РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500069 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от В. Й. Р., от ***, чрез адв. Т.Д. - М.
против Решение № 262431/ 01.11.2021г. постановено по гр. д. № 15 158/2020г.
по описа на ПРС – VIII гр. с., в частта, в която са отхвърлени предявените от
жалбоподателката обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
КТ против Технически университет – София – Филиал Пловдив за признаване
незаконност и отмяна на Заповеди № № 236/23.11.2020г. и I-646/14.12.2020г.
на Директора на ответната страна, възстановяване ищцата на заеманата преди
уволнението й длъжност и осъждане на ответника да заплати на ищцата
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението
й – 6 месеца , считано от 30.12.2020г. в размер на 12 222,66 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума. По изложени доводи и съображения се иска
отмяна на обжалваното решение и уважаване на така предявените искове.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от ТУ-София, Филиал Пловдив, чрез
1
гл.юриск. М.Н. Т., с който отговор се оспорва жалбата като неоснователна, по
изложени в отговора съображения, моли да се потвърди обжалваното
решение и се присъди юриск. възнаграждение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства във
връзка с доводите на страните, на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран от В.Р. от ***, чрез адв. Т.Д.- М. с обективно съединени
искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ против Технически университет –
София – Филиал Пловдив за признаване незаконност и отмяна на наложено
на ищцата дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“ със
Заповед № 236/ 27.10.2020г. и прекратяване поради това на трудовото й
правоотношение със Заповед № I-646/ 14.12.2020г. на основание чл.330, ал.2,
т.6 от Кодекса на труда във връзка със Заповед № 236/ 27.10.2020г.
Безспорно е между страните, че до прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата , същата е работила при ответника на длъжността
„***“ в катедра „***“, Факултет по електроника и автоматика във Филиал
Пловдив при ТУ – София.
Със Заповед № 236/27.10.2020г. на ищцата доц. д-р инж. В.Р. е наложено
дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“ за „злоупотреба с
доверието на работодателя“ на основание чл.190, ал.1, т.4 КТ и „уронване на
доброто име на предприятието, по чл.187, ал.1, т.8 КТ, както и за нарушение
на чл.12, чл.13 и чл.14 от Етичния кодекс, за разпространение пред трети лица
на писма на датата 25 септември 2020г. чрез служебния си акаунт в
електронната поща на ТУ - София на писмо до над 550 потребители –
служители на университета с обидни квалификации „***“ спрямо член на
катедрата доц. М.Г. , както и по прикачен файл обвинения спрямо
ръководителя на катедрата доц. Н.Г..
С писмо изх.№ 21-00-307/ 08.10.2020г. на ТУ-София И.К. са изискани
обяснения от ищцата, връчено й на 09.10.2020г. В резултат с депозирани
писмени обяснения вх.№ 21-00-314/ 12.10.2020г. ищцата е изложила
становището си относно използваните от същата думи „ ***“ , които били
написани в доклад с вх.№ 19 от 14.01.2020г. до директор на филиал относно
2
поведение на доц. М.Г. по време на инвентарна проверка през дек.2019г.
Ищцата била назначена със заповед на Директора, а в обясненията посочено,
че почиват на факти, свързани с извършен опис на три инвентарни актива в
лаб. 4508, по повод на които на 07.12.2019г. ищцата също била обвинена в
лъжа от посоченото лице доц. Г., което станало причина същата да поиска
повторна инвентаризация, извършена на 12.12.2019г. Посоченото използване
на думите ***“ ищцата е мотивирала с наличието на предхождащо обвинение
от страна на посоченото лице доц. Г., неправилно и в нарушение на чл.13 от
ЕК на ТУ. С обясненията е поискано от работодателя назначаването на
комисия за проверка наличието на нарушения на етиката във връзка с
изложеното от служителката в подадени пред работодателя обяснения.
С дадени по реда на чл.176 ГПК обяснения пред съдебния състав в
първоинстанционното производство ищцата е потвърдила обстоятелствата за
наличие на разпространяване на писмо на датата 25.09.2020г. до над 550 души
на колектива по електронната поща на ТУ – София и филиала в Пловдив
материали , в които не е твърдяла доц. М.Г. да е извършил кражба на
университетско имущество.
За да отхвърли така предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
КТ , първоинстанционният съд е мотивирал установено спазване на процедурата по чл.193
КТ, наличието на съдържащи се в заповедта законоустановени реквизити по чл.195 КТ/ като
самата ищца признава, че е извършила посочените в нея нарушения на трудовата
дисциплина – включително и в отговорите в съдебно заседание по реда на чл.176 ГПК/ ,
издадена е в рамките на преклузивните срокове по чл.194 КТ, наложеното наказание
съответства на тежестта на нарушенията и поведението на ищцата. При така установената
фактическа обстановка районният съд е намерил, че от събраните доказателства по делото е
установено, че ищцата действително е извършила посочените нарушения на трудовата
дисциплина, поради което предявеният иск за признаване и отмяна на атакуваната заповед
№I-646/ 14.12.2020г. за прекратяване на трудовото й правоотношение поради наложеното й
дисциплинарно наказание „уволнение“ следва да се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
По делото е бил предявен и иск по чл.224, ал.1 КТ за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, който е уважен в претендирания размер и
в която част решението е влязло в законна сила. В тази насока съобразно
уважената част от исковете са определени и присъдени разноските на
страните.
С въззивната жалба се изразяват оплаквания за неправилност,
3
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение по съображенията: при
постановяване на решението са отчетени единствено доводите на ответника без задълбочена
преценка на доказателствата по делото, като се поддържа доводът относно неспазване на
изискването на чл.193 КТ по поисканите от ищцата на 09.10.2020г. от ТУ-София писмени
обяснения във връзка с констатираните нарушения на трудовата дисциплина с
възражението, че работодател на ищцата е проф. В.Н. – директор на ТУ-София, клон
Пловдив, от който обяснения по реда на чл.193 КТ не е било поискано; изтъква се
нарушение на процедурата за издаване на заповедта за прекратяване на ТПО по време на
отпуск поради временна нетрудоспособност, продължил до 17.12.2010г., видно от приложен
болничен лист № 20196489041 с оглед разпоредбите на чл.333, ал.1, т.4 КТ и предвидената
възможност работодателят да може да уволни само с предварително съгласие на
Инспекцията по труда, в случая уволнение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, за всеки
отделен случай, по време на разрешен болничен отпуск. Поддържа се и възражението за
недостигане до адресата на издадената Заповед I-646/ 14.12.2020г. видно от представената
разписка да изпращане с препоръчано писмо поради грешно посочен адрес, като е посочено,
че същата действително е получена от ищцата на 18.01.2021г.; оспорват се решаващите
мотиви на съда при отхвърляне на исковете за отмяна налагането на дисциплинарното
наказание, за това, че ищцата сама е признала извършването на нарушения на трудовата
дисциплина, позовавайки се на отговорите в съдебно заседание по делото на 18.02.2021г. по
реда на чл.176 ГПК. В тази насока се мотивира от жалбоподателката в насока на това, че при
преценката на законността на дисциплинарното уволнение същата се извежда от вида на
дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на
заповедта и следва да се прецени дали събраните по делото доказателства установяват
фактическия състав на визираното в мотивите нарушение . Възразява се въз основа на
елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение като вид
правонарушение – деяние, противоправност и вина, мотивира се, че обект на
дисциплинарната отговорност са неизпълнение на трудови задължения на работника и
служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. В тази насока се
мотивира от жалбоподателката доводът, че преди инвентарната проверка през м. декември
2019г. ищцата е била уважаване като отговорна и работлива, за това заемала множество
длъжности без заплащане/ отговорник по учебна дейност, както и такава по научна дейност,
за 1 курс и за сайта на катедрата, както и член на атестационна и инвентарна комисия и
участие в акредитация/, към декември 2020г. не е имало друг израснал като доктор и доцент
по „***“ , преподавала е лекции, по дисциплини, по които е завършила магистратура, сочи
написани учебници и учебни ръководства по посочени в жалбата дисциплини и
наименования на учебници, ръководства и издадени 82 научни публикации.
Въззивният съд не споделя изведените правни изводи от първоинстанционния
съд за неоснователност на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или
служителя е неизпълнението на трудовите задължения, виновното
4
неизпълнение на които съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
Нарушенията на трудовата дисциплина се наказват с регламентирани в
разпоредбата на чл.188 КТ дисциплинарни наказания, което съставлява
реализиране на дисциплинарна отговорност, независимо от имуществената,
административно-наказателната или наказателната отговорност, ако такава
отговорност се предвижда за допуснатото нарушение на трудовата
дисциплина. Нарушението на трудовата дисциплина е само виновното
неизпълнение на трудовите задължения, като нарушенията на трудовата
дисциплина имат различна тежест, в зависимост от което се определя и
тежестта на дисциплинарното наказание, което се налага за тях, по чл.188 КТ.
Преценката на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина се
извършва от работодателя, който разполага с дисциплинарната власт, което
задължение произтича от разпоредбата на чл.189 КТ и се явява приложима
както за нелимитивно изброените нарушения на трудовата дисциплина по
чл.187 КТ, така и при налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“
за дисциплинарните нарушения определени в разпоредбата на чл.190 КТ
дисциплинарни нарушения, съобразно изричната разпоредба на чл.190, ал.2
КТ - а именно съобразяване на критериите по чл.189, ал.1 КТ при налагане на
най-тежкото наказание по чл.188, т.3 КТ.
В настоящия случай действително извършените от страна на ищцата
фактически действия за разпространение в служебния акаунт в електронната
поща на ТУ-София писмо до потребители-служители на университета с
твърдения за извършени от нейни колеги неправомерни действия, не се
отрича и които фактически действия са посочени от фактическа страна в
заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение като съставляващи
нарушения на чл.12, чл.13 и чл.14 от Етичния кодекс и квалифицирани по
чл.190, ал.1, т.4 , изр. първо/ злоупотреба с доверието на работодателя/ и по
т.7 – други тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1 т.8 /
злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието/ и т.10 КТ
/ неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или
определени при възникване на трудовото правоотношение/.
Въззивният съд намира за необосновано обжалваното решение въз основа на
така установените по делото обстоятелства и позовавайки се най-вече на
5
признатия от страна на ищцата факт по реда на чл.176 ГПК за доказаност на
извършеното дисциплинарно нарушение злоупотреба с доверието на
работодателя по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 КТ във връзка с посочените
правила на Етичния кодекс. Етичните норми за поведение като система от
правила, задължават работниците и служителите в определен отрасъл или
система да имат определено поведение като служители или работници, наред
с изискването за спазване на трудовата дисциплина с цел укрепване на
авторитета на работодателя или професията в обществото , подобряване на
ефективността на работата, утвърждаване на професионалните
взаимоотношения. Извършените фактически действия на датата 25
септември 2020г. от страна на ищцата се установява да е във връзка с
участието й в нарочно назначена комисия за инвентаризация, по повод на
което са възникнали съмнения относно правомерността определени действия
на нейн колега/ доц.М.Г./, каквито действия чрез квалифициране за
изразяване на неистини от ищцата аналогично са били проявени спрямо нея
по повод на съвместна работа в предходен момент, всичко това описано в
депозираните обяснения по реда на чл.193 КТ, което не е оспорено по делото.
Не е налице легална дефиниция относно дисциплинарното нарушение „
злоупотреба с доверието на работодателя“ и „ уронване на доброто име“ . По
отношение на основанието „злоупотреба с доверието на работодателя“
съдебната практика приема рестриктивно понятие за наличие на такова
умишлено действие на използване на доверието на работодателя, което да
цели неправомерно извличане на определена облага за него или негов близък,
а „уронване на доброто име на работодателя“ определя като нелоялно
отношение към него чрез незачитане на доброто му име. В тази насока следва
да се държи сметка за вида на посоченото нарушение на трудовата
дисциплина – формално или резултатно, както и формата на вината – умисъл
или небрежност. Посочените нарушения на трудовата дисциплина по чл.190,
а.1 , т.4 КТ са от вида на умишлените резултатни нарушения, при които
следва да се установи настъпването на определен неправомерен резултат,
засягащ правната сфера на работодателя. Следва да се държи сметка и от
гледна точка наличието на идентитет между физическите лица, като адресати,
спрямо които са били насочени твърденията на ищцата и работодателя, което
е учреждението, съответно предприятието, като правен субект,
представлявано от съответното физическо лице. На следващо място следва да
6
се държи сметка за законовото изискване за едно и също нарушение да се
налага само едно наказание, съобразно императивната законова разпоредба
на чл.189, ал.2 КТ. От мотивите на представеното и прието на основание
чл.266, ал.2 ГПК писмено доказателство – влязло в законна сила Решение №
55/ 02.03.2022г. по н.ч.х.д.№ 2460/ 2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
се установяват обстоятелства, че за идентичните твърдения от датата
09.09.2020г. спрямо лицето доц. Г. ищцата е била наказана в предходен
момент със „забележка“ , като на процесната дата 25.09. 2020г. нови
„обвинения“ пред ръководството на учебното заведение не са били
отправяни и които са били предмет на минали нейни сигнали, за които е било
наложено дисциплинарното наказание. С цитираното решение постановената
присъда по НЧХД № 6232/ 2020г. на РС-Пловдив в частта, в която
подсъдимата В. Й. Р. е призната за виновна в това и на 09.09.2020г. чрез
възражение до Ректора на ТУ „София“ и Директора на филиал на ТУ
„Пловдив“ да е разгласила по отношение на М.Г. позорни обстоятелства,
както и да е извършила престъпление при условията на продължавана
престъпна деятелност по смисъла на чл.26, ал.1 НК, като е призната за
невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение в тези му части, както и
изменена присъдата в наказателно-санкционната й част, в която на
подсъдимата Р. е наложено на основание чл.54 от НК наказание глоба в
размер на 3 000 лева и обществено порицание, като вместо това е постановено
освобождаването й от наказателна отговорност и на основание чл.78а НК й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
В контекста на гореизложеното въззивният състав на съда
намира от една страна, че при налагане на процесното наказание
„дисциплинарно уволнение“ работодателят е в нарушение и на двете
изисквания , въведени в разпоредбата на чл.189 , ал.1 и ал.2 КТ. От една
страна - да е налице съответствие между тежестта на дисциплинарното
нарушение и степента на наложеното наказание с оглед цялостното
поведение на ищцата в служебно отношение в целия период на трудовия й
стаж при ответника, вкл. с оглед професионалната й квалификация и развити
научни дейности, както и неблагоприятно създалата се ситуация спрямо
ищцата, свързана с предхождащи проявили се обстоятелства в установените
делови отношения между ищцата и адресата на процесните твърдения. От
друга в случая се налага извод, че за едно и също по вид нарушение е
7
наложено последващо дисциплинарно наказание – „ дисциплинарно
уволнение“.
За пълнота на изложението наведените във въззивната жалба доводи са
частично основателни. В тази насока не се възприема за основателно
наличието на нарушение в процедурата по чл.193 КТ, доколкото налице са
били създадени условия за даване на писмени обяснения пред надлежен
представител на работодателя към процесния момент преди уволнението,
независимо, че същите не са изискани пряко от ръководителя на
учреждението във филиала в гр.Пловдив, а от ръководството на университета
в гр. София. Възраженията за липса на представителна власт по отношение на
Ректора на ТУ – София, така и на ръководителя на филиала на университета в
гр. Пловдив, са също неоснователни. От представеното Решение № 12912/
16.12.2021г. по адм. д.№ 7496/ 2021г. на ВАС – V отд. се установява
действително, че по повод обжалване на Решение от 30.10.2019г. на Общото
събрание на Техническия университет , гр. София , за избор на ректор на ТУ
за мандат 01.12.2019г. – 30.11.2023г. , атакуваното решение е било отменено
след отмяна на постановеното преди това решение № 2710/ 22.04.2021г. по
адм.д.№ 13482/ 2019г. на АдмС – София- град. По възражение на ответника
обаче се представи по делото заверено копие от Определение от 14.01.2020г.
по същото адм. № 13482/ 2019г. на АдмС – София- град, което се констатира
налично постановено след извършената служебна справка в електронния
масив на АС-София град по адм.хд № 13482/ 2019г по описа на Адм.С –
София град. С посоченото определение е било допуснато предварително
изпълнение на атакуваното по съдебен ред Решение от 30.10.2019г. на
Общото събрание на Техническия университет , гр. София , за избор на
ректор на ТУ за мандат 01.12.2019г. – 30.11.2023г на основание чл.60 АПК,
предвиждаща материално правните предпоставки, налагащи допускане на
предварително изпълнение в случаите, вкл. за защита на особено важни
държавни и обществени интереси. Предварителното изпълнение е действало в
правната сфера на ТУ вкл. до постановяване на посоченото решение от
22.04.2021г, поради което към момента на издаване на обжалваната заповед
от 27.10.2020г. за налагане на процесното дисциплинарно наказание , както
издателят на заповедта, така и лицето, пред което са депозирани снетите
обяснения по чл.193 КТ , се явяват с надлежни представителна власт и
работодателски правомощия.
8
Принципно по отношение на обжалваната заповед за прекратяване на ТПО от
14.12.2020г. същата се явява незаконосъобразна на две основания. На първо
място по горните съображения – поради липса на доказано правно основание -
законосъобразно наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“ по чл.330, ал.2 ,т.6 КТ. На второ място – поради нарушение на
императивната разпоредба на чл.333, ал.1 ,т.4 КТ, в каквато насока е
основателен доводът във въззивната жалба, с оглед представените
доказателства по делото за ползване на надлежно разрешен отпуск по болест
от страна на ищцата / БЛ № 20196489041 от 04.12.2020г/ в периода 04.12.-
17.12.2020г. и липсата на доказателства за инициирана преди това процедура
за разрешение от Инспекцията по труда.
По така изложените съображения предявените обективно съединени искова п
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на обжалваните заповеди за налагане на
наказанието „дисциплинарно уволнение“ и прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, както и за възстановяване
на предишната работа , следва да се уважат като основателни и доказани.
По отношение на предявения акцесорен иск по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 КТ, претендиран съобразно уточнителна молба от ищцата, в
размер на 12 222,66 лева. В тази насока пред въззивната инстанция е
представена служебна бележка изх.№60-06-11-50151/ 12.11.2021г. на Агенция
по заетостта-ДБТ- Пловдив, с която е удостоверена регистрирана
безработност на ищцата в периода 01.02.2021г. – 17.10.2021г. Видно от
приетото по делото заключение по ССчЕ от 21.09.2021г., размерът на БТВ за
един месец е в размер на 2037,11 лв, съобразно което размерът на
шестмесечното обезщетение би възлизал на 12 222,66 лева. Констатирано е
ССчЕ, че на ищцата са били изплатени заплати за месеците октомври,
ноември, декември 2020г. в размер на 3 576,72 лв, като е изчислена
дължимата разлика за евентуален шестмесечен период на обезщетението в
размера от 8 645,94 лева, дадено е и изчисление на законната лихва върху
двете суми. Налагането на наказанието „Дисциплинарно уволнение“
принципно се счита от момента на връчване на заповедта за това на
работника или служителя, което в настоящия случай е на датата 29.10.2020г.,
като принципно към този момент е възникнало основание за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл.330,ал.2, т.6 КТ. В настоящия случай обаче
9
работодателят е прекратил ТПО с последваща нарочна Заповед на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ и считано от датата, следваща датата на получаване на
заповедта. От представените от работодателя доказателства за изпращането
на заповедта за прекратяване на ТПО по Телепоща с отразяване за
непотърсване от лицето, както и неоформена с данни за получаване обратна
разписка, не се установява конкретен момент на получаване на заповедта от
ищцата, за който същата сочи да е 18.12.2020г. Независимо от това по
заключението на ССчЕ , както се посочи по-горе, ищцата е получила
работните си заплати за м.октомври, ноември и декември, съответно за
първите два месеца от наложеното й наказание „дисциплинарно уволнение „
на 27.10.2020г. , от който момент започва да тече законовия шестмесечен срок
на регламентирания по чл.225, ал.1 КТ срок за обезщетение за безработност.
С оглед на това се следва принципно определяне на обезщетение за още
четири месеца за периода на месеците – януари, февруари, март и април
2021г. С представената от АЗ-ДБТ-Пловдив е удостоверен период на
безработност – 01.02.2021г. – 17.10.2021г., поради което неудостоверено и
недоказано се явява обстоятелството за безработност през месец януари
2021г., при което обстоятелство претендираното обезщетение следва да се
присъди за три месеца за периода от 01.02.2021г до 30.04.2021г., в размер на
2037,11 лв Х 3, възлизащ в общ размер на 6 111 лева, ведно със законната
/компенсаторна/ лихва от началния момент на претендираното обезщетение
до окончателното й изплащане, доколкото към датата на подаване на ИМ /
16.11.20202г/ ищцата е получавала работни заплати до м.декември 2020г.
Поради уважаване на обективно съединените искове се следва на
основание чл.78, ал.1 ГПК да се присъдят разноските на ищцата за двете
съдебни инстанции за адв.възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер на 660 лв по списък по чл.80 ГПК / л.142/, както и в
размер на 500 лева за въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК,
въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 26 243/ 01.11.2021г. постановено по гр.д.№ 15157/
10
2020г. по описа на Пловдивски районен съд – VІІІ гр.с. в частта, в която са
отхвърлени предявените от В. Й. Р., ЕГН: ********** от гр.***против
Технически университет – София – Филиал Пловдив, ЕИК 8319178340285
обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ против
Технически университет – София – Филиал Пловдив за признаване
незаконност и отмяна на Заповеди № № 236/23.11.2020г. и I-646/14.12.2020г.
на Директора на ответната страна, възстановяване ищцата на заеманата преди
уволнението й длъжност и осъждане на ответника да заплати на ищцата
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението
й – 6 месеца , считано от 30.12.2020г. до размера от сумата 6 111 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, КАКТО и в частта , в която В. Й. Р.,
ЕГН: ********** от гр.***е осъдена да заплати на Технически университет –
София – Филиал Пловдив, ЕИК 8319178340285 направените разноски за
производството по делото в размер на 270 лева, както и
юриск.възнаграждение в размер на 300 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННИ И ОТМЕНЯ Заповед № 236/ 27.10.2022г. на
директора на Технически университет – София – Филиал Пловдив, с която е
наложено дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение „ на В. Й. Р.,
ЕГН: ********** от гр.***И Заповед № I-646/14.12.2020г. на директора на
Технически университет – София – Филиал Пловдив, с която на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото й правоотношение И
ВЪЗСТАНОВЯВА ищцата В. Й. Р., ЕГН: ********** на предишната й
работа на длъжността „***“.
ОСЪЖДА Технически университет – София – Филиал Пловдив, ЕИК
8319178340285 да заплати на В. Й. Р., ЕГН: ********** от гр.***сумата 6 111
лв / шест хиляди сто и единадесет лева/ , представляващо обезщетение за
оставане без работа в резултат на уволнението за периода 01.02.2021г – 30
.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от 01.02.2020г.
до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за двете
съдебни инстанции за адв.възнаграждение в размер на 1160 лева / хиляда сто
и шестдесет лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26 243/ 01.11.2021г. постановено по гр.д.№
15157/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – VІІІ гр.с. в частта, в
11
която е отхвърлен предявеният от В. Й. Р., ЕГН: ********** от гр.***против
Технически университет – София – Филиал Пловдив иск по чл.225, ал.1 КТ за
присъждане на обезщетение за разликата от 6 111 лева до 12 222,66 лева, като
неоснователен.
В останалата необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационнно обжалване в едномесечен срок пред ВКС
на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12