
топлинна енергия по делото следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение на ответницата
да заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /,
поради което и за ответницата да е възникнало задължение за заплащане на
стойността на същото. По отношение на акцесорния иск за установяване
съществуването на вземане за заплащане на обезщетение за забава по делото
следва да се установи, че ответницата е изпаднала в забава.
По делото се установи,
че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по което
е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София“
ЕАД като А.Г.Д. и Е.П.И.са осъдени да му заплатят стойност на потребена
топлинна енергия и мораторна лихва върху главницата. Възражение срещу заповедта
е депозирано в срок, а заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода
на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда
се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия
/аналогична дефиницията за потребител по см. на § 1, т. 42 от ЗДР на ЗЕ/ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал. 2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по
ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
Съдът приема, че по
делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. „Т.С.“ ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Противно на
оплакванията на въззивника обаче изводите на първоинстанционния съд, че
ответницата Е.П.И.не притежава качеството „потребител на топлинна енергия“ по
отношение на процесния имот са правилни и законосъобразни. От събраните по
делото доказателства се установи, че А.Г.Д. и Е.П.И.са бивши съпрузи, чийто
брак е прекратен с влязло в сила решение през 1993 г. От събраните
доказателства се установява, че вещното право на собственост върху процесния
имот е придобито от бившия съпруг А.Г.Д. през 2004 г., т.е. 11 години след
прекратяване на брака. Самият той е подал молба-декларация, с която е заявил
желание да се открие партида при топлопреносното предприятие на негово име,
както и че членовете на семейството му са трима Ето защо липсва каквото и да е
било основание да бъде ангажирана отговорността на правоприемниците на Е.П.И.за
заплащане на дължими суми за топлинна енергия в процесния имот. Тя не е била
потребител по смисъла на чл. 153 ЗЕ, следователно наследниците ѝ не са
легитимирани да отговарят за задължения, възникнали на това основание.
За изчерпателност на
мотивите следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд е обосновал
крайния си извод за неоснователност на предявените искове, анализирайки именно
липсата на доказани права в собствеността на процесния имот по отношение на Е.П.И..
Не е изследвал дали бившата съпруга е била обитател или ползвател на имота, в
който смисъл са наведените оплаквания от страна на въззивника.
От друга страна
единственото доказателство, което създава индиция, че починалата ответница е
била задължена към ищеца за заплащане на суми на дължима топлинна енергия за
процесния имот, е приложеното пред първа инстанция споразумение от 23.11.2012
г. По отношение на съдържащия се в него подпис на страната обаче беше
установено по категоричен начин с приетата от съда и неоспорена от страните
съдебно-почеркова експертиза, че не е на Е.П.И.. Поради това и
първоинстанционният съд е приел, че същото не е годно да установи по никакъв
начин основание за ангажиране отговорността ѝ за заплащане на суми за
доставена и потрбена топлинна енергия. Не са наведени и никакви оплаквания от
въззивника в този смисъл.
Следва да се допълни
още, че съобщението за наложена възбрана по изпълнително дело не удостоверява
собственически права върху конкретна вещ, макар да липсват и твърдения в този
смисъл.
По изложените
съображения и неустановяването на качеството „потребител“ /по см. на § 1, т. 42
от ЗДР на ЗЕ/ на Е.П.И.настоящият състав намира, че по делото не се установи
наличие на първата предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно,
че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по
силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлинна енергия
срещу задължение на ответницата да заплаща стойността ѝ. Поради което и
не е необходимо да се изследва налице ли са останалите предпоставки.
По изложените
съображения настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за
правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора
въззиваемите страни Г.А.Д. и П.А.Д. имат право на разноски, но същите не са
поискали такива, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 09.08.2016 г. по гр.д. № 1614 по описа за 2013 г. на
Софийски районен съд, 30-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца „М.Е.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2