№ 45
гр. Ихтиман, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200294 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на АТ. П. ЕЛ. против Наказателно
постановление № 20-1204-001674/13.08.2021 г. на началник група към
ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на:
чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца;
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.;
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа страна:
Въззивният съд достигна до различни фактически изводи в сравнение с
възприетите от административнонаказващия орган.
1
Жалбоподателят А.Е. страда от ортопедични заболявания във връзка с
които е претърпял свързани оперативни интервенции - тотално
ендопротезиране на лява колянна става, извършено през 2013 г., тотално
ендопротезиране на дясна тазобедрена става, извършено през 2007 г. и
дегенеративна коксартоза в ляво в резултат на вродена дисплазия на
ацетабулума и проксималния край на фемура (бедрена кост), дължащи се на
основното заболяване – ахондроплазия. Освидетелстван е от ТЕЛК с решение
№ 3770 от 189/28.11.2017 г. с основно заболяване нанизъм. При по-голямо
натоварване, включително вследствие на продължително управление на
МПС, движение по лоша пътна настилка, неравности е възможно същият да
изпитва болки вследствие на заболяванията си.
На 14.07.2020 г. жалбоподателят закупил товарен автомобил марка
„Ман“, модел „ТГС 18.400 БЛС“ с рег. № Х2519КК. Тъй като е собственик на
дружество с основен предмет на дейност логистика, осъществил контакт със
застрахователния брокер, с който то обичайно работи за сключване на
застраховка „Гражданска отговорност“. След като такава била сключена,
копие от документа бил изпратен на жалбоподателя.
Същият ден, 14.07.2020 г., около 20.39 часа, жалбоподателят управлявал
товарния автомобил марка „Ман“, модел „ТГС 18.400 БЛС“ с рег. №
Х2519КК с прикачено ремарке „Ролфо“ с рег.№ Х0968ЕМ в района на АМ
„Тракия“, км. 36+500, посока към гр. София, който попада на територията на
общ. Ихтиман. Бил спрян за проверка по спазване правилата на Закона за
движението по пътищата свид. С. и Г. – полицейски служители пир ОДМВР –
София.
При проверката жалбоподателят не представил контролния талон от
свидетелството за управление на МПС. След справка на регистрационния
номер на автомобила полицейските служители констатирали, че в системата
за проверка изписвало, че за товарен автомобил марка „Ман“, модел „ТГС
18.400 БЛС“ с рег. № Х2519КК няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Жалбоподателят представил на полицейските
служители копията на застраховката, с която бил сключил часове по-рано.
Тогава свид. С. му казал: „Добре, тогава ще ти напишем акт, че караш в
аварийната лента“.
След това свид. С. в качеството на младши автоконтрольор при ОДМВР
– София съставил срещу въззивника Е. Акт № 283351 за установяване на
административно нарушение по чл. 58, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН при същата фактическа обстановка от началник
група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“ е издадено обжалваното
в производството Наказателно постановление № 20-1204-001674/13.08.2021
г., с което за нарушение на:
2
чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца;
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.;
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на
жалбоподателя А.Е., АУАН (частично), който съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, медицински документи и
заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза.
От обясненията на жалбоподателя Е. се установяват обстоятелствата
около процесната проверка и действията на полицейските служители. Същият
съвсем логично, подробно и без никакви противоречия разкрива възприетата
фактология. Той изяснява, че при проверката не е представил контролния
талон към свидетелството за управление на МПС, но е категоричен, че не е
осъществявал движение в лентата за принудително спиране. Показанията му,
с изключение на частта относно движението в лентата за принудително
спиране, намират пълна подкрепа в АУАН, в който се съдържа и
допълнителна информация относно времето и мястото на проверката. Поради
изложеното съдът намира, че показанията на жалбоподателя Е. следва да се
кредитират в цялост. Те са логични, непротиворечиви и не са оборени от
други доказателства. Само въз основа на констатацията в АУАН, че същият е
управлявал МПС в лентата за принудително спиране, е невъзможно да се
ангажира административнонаказателната му отговорност. Това е така, защото
от една страна с обясненията му презумцията по чл. 189, ал. 2 ЗДвП е
оборена, а от друга административнонаказателният процес по същината си е
наказателен. С оглед на това е в противоречие с чл. 6, пар. 2 от ЕКПЗЧОС и
установената презумпцията за невиновност едно лице, по наказателно
обвинение, какво без съмнение е настоящото с оглед дадените в Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС критерии,
да бъде признато за виновно само въз основа на законова презумпция, без
каквито и да е други доказателства и при наличие на такива, които я оборват.
Показанията на свидетелите С. и Г. не подкрепят изложеното в АУАН.
Те нямат абсолютно никакъв конкретен спомен за случилото се, включително
след прочитане на АУАН и при разпита в съдебна зала след предявяване на
акта просто възпроизвеждат на глас съдържанието му без обаче да имат
какъвто и да е спомен за случилото се.
На следващо място, констатацията в АУАН, че жалбоподателят е
управлявал в лентата за аварийно спиране МПС, което е технически изправно
и водачът, на което е в добро здравословно състояние, е категорично оборена
от приложените по делото медицински документи и заключението на
приетата по делото съдебномедицинска експертиза. От същите следва
несъмнен извод, че здравословното състояние на водача не е добро и е
възможно да изпитва болки при управление на МПС, а самият жалбоподател
при разпита си изяснява, че непрекъснато изпитва болки, като в случаите,
3
когато са по-силни приема медикаменти за неутрализирането им. Съдът
кредитира изцяло заключението на съдебномедицинската експертиза, тъй
като е обосновано и компетентно изготвено.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени
са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на
нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършеното деяние. Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва
от приложената заповед. При съставянето на АУАН са спазени изискванията
на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4
ЗАНН, като изводите му от фактическа страна частично се потвърждават и
споделят от настоящия състав. По делото не са установени изключващи
отговорността и/или вината обстоятелства.
Относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
От обективна страна на 14.07.2020 г. около 20.39 часа в качеството на
водач на товарния автомобил марка „Ман“, модел „ТГС 18.400 БЛС“ с рег. №
Х2519КК с прикачено ремарке „Ролфо“ с рег.№ Х0968ЕМ в района на АМ
„Тракия“, км. 36+500, посока към гр. София, който попада на територията на
общ. Ихтиман, не носил контролния талон към свидетелството за управление
на МПС.
От субективна страна деянието е извършено с евентуален умисъл.
Жалбоподателят е предприел управление на МПС без да се увери, че носи
контролния талон към свидетелството за управление на МПС. Това сочи, че
той е допускал и изцяло се е съгласявал с възможността да управлява МПС
без да носи контролния талон към свидетелството за управление.
Поради изложеното жалбоподателят правилно е наказан на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, .пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, .пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП с
наказанието, предвидено в същата разпоредба глоба съобразно абсолютно
4
определения размер от 10 лв. Поради това НП в тази част следва да бъде
потвърдено.
Относно нарушението на чл. 58, т. 3 от ЗДвП:
Съдът не споделя правните изводи на АНО в тази част. Жалбоподателят
незаконосъобразно е наказан за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на
основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП за това, че на 14.07.2020 г. около
20.39 часа в качеството на водач на товарния автомобил марка „Ман“, модел
„ТГС 18.400 БЛС“ с рег. № Х2519КК с прикачено ремарке „Ролфо“ с рег.№
Х0968ЕМ в района на АМ „Тракия“, км. 36+500, посока към гр. София, който
попада на територията на общ. Ихтиман, в ленатата за принудително спиране
без моторното превозно средство да е технически неизправно и водачът да е
бил в добро здравословно състояние.
По делото не се установи жалбоподателят Е. да е управлявал МПС в
лентата за принудително спиране, поради което фактическите изводи на АНО
са превратни, вследствие на което материалният закон е приложен на
правилно.
На следващо място, по делото е установено, че водачът е бил със
здравословен проблем към датата на вмененото деяние - ортопедични
заболявани във връзка с които е претърпял свързани оперативни
интервенции“ тотално ендопротезиране на лява колянна става, извършено
през 2013 г., тотално ендопротезиране на дясна тазобедрена става, извършено
през 2007 г. и дегенеративна коксартоза в ляво в резултат на вродена
дисплазия на ацетабулума и проксималния край на фемура (бедрена кост),
дължащи се на основното заболяване – ахондроплазия. Освидетелстван е от
ТЕЛК с решение № 3770 от 189/28.11.2017 г. с основно заболяване нанизъм.
Поради това дори да беше доказано, че се е движил в лентата за
принудително спиране, с оглед наличието на здравословен проблем на водача,
това не би било нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
Поради изложеното в тази част наказателното постановление подлежи
на отмяна в тази част.
Предвид изхода на делото основателно е искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК АНО
5
сочи, че то се определя по преценка на съда, като е установен единствено
неговият максимален размер. В случая съдът намира, че възнаграждението
следва е в размер на 50 лв., тъй като делото не разкрива висока фактическа и
правна сложност. Типово е за процесуалния представител на АНО, освен това
юрисконсултът е представлявал органа без явяване в съдебно заседание, т.е.
единствено посредством кратко писмено становище.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1204-001674/13.08.2021 г.
на началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“ в частта, с
която за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1
от ЗДвП на АТ. П. ЕЛ., ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер
на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1204-
001674/13.08.2021 г. на началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна
полиция“ в останалата част.
ОСЪЖДА АТ. П. ЕЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес“ гр. София,
ж.к. „Дружба“, бл. 84, вх. „Б“, ет. 5, ап. 36 ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР –
СОФИЯ сумата от 50 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6