Решение по дело №172/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 197, вр. с чл. 121, ал. 2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Й. П., в качеството му на управител на “Ивком” ЕООД от [населено място], срещу Решение №30/19.02.2024г. на зам. директора на ТД на НАП – В. Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №[рег. номер]-023-0000440/12.02.2024г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново. В подадената жалба се твърди, че обжалваното решение и потвърденото с него постановление на публичен изпълнител са незаконосъобразни, тъй като в производството по налагане на обезпечителни мерки са допуснати съществени процесуални нарушения на принципите на административния процес, нарушени са и разпоредбите на чл. 121 от ДОПК като не са спазени изискванията за налагане на обезпечения, а също така и че предполагаемия размер на задължението, чието не е надлежно мотивиран. Моли съдът да отмени обжалваното решение, като уважи жалбата срещу постановлението на публичния изпълнител, като бъдат отметени част от наложените обезпечения – запори върху движими вещи. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – ТД на НАП – В. Търново, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът а я отхвърли като такава. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

 

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С Решение №30/19.02.2024г. на зам. директора на ТД на НАП – В. Търново, постановено в производство по реда на чл. 197, ал. 1, вр. с чл. 121, ал. 2 от ДОПК, решаващият орган е отхвърлил жалбата на “Ивком” ЕООД срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, с което са наложени обезпечителни мерки запор върху движими вещи /автомобили/, собственост на дружеството. Решението е връчено на дружеството жалбоподател на 21.02.2024г. видно от съставената обратна разписка от лицензиран пощенски оператор на стр. 9 от делото. Жалбата срещу него е подадена на 26.02.2012г., което на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от ДОПК се установява от поставения на нея вх. №4625/26.02.2024г. по описа на ТД на НАП – В. Търново. Спазен е срока по чл. 197, ал.1, изр. І от ДОПК, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

Производството по налагане на обезпечетелни мерки е започнало въз основа на подадено искане по реда на чл. 121, ал. 1 от ДОПК от Б. Л. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – В. Търново до публичен из пълнител при същата ТД на НАП, като искането е направено във връзка с извършване ревизия на “Ивком” ЕООД, възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-04000423006050-020-001/16.10.2023г. В искането е посочено, че задълженията, които ще бъдат установени в хода на ревизията ще са в особено големи размери, посочен е предполагаемият размер на задължението от 300 000 лв. главници и сума от 25 000 лв. лихви и е обоснован извод, че без налагане на предварителни обезпечения събирането на установените задължения ще се затрудни.

Въз основа на така подаденото мотивирано искане публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново е издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 121, ал. 2, пр. І от ДОПК е наложил обезпечителни мерки върху имущество на “Ивком” ЕООД запор върху движими вещи – 14 бр. моторни превозни средства. След обжалването на това постановление по административен ред пред директора на ТД на НАП – В. Търново, решаващият орган по чл. 197, ал. 1 от ДОПК го е потвърдил. Законосъобразността на решението на директора на ТД на НАП – В. Търново и наложените обезпечения с потвърденото от него постановление, са предмет на спора по делото.

Съгласно чл. 121, ал. 2 от ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. Цитираната разпоредба на чл. 197, ал. 1 от ДОПК/ред. изм. ДВ бр. 32/2009г./ предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 – в 7-дневен срок от получаването на жалбата. Разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ДОПК предвижда, че решението на органа по ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал. От друга страна, нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност – наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

В настоящия случай от приложените писмени доказателства се установява, че обжалваното решение №30/19.02.2024г. на зам. директора на ТД на НАП – В. Търново е издадено от орган, който разполага с материална компетентност, надлежно оправомощен да изпълнява функциите на титуляра/вж. Заповед №ЗЦУ-ОПР-66/04.10.2023г. на изп. директор на НАП, стр. 78 от делото/, при отсъствие на титуляра/вж. Заповед №268/19.02.2024г. на гл. секретар на НАП, стр. 77 от делото/. Решението е издадено в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 седемдневен преклузивен срок, който е започнал да тече, считано от 14.02.2024г. /денят, следващ датата на подаване на жалбата от "Ивком" ЕООД/ и изтича на 21.02.2024г. Съобразно разпоредбите на чл. 197, ал., ал. 1 – 3 от ДОПК, в настоящото производство съдът извършва преценка и на законосъобразността на самото налагане на предварителните обезпечителни мерки.

Обжалваното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с №[рег. номер]-023-0000440/12.02.2024г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – В. Търново е издадено от компетентен орган – от публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от ДОПК и съгласно правомощията на този орган, определени в чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити, като възражението за липса на форма съдът приема за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ДОПК постановлението се издава в писмена форма и съдържа посочените в т., т. 1 – 9 реквизити. В случая тези изисквания са спазени, като противно на твърдението в жалбата се съдържа означение с имена и длъжност на органа, който го е издал. Постановлението представлява електронен документ, съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, при спазване на изискванията за форма съгласно чл. 3, ал. 2, вр. с чл. 2 от с.з. Подписването на електронния документ с квалифициран електронен подпис, отговарящ на изискванията на чл. 3, § 12 от Регламент №910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета го прави валиден административен акт.

Видно от данните по делото е налице мотивирано искане от орган по приходите във връзка с ревизия спрямо "Ивком" ЕООД, възложена посредством ЗВР №Р-04000423006050-020-001/16.10.2023г. В рамките на производството по издаване на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки публичният изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публични вземания и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК същият има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката за затрудненото събиране на задълженията на ревизираното лице е предоставена на преценката на съответния орган по приходите, от който изхожда предложението – вж. чл. 121, ал.1, изр. І от ДОПК, като по този начин липсата на достатъчно мотиви, не е съществено процесуално нарушение, како се твърди в жалбата, тъй като чрез отправяне на искането съответният орган упражнява правомощие при оперативна самостоятелност и преценката за нуждата от това е извън предметните предели на съдебната проверка. В случая съдът следва да констатира само наличието на това правомощие при органа, съгласно чл. 169 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК, която безспорно е налице.

Не са допуснати и нарушения на основните принципи на административния процес, а именно този за съразмерност, визиран с разпоредбите на чл. 6 от АПК.

Съгласно чл. 121, ал. 3 от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Задължение на публичния изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда, не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът й дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие. Съдът намира, че е изпълнено посоченото законово изискване в настоящия казус, тъй като с мерките се защитават в най-пълна степен интересите на фиска и обществото, а жалбоподателят не е посочил, в какво точно се изразява засягането на дейността му и в каква степен е това засягане, още повече, че в настоящия случай не е наложен запор върху банкови сметки на дружеството.

Не води до извод за незаконосъобразност на обжалваните актове обстоятелството, че ревизионното производство, възложено със ЗВР №Р-04000423006050-020-001/16.10.2023г., е било спряно по реда на чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК, посредством приетата по делото Заповед №Р-04000423006050-023-001/21.02.2024г. Спирането на ревизионното производство на основанията, визирани в чл. 34, ал. 1 от ДОПК, няма отражение върху актовете за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от ДОПК срокът на действие на наложените обезпечителни мерки е 4 месечен, като той може да бъде продължен по реда на чл. 121, ал. 5 от ДОПК – с определение на съответния административен съд по искане на публичния изпълнител. Поради това настоящия състав в това производство не може априори да се произнася по въпроса за продължителността на обезпечителните мерки и как тази продължителност ще се отрази върху дейността на дружеството жалбоподател. Тази преценка ще следва да се направи от съда, който би разгледал евентуално искане за продължаване на срока на действие на наложените обезпечителни мерки, но както се посочи общата продължителност на това действие не може да се отрази върху законосъобразността на акта, с който първоначално се налагат тези мерки.

Посочването на допуснатата очевидна фактическа грешка в текста на обжалваната постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, досежно изписването на точния номер на ЗВР, с който е образувано ревизионното производство, не се отразява върху законосъобразността на постановлението. Тази неточност не влияе пряко върху разпоредените правни последици с акта, не препятства неговото действие и не обективира съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на този акт.

При налагането на обезпеченията не са допуснати и нарушения на чл. 195 от ДОПК. Обезпечението е наложено въз основа на искането от орган по приходите съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, за което съгласно ал. 4 длъжникът не се уведомява. разпоредбата на ал. 5 от чл. 195 на ДОПК е неприложима в настоящата хипотеза, като са спазени изискванията за чл. 195, ал. 6, т. 2 от ДОПК за определяне на стойността, която се взема предвид при налагане на обезпечения върху движими вещи то типа на процесните/МПС/, собственост на търговец.

Наред с изложеното, съдът счита за нужно да посочи, че налагането на предварителни обезпечителни мерки в хода на ревизията в хипотезата на чл. 121, ал.1 от ДОПК, е свързано с преценка за наличие на предпоставките по чл. 121, ал.1 от ДОПК към този момент, като тази преценка е обусловена от съществуващите данни за очаквания размер на публичното задължение. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 142, ал. 1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на § 2 от ДР ДОПК, съгласно която законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване. В настоящия случай публичния изпълнител, с оглед данните заявени от ревизиращия орган в мотивираното искане по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, е извършил преценка за наличието на предпоставките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, с оглед съществуващите данни към този момент за очаквания размер на публичното задължение. А това дали при приключване на ревизионното производство и издаване на ревизионния акт ще бъдат установени задължения на лицето и какъв ще бъде техния размер, е обстоятелство, което не влияе по никакъв начин на законосъобразността на обезпечителната мярка по чл. 121, ал.1 от ДОПК, която се преценява към момента на издаване на постановлението, с което е наложена. Евентуалното установяване на задължения в очаквания размер, е обстоятелство, което обуславя наличието на обезпечителна нужда от продължаване на действието на съществуващите обезпечителни мерки в хипотезата на чл. 121, ал. 6 от ДОПК, във вр. с чл. 195, ал. 5 от ДОПК, но не касае по никакъв начин законосъобразността на наложената обезпечителна мярка по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, която, както се посочи, се преценява към момента на издаване на административния акт. Следва да се отбележи, че наложените в хода на ревизията предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК са привременни и с определен срок на действие /чл. 121, ал. 4, във вр. с ал. 5 от ДОПК/. При това положение, ако в хода на ревизионното производство не бъдат установени публични задължения, тяхното действие не се продължава по смисъла на чл. 121, ал. 6 от ДОПК, като в случай, че с издадения ревизионен акт, бъдат установени публични задължения в очаквания размер, публичния изпълнител пристъпва към продължаване на тяхното действие, съгласно чл. 121, ал. 6 от ДОПК с налагане на обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество, обезпечаващи вече конкретно установените по основание и размер публични задължения.

В настоящия случай, не са налице и основания за отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки по смисъла на чл. 197, ал. 3 от ДОПК. От една страна, длъжникът не е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. От друга страна, публичният изпълнител е спазил условията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК за налагане на предварителните обезпечителни мерки – до него е направено мотивирано искане от органа по приходите; наложеният запор е с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, доколкото са налице данни за задължения в особено големи размери.

Изложените съображения обосновават изводите, че Решение №30/19.02.2024г. на зам. директора на ТД на НАП – В. Търново и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №[рег. номер]-023-0000440/12.02.2024г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново са издадени от компетентен орган, въз основа на мотивирано искане от орган по приходите, като са спазени изискванията на материалния закон и на административно-производствените правила.

При този изход на делото, с оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, за юрисконсултско възнаграждение.

Производството по чл. 197, ал., ал. 2 – 4 от ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 150 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 2, вр. с чл. 121, ал. 2 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Ивком” ЕООД от [населено място], срещу Решение №30/19.02.2024г. на зам. директора на ТД на НАП – В. Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №[рег. номер]-023-0000440/12.02.2024г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново.

ОСЪЖДА “Ивком” ЕООД от [населено място], [улица], ЕИК .... да заплати на ТД на НАП – В. Търново разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.