Р Е
Ш Е Н
И Е № 32
гр. Стара Загора, 28.02.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две
хиляди и двадесета година, в състав
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА -ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретаря Минка Петкова
и с
участието на прокурора Маргарита Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия МАНОЛОВ к.а.н. дело № 500 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, чрез
процесуалния представител юриск. К.Т.-М., против
Решение №562 от 28.10.2019г.,
постановено по АНД №1960/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №24-002405 от 08.07.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора. В
жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва
се изводът на съда, че липсва изрично
посочена дата на извършеното нарушение и че е налице противоречие в юридическото
формулиране на административното обвинение. Посочено е, че по време на
проверката в предприятието започва трансформация, като е учредено ново търговско
дружество, което е правоприемник на старото държавно предприятие. В тази връзка
е дадена възможност на новото дружество да изпълни задължението си за изплащане
на трудовите възнаграждения до датата на приключване на проверката 06.06.2019г.
въпреки, че старото дружество е било в закъснение от 30.04.2019г. Деянието е
под формата на бездействие и е важно да се посочи първата дата, от която това
бездействие е наказуемо. Касае се за продължено нарушение и посочването на
по-късна дата не само не накърнява правото на защита на наказаното лице, но е и
по-благоприятна за него. Изразява несъгласие и с мотивите на съда, че е налице
неяснота относно посочената като санкционна разпоредба – дали това е чл.415,
ал.1 или чл.415б от КТ. Посочването на втората по никакъв начин не е свързано с
административно наказателната разпоредба, а уточнява реда за доброволно и
принудително изпълнение. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи е
направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да
бъде потвърдено наказателно постановление №24-002405/08.07.2019г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора, като незаконосъобразно.
Ответникът – „Транспортно
строителство и възстановяване“ ЕАД, в представеният отговор на касационната
жалба, изразява становище за нейната неоснователност.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди
обжалваното решение.
Касационният състав
на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на ДП „Транспортно
строителство и възстановяване” – поделение Пловдив /преобразувано в
„Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, съгласно Решение № 256/
03.05.2019г. на МС на РБ/ против Наказателно постановление №24-002405 от 08.07.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което,
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №24-002405/07.06.2019г.,
на ДП „Транспортно строителство и възстановяване” – поделение Пловдив е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв.
Административно-наказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че при извършена проверка на 22.05.2019г. на обект ДП „Транспортно
строителство и възстановяване“ – складова база с.Калояновец и осъществен
контрол по изпълнение на предписание
т.1, дадено с Протокол за извършена проверка на 19.03.2019г. и
28.03.2019г. с № ПР1908839/19.03.2019г., от представените на 07.06.2019г. в
Дирекция Инспекция по труда Стара Загора официални писмени документи, е
установено, че „Транспортно строителство и възстановяване” ЕАД – правоприемник
на поделение ДП „Транспортно строителство и възстановяване“ – гр.София, в
качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби
на Кодекса на труда, не е изпълнил до 06.06.2019г., задължително предписание №
1, дадено с горепосочения протокол, а именно: ДП „Транспортно строителство и
възстановяване” – поделение Пловдив, в качеството си на работодател, да изплати
в предприятието или по банков път, гарантираното трудово възнаграждение за
месец януари 2019г., на всички девет
работници и служители в предприятието, полагащи труд на работно място: Складова
база за съхранение на военновременни мощности – Калояновец, в размер общо на 5 513,02лв.,
представляващ 60 на сто от брутното им трудово възнаграждение, но не по-малко
от минималната работна заплата за страната, съгласно изискванията на чл.245,
ал.1 от Кодекса на труда.
За да отмени наказателното
постановление, Районен съд Стара
Загора приема, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения. Констатирано е, че санкционният акт не отговаря на императивните
изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като на първо място не е посочена
дата на извършване на административното нарушение, както и неправилно е
посочена като санкционна разпоредбата на чл.415б от КТ.
Така
постановеното решение е правилно.
Правилно е прието, че не е посочена датата на извършване на
административното нарушение. В наказателното постановление са посочени две дати
– 30.04.2019г., до когато е следвало да бъде изпълнено предписанието и
06.06.2019г. Това обаче не са датите на извършване на административното
нарушение. Както правилно е посочено и в подадената касационна жалба, деянието
на конкретното административно нарушение се изразява в бездействие. Деянието, чрез което се осъществява състава на
посоченото в наказателното постановление нарушение – неизпълнение на
задължително предписание, дадено от контролния орган Дирекция „Инспекция по
труда” – Стара Загора на основание чл.404, ал.1 от КТ, е под формата на
бездействие, т.е. неизпълнение на нормативно установено задължение за
определено действие. Началният момент, от който бездействието на задълженото
лице е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено
нарушение е денят, следващ датата, на която /респ. до която/ лицето е следвало
да изпълни вмененото му задължение – в случая да изпълни даденото на основание
чл.404, ал.1, т.1 от КТ предписание по т.1 от Протокол за извършена проверка
изх. № 1908839/19.03.2019г. В съдържанието на наказателното постановление
изрично е посочен срокът, до който е следвало да бъде изпълнено предписанието
30.04.2019г, както и датата 06.06.2019г., но никъде в констативния и
санкционния акт не е посочена датата, считано от която работодателят е в
нарушение – 01.05.2019г. Тук е мястото да се отбележи, че твърденията в
касационната жалба, че АНО е дал възможност на новоучреденото дружество –
правоприемник да изплати трудовите възнаграждения до дата на приключване на
проверката – 06.06.2019г., не е подкрепено с каквито и да е доказателства по
делото.
Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит от
съдържанието както на АУАН, така и на издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Липсата на дата на
извършване на административното нарушение е винаги съществено нарушение, което
представлява и самостоятелно основание за отмяната на обжалваното наказателно
постановление.
Неоснователно
е и второто касационно оплакване, че липсва противоречие в юридическото
формулиране на административно наказателното обвинение. В конкретния случай
като санкционни са посочени две разпоредби – тази на 415, ал.1 от КТ и чл.415б
от КТ. Докато първата действително предвижда налагане на административно
наказание за нарушаване на разпоредбите на кодекса на труда, то втората
предвижда при неплащане на наложеното административно наказание /глоба или
имуществена санкция/ от страна на наказаното лице в едномесечен срок от
влизането му в сила, да се дължи лихва в размер на основният лихвен процент на
БНБ за периода плюс 20 пункта. Именно втората е посочена в диспозитива на
наказателното постановление за налагането на санкцията в размер на 10 000 лв.
При така установеното не е ясно коя е санкционната разпоредба, възприета от
наказващият орган – тази на чл.415, ал.1 от КТ или тази на чл.415б от КТ. В
този смисъл не може да се осъществи и съдебен контрол в тази му част и
съответно да се прецени дали установените и отразени в наказателното
постановление факти са подведени под правилната санкционна разпоредба. Тази
неяснота при всички случаи накърнява правото на защита на наказаното лице и е
основание за отмяната на наказателното постановление. Недопустимо е
санкционната разпоредба да се извежда по тълкувателен път от съда или да се
уточнява в касационната жалба.
Водим от
горното съдът намира, че не са налице наведените касационни основания за отмяната
на обжалваното съдебно решение, касационната жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена, а решението на районния съд да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
По делото е
направено искане и за присъждане от страна на „Транспортно строителство и
възстановяване“ ЕАД на направените в съдебното производство разноски. Това
искане не следва да бъде уважено, предвид липсата на договорено такова. В
касационното производство е представено копие от платежно нареждане за сумата
от 1 400 лева, в което е посочено „Д-Р 17496, 20.01.2020г.; 17497,
20.01.20“, без да е приложен договор за правна помощ и конкретно уговорено
адвокатско възнаграждение. Представения във въззивното производство Договор за
правна защита и съдействие №151897 от 10.10.2019г. е различен от посочените в
платежното нареждане, освен това със същия е уговорено възнаграждение от 930
лева, платимо по банкова сметка, ***щане да е извършено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК,
Административен съд Стара Загора
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №562 от 28.10.2019г., постановено
по АНД №1960/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Транспортно
строителство и възстановяване“ ЕАД – Пловдив за присъждане на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.