Р E Ш Е
Н И Е
гр. С. , 26 .06.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на деветнайсти
юни през двехиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
2. КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря
Арсова и в присъствието на прокурора
Захариев
като разгледа докладваното от съдия Йорданова В. О . Х . Д .
№ 2351 по описа
за 2019 година ,
и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 313 от НПК.
С присъда от
29.06.19г . по Н .О .Х .Д .
№ 7273
/ 16г. , СРС, НО , 114 с - в е
признал подсъдимия Д.М.И. за виновен за извършено престъпление по
чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 вр. чл.194 ал.1 от НК и във вр. с чл.
54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок 1 година ,чието изпълнение е отложено за срок от
три години на осн. чл.66 ал.1 от НК, считано от влизане
на присъдата в сила. С присъдата на осн. чл.59 ал.1 и ал.2 от НК, е приспаднато времето, през което подсъдимият
е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК или друг закон, свързани с настоящето
производство. С присъдата на основание чл.45 от ЗЗД е осъден подсъдимия с да заплати на гражданската ищца С.А.Р., сумата от 1 300 / хиляда и триста/ лева,
представляваща претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на извършване на деянието - 08.04.2015г. до
окончателното и изплащане. С присъдата на основание чл.189, ал.З от НПК е осъден подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в размер на 277,28 /двеста седемдесет и седем, и двадесет и
осем ст./ лева, от които 127,28 /сто двадесет и седем, и двадесет и осем ст./
лева по сметка на СДВР и 150,00 /сто и петдесет/ лева по сметка на СРС, както и
държавна такса в размер на 4% върху уважения граждански иск, а именно 52,00
/петдесет и два/ лева по сметка на СРС. С
присъдата на основание чл.190, ал.2 от НПК е
осъден подсъдимия да заплати 15 /петнадесет/ лева държавна такса по сметка
на СРС за служебно издаване на три броя изпълнителни листа .
Срещу
присъдата е постъпила жалба от упълномощения зашитник на подсъдимия - адв. Л. , с която се иска да се
отмени постановената присъда и
подсъдимия да бъде оправдан по
внесеното обвинение спрямо него.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия Д.М.И. - адв. П. пледира да се отмени присъдата на СРС и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното спрямо него обвинение .
В съдебно
заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да
се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
В съдебно заседание повереникът на гражданската ищца С.А.Р. – адв.Г. моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда , включително и в частта , в която е уважен предявения граждански иск.
В съдебно заседание гражданската ищца С.А.Р. подкрепя изложеното от своя повереник адв.Г. .
В съдебно заседание подсъдимият Д.М.И. се присъединява към изложеното от своя защитник и моли да бъде отменена присъдата .
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа
на събрания от него доказателствен материал е приел за установена
следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Д.М.И. е роден на ***г., в гр. Гоце Делчев,
българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно образование, с
постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********.
На 08.04.2015г. в
ранния следобяд свидетелката С.А.Р. пътувала от гр.Варна за гр.С. заедно с
приятеля си свидетеля М.М.М., за да отиде на маникюр във фризьорски салон „Е. С.”,
намиращ се в гр.С.,***********. Преди да замине за гр.С.,*** Р. получила от баща
си сумата от 1170 лева, които и били необходими, за да заплати сертификат за
обучение. С.Р. преброила парите пред приятеля си свидетеля М. М., след което ги
поставила в портмонето, намиращо се в дамската й чанта. До град С. пътували само
двамата, като не спирали никъде, а по време на пътуването свидетелката С.Р. не е вадила портмонето си от чантата,
както и не е слизала от лекия автомобил, докато не била оставена от приятеля си
свидетеля М. пред фризьорсия салон. Когато свидетелката С.Р. влязла във
фризьорския салон, тя взела със себе си дамската си чанта, съдържаща наред с
другите и вещи, и портмонето, ведно със
сумата, предадена и по-рано през деня от баща и.
На 08.04.2015г.
подсъдимият И. се намирал на територията на град С.,***, когато решил да извърши кражба. На
същата дата, в изпълнение на това свое решение, той се приближил до фризьорски
салон „Е. С.”, намиращ се в гр. С.,************в който по това време се
намирала свидетелката С.Р.. Тя посетила салона за козметична процедура-
маникюр, която изпълнявала свидетелката Т. Р.Р.. В посоченото време в салона
била и свидетелката М.С.М.работеща там като фризьор. Около 15.15 ч. на
08.04.2015г. в салона влязъл подсъдимия И., който бил с поставена на главата си
маска. Той се огледал за кратко и след като се поколебал за кратко взел
намиращата се на дивана в близост до входната врата на салона дамска чанта,
собственост на свидетелката С.Р. и побягнал навън. В чантата на пострадалата,
която била марка „Зара”, сива на цвят, на стойност 80 /осемдесет/ лева, се
намирали нейни вещи: запалителен ключ за лек автомобил „Хонда Джаз”, на
стойност 50 /петдесет/ лева и пари-сумата 1 170 /хиляда сто и седемдесет/ лева.
Действията на поде. И. били възприети от свидетелката Т. Р., свидетелката М. и свидетелката С.Р.,
като последните две незабавно станали от местата си и започнали да го гонят.
След излизането си от салона, подсъдимия И. *** в посока към ул.’’Одрин”, след
това продължил да бяга по ул.’’Одрин”,в посока към бул. ”Ал.Стамболийски”. По
време на бягството си подсъдимия И. свалил маската, която била поставена на
главата му, тъй като видимо се задъхвал и на няколко пъти се обръщал назад, за
да види дали свидетелката С.Р. продължава да го преследва, поради което
последната успяла да види лицето му няколко пъти от дистанция 5-6 метра и да
възприеме ясно чертите на лицето му. Докато гонела подсъдимия,свидетелката С.Р.
крещяла по него „Спри!”;”Какво правиш ?”;”Помощ!”. Достигайки до бул.
”Ал.Стамболийски”, подсъдимият И. се
качил в лек автомобил, марка
„Пежо”, модел „306”, с рег.№ ******, зелен на цвят, с помощта на който се отдалечил в посока
към ул. ’’Опълченска”. Тъй като свидетелката С.Р. бягала след подсъдимия И.
през цялото време и се намирала в близост до него при влизането му в
гореописаното МПС , тя успяла да види добре, а в последствие и да запише
регистрационния номер на превозното средство.
Според съдържанието на
приложената справка от АИС-КАТ,лек автомобил ,марка „Пежо”,модел „306”,с рег.№******, е регистриран на
името на М.Т.И. - баща на подсъдимия, който видно от препис от акт за смърт
№116/2015г. на Столична община-район „Люлин”,е починал на 30.01.2015г.
Видно от заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно- оценителна експертиза
общата стойност на вещите- предмет на престъплението възлиза на сумата от 1 300
/хиляда и триста/ лева.
Видно от заключението по
изготвената на досъдебното производство съдебно- психиатрична експертиза
освидетелстваната С.А.А.може да участва
в наказателното производство, като свидетел и е в състояние да дава адекватни
обяснения по обстоятелства и факти от съществено значение за досъдебното
производство ако желае, поради съхранени интелект, памет и възприятно
представни възможности.
Горната фактическа
обстановка се установява
по несъмнен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства , и доказателствени средства : показанията
на свидетелката С.А.Р.- пострадала от престъплението, включително и тези,
дадени от нея на досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК досежно часа
на кражбата; номерата на блоковете, улиците и тяхната последователност, по
които свидетелката е гонила подсъдимия; показанията на свидетелката Т. Р.Р.,
включително и тези, дадени от нея на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК досежно датата на извършване на кражбата; показанията на свидетелката М.С.М.,
включително и тези, дадени от нея на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК досежно датата и часа на инцидента и описанието на мъжете, които са
оглеждали витрината на фризьорския салон преди инцидента- на основание чл. 281,
ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като свидетелката не си спомня тези обстоятелства,
и относно това, колко време преди инцидента двамата мъже са оглеждали витрината
на фризьорския салон- на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 от НК, тъй
като по отношение на това обстоятелство е налице противоречие между казаното от
свидетелката на съдебното следствие и това което тя е заявила на досъдебното
производство; показанията на свидетеля М.М.М.; заключението по изготвената на
досъдебното производство съдебно- оценителна експертиза, неоспорено от страните
и прието от СРС ; протокол за
разпознаване на лица и предмети от 15. 04. 2015г., ведно с фотоалбум,
неразделна част от него /лист 24-26 от ДП/; писмо, per. №
4332р21417/ 11.11.2015г. на ОПП- СДВР, ведно със справка от регионална база на
АИС-КАТ относно регистрацията на МПС с рег.№С 4521 ХТ/лист 49-50 от ДП/; препис
от АКТ за смърт №0116 от 31.01.2015г. /лист 53 от ДП/; справка за съдимост-л.12
от съдебното дело .
Така
установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен
материал. СРС е
изследвал и установил всички обстоятелства
,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на
подсъдимия , които имат значение за ангажиране
на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимият с
деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195 ал.1
т.4 пр.1 вр. чл.194 ал.1 от НК, а именно това ,че на 08.04.2015 г. около 15:15 часа, в гр. С., от
фризьорски салон „Е. С.”, находящ се в ж. к. „Зона Б-5” на ул. „********, чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел
„306“ с peг. № ******, отнел
чужди движими вещи - един брой дамска чанта марка „Зара”, сива на цвят, на
стойност 80,00 /осемдесет/ лева, с намиращите се в нея вещи: запалителен ключ
за лек автомобил „Хонда Джаз“ на стойност 50 /петдесет/ лева и пари - сумата от
1 170,00 /хиляда сто и седемдесет/ лева, всичко на обща стойност 1 300,00
/хиляда и триста/ лева, от владението на собственика им С.А.Р., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От
обективна страна по делото се установява
,че подсъдимия на инкриминираната дата и
място е отнел
чужди движими вещи - един брой дамска
чанта марка „Зара”, сива на цвят, на стойност 80,00 /осемдесет/ лева, с
намиращите се в нея вещи: запалителен ключ за лек автомобил „Хонда Джаз“ на
стойност 50 /петдесет/ лева и пари -
сумата от 1 170,00 /хиляда сто и
седемдесет/ лева, всичко на обща стойност 1 300,00 /хиляда и триста/ лева, от
владението на собственика им С.А.Р., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои . От обективна страна по делото се установява ,че подсъдимия е използвал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“ с peг. № ******, при което е налице квалифициращия признак на деянието по чл. 195 ал.1
т.4 пр.1 от НК.
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си , предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване .
Доводите на защитата за недоказаност на извършеното престъпление по чл. 195 ал.1
т.4 пр.1 вр. чл.194 ал.1 от НК от
страна на подсъдимия по делото ,настоящия
въззивен съд намира за неоснователни ,тъй като в тази насока са събраните от първата
инстанция подробно изброени гласни и
писмени доказателства, и доказателствени средства . В тази насока следва да
се отбележи , че първоинстанционния
съд е направил анализ на събрания
от него доказателствен материали , който се споделя изцяло и от настоящата съдебна
инстанция . Въззивният съд
намира ,че по делото безспорно се установява както
предмета на деянието , така
и авторство на деянието от страна на
подсъдимия по делото . В тази насока следва да се посочи , че от показанията
на свидетелката С.А.Р.- пострадала от
престъплението, се установяват
обстоятелствата , при които същата по
време на посещението си във фризьорския салон е видяла как лице с маска на главата отнема дамската й чанта
марка „Зара , с намиращите се в нея вещи:
запалителен ключ за лек автомобил „Хонда Джаз“ и пари - сумата от 1 170,00 лв.По нататък в
показанията си свидетелката С.А.Р. обяснява как е подгонила лицето с маската по улицата ,
описвайки и извършените от подсъдимия
впоследствия действия по
свалянето на маската и обръщането на подсъдимия неколкократно за да види дали свидетелката Р. все още го следва .Противно на доводите на защитата ,видно от
протокола от съдебното заседание от 23.06.17г.
пред СРС в показанията си пред съда / на л. 69 от делото пред СРС /, свидетелката Р. е посочила ,че вследствие на тези действия на подсъдимия , е
видяла лицето му на няколко пъти, може би от около 5 – 6
метра , както и че е сигурна , че
именно подсъдимия й е „ откраднал“ чантата , тъй като го е видяла ,предвид на
обстоятелството ,че докато го е гонила са били на минимална дистанция
помежду си . Показанията на
свидетелката С.А.Р. се потвърждават и от
изложеното от свидетелката Т. Р.
,която работейки като
маникюристка във фризьорския салон
излага обстоятелствата по вземането на чантата на свидетелката С.А.Р. от страна на лицето с маската , както последвалата гонитба на това лице , както от
самата свидетелка Т. Р. ,така и от свидетелката
С.А.Р. . Свидетелката Т. Р. потвърждава и свалянето на маската от страна на лицето ,
което е взело чантата ,като същата сочи , че самата тя не е успяла да види лицето му , а само неговата коса, но
същевременно сочи ,че
свидетелката С.А.Р. е била по близа до него . Изложеното от
цитираните две свидетелки Р.
кореспондира изцяло и с изложеното от свидетелката М.М. , която
работейки като фризьор се е намирала по
същото време във фризьорския салон и е
възприела вземането на чантата ,както и
че двете свидетелки Р. са последвали лицето навън .Изложеното в показанията
на цитираните три
свидетелки се потвърждава и от показанията на свидетеля М. ,който е пътувал заедно със свидетелката Р. от Варна и я е оставил във фризьорския
салон , като този свидетел дава
показания и за наличната сума в чантата на свидетелката , която й е била дадена
от нейния баща . Показанията на
посочените свидетели са подробни
, непротиворечиви , логични ,
последователни ,както и са в пълно
съответствие помежду си и се
допълват взаимно ,при което съдът не намира основание да не ги кредитира . Към
показанията на посочените свидетели
следва да се добави и извършеното разпознаване
на досъдебно производство от 15.04.15г. , при което
свидетелката е разпознала
подсъдимия по делото , като лицето
което й е взело дамската чанта , и което същата е гонила , като при
преследването същото си е свалило маската , което е позволило на свидетелката
да види лицето му . Противно на доводите на защитата , както СРС , така и настоящия съд не намира допуснати съществени
процесуални нарушения при извършване на разпознаването , като в тази насока следва да се посочи , че е изготвен към
протокола за разпознаване и албум със снимки на съпоставените лица , което позволява на настоящата съдебна
инстанция да достигне до този извод . Косвено
доказателство по делото е и установеното обстоятелство ,че съгласно съдържанието на приложената справка от
АИС-КАТ,лек автомобил ,марка „Пежо”,модел „306”,с рег.№******, е регистриран на
името на М.Т.И. - баща на подсъдимия, който видно от препис от акт за смърт
№116/2015г. на Столична община-район „Люлин”, че същия е починал на 30.01.2015г., няколко месеца преди извършването на деянието
.
Настоящата съдебна инстанция намира ,че при определянето на предвиденото наказание лишаване от
свобода от една до 10 години в нормата на чл. 195 ал.1 т.4
пр.1 вр. чл.194 ал.1 от НК по
отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело , а именно наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година ,чието
изпълнение е отложено по реда на чл. 66
ал.1 от НК за срок от 3 години
,считано от влизане на присъдата в сила, без приложение на чл. 55 ал.1 т.1 от НК , са
отчетени в достатъчна степен всички обстоятелства относно конкретната тежест на извършеното
деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено , а именно
относно високата стойност на отнетите вещи възлизаща общо
на 1300 лв, носенето на маска по време на извършване
на деянието целящо да скрие лицето на подсъдимия , както и обществената опасност на подсъдимия по
делото , който е
неосъждан
към датата на деянието , както и изминалия период от време от
извършване на деянието ,при което съдът намира ,че СРС правилно е отчел наличието на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и отегчаващите вината
на подсъдимия обстоятелства. Налице са и основанията на чл. 66 ал.1 от НК
за отлагане изпълнение на наложеното наказание , като СРС е определил
минималния предвиден в закона
срок от 3 години , считано от влизане на присъдата в сила, при което не
са налице основания за неговото
намаляване .
Основателно с присъдата на основание чл.45 от ЗЗД е осъден подсъдимия с да заплати на гражданската ищца С.А.Р., сумата от 1 300 / хиляда и триста/ лева,
представляваща претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на извършване на деянието - 08.04.2015г. до
окончателното и изплащане, като предявения граждански иск се явява основателен
и доказан , доколкото по делото се установява ,че пострадалата
С.А.Р. вследствие на виновното противоправно поведение на подсъдимия И. е
претърпяла имуществени вреди в размер общо на 1 300.00 лева, поради което
гражданският иск следва да бъде уважен до този размер, ведно със законната
лихва, считано от датата на извършване на деянието-08.04.2015г. до
окончателното изплащане на сумата.
Законосъобразно с оглед изхода на делото с присъдата на основание чл.189, ал.З от НПК е осъден подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 277,28 /двеста седемдесет и седем, и двадесет и осем ст./ лева, от които 127,28 /сто двадесет и седем, и двадесет и осем ст./ лева по сметка на СДВР и 150,00 /сто и петдесет/ лева по сметка на СРС, както и държавна такса в размер на 4% върху уважения граждански иск, а именно 52,00 /петдесет и два/ лева по сметка на СРС. Законосъобразно с присъдата с оглед изхода на делото на основание чл.190, ал.2 от НПК е осъден подсъдимия да заплати 15 /петнадесет/ лева държавна такса по сметка на СРС за служебно издаване на три броя изпълнителни листа .
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да
налагат отмяната на
първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от
29.06.19г . по Н .О .Х .Д .
№ 7273
/ 16г. , СРС, НО , 114 с – в .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1.
2.