№ 4715
гр. София, 17.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. В. А.
СъдебниЕ. Е. Г.
заседатели:Р. Л. С.
като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело от общ характер №
20231110217515 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК
Постъпило е искане от Председателя на НБПП за присъждане на
разноски за възнаграждение на служебен защитник по настоящото дело.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и
доводите на страната, намира от фактическа страна следното:
Производството по НОХД № 17515/2023 г. по описа на СРС, НО, 94
състав е образувано по обвинителен акт по ДП № 696/2023 г. по описа на 03
РУ - СДВР, пр. пр. № 16693/2023 г. по описа на СРП по обвинение против Й.
С. М., ЕГН **********, по обвинение за извършено престъпление по чл.198
ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 НК. С определение, в сила от 14.02.2024 г., е одобрено
споразумение, с което подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
С разпореждане на съдията - докладчик от 18.01.2024 г. на основание чл.
94 ал. 1 т. 1 и т. 6 НПК на подсъдимия е предоставена правна помощ под
формата на процесуално представителство.
С протоколно определение от 22.01.2024 г. за служебен защитник на
подсъдимия Й. М. е назначен адв. К. Г. от САК.
1
С Решение № СФ –10709-12766/27.05.2024 г. на Председателя на НБПП
на адв. К. Г. на основание чл. 17 т. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ е определено възнаграждение за осъществяваната правна помощ в
съдебното производство в размер на 420, 00 лева, което е заплатено на
защитника.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Искането се явява процесуално допустимо, като подадена от
активно легитимирано лице. Същото е депозирано в надлежна форма.
Разгледано по същество, искането се явява основателно.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 4 от
19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 4/2009 година на ОСНК на ВКС в
случаите на служебна защита, когато подсъдимият бъде признат за виновен,
на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, разноските за служебен защитник следва да бъдат
възложени в негова тежест и да бъдат присъдени в полза на НБПП. В
допълнение, в цитираното тълкувателно решение е изрично посочено, че
адвокатско възнаграждение се дължи от осъдения подсъдим във всички случаи
на задължителна защита, когато тя е била осъществявана от служебен
защитник, т. е. независимо от материалното положение на
обвиняемия/подсъдимия. Ето защо съдът намери, че в случая осъденият
дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.
Определеното и изплатено на защитника възнаграждение е в границите,
предвидени в чл. 17 т. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(редакция, ДВ. бр.74 от 7 септември 2021г.). Предвид горното Й. М. следва да
бъде осъден да заплати в полза на НБПП сумата от 420, 00 лева за
предоставената правна помощ.
В случая не е налице хипотезата по чл. 23 ал. 2 от Закона за правната
помощ, тъй като правна помощ на подсъдимия е предоставена на основание
чл. 94 ал. 1 т. 1 и т. 6 НПК, а не на основание чл. 94 ал. 1 т. 9 НПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА Й. С. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на НБПП
2
сумата от 420, 00 лева /четиристотин и двадесет/ лева за предоставена правна
помощ по НОХД № 17515/2023 г. по описа на СРС, НО, 94 състав.
Определението подлежи на обжалване и/или протест пред СГС в 7-
дневен срок от съобщаването му на СРП, на осъдения и на неговия защитник.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3