РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Бургас , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ в публично заседание на
десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА Х. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20202120105526 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, против К. И. И. и е за установяване на
дължимост от ответника на ищеца на сума, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
С определение № 6419/09.11.2020 г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител на ответника, като с определение № 6503/25.11.2020 г. за такъв е
назначен адв. А.Б., който депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуален представител на ищеца не се явява. Преди
заседанието процесуалният представител депозира становище, с което заявява, че е налице
плащане на цялата дължима сума, поради което искът следва да бъде отхвърлен, но да се
присъдят на страната сторените разноски.
В съдебно заседание особеният представител моли съда да отхвърли иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищцовото дружество доставя на и отвежда от имот,
находящ се в гр. ***, с ползвател ответникът, вода, а И. следва да заплаща тази вода, тъй
като е абонат с абонатен номер ***.
Установява се, че на 18.06.2020 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 778,73 лева,
представляваща главница за неизплатено задължение за доставена, отведена и пречистена
вода за периода от 08.04.2017 г. до 04.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от
1
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 18.06.2020 г. до окончателното й
изплащане. По заявлението е образувано ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС. На
19.06.2020 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № 1250 срещу ответника за
сумата и разноски по делото в размер на 75 лева. Тъй като длъжникът е уведомен за
заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, е образувано и настоящото производство на
15.09.2020 г.
По признание на дружеството, И. е заплатил изцяло процесната сума с три плащания,
а именно: на 15.06.2020 г. – 15 лева; на 30.09.2020 г. – 50 лева; на 22.01.2021 г. – 1333,73
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
писмените доказателства, гласните доказателства на свидетеля Т. П. О. и на заключенията
на вещите лица по назначените съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
По правото:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД.
По признание на ищцовото дружество, което представя и доказателства, след
образуване на делото ответникът е заплатил дължимата сума, което представлява неизгоден
за кредитора факт, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл.235, ал.3 от
ГПК. Тъй като вземането на кредитора е погасено чрез плащане, искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Според чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е причинил завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете
предпоставки трябва да са налице едновременно. В случая признание на иска не е налице.
Извън горното, ответникът не плаща задължението си преди подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда, поради което кредиторът образува заповедно производство. В хода на
последното заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което е и
причина за предявяване на иска, поради което извършеното в хода на процеса плащане няма
да освободи И. от разноски.
Тук се налага следното уточнение:
Ответникът е заплатил сума, по-голяма от размера на вземането на дружеството. Не
може да се приеме обаче, че той погасява и разноските по делото, защото те се определят от
съда с решението (включително и дължимостта на разноските в заповедното производство),
т.е. вземането за разноски все още не е ликвидно и изискуемо. Това е така, защото
присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването,
респективно отхвърлянето на иска, поради което съдът в исковото производство следва да
разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение – в този
смисъл т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда в рамките, предвидени в Наредба за заплащането на
правната помощ (за краткост Наредбата). Съдът определя за справедливо юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лева. Следователно на
ищцовото дружество се дължат разноски в заповедното производство в размер на 75 лева
(50 лева юрисконсултско възнаграждение и 25 лева държавна такса).
2
Ищцовото дружество претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, като съдът намира за справедлив негов размер от 100 лева на основание
чл.25, ал.1 от Наредбата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност
(налице е погасяване на вземането). В полза на дружеството следва да бъде присъдена и
сумата за доплатена държавна такса в размер на 25 лева, сумата от 150 лева, представляваща
възнаграждение за назначения особен представител на ответника, както и сумата от 380 лева
– възнаграждение за вещите лица и свидетеля по делото.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК
– *********, против К. И. И., ЕГН – **********, иск за приемане за установено, че И.
дължи на дружеството сумата от 778,73 лева (седемстотин седемдесет и осем лева и
седемдесет и три стотинки), представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена
вода за абонатен номер *** за периода от 08.04.2017 г. до 04.03.2020 г., ведно със законната
лихва от 18.06.2020 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА К. И. И., ЕГН – **********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 75 (седемдесет и пет) лева разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № ***/2020 г. по описа на БРС и сумата от 655
(шестстотин петдесет и пет) лева разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)__________
Вярно с оригинала!
ММ
3