Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК С решение № от 28.10.2010 г постановено по гр. д. № по описа за 2010 г,ВТРС е отхвърлил предявения от Й. Д. Й. с ЕГН-* от гр. В. Т.,ул."К. №19 и Д. Д. Й.,с ЕГН-* от гр. С.,ул."Б. " №15 А .3, А.6 против И. Й. Д. с ЕГН-*,от гр. В. Т. ул."К. "№6, .2 за намаляване на саморъчното завещание от 08.03.2001 г,обявено на 07.03.2005 г,вписано на 14.04.2005 г по д. №/05 г на СВ гр. В. Т.,с което наследодателя Д.И.С.,б. ж. на гр. В. Т.,починала на 12.2004 г,е завещала всичките си движими и недвижими вещи на сина си И. Й. Д. до размер на 2/3 и възстановяване запазената част на Й. Д. Й. и Д. Д. Й., в размер на общо на 1/3 от наследството на Д.И.С. , като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ. Със същото решение е отхвърлил претенцията за отмяна на нот. акт за собственост на недвижим имот №/н.д. №/05 г на нотариус Р. М. с район на действие ВТРС в частта обхващата намаление на завещателното разпореждане. Против това решение е постъпила възивна жалба от адвокат С. Б.,АК гр. М.,като пълномощник на ищеца Й. Д. Й. .С жалбата са направени оплаквания за порочност на обжалваното решение.Изложени са съображения. В срока по закон не е постъпил отговор от ответника по жалба. Образувано е възивното производство.Във възивното производство не са събирани доказателства. Жалбата като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Съдът, като съобрази направените доводи, изложените съображения и въз основа на доказателствата и закона,приема за установено следното: След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК възивния съд счита,че обжалваното решение е валидно изцяло а в обжалваната му част допустимо. Пред Великотърновския районен съд е предявен иск по реда на чл.30 ал.1 от ЗН,за намаляване на завешателното разпореждане,извършено от общия наследодател на страните ,Д.И.С.,б. ж. на гр. В. Т.,починала на 12.2004 г по акт за смърт /01.01.2005 г . По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд,като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения възивния съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа обстановка по делото са правилни и възивния съд възприема изцяло мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск. В доклада по делото, правилно е определено правното основание по предявения съдебен спор.Съдът е отделил спорното от безспорното,дал е указания във връзка с разпределянето на доказателствената тежест между страните.Първоинстанционния съд е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е изградил правни изводи,като е мотивирал правно обосновано съдебния си акт.Това обосновава и мотивира съда да препрати към мотивите на решението на първоинстанционния съд по силата на разпоредбата на чл 272 от ГПК. В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК възивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск. По направените оплаквания със жалбата,съдът приема следното : Несъстоятелно е направеното оплакване в жалбата за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон. Съществен ,спорен по делото е факта,погасено ли е по давност правото на ищците за намаляване на завещанието до размера на неговата запазена част и от кой момент за почва да тече този срок.От кой момент ответника е упражнил правата си по завещанието направено в негова полза. Правото да се иска намаляване на завещателните разпореждания е имуществено право и се погасява с петгодишна давност.Искът предявен по чл.30 от ЗН е иск за осъществяване на точно определено право и се погасява на общо основание с изтичане на давностния срок по чл.110 от ЗЗД.Началната дата от която започва да тече давността ,е от момента,от който заветникът УПРАЖНИ своето право по завещание.Упражняването на това право е въпрос фактически и се установява с всички доказателствени средства.По делото с писмени доказателства е установено,че заветникът е обявил саморъчното завещание,което не се спори от страните и се потвърждава и от печата на Нотариус Р. П. с район на действия Русенския районен съд от 07.03.2005 г.Съответно от тази дата ответника е обективирал намерението си със соченото действие да се ползва от това завещание.Обявяването е акт на огласяване какво е съдържанието на направеното завещателно разпореждане.Чрез обявяването на завещанието наследника по завещание манифестира публично намерението си да упражни правата си по завещанието,респективно за придобиване на завещаното имущество при завЕ.Обявяването на завещанието е юридически акт, с който се заявява по отношение на всички лица наследници по закона, и такива които не са наследници по закон, но претендират права по направени в тяхна полза завещателни разпореждания,че обявяващия направеното в негова полза завещание, изразява публично своето нÓмерение да упражни правата по обявеното завещание.Затова и регистъра за обявяване на завещанията е публичен-достъпен за неограничен брой лица. Несъстоятелно е направеното оплакване,че давността за предявяван на иска по чл.30 ал.1 от ЗН започва да тече от момента на узнаването от страна на ищците с права на запазена част и този начален момент е вписването на завещанието от съдията по вписване, а този факт е удостоверен на самото завещание с отбелязването на датата на вписване в съответните книги,именно датата-14.04.2005 г..Законодателят не е въвел в изискване упражняването на правата по завещанието да бъде манифестирано пред всеки от наследниците.Достатъчно е да бъдат упражнени правата по завещанието, чрез юридически акт, извършването на който се регистрират в публичен регистър, или да бъде извършено действие, с което открито се показва намерението да се ползват правата по направеното завещание, като своене на движими вещи и упражняване на владелчески права върху недвижимото наследствено имущество. Ищците не могат да черпят права от личната си пасивност и дезентересираност по отношение на наследственото имущество.Ето защо в случая по отношение на давността за упражняване на субективното право на наследника със запазена част за намаляване на завещанието, е релевантна датата 07.03.2005 г.,когато е обявено завещанието,защото нотариалните книги са публични и наследниците могат да правят справки по тях,има ли направени завещания ,респективно дали те са обявени.Първоинстанционния съд правилно е определил тези действия, като такива свързани с упражняване правото по завещание като се е позавал и посочил ППВС №/73 г т.3,б.г.Под упражняване правото по завещание следва да се разбират извършени действия от заветника,от които несъмнено е видно,че той приема наследството.Това е моментът от който той упражнява правато по завещанието.Представянето пред нотариуса на завещанието за обявяването му по реда на чл.27 ал.1 от ЗН е акт,с който заветникът материализира намерението си да се ползва от завещателното разпореждане.В този смисъл несъстоятелно е направеното оплакване,че към момента на обявяване пред нотариуса на процесното завещание е въведена със закон фигурата на частния нотариус и на територията на страната има оправомощени над петстотин частни нотариуси и единствената защита на правата на наследниците със запазена част е вписването на преписа от обявеното завещание с предмет недвижими имоти и права върху недвижим имот,от който момент ищците са узнали за действията по обявяване на завещанието. Съображенията на Пленума на ВС в постановлението са в смисъла,че на наследниците могат да не бъдат известни направените от завещателя завещателни разпореждания,само до момента до който заветникът не е упражнил по някакъв начин своето право по завещание.Налице ли е в обективния мир такъв акт или действие на заявяване или упражняване на правата по завещанието давностния срок тече от извършването им. Ето защо въз основа на гореизложеното,настоящият състав намира,че предявения от ищците иск за намаляване на завещателното разпореждане извършено от Д. И.С.,б. ж. на гр. В. Т., обективирано в написаното завещание от 08.03.2001 г и обявено на 07.03.2005 г, по заведена в деловодството на ВТРС искова молба В.№/16.04.2010 г е погасен по давност. Първоинстанционният съд като е направил правни заключения относно погясяване правото на ищеца да иска намаляване на завещателното разпореждане, направено в полза на ответника , е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди. Водим от горното,съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № от 28.10.2010 г постановено по гр. д. №/010 г по описа на ВТРС като правилно и законосъобразно. Решението на съда подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС на РБ от получаване на съобщението че решението е изготвено. |