Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, III В въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Атанасова гр. дело № 10968 по описа за 2019г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 10.06.2019г.,
постановено по гр. д. № 42756/2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 79
състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Н.Т.
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ, че С.Н.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1237,51 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение за периода от
22.11.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.11.2017г. до окончателното плащане, за която
сума по ч.гр.д. № 82278/2017г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, като са отхвърлени исковете за разликата
над уважения размер от 1237,51 лв. до пълния предявен размер от 1308,68 лв. или
за размера от 71,17 лв. и за периода от 01.05.2014г. до 21.11.2014г., както и
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 162,14 лв., представляваща обезпечение за
забава върху задълженията за цена на топлинна енергия и цена на услуга дялово
разпределение за периода от 16.09.2015г. до 10.11.2017г.
С решението
ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 66,82 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
82278/2017г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 277, 17 лв.,
представляваща разноски в исковото производство. Освен това със същото решение
ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 47,59 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Т.с.”
ЕООД.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, като счита решението за
неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон в
частта, в която исковете са били отхвърлени. Поддържа се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че задължението на ответника за
периода от 01.05.2014г. до 21.11.2014г. е погасено по давност. Излагат се
съображения, че ищцовото дружество претендира сума по обща фактура от
31.07.2015г. за ТЕ за отоплителен сезон от м. 05.2014г. до м.04.2015г. , като
общата фактура е публикувана на 15.08.2015г. откъдето следва изводът, че падежа
настъпва на 15.09.2015г. Сочи се, че по
отношение на исковия период са приложими Общите условия от 2014г., като неоснователно
първостепенният съд е намерил, че не се дължи и мораторната лихва, тъй като
същата се дължи след изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна С.Н.Т., с която да
оспори въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор и от трето лице - помагач на страната на ищеца – „Т.с.” ЕООД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Софийски градски съд,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така
както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да
променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, с която
е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима,
а разгледана по същество е неоснователна.
Според уредените
в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по
валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.153 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми
начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна
енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на
доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти,
на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Ищецът е следвало да
установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти,
а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлоенергия, както и качеството на
ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на
ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи
възражения.
Облигационното
правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си,
произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се
счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия
следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в
градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено, видно от
представените от ищцовото дружество писмени доказателства. Съгласно изричната
норма на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите
условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно
право на ползване.
Настоящият въззивен състав намира за
неоснователно наведеното от ищеца възражение, че първоинстанционният съд
неправилно е счел, че е налице погасителна давност по отношение на главницата
за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до
21.11.2014г. Такова възражение е било направено от ответника с отговора на
исковата молба, поради което се явява и своевременно сторено.
С ТР № 3
от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111,
б."в" ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите
на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер. Съгласно нормата на чл.114, ал.1 давностният срок
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. Според Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в
гр.София от 2014 г., вземането за заплащане на доставена топлоенергия става
изискуемо след изтичане на 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача., а според Общите условия от 2016г. - в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като
настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - в случая от 22.11.2017г., към този момент е
изтекла погасителната давност за
вземания, станали изискуеми преди 21.11.2014г., каквото в случая се явява
вземането на ищеца за главница за доставена топлоенергия и за дялово
разпределение за отоплителен сезон м.05.2014г. - 21.11.2014г., т.е. непогасено
по давност в случая е вземането
за доставена топлинна енергия за периода 22.11.2014г. – 30.04.2017г.
включително, чийто размер съдът по заключението на съдебно – счетоводната
експертиза и при прилагане на разпоредбата на чл. 162 ГПК, приема, че възлиза
на сумата от 1237,51 лв., представляваща сбор от сумите по начислени прогнозни
сметки, с корекцията от сумите за доплащане и съответно – връщане по
изравнителни сметки за този период. Следователно за разликата над 1237,51 лв. -
до пълния предявен размер от 1308,68 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 01.05.2014г.
до 21.11.2014г., правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска.
По отношение на направеното с въззвината жалба възражение относно
предявения акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, настоящия съдебен
състав намира следното: Задължението
на ответницата е парично и за периода на своята забава същата дължи обезщетение
в размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД. С клаузата на чл.
33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. както е посочено и по-горе е установен
падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по
прогнозен дял /чл.32,ал.1 от същите/ в 30 – дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. По делото
обаче не са ангажирани доказателства относно момента на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца, поради което следва да
се приеме, че същият не е установил момента, от който ответницата е поставена в
забава. Във въззивната жалба не са наведени други доводи относно
размера и периода по отношение на претенцията за акцесорно вземане за мораторна
лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода на забавата. Ето защо, исковите
претенции за заплащане на лихва за забава се явяват изцяло неоснователни.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на предявените
искове съвпадат, то обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При
този изход на делото на въззивника не се дължат разноски. С оглед липсата на
направено искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемата страна, то
такива не следва да се присъждат и в полза на последната.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 10.06.2019г., постановено по гр. д. № 42756/2018г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 79 състав.
Решението е постановено при участието
на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Т.с.” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.