Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
28.07.2022
година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 22.06.
2022 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 56 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове – главен с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и акцесорна претенция, с
правно основание чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 29.08.2018г., в гр.Стара Загора, неизвестно МПС е
нарушило правилата за движение по пътищата и е допуснало пътнотранспортно
произшествие с велосипедиста Б.Т.Г., при което последния е пострадал.
За събитието е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег. № 1228р-13460/30.08.2018 г.
по описа на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Стара Загора.
По случая е
образувано досъдебно производство № 1228 ЗМ - 166/2018г. по описа на ОД на МВР
- Стара Загора, пр.вх.№ 3882/2018г. по описа на РП - Стара Загора, което с
постановление от 26.02.2019 г. на Ил. П. - прокурор при Районна прокуратура гр.
Стара Загора, е спряно поради неразкриване на извършителя на престъпното
деяние.
Твърди се, че в
рамките на наказателното производство по категоричен начин е доказана
причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди /вредоносен
резултат/ на ищеца Б.Г., като е установен следния механизъм на ПТП:
На 29.08.2018 г. около 12,20 часа по път П-66
км. 54, в землището на гр. Стара Загора ищецът Б.Г. се прибирал към дома си в
с.Калитиново, общ.Стара Загора, карайки велосипеда си плътно вдясно попътно на
движението по пътя в посока гр. Стара Загора - гр. Нова Загора, като малко
преди разклона за с.Калитиново неустановено МПС удря велосипеда, вследствие на
което ищецът губи контрол над управлявания от него велосипед и пада встрани в
канавката. Вследствие на удара ищецът получава травматични увреждания.
Пътнотранспортното
произшествие станало в светлата част на денонощието при ясно и сухо време и
суха асфалтова настилка с хоризонтална и вертикална маркировка.
Посочва се, че
от техническа гледна точка поредицата от действия на водача на неустановеното
МПС са били последователно в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП,
като водачът:
-
не е осъществил адекватен обзор на пространството пред себе си в лентата, по
която се е движел, за да възприеме и да се движи на безопасно разстояние от
движещият се попътно вдясно на пътното платно велосипедист;
-
не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил с
пътната обстановка.
Въз основа на изложеното и при анализ на описаната фактическа обстановка
ищецът развива съображения, че водачът на неустановения л.а. е нарушил чл.20,
ал. 1 и 2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движение на управлявания от
него лек автомобил с пътната обстановка, както и общото плавило на чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗДвП, задължаващо всеки участник в движението по пътищата с поведението
си да не създава опасности за движението и да не поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Посочва, че тези нарушения
на правилата за движение се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с
последвалото преобръщане на велосипеда в отводнителната канавка до пътя и с
причиненото вследствие на удара телесно увреждане и психологически травми на
пострадалия велосипедист Б.Г..
Твърди се, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът Б.Т.Г. е получил наранявания,
изразяващи се в:
- презвъртелно счупване на лявата бедрена кост,
- контузия и
охлузване на левия лакът.
Описаните
наранявания се посочва, че са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, отговарящи да бъдат получени в указаните за претърпяното ГТП време и
начин.
Счупването на
лявата бедрена кост обусловило трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за период от 8-10 месеца,
което се явява средна телесна повреда по смисъла на НК.
Контузията и
охлузването на левия лакът причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, което се явява лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Възстановителният
период за това нараняване е около месец.
Посочва се, че в горния дух е изготвената на
досъдебното производство СМЕ № 395/2018 г. от д-р Теодор Стаматов - специалист
съдебен лекар, вещо лице по списъка на Окръжен съд - Стара Загора.
В същия смисъл
са и медицинско направление за оперативно лечение от 29.08.2018 г., издадено от
МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД гр. Стара Загора; Епикриза, издадена на Г. след проведено
лечение от 27.09.2018 г. до 03.10.2018 г. в клиника по ортопедия и
травматология У МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД - гр. Стара Загора; Епикриза
от 10.10.2018г. от отделение по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ
„Проф. д-р Ст. Киркович” АД - гр. Стара Загора;
Пострадалият
постъпил в Болница „Берое” в гр. Стара Загора в деня на произшествието, но
поради липса на парични средства е било невъзможно да му бъде извършена
необходимата оперативна интервенция и месец по-късно, след като изтегля пари от
банка, постъпва повторно за лечение в болнично заведение и му е назначена
операция.
При повторното си постъпване пострадалият е бил вече в инвалиден стол и
не е можел да извършва никакви движения със засегнатия крайник. Крайникът е бил
с оток и деформация и пострадалият е изпитвал силни болки.
Пострадалият е
въведен в анестезия, като
са му извършвани оперативни интервенции,
изразяващи се в:
-
на 28.09.2018 г. след въвеждане в анестезия е извършено открито наместване
на фрактурата на тазобедрената става с вътрешна фиксация /фемур/, като в тялото
на пациента са поставени 4 метални винта.
След
операционната интервенция на пострадалия е предписано следоперативно лечение,
изразяващо се в: смяна на стерилни превръзки през 3 дни в продължение на 15
дни; предписание да ходи с помощни
средства без да натоварва крайника, да продължи профилактиката с НХМ и
медикаментозно лечение.
Вследствие на
получените травми от процесното ПТП с Експертно решение № 2207/01.07.2019 г. на
Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД, пострадалият Г. е
инвалидизиран от 01.07.2019 г. до 01.07.2021г. с 50 % трайно намалена
работоспособност. Водещата диагноза, която му е поставена, е „Последици от
счупване на долен крайник”.
Полученото от Б.Т.Г.
нараняване причинява силни болки и страдания. Лечението включва болничен
престой, последващо обездвижване на засегнатия участък и същевременно
ограничава подвижността на ляв долен крайник за продължителен период от време
/8-10 месеца/. Това дава основание да се приеме, че е налице причинена средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. В същото време контузията
на левия лакът е ограничило подвижността и на горния ляв крайник за около
месец.
Вследствие на
получените увреждания Г. изпитвал болки и страдания както от физически, така и
от психологически характер.
Вследствие на
получените от процесното ПТП травми ищецът лежал непрекъснато и бил трудно
подвижен в продължение на около месец след инцидента. След това бил приет за
оперативно лечение и след провеждането му отново около месец бил на легло.
През това време пострадалият е имал затруднение в ежедневните си обслужвания.
Тези затруднения по-конкретно се изразявали в това, че през този период от
време пострадалият не можел да се грижи сам за себе си и се налагало да ползва
чужда помощ - не е можел да си готви, да се облича, да се къпе сам и др., което
е причинявало съществени затруднения на него и на близките му. Посочва се, че
грижата за болен човек отнема няколко часа дневно от ежедневието на този, който
я полага, като последната се изразява в пазарене на хранителни и санитарни
продукти, лекарства, фактическото плащане на сметките /т.е. посещават се
съответните каси, за да се внесат сумите/, готвене, чистене на жилището и
постелите, пране и простиране, повдигане, подпиране, носене на болния, смяна на
превръзки и ред други.
Твърди се, че
ограничаването на движенията на горните и долните крайници освен затрудненията
в битово-ежедневен план, описани по-горе, значително ограничава и социалния
живот на пострадалия. Лицето изпитва силни болки и ежедневен дискомфорт, което
възпрепятства свободното придвижване, като разходки, отдих сред природата,
отиване на село и вършене на обичайните „мъжки”, тоест силови дейности по
обработване на градината и оправяне на къщата, типични за хората на тази
възраст, както и други ежедневни радости от живота. Към датата на активния
оздравителен период пострадалото лице е било на 67 години. Пострадалият е
чувствал, че е в тежест на близките си и че е безполезен, защото освен, че е
стар, бил и болен и възприемал себе си като ангажимент на близките си, което го
потискало и формирало у него усещането за тъга, самота, скука и други,
разгледани като изживявания от вътрешния психологически мир на човека. Тази
обща психологическа потиснатост довела до проблеми със съня. Физическите болки
нарушавали съня и това е общоизвестен факт, който няма нужда от доказване. Още
повече, че е изключително трудно да се докажат състояния и усещания от
психичния мир на човека, тъй като те са строго лични и дори и при външна изява
е възможно действието, явяващо се тяхно проявление, да бъде възприето от
околните по различен начин от този на конкретното лице.
Преди инцидента
пострадалият се е придвижвал от селото, където живее, до близките големи
градове /Стара Загора, Нова Загора/ и селата наоколо с велосипеда си, за да
спестява пари от транспортни разходи. След ПТП пострадалият първоначално около
година изобщо не е имал възможността да се придвижва по различен начин от
автомобил, което му е създало големи неудобства по осигуряването на транспорт
до лечебни заведения /бил е в инвалиден стол, а след това се е придвижвал с
патерици/, но също така и допълнителни разходи. Твърди се, че към днешна дата
пострадалият не може да управлява велосипед и това е променило обичайния му
живот безвъзвратно.
Не на последно
място обръща внимание на освидетелстването на пострадалия като такъв с трайно
намалена трудоспособност в размер на 50 %, което пряко се отразява на
възможността му да започне работа предвид ограниченията, които трябва да спазва
при избора на работни условия. Този факт пряко влияе на финансовото състояние
на пострадалия, тъй като инвалидната пенсия е крайно недостатъчна да се
посрещнат дори и медицинските нужди за периода, като закупуване на лекарства,
посещения при специалисти, физиотерапия и други.
От
гореизложеното е видно, че на пострадалия са причинени болки и страдания,
представляващи неимуществени вреди, които ищецът търпи и към настоящия момент,
и които ще търпи и за в бъдеще.
Ищецът посочва,
че за извършените манипулации и проведено медикаментозно лечение в болничен и
извънболничен оздравителен период ищецът е заплатил сумата от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, като са му издадени фактури и касови бележки, приложени към
исковата молба.
Тъй като ПТП възниква между МПС, което е
напуснало местопроизшествието и което не е било установено в хода на
проведеното ДП, и велосипедиста, настоящ ищец, Б.Г., на основание чл.557, ал.1,
т.1 от КЗ пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за
обезщетение е “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” с БУЛСТАТ *********, поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати обезщетение в един справедлив размер по повод
гореописаните неимуществени и имуществени вреди получени от ПТП.
С молба от 08.07.2019г.
ищецът Б.Т.Г. предявил претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди пред ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.
След разглеждане
на предявената претенция и проведени преговори ГАРАНЦИОНЕН ФОНД отказал да
изплати обезщетение на ищеца Б.Т.Г., за претърпени от него неимуществени и
имуществени вреди в резултат на претърпяното на 29.08.2018г. ПТП, за което бил
уведомен с писмо изх.№ 24-01-450/14.01.2020г. Счита, че ответникът
неправомерно отказва да изплати справедливо обезщетение на пострадалия за
причинените му имуществени и неимуществени вреди, поради което и предявява
претенции си.
Ищецът счита, че
претърпените неимуществени вреди от причинените му болки, страдания, негативни
усещания и неблагоприятни промени в личния живот вследствие на претърпяното на
29.08.2018г. ПТП до настоящия момент, биха се компенсирали със сумата от 50 000
/петдесет хиляди/ лева.
Посочва се, че
банковата сметка на пострадалия е представена на ответника в извънсъдебната
фаза, но за пълнота и съгласно изискванията на ГПК я представя и с исковата
молба.
Предвид гореизложеното моли съда, да осъди ответника „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” с
БУЛСТАТ ********* да заплати:
1.
Сумата от 50 000 /петдесет
хиляди/ лева - представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Б.Т.Г.
неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 29.08.2018г., ведно със
законната лихва, считано от момента на извършване на деянието 29.08.2018г., до
окончателното изплащане на задължението
и
2.
Сумата от 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева - представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
Б.Т.Г. имуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 29.08.2018г., ведно
със законната лихва, считано от момента на заплащането им 27.09.2018г., до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноските по делото.
С отговора
на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Развиват се съображения, че по отношение на ищеца не е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане, без което не може да се търси отговорността на
Гаранционен фонд на основание чл. 557. ал.1, т.1 КЗ. Посочва, че в случая не са
представени доказателства, от които по безспорен начин да се установи наличието
на твърдяното от ищеца основание за наличието на предпоставката на чл. 557, ал.
1, т. I Кодекса за застраховането - “неидентифицирано моторно превозно
средство”, даващи му право да претендира изплащане на обезщетение от
Гаранционен фонд (ГФ. Фонда).
Видно от изложеното в
исковата молба и представените доказателства както и от размера на претенцията
счита, че липсват доказателства за основанието на претенцията. Твърди се, че
приложеното Постановление на прокуратурата не е акт по смисъла на чл. 300 ГПК.
По ДП №1228-ЗМ-166/2018 по описа на ОД МВР Стара Загора и пр.пр. № 3882/2018г
по описа на РП Стара Загора не е назначавана АГЕ за доказване твърденията на
пострадалия Б.Г..
Посочва се, че правните и
фактическите изводи на длъжностното лице прокурор Ил. П. ***, макар и да са
обективирани в официален документ - Постановление за спиране на НП, не
обвързват по никакъв начин съда относно механизъм, причини и обстоятелства за
ПТП (в тази част документът е диспозитивен), тъй като той не предава своите
преки възприятия от настъпването на местопроизшествието, не е очевидец на
същото, а описва чужди такива - това се отнася както до както до констативния
протокол, така също и постановления на прокурора за спиране или прекратяване на
наказателно производство, констативни нотариални актове (тези нотариални актове
обаче притежават материална легитимираща функция).
На следващо място твърди, че
липсват доказателства за процесното ПТП, същото не е запазено, липсват следи,
веществени доказателства, свидетели -очевидци, както и записи от охранителни
видеокамери, а данни за такова има само от ищеца.
Счита, че причина за настъпване на вредоносния резултат е поведението на
самия пострадал Б.Т.Г., които е поставил в опасност живота и здравето си. като
е бил алкохолно повлиян с 0.43 % от алкохол в кръвта, не е успял да запази
равновесие, залитнал е и е паднал в ската, съответно Г1ТП е било абсолютно
непредотвратимо от страна на велосипедиста.
Счита, че травматичните увреждания, получени от пострадалия и падането му в
ската, са тежки сами по себе си, както посочва, че първопричина за настъпване
на ПТП е поведението на самия ищец.
Предвид наличните
обстоятелства се твърди, че е налице изключителен принос от страна на
пострадалия за настъпването на вредите. Посочва, че изключителният принос на
пострадалия е основание за неуважаване па иска или присъждане на обезщетение в
силно занижен размер съгласно трайната съдебна и застрахователна практика на ЕС
- Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на
законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на
задължението за сключване на такава застраховка, Втора директива 84/5/ЕИО на
Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на
държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при
използването на моторни превозни средства и Трета директива 90/232/ЕИО на
Съвета от Имай 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите
членки относно застраховките „Гражданска от говорнос“ при използването на моторни превозни средства
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национални разпоредби в областта на
правото на гражданската отговорност, които позволяват да се изключи или да се
ограничи правото на пострадалото от произшествие лице да търси обезщетение на
основание застраховката „Гражданска отговорност“ на участвалото в
произшествието моторно превозно средство, въз основа на индивидуална преценка
на изключителния или частичен принос па това пострадало лице в собственото му
увреждане - дело С-229/2010 ECJ.
На следващо място посочва, че
са представени доказателства за наличието на фактическия състав на риска
“Гражданска отговорност, с оглед установяване на виновното противоправно
поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало
процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението па пострадалия. Посочва,
че въпреки, че е официален документ Констативният протокол с пострадали лица в
частта относно механизма, обстоятелствата и причините за Г1ТП съставен изцяло
по данни само на пострадалия, няма качеството на свидетелстващ официален
документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително
изявление на своя издател, а изявленията на самите пострадали пред длъжностното
лице-издател. Поради това, същият няма и материална доказателствена сила за
настоящия съд. Така съставен документът не може категорично да установи дали
въобще е настъпило ПТП и дали вина за него има неидентифицираното МПС. Видно от
съдържанието му длъжностното лице е констатирало единствено, че на посоченото
място са се намирали двама души, единият от които е ищецът, няма обективни
находки за настъпило ПТП с неидентифицирано МПС. От Протокол за оглед на
местопроизшествие, не се установява по никакъв начин наличието на следи от
удар, пито дори следи от движението на МПС в близост до пострадалия, липсват и
не са установени свидетели-очевидци и веществени доказателства, освен ищеца.
Оспорва твърдяното наличие на
противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е в причинна връзка
с претендираните неимуществени вреди от уврежданията на ищцата, съответно
претендираните имуществени вреди. Посочва, че от резултата на образувано
досъдебно производство, не се установява верността на твърдението на ищеца за
причиняване на ПТП от неустановен водач на неидентифицирано МГ1С. Видно от
Констативния протокол с пострадали лица ищецът е бил алкохолно повлиян- 0.43%
от алкохол в кръвта, установено по надлежния ред.
Ответникът
оспорва причинната връзка на претендираните увреждания на процесното ПТП, като
за установяване
на причинната връзка на претендираните физически увреждания на ищеца с ПТП от
29.08.2018г. липсвали доказателства. Също така посочва, че не са установени и
описани следи от движението на МПС. които да потвърждават изложеното относно
механизма на ПТП. Както е видно от Епикриза ИЗ № 19813 от УМБАЛ „Проф. д-р Ст.
Киркович“ АД, приложена към исковата молба ищецът е постъпил за лечение един
месец след ПТП за лечение -27.09.2018г. Твърди, че в тежест на ищеца Б.Т.Г. е
да докаже механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, както и поведението
си.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Б.Т.Г., тъй
като същият с
поведението си на водач, управляващ велосипед нарушил правилата за движение,
като е управлявал велосипеда след употреба на алкохол, с което си поведение
увреждането на пострадалия е било непредотвратимо.
Оспорва
размера на претенциите предвид приноса за увреждането, съдебната практика и
стандарта на живот в страната.
Досежно размера на
предявената претенция за неимуществени вреди от 50 000 лв. и 1500 лв. за
свързаните с тях имуществени вреди за ищеца, счита същата за прекомерно
завишена, тъй като не отговаря па наличието на съществен принос от страна на
пострадалия, съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот
в съдебна практика към датата на ПТП-2018г. Счита претенцията за завишена и с
оглед значително по-високия процент па съпричиняване от 50 %. Посочва, че
размерът на обезщетенията следва да репарират вреди, а не да предоставят на
пострадалите материални блага, които да повишат стандарта им на живот. Посочва,
че според константната практика на ВКС, алкохолно повлияният водач, се явява
опасност за движението.
Оспорва
изцяло претенцията за лихва от датата па ПТП, предвид специалната норма,
касаеща началния момент на забава за ГФ - чл. 558, ал. 1 във връзка с чл. 497
от КЗ.
С допълнителната
искова молба ищецът поддържа така предявената искова претенция, като счита, че
направените възражения и изложените доводи в отговора на исковата молба са
бланкетни и неоснователни, като аргументите ни за това са следните:
Противопоставя се на възражението
на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди, че ищецът се е
движил с велосипеда си съгласно разпоредбите на ЗДвП най-вдясно на пътното
платно по банкета /чл. 15, ал. 5 ЗДвП/, като процесният път и банкета са с
голяма видимост. Пътят бил прав, времето - хубаво и ПТП е възникнало през
светлата част от денонощието. Водачът на преминаващото неидентифицирано МПС,
което е станало причина за ПТП, е могъл да възприеме своевременно велосипедиста
и да съобрази поведението си на пътя с този уязвим участник в движението.
Посочва, че водачът на МПС е
длъжен да управлява МПС с такава скорост, че да му позволи да спре дори и при
внезапна поява на препятствие. В областта на ПТП имало знак за ограничение на
скоростта до 60 км/ч, което е отразено в протокола за оглед, извършен от
компетентните органи. Водачът на неидентифицираното МПС преминал неправомерно
съвсем близко до велосипедиста, с което е застрашил живота му и е станал
причина велосипедиста да бъде увлечен от въздушното пространство, което се
сформира при движение с висока скорост от предмета с по-голямо тегло и скорост,
което в случая е неидентифицираното МПС, вследствие на което велосипедиста ищец
загубва равновесие и пада в ската до пътя. Твърди се, че пострадалият няма
никаква вина за настъпилото ПТП.
По отношение на наведения
довод от ответната страна, че велосипедистът е нарушил правилата за движение,
като е управлявал велосипеда си с концентрация на алкохол в кръвта от 0,43
промила, отбелязва, че съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е забранено да
управлява пътно средство водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, от което следва, че движението на ищеца по пътното платно е било
правомерно, разрешено от закона, тъй като обществената опасност при
концентрация на алкохол в кръвта под 0,5 промила е ниска и законодателят е
преценил, че такава концентрация на алкохол не влияе на уменията и
концентрацията на водачите на всички пътни превозни средства, включително и
моторни такива. В случая се касае за велосипед, задвижван с човешка сила, без
мотор и от аргумент за по-силното основание, щом за водачи на МПС е разрешено,
значи обществената опасност при велосипедист е изключително малка дори и да
ангажиране на административнонаказателна отговорност.
В условията на евентуалност,
моли съда ако прецени, че е налице съпричиняване, да постанови решение при
по-нисък процент с оглед на изложените фактически положения и имущественото
състояние на ищеца и семейството му. Посочва се, че се касае се за възрастен
човек на 67 години към датата на ПТП, живеещ на село и придвижващ се между
селищата с велосипед. Пострадалият не е имал средства дори да се лекува и след
изписване от болницата в деня на ПТП /видно от медицинско направление за оперативно лечение от
29.08.2018 г., издадено от МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД гр. Стара Загора,
представено с исковата молба/, съпругата му и той теглят пари от банка, за да
може пострадалият да постъпи за оперативно лечение. Посочва, че за оперативните
и болнични разходи са приложили фактури с исковата молба. Сочи, че категорично
с оглед на фактическата обстановка не е налице съпричиняване от страна на
ищеца: в размер на 50 %, каквито доводи навежда ответника.
На второ място възраженията
на ответника относно механизма на осъществяване на ПТП, наличието на
причинно-следствена връзка на вредите с ПТП, вида и характера на възникналите
вследствие на ПТП вреди счита за неоснователни и не са подкрепени с никакви
доказателства, както и не кореспондират с представените от нас такива. Подробни
съображения по тези въпроси излага в исковата молба.
На трето място посочва, че
размерът на исковата претенция за претърпените от ищците неимуществени вреди е
съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната практика на съдилищата в
страната по тези спорове. Вследствие на ПТП и получените травми, ищецът е
освидетелстван като такъв с трайно намалена трудоспособност в размер на 50 %.
С
отговора на допълнителната искова молба, с която оспорва изцяло допълнителната
искова молба на ищеца и поддържа изцяло отговора на искова молба, както и направените
с него доказателствени искания.
Посочва, че изложеното по т.1
от допълнителната искова молба противоречи на изложеното от ищеца в исковата
молба относно механизма, при който се твърди да е станало процесното ПТП. В
исковата молба се твърди т.нар. неизвестно моторно превозно средство да е
ударило управлявания от ищеца велосипедна в допълнителната искова молба се
твърди, че водачът на неидентифицираното МПС е преминал неправомерно съвсем
близко до велосипедиста, вследствие на което последният е бил увлечен от
въздушното пространство, загубил е равновесие и е паднал в ската по пътя.
Тоест, твърди се, че не е имало съприкосновение между велосипеда, респ.
велосипедиста, и превозното средство. В допълнителната искова молба се твърди
съвсем различен механизъм на процесното ПТП.
Посочва, че механизмът на
настъпване на процесния инцидент е от особено важно значение за настоящия
правен спор. Механизмът на ПТП е от съществено значение в няколко аспекта. На
първо място, той има значение за установяване твърдяната в исковата молба
противоправност на действията на виновния водач. На второ място, механизмът има
значение за преценка дали е възможно травмите на пострадалото лице да настъпят
при точно такъв механизъм. На трето място посочва, че, механизмът има значение
за установяване дали пострадалият с поведението си е станал причина за
настъпване на ПТП. На четвърто място, механизмът има значение за преценка
основателността на възражението за съпричиняване. На пето място, механизмът има
пряко значение за установяване наличието или липсата на причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и вредите. Не на последно място посочва,
че механизмът има значение за съпоставка и преценка на конкретните твърдения в
исковата молба за начина, по който е настъпил инцидентът и събраните по делото
доказателства. Посочва, че тъй като с механизма на ПТП е свързано
установяването на всички основни елементи на непозволеното увреждане и липсата
на конкретизация на обстоятелствата, при което е настъпило ПТП винаги съставлява
нередовност на исковата молба. Липсата на пълно, точно и ясно описание на
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП ограничават и възможността за защита
на ответника, респ. ангажиране на доказателства и навеждане на възражения.
Ето защо, предвид изложеното,
моли съда да остави исковата молба без движение на основание чл.129 ГПК, като
на ищеца се дадат указания да посочи при какви точно обстоятелства твърди, че е
настъпило процесното ПТП, като опише точно и ясно какъв е конкретният механизъм
на настъпване на процесното ПТП.
Счита, за неоснователно е
твърдението в допълнителната искова молба относно установеното наличие на
алкохол в кръвта на ищеца, тъй като същото е от съществено значение именно с
оглед преценката на действията на ищеца по време на ПТП, респ. досежно
съпричиняването от негова страна на вредоносния резултат.
Оспорва като неоснователни
съображенията на ищеца т.2 и 3 от допълнителната искова молба.
Видно от представения по
делото акт за смърт, ищецът Б.Т.Г. е починал на 30.01.2021 г.
С определение в закрито
заседание на 28.06.2021 г., съдът е конституирал като съищци по делото неговите
наследници - С.И.Г., М.Б.Х., Р.Б.Т., В.Б.Г., Г.Б.Т. и К.Б.Т., като
правоприемници на починалия Б.Т.Г..
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира
за установено следното:
Страните не спорят, че на 29.08.2018г., в гр.Стара
Загора се е случило пътнотранспортно произшествие с велосипедиста Б.Т.Г., при
което последния е пострадал.
За събитието е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, peг. № 1228р-13460/30.08.2018 г. по описа на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - гр. Стара Загора.
По случая е
образувано досъдебно производство № 1228 ЗМ - 166/2018г. по описа на ОД на МВР
- Стара Загора, пр.вх.№ 3882/2018г. по описа на РП - Стара Загора.
С постановление
от 26.02.2019 г. на РП – Стара Загора по ДП № 1228-зм-166/2018 г. по описа на
ОД на МВР– Стара Загора е спряно ДП № 1228-зм-166/2018 г. по описа на ОД на
МВР– Стара Загора, тъй като водачът не е установен.
Постъпило е писмо от ОД
на МВР-Стара Загора, с приложена справка от И.М.И. – Разузнавач в група „ПКП-Т“
към сектор „КП“ при Първо РУ „Полиция“ – Стара Загора, с която се уведомява
съда относно проведени ОИМ по ДП № 1228
зм 166/2018 г. по описа на Първо РУ – Стара Загора, което е спряно с
постановление на РП-Стара Загора на 26.02.2016 г. Посочват, че към настоящия
момент не са установени свидетели – очевидци за инкриминираните вещи и
извършителя на деянието. Проведени са беседи с лица от и близки до криминалния
контингент, използвани са и други оперативни методи и способи, не са установени
записи от охранителни камери, които биха спомогнали за установяване на
извършител, като работата по случая продължава.
За обезщетяване на претърпените
имуществени и неимуществени вреди на 08.07.2019 г. ищецът Б.Т.Г. предявил
претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени
вред пред Гаранционен фонд. С писмо изх. № 24-01-450/14.01.2020 г. такова е
отказано.
По делото са представени медицинско направление за оперативно лечение
от 29.08.2018 г., издадено от МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД гр. Стара Загора, епикриза
за проведено лечение от 27.09.2018 г. до 03.10.2018 г. в клиника по ортопедия и
травматология УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД - гр. Стара Загора, епикриза от
10.10.2018г. от отделение по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ
„Проф. д-р Ст. Киркович” АД - гр. Стара Загора, експертно решение №
2207/01.07.2019 г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович”
АД.
От фактура № **********/27.09.2018 г.
се установява, че Б.Т.Г. е заплатил сумата от 1 500 лева за бедрен пирон,
трохантерен винт, 2 броя заключващ винт.
От
заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза се
установява, че при пътния инцидент на
29.08.2018 г. Б.Т. Господин е получил: счупване на лявата бедрена кост в
горната й част - в зоната на трохантерите с характер на многофрагментност.
Охлузване на лявата лакътна област на широка площ. И двете травми са резултат
от енергийно въздействие върху областта на ЛТБС и ляв лакет, най-вероятно в
момента на падане и съприкосновение с терена.
Оперативното лечение извършено на ищеца е с 1
месец закъснение, поради субективни причини и негов отказ от оперативно лечение
в острия момент. Извършената операция на 28.09.2018 г. е адекватна и съвременно
решение/лечение на този вид фрактури. Последващата рехабилитация е навременна,
но при ищеца са били необходими още поне два курса на рехабилитация. Към съдебната
документация няма медицински документи за последващи контролни прегледи и
проследяване на състоянието на ищеца.
В медицинската документация няма следи и
описания на настъпили усложнения по време на провежданото лечение.
Периодът на възстановяване при този тип
фрактури, в тази област на бедрената кост е 8 -10 месеца. В конкретния случай
поради забавяне на оперативното лечение, общият възстановителен период може да
се счита за 8 - 12 месеца. Последни данни за състоянието му се добиват от
Експертното решение на ТЕЛК-9 месеца след оперативното лечение. Тогава той все
още не е бил възстановен.
При изработването на СМЕ се получи
информация, че ищецът е починал през м.януари 2021 г. По тази причина не може
да се осъществи клиничен преглед.
Инвалидизирането /50% трайно намалена
работоспособност / на ищеца от ТЕЛК към УМБАЛ - Ст.Загора е в пряка причинно
следствена връзка с травмата - счупването на лявото бедро в проксималната част
получено на 29.08.2018 г. и оперирано на 28.09.2018 г.
Тези две травми биха могли да се получат и
при падане от собствен ръст.
В медицинските документи представени към съдебната
документация на ТД №56/20г и в документите издадени от органите на МВР, няма
вписани конкретни, обективни данни за белези и следи по тялото на ищеца,
получени задължително и единствено само от удар от автомобил.
В Закона за движение по пътищата изрично е
въведена забрана водач на пътно превозно средство да го управлява с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила и/или след употребата на
наркотични вещества или техни аналози. При нарушението на тази забрана са
предвидени административни наказания за водача и предприемане на принудителни
административни мерки срещу него. В конкретния случай при ищеца е установено с
Алкотест-Дрегер наличието на 0,43 промила алкохол в издишания въздух, което е в
рамките на допустимите норми. Това предполага, че реакциите на ищеца и неговото
съзнание няма да бъдат променени, т.е не може да се говори за алкохолно
опиянение. Загубата на равновесие може да бъде предизвикана и от редица други
фактори и моментни състояния-промяна на кръвно налягане,спазъм на кръвоносни
съдове на мозъка /дори и за секунди/, рязко движение на шията,отклоняване на
вниманието или временна разсеяност и др.
В случая не се касае за алкохолно опиянение,
т.е. временната загуба на равновесие не се дължи на този факт. Каква е
основната причина не може да се каже категорично.
В медицинската документация като придружаващи
заболявалия са вписани: ХИБС- Хронична исхемична болест на сърцето;
Атеросклеротична болест на сърцето. Тези болестни състояния означават
натрупване на атеросклеротични плаки по вътрешния интимен слой на кръвоносните
съдове- на сърцето. Това би могло да доведе до промяна в ритъма на сърдечната
дейност при определен момент и до липса на кислород при жизнено важни органи-
мозък, бял дроб и т.н. Това от своя страна може да бъде последвано от промяна в
съзнанието/за кратко време - замаяност/, дишането и т.н.
От заключението на назначената по делото автотехническа
експертиза се установява, че механизмът на процесното ПТП е следният: На
29.08.2018 г. около 12:30 часа, в посока от изток на запад по път II- 66, по
платното за движение в близост до дясната (северната) граница на платното за
движение се е движел велосипед с водач Б.Т.Г.. Скоростта му на движение е била
около 10 км/ч. Било е в светлата част на денонощието, времето е било ясно, а
пътната настилка е била суха. В същото време в същата посока, в двете пътни
ленти са се движили успоредно един до друг два автомобила. Автомобилът, движещ
се в северната пътна лента застигнал велосипедиста и на около 110 м източно от
ориентира „01” и на около 0,55 м южно от ориентира „01” настъпва удар между
двете МПC. В резултат на удара велосипедиста и велосипеда напускат платното за
движение в посока северозапад и се установяват на затревения скат така, както
са описани в протокола за оглед и нанесени в мащабната скица. Неизвестния
автомобил е продължил без да спре и да окаже съдействие на пострадалия. В
резултат на ПТП велосипедиста е получил травматични увреждания.
Мястото на удара върху платното за движение
се намира:
По дължина на пътното платно - на около 110 м
източно от ориентира „01”.
По ширина на пътното платно - на около 0,55 м
южно от ориентира
ПТП е възникнало в светлата част на денонощието.
Времето е било ясно. Видимостта е била неограничена. Участъкът от пътя е прав,
равнинен без неравности, движението е еднопосочно, с две ленти за движение в
посока на запад. Пътната настилка е асфалтово покритие и към момента на
възникване на ПТП е била суха.
Скоростта на неизвестния автомобил
непосредствено преди ПТП и скоростта в момента на удара е била около 44 км/ч.
Скоростта на велосипеда се приема по таблични
данни в зависимост от възрастта на велосипедиста и вида на велосипеда. При
наличните данни тя е 10 км/ч.
Скоростта на велосипедиста непосредствено
преди ПТП и скоростта в момента на удара е била около 10 км/ч.
Техническите причини за възникване на ПТП са субективните
действия на водача на неустановения автомобил, който при разположението си върху
платното за движение не е осигурил необходимата безопасна странична дистанция
на движещия се вдясно пред него велосипед.
Технически правилно е водачите на автомобили
да се отнасят с повишено внимание към уязвимите участници в движението, каквито
са велосипедистите.
Водачът на неустановения автомобил е имал
техническата възможност да предотврати ПТП като осигури безопасна странична
дистанция при преминаване покрай велосипеда, а ако това е невъзможно да намали
скоростта на движение или да спре.
В протокола за оглед на ПТП е записано:
„Извърши се оглед на велосипеда - на рамката се намери надпис “Ruddy Dax”, с №
на рама Gikol722505, с три предни фенери 6 задни фенера...
Не се установиха следи, деформации от контакт
с ППС. Над задна гума е монтиран допълнителен багажник от арматури с прикрепена
пластмасова черна, пластмасова решетка, посредством меден проводник 1,5 м.
Задна спирачка е в неработно положение, като челюстите са прибрани с медна тел
1,5 м, а жилото е скъсано със стари следи...“
В заключението на СМЕ № 395/2018 г.от д-р
Стаматов е записано: „От посоченото по-горе и наличната медицинска документация
на поставените въпроси Експертизата дава следните отговори:
Пострадалият Б.Т.Г. при ПТП на 29.08.2018 г.е
получил: презвъртелно счупване на лява бедрена кост; контузия и охлузване на
левия лакът.“
В материалите по делото няма данни за следи и
деформации по велосипеда, които да са получени при процесното ПТП.
В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че съприкосновението е било леко и по-точно може да се
каже, че му е дал допълнителна скорост автомобила и няма как да има деформации
на самия велосипед. Най-вероятно съприкосновението от лекия автомобил е съвсем
леко – в лява странична част на кормилото и външната част на ръката.
Велосипедистът е управлявал ПС в
непосредствена близост до северната граница на платното за движение. В
протокола е записано, че северния пътен банкет е затревен и е с широчина 1,20
м. Скоростта на движение на велосипеда е била около 10 км/ч. Възможно е
велосипедистът да загуби равновесие поради субективни негови действия -
например по- рязко въртене на кормилото, изместване на тялото встрани и др.
Водачите на двуколесните ПС се влияят в много по-голяма степен от вида и
състоянието на пътната настилка, както и от всички фактори, които имат
отношение в запазването на устойчивото му вертикално положение, но от
техническа гледна точка при тази сравнително ниска скорост, травмите на
пострадалия биха били значително по-леки.
В
материалите приложени по делото има данни, че велосипедистът се е обърнал
назад, за да провери наличието на автомобили зад него, тъй като е имал
намерение да завие наляво. В този момент надлъжната ос на велосипеда е била
изместена леко наляво спрямо посоката му на движение. В процесното ПТП,
велосипедистът е загубил контрол над ПС в резултат на контакта на велосипеда с
автомобила, преминаващ в непосредствена близост до него. Тъй като няма налични
следи и деформации по велосипеда, причинени в резултат от контакт с друго ППС,
най-вероятно е ударът да се е осъществил с дясното странично огледало на
автомобила в лява странична част на кормилото на велосипеда и лява ръка на
велосипедиста. Скоростта на неустановения автомобил в момента на удара е била
около 44 км/ч и в резултат на удара, велосипеда е променил траекторията си на
движение напред и надясно извън платното за движение, като тялото на
пострадалия е изпаднало на затревения скат, като е изминало път от мястото на
удара около 10,50 м..
Наличието на алкохол в кръвта при управление
на велосипед оказва негативно влияние върху поведението на водача. Дори и
употребата на малки дози алкохол, предизвиква у водачите лесна умора, нарушение
в мускулната координация и намаляване на периферното зрение.
От
показанията на свидетелката М. М. А. се установява,
че след инцидента, пострадалият е бил откаран в болница, като е хоспитализиран
за 3-4 дни. След дехоспитализацията е бил неподвижен и на легло. Сочи, че се е
нуждаел от помощ за придвижване, обслужване и тоалет, като е бил с памперси.
Твърди, че не е извършена операция, поради липса на финансови средства, като
впоследствие свекърва й е изтеглила кредит за операцията. След операцията състоянието му се влошило и изпитвал по-силни болки дълго
време.
От
показанията на свидетеля Х.П.И. се установява,
че е намерил пострадалия около 12,00 -12, 30 часа, като е видял, че някой маха
в канавката на пътя посока АТЗ. Сочи, че пострадалият е престоял около 20-30
мин. по негови думи, тъй като никой не е спрял. Подал е сигнал на телефон 112 и
след пристигане на линейката си е тръгнал. След това е търсен от полицията за
да даде показания дали е видял нещо.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен
предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на
предвидените законови предпоставки, а именно: 1. извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на делинквента, 2.
пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на Република
България и моторното превозно средство да е напуснало местопроизшествието и не
е било установено/ неидентифицирано моторно превозно средство/; 3. Увреденото
лице да е предявило претенцията си за плащане пред ГФ по реда на чл. 558, ал. 5 от КЗ и ако ГФ не се произнесъл по подадената молба в
срока по чл. 496 или е отказал да плати обезщетение или увреденото лице не е
съгласно с размера на обезщетението.
От събрания по делото доказателствен материал,
съдът намира исковата претенция за основателна. Установи се реализирано ПТП на 29.08.2018
г., причинено от неустановен водач, на неустановено МПС, който след реализиране
на ПТП е напуснал мястото на произшествието. В резултат на същото на ищеца са
причинени травматични увреждания.
От заключението на назначената по делото автотехническа
експертиза се установява, че велосипедиста се е обърнал назад, за да провери
наличието на автомобили зад него, тъй като е имал намерение да завие наляво. В
този момент надлъжната ос на велосипеда е била изместена леко наляво спрямо
посоката му на движение. В процесното ПТП, велосипедиста е загубил контрол над
ПС в резултат на контакта на велосипеда с автомобила, преминаващ в
непосредствена близост до него. Тъй като няма налични следи и деформации по
велосипеда, причинени в резултат от контакт с друго ППС, най-вероятно е ударът
да се е осъществил с дясното странично огледало на автомобила в лява странична
част на кормилото на велосипеда и лява ръка на велосипедиста.
Техническите причини за възникване на ПТП са субективните
действия на водача на неустановения автомобил, който при разположението си
върху платното за движение не е осигурил необходимата безопасна странична
дистанция на движещия се вдясно пред него велосипед.
Съгласно чл. 20, ал.2: "Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението."
Водачът е имал възможност
да предотврати настъпването на ПТП като спазва такава дистанция, че да не се
осъществи съприкосновение с велосипеда. Ето защо е налице противоправно деяние,
осъществено от страна на неустановен водач напуснал мястото на ПТП и от
неидентифицирано МПС.
Налице са предпоставките
на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ. Заявено е искане от страна на правоимащото
лице за обезщетение по реда на чл. 558, ал. 5 от КЗ, по което е налице произнасяне за отказ от
плащане на обезщетение, видно от становището в отговора, както и до приключване
на съдебното дирене в настоящата инстанция, поради което ответникът е пасивно,
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Установи са реализирането
на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето
защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят
на принципа на справедливостта.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г., справедливостта, като критерий за определяне
размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема,
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за
увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано
изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането, а не единствено с
изброяването им, като релевантни за определяне на справедливо обезщетение. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г.,
по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009
г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от
03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
Като изходи от обстоятелствата, при
които са причинени уврежданията /ПТП/, от техния вид, характер и времетраене – счупване
на лявата бедрена кост в горната и част - в зоната на трохантерите с характер
на многофрагментност. Охлузване на лявата лакътна област на широка площ. Извършено
е оперативното лечение на ищеца е с 1 месец закъснение, поради субективни
причини и негов отказ от оперативно лечение в острия момент. Извършена е
операция на 28.09.2018 г., като е била необходима последващата рехабилитация и
периодът на възстановяване при този тип фрактури, в тази област на бедрената
кост е 8 -10 месеца. В конкретния случай поради забавяне на оперативното
лечение, общият възстановителен период може да се счита за 8 - 12 месеца.
Пострадалият е бил инвалидизиран /50% трайно намалена работоспособност / от
ТЕЛК към УМБАЛ - Ст.Загора 9 месеца след оперативното лечение, което е в пряка
причинно следствена връзка с травмата - счупването на лявото бедро в
проксималната част получено на 29.08.2018 г. и оперирано на 28.09.2018 г.
Следва да бъде отчетен и
фактът, че ищецът е имал нужда от помощ при обслужването и грижи от близки хора
по време възстановителния период. Посочените травматични увреждания ограничават
възможностите на човек в напреднала възраст, както и оздравителния процес
настъпва по – бавно.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в най-голяма
степен следва да бъде отчетена преживяната от ищеца остра стресова реакция,
която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното му състояние.
Ноторно известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява
значителен стресогенен фактор. От показанията на свидетеля се установява, че
ищецът след инцидента е станал неконтактен, затворен, като изпитвал страх
да излиза сам и да пресича пешеходни
пътеки.
Предвид
обстоятелството, че увреденото благо - здраве е неоценимо в пари, претърпените
вреди са неимуществени - не подлежат на точна парична оценка и съответно
размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от съда.
Съдът приема, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на
здравето, резултат от настъпилото ПТП, следва да бъде престирана сума в размер 50 000
лева, която би била адекватна на претърпените вреди.
По предявеният иск за
имуществени вреди, съдът счита същият за основателен в размер на 1 500
лева, което се установява от приложената по делото фактура № **********/27.09.2018 г., които подлежат
на репариране от страна на ответника.
Ответното дружество е направило
възражение за съпричиняване от страна на вредоносния
резултат от пострадалия.
Съобразно с въведеното с т. 7
ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
Закона за
движение по пътищата и виновно.Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
Според т. 6, б. ,,а‘‘ от
Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека
сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец
върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека
водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието
на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
Налице е съпричиняване на
вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при
пресичане на пътното платно за движение на специално очертана или неочертана с
маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна
пътека, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил
правилата за движение относно скоростта по ЗДвП и ако пешеходецът е нарушил
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, които предпоставки следва да
са налице кумулативно, какъвто не е настоящия случай.
В заключението на съдебно-медицинската
експертиза се посочва, че при пострадалия е установено с Алкотест-Дрегер
наличието на 0,43 промила алкохол в издишания въздух, което е в рамките на
допустимите норми.
В чл. 5, ал. 3 от ЗДвП е посочено, че на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Вещото лице посочва, че при такава
концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия не може да се говори за
алкохолно опиянение, и че реакциите на ищеца и неговото съзнание няма да бъдат
променени. Загубата на равновесие може да бъде предизвикана и от редица други
фактори и моментни състояния-промяна на кръвно налягане,спазъм на кръвоносни
съдове на мозъка /дори и за секунди/, рязко движение на шията,отклоняване на
вниманието или временна разсеяност и др.
В случая не се касае за алкохолно опиянение,
т.е. временната загуба на равновесие не се дължи на този факт. Каква е
основната причина не може да се каже категорично.
Поради
това съдът приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно.
По силата на чл. 497, ал.1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
В настоящия случай ищецът
е отправил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, изпратена до
ответника на 08.07.2019 г., видно от системен бон на ,,Български пощи‘‘
ЕАД.
На 14.01.2020 г.
ответникът е изпратил отказа за изплащане на застрахователно обезщетение.
Поради това, съдът
приема, че срокът се определя по правилата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, а
именно застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение от 08.10.2019 г. /три месеца от предявяване
на претенцията пред ГФ до окончателното
му изплащане.
Поради горното искът за законна лихва върху присъдените суми
следва да бъде уважен от 08.10.2019 г.
до окончателното изплащане, като за периода от 29.08.2018 г. до 07.10.2019 г.
искът за законна лихва върху сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за законна лихва за периода от 27.09.2018 г. до 07.10.2019 г. върху сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
На основани чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски.
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че
процесуалното представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право
на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го
заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването
на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., като адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ е в размер на 2 075 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, сумата от 2 060 лв. за държавна
такса, както и сумата от 170,50 лева за възнаграждение на
вещи лица.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ,,ГАРАНЦИОНЕН ФОНД‘‘ – гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ,,Граф Игнатиев‘‘ № 2, ет.4 да заплати на С.И.Г. с ЕГН **********,
Р.Б.Т. с ЕГН **********, В.Б.Г. с ЕГН **********, Г.Б.Т. с ЕГН **********, К.Б.Т.
с ЕГН **********, всички с адрес *** Загора и М.Б.Х. с ЕГН ********** с адрес ***,,П.
Ангелов‘‘ № 53А, като правоприемници на починалия Б.Т.Г. сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева - представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от Б.Т.Г. неимуществени вреди, в
резултат на претърпяното ПТП на 29.08.2018 г., ведно със законната лихва от 08.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева - представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от Б.Т.Г. имуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на
29.08.2018 г., ведно със законната лихва от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за периода от 29.08.2018
г. до 07.10.2019 г. върху сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и за законна лихва за периода от 27.09.2018
г. до 07.10.2019 г. върху сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ,,ГАРАНЦИОНЕН ФОНД‘‘ – гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ,,Граф Игнатиев‘‘ № 2 да заплати на адв.П.Д.Д. с ЕГН **********
сумата от 2 075 лева, представляваща адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ.
ОСЪЖДА ,,ГАРАНЦИОНЕН ФОНД‘‘ – гр. София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ,,Граф Игнатиев‘‘ № 2 да заплати в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт сумата от 2 060 лв.
за държавна такса, както и сумата от 170,50 лева за възнаграждение на вещи лица, платена
от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: