Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………15.01.2020
година……..…….……..Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми
граждански състав
На…осемнадесети
декември…...……….……….……………….……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова….……………………………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….…………………………
като
разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ
административнонаказателно дело номер 880..…по описа за 2019………...година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.К.С. срещу Наказателно
постановление № 18-1228-004005/14.11.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР Стара
Загора, с което за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал.
5, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и
за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП е налжено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00
лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР - отнемане на 8 контролни точки. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява.
Въззиваемата страна – Административнонаказващият орган, редовно
призован, се явява и взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно
приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от
лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна:
На посочената дата в АУАН и НП /09.11.2018 г./
свидетелите Д.С. и Г.Г. – служители във второ РУ – гр. Стара Загора били на смяна
и се движели със служебен автомобил по ул. „Анастасия Тошева“ в посока
юг-север. На пешеходната пътека на магазин „Кауфланд“
на същата улица забелязали двама пешеходци, които тръгнали да пресичат по
пешеходната пътека на кръстовището. Свидетелите спрели управлявания от тях лек
автомобил, за да пропуснат пешеходците, но в този момент край спрелия автомобил
на свидетелите в съседната лента за движение преминал лек автомобил „Тойота Авенсис“ управляван от жалбоподателя, който не само не
спрял на пешеходната пътека, но и създал предпоставка за настъпване на ПТП. Полицейските служители възприели извършеното
от жалбоподателя, последвали същия и подали сигнал за спиране на автомобила за
проверка – жалбоподателят бил спрян на автобусната спирка на бул. „Славянски“.
Свидетелите установили самоличността на жалбоподателя и му обяснили какво
нарушение е извършил. При проверката на документите му установили още, че управляваният
от него лек автомобил „Тойота Авенсис“ няма извършен
годишен технически преглед. Свидетелите С. и Г. повикали екип на „Пътна полиция“.
Предвид това, Е.Р.К. на длъжност младши
автоконтрольор, в присъствието на свидетелите Д.С. и Г.Г., както и на
жалбоподателя съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ 854935/09.11.2018 г. срещу С.К.С. за нарушения на чл. 119, ал.1 и чл. 147,
ал. 1 ЗДвП. Предявил акта на водача, като
последният отказал да го разпише. Свидетелят П.П. подписал АУАН
като свидетел при отказа. Няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предвидена в чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН Началник група към ОД МВР Стара
Загора, отдел „Пътна Полиция“ издал Наказателно постановление № 18-1228-004005/14.11.2018
г. против С.К.С., с което за нарушение на
чл. 119, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и за нарушение на чл.
147, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП е налжено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. и отнети осем контролни
точки.
Изложеното съдът прие за установено въз основа на
непротиворечив доказателствен материал - редовно съставения АУАН, ползващ се
съгласно чл. 189 ЗДвП с доказателствена сила по
отношение на отразеното в него, показанията на свидетелите очевидци на
нарушенията - Г.Г., Д.С., на актосъставителя
Е.К. и П.П. и че актът е съставен поради препятстване на възможността на
пешеходци да ползват предимството си пред автомобила на жалбоподателя, както и
поради неизвършен годишен технически преглед на автомобила, също и останалите
писмени доказателства - справка картон на водача; заповед от 14.05.2018 г.
Така установената фактическа обстановка нито се
оспорва от жалбоподателя по всяко едно от двете му вменени нарушения, нито
жалбоподателят представя или се позовава на доказателства /искал е събирането
им/, от които да бъде установена различна фактическа обстановка.
Следва още тук да се подчертае и обърне внимание от
фактическа страна, че разпитаните по делото свидетели - полицейски служители
категорично заявиха, че процесното кръстовище е регулирано със светофарна
уредба и пешеходна пътека, като в момента на извършване на нарушението от
жалбоподателя светофарната уредба не е
работела – така напр. св. С. – „на въпросната дата през времето когато
преминахме светофарната уредба не работеше“, св. П. – „светофарът не работеше“.
Самото поведение на свидетелите С. и Г. – спрели полицейския автомобил, за да
пропуснат пресичащи по пешеходната пътека пешеходци също навежда на фактически
извод, че светофарната уредба не е работела, защото в противен случай не само
пешеходците не биха имали предимство, но и сами биха извършили нарушение
преминавайки на червен сигнал на светофара пред полицейските служители.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е
винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие /право и задължение/ съдът ex officio /служебно/ констатира
– чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, вр. чл.
84 ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от
закона писмена форма. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и
редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП.
Всъщност безспорно по делото е, че жалбоподателят на процесната дата е управлявал лекия автомобил, като на
кръстовището на ул. „Анастасия Тошева“ и ул. „Стамо Пулев“ не е пропуснал
пресичащи на пешеходната пътека пешеходци /кръстовището е било регулирано при
изключена светофарна уредба/ и управляваният от него автомобил „Тойота Авенсис“ не е преминал годишен технически преглед. Самият
жалбоподателя няма възражения по същество и не отрича във въззивната
си жалба извършването на двете административни нарушения.
Правния спор се съсредоточава върху това дали е
допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че според
жалбоподателя процесният АУАН не му е бил предявен и
не му бил връчен препис от него.
Действително разпоредбите на чл. 43, ал. 1, 4 и 5 ЗАНН
задължават актосъставителя да предяви акта за установяване на административното
нарушение на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише,
както и да му връчи препис от него срещу разписка. Това е гаранция за спазване
правото на нарушителя за лично запознаване с обвинението за извършено нарушение
и реализиране на правото за защита посредством вписване на възражения в акта
или последващо подаване на такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с възможността
по чл. 44, ал. 2 ЗАНН за сочене на писмени или веществени доказателства, които
следва да се съберат служебно за установяване на обективната истина по спора.
Чрез предявяване на акта се реализира неговата обвинителна функция, която е
предпоставка за осъществяване на следващата и последна негова функция по
сезиране на административнонаказващия орган да се
произнесе по него, прекратявайки преписката или издавайки НП.
Твърденията на жалбоподателя в тази връзка обаче не
намират опора в нито едно доказателство по делото, дори се установява точно
обратното – св. С. е категоричен – „на водача беше съставен АУАН, като същия
отказа да се подпише, както и да подпише и да получи разписка за АУАН при което
колегата П.П. сната свидетел на отказа му“. Св. Г. –
„спомням си, че жалбоподателят отказа да разпише каквото и да било“. Св. П.
сочи, че нарушителят е бил на място докато му е бил съставян акта, но
жалбоподателят категорично е отказал да подпише предявения му акт или
разписката към него, за което св. П. е станал свидетел. Свидетелят изясни още,
че подписът на акта е негов, като е разписал за да удостовери отказа на
жалбоподателя да разпише както АУАН, така и разписката към него. Въпреки това
на жалбоподателя са му били разяснени правата да обжалва. Св. К.
/актосъставител/ също подробно изясни, че след написване на АУАН е предявил
същия на жалбоподателя, който е отказал да разпише както самия акт, така и
разписката под него, за да може поне да получи екземпляр от АУАН. Св. П. е
удостоверил отказа с подписа си. В подкрепа на своите твърдения за нарушена
процедура по предявяване и връчване на АУАН жалбподателят
не ангажира нито едно доказателстно. Отделно от това
е безспорно по делото, че АУАН е съставен в присъствеието
на жалбоподателя – не е налице твърдение или доказателства установяващи
обратното. Вярно е също, че подписването на акта и подписването на разписката
са две различни действия, респ. права на жалбоподателя, но по делото се
установи, че той е отказал да подпише както съставяния АУАН, така и разписката,
/в това са категорични и четиримата полицейски служители/ което е удостоверено
с подписа на св. П.. В настоящия случай с разписката е удостоверен както отказ
на нарушителя да подпише АУАН, така и да получи екземпляр от него, а от
показанията на всички свидетели се установи, че нарушителят не е пожелал да
подпише нито едни документ - напр. св. Г. – „той отказа да разпише всичко, дори
отказа да разпише разписката, за да получи препис от акта“.
С оглед на тези съображения настоящият съд приема за неоснователни оплакванията, свързани с обстоятелството, че на нарушителя
не е бил връчен препис от
съставения АУАН
вследствие на процесуални нарушения. От приложения по делото
акт се
установява, че нарушителят е отказал да го
подпише, което е удостоверено с подпис на един свидетел,
съобразно разпоредбата на чл. 43, ал.
2 ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 5 ЗАНН при подписване на акта
на нарушителя се връчва препис
от него срещу
разписка, а в акта се отбелязва датата
на неговото подписване, от което следва, че
при отказ да бъде подписан
АУАН не е налице и възможност за удостоверяване
връчването на препис от него.
Целта на връчването на препис
от акта е да запознае лицето
с образуваното спрямо него административнонаказателно производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и да му
даде възможност да изложи своите
писмени и гласни възражения и доказателства в подкрепа на неговата
защитна теза. По делото не
са събрани данни екземпляр от АУАН да е връчен
на нарушителя, но това е единствено
поради отказа на него самия
да подпише и да се запознае
с акта, при което той не
следва да черпи права от
това си поведение,
включително и да се позовава на
нарушени му права по чл.
44, ал. 1 ЗАНН и от това да се
прави извод, че съществено е нарушено правото му на защита.
Ето защо не е била нарушена
разпоредбата на чл. 43, ал. 5 ЗАНН, приложима единствено в хипотеза на подписване на
акта. Следва да се посочи
още, че очевидно
жалбоподателят е знаел,
че му е съставен
АУАН. Той не е поискал събиране на допълнителни доказателства от административнонаказващият орган преди издаване на НП, оспорил е същото в срок, като при оспорването
му е имал възможност, но не е направил нови
доказателствени искания пред настояшия съд, поради което
настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато
накърняване на правата му /така и решение № 519/10.10.2019 г. на Плевенски
административен съд по к. а. н. д. № 779/2019 г./.
От процесуална страна /извън обсъдените възражения на
жалбоподателя/ следва да се посочи, че при извършената служебна проверка съдът
констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица
по смисъла на закона – така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН, като
при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.
42 и чл. 43 ЗАНН и не създава неяснота относно нарушенията. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл. 57 ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни
признаци на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата напълно
съответстват на посочените за нарушени правни норми и приложимата санкционни
разпоредби. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин,
изчерпващи всички обстоятелства, при които са извършени нарушенията.
От материалноправна страна по
отношение на първото административно
нарушение следва да се посочи, че на
жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, съгласно който при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. Неизпълнение на посоченото
задължение е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП и
чл. 6, ал. 14 от Наредба № Iз-2539/12.12.2012 г. на Министъра на вътрешните
работи. Обсъжданото нарушение е формално,
на просто извършване и в неговия състав не е предвидено настъпване на определен
резултат. За съставомерността е достатъчно да се установи, че водачът при
управление на ППС, приближавайки пешеходна пътека, не предприема активни
действия по намаляване скоростта, с която се движи, или спиране, за да пропусне
пешеходците, стъпили на пешеходната пътека. От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят не е спрял управлявания
от него автомобил, за да осигури предимство на пешеходците, които се намирали
на платното за движение, стъпили на пешеходна пътека. От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй
като нарушителят е съзнавал наличието на пешеходец на пътното платно, но
въпреки това е преминал, без да го пропусне. Поради тази причина правилно и
законосъобразно поведението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на
разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност с налагане на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП на наказание
глоба в размер на 100 лева, и на основание чл. 6, ал. 14 от Наредба №
Iз-2539/12.12.2012 г. на Министъра на вътрешните работи са отнети 8 контролни
точки. Определената глоба е във фиксиран
от закона размер и не подлежи на корекция от страна на съда. Самият жалбоподател не оспори
извършеното административно нарушение.
Относно второто
административно нарушение следва да се посочи, че в хода на съдебното следствие
се установи несъмнено, че на посочените дата, час и място жалбоподателят е
управлявал МПС, непреминало технически преглед. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 147, ал. 1 ЗДвП, съгласно която
разпоредба, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства,
с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните
трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи. Ал. 3 на същия текст пък, от своя страна гласи, че пътните
превозни средства подлежат на преглед за проверка на техническата им
изправност, както следва: 1. леките автомобили - на третата и петата година от
първоначалната им регистрация като нови, след което - всяка година; 2.
автобусите и таксиметровите автомобили - на всеки 6 месеца; 3. тролейбусите и
трамвайните мотриси - на всеки 6 месеца; 4. товарните, специалните автомобили,
ремаркетата и полуремаркетата с допустима максимална
маса над 750 kg, от чиято първоначална регистрация са
минали не повече от 10 години - всяка година, след което - на всеки 6 месеца;
5. мотоциклетите и ремаркетата с допустима максимална маса не повече от 750 kg - на всеки две години. Предвид изложеното, могат да са
направят следните изводи: от една страна, регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност – известен като „Годишен
технически преглед“, така, както сочи
чл. 147, ал. 1 ЗДвП, а от друга страна, безспорен е фактът, че
управляваният от С.С. лек автомобил „Тойота Авенсис“
не е преминал през ГТП, предвид липсата на талон от прегледа констатирано
от проверяващите полицейски служители.
Няма данни, не са събрани доказателства, а и
не се твърди от жалбоподателя, че управляваното от него МПС е минало технически
преглед през 2018 г. /в същия смисъл
са и решение № 2402/21.11.2019 г. на Пловдивски административен съд по к.а.н.д.
№ 2187/2019 г., решение от 05.11.2019 г. на Старозагорски административен съд
по к. а. н. д. № 354/2019 г. по аналогични случаи/. Съгласно чл. 181, т. 1 ЗДвП се наказва се с глоба до
50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Посочената
разпоредба установява административнонаказателна отговорност за непредставянето
в определен срок на превозното средство за технически преглед е на собственика
/за физическо лице/ или длъжностно лице /за юридическите лица/ на моторното
превозно средство. В конкретния случай собственик на МПС е бил водачът на
лекия автомобил /така АУАН/, чието е задължението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП и поради това правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя по реда на чл. 181, т. 1 ЗДвП /така и решение № 775/14.11.2019
г. на Пазарджишки административен съд по к.а.н.д. № 960/2019 г., решение № 425/21.06.2019 г. на Пазарджишки
административен съд по к.а.н.д. № 202/2019 г. решение № 197/21.06.2019 г. на Пернишки административен съд по к.а.н.д.
№ 358/2019 г./. Обсъжданото нарушение по т. 2 от НП също не се
оспорва от наказаното лице.
Положителният факт, че автомобилът му е преминал през задължителен периодичен
технически преглед не е доказан от собственика му нито в хода на
административно-наказателното, нито във въззивното
производство, с което не е била оборена предварителната доказателствена
сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 ЗДвП /така решение № 1393/08.07.2019 г. на Варненски
административен съд по к.а.н.д. № 1532/2019 г./.
В обобщение настоящият съд намира, че извършавнето на двете административни нарушения се установи
в хода на производството пред настоящата инстанция. Свидетелите С. и Г.
/очевидци на нарушенията/ са категорични, че жалбоподателят е отнел
предимството на пресичащи двама пешеходци на процесната
дата. Всички свидетели сочат, че е било установено и второто административно
нарушение на жалбоподателя – управление на МПС без да е преминал ГТП. Показанията
на свидетелите са логични, последователни и дадени от лица незаинтересовани от
изхода на делото. Същите кореспондират и се подкрепят и от останалите събрани
по делото писмени доказателства. В този смисъл, съдът намира, че съставения
АУАН може да се ползва с доказателствена сила по смисъла
на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и събраните доказателства не разколебават тази доказателствена сила и не се установи различна фактическа
обстановка от тази в АУАН. Отделно от това съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В хода на съдебното производство всички
събрани писмени и гласни доказателства са в подкрепа на фактическата
обстановка, описана в АУАН и НП. Безспорно е доказано извършването от страна на
С. на вменените му нарушения по ЗДвП, установен е нарушителя и е доказана
неговата вина, поради което правилно е ангажирана административна наказателната
му отговорност с обжалваното НП. И двете
санкции са във фиксиран размер, поради което всякакви разсъждения по
индивидуализацията им са безпредметни.
Извършените от жалбоподателя С. административни
нарушения не представляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН /вж.
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК/,
поради което същият не следва да бъде освободен от административнонаказателна
отговорност. Предвид факта, че нарушения от подобен вид независимо от формалния
си характер са свързани с осигуряване безопасността на движението по пътищата,
съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което
не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в
случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че
конкретния случай по нищо не се различава от обичайните такива. Освен това
предвид данните за многобройни нарушения по ЗДП
на С. и факта на едновременно извършване на две отделни нарушения /а липсата на
проверена техническа изправност застрашава потенциално неограничен кръг
участници в движението/, случаят категорично не следва да бъде квалифициран
като маловажен. От друга страна свидетелите очевидци на нарушението заявиха, че
жалбоподателят не само е отнел предимство на двама пешеходци на стъпили на
пешеходната пъкета, но и създал предпоставки за
настъпване на ПТП. Ето защо съдът счита, че тези наказания ще допринесат за
постигане на посочените в чл. 12 ЗАНН цели на административното наказание.
По отношение на отнетите контролни точки следва да се
посочи, че съгласно чл. 3 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение: „Контролни точки се отнемат
въз основа на влязло в сила наказателно постановление. При налагане на
наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното
постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни
точки“. За да се приложи отнемане на контролни точки, е необходимо да е
установено по надлежен ред извършване на някое от посочените в чл. 6 от
Наредбата нарушения, като наказателното постановление, установяващо нарушението
и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. В НП се посочва/отбелязва
конкретният брой на отнетите точки, т. е. само се констатира последицата, но отнемането не се налага като
самостоятелно наказание с наказателното постановление /така решение №
181/25.01.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
3819/2018 г./. Отнемането на контролни точки не представлява санкция, възниква
по силата на законова норма, а не на Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. /така решение №
915/09.05.2016 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
817/2016 г./. Евентуални грешки при посочване на броя на контролните точки в
дадено НП мже да бъде предмет на контрол в
производство по обжалването на заповед по чл. 171, т. 4 ЗДвП за изземване на
свидетелство за правоуправление /така решение № 893/26.05.2017 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1126/2017 г./. Съдът няма
право в производството по по обжалване на НП да
обсъжда отнемането на броя контролни точки, нито да изменя техния брой или да
отменя отнемането – така решение № 11/23.01.2017 г. на АдмС
- Добрич по к. а. н. д. № 626/2016 г./
С оглед изложеното, подадената жалба се явява
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1228-004005/14.11.2019
г. на Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, с което на С.К.С. 1/ за нарушение
на чл. 119, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и 2/ за нарушение на чл.
147, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
- отнемане на 8 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорски
административен съд, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщението му на страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: