Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       №

гр.**, 21.03.2019г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

**КИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на  двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

 При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №1697 по описа за  2018г. и за да се произнесе съобрази  следното :

          Производството  е по предявен от И.С.И. ЕГН ********** ***.***, срещу ***”, гр.София, бул»Македония» №3, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр.чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6945лева,  представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притърпяни болки, страдания и страх от неизвестното, причинени в резултат  на попадане на ищеца  в необезопасена дупка на платното за движение на дата 05.06.2015г., около 22.40 часа вечерта, при управление на велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене, по път ІІІ-9701 към село **, на  500.00 метра от село **, при което е получил следните увреждания:счупване на дясна бедрена кост и четвърто
дясно ребро, травма на главата - комоцио. На 09.06.2015г. бил опериран в
***-Д. и хоспитализиран за периода 06.06.2015г.-17.06.2015г.

   Претендира се  законната лихва върху претендираната сума от датата на исковата молба 30.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

   В обстоятелствената част на исковата молба се излагат следните фактически твърдения:

-на 05.06.2015г., около 22.40часа-23.10часа, при движение по път Ш-9701 в посока към с.**, на 500 метра от с.**, управлявания от ищеца велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене навлязъл в
неравност/вдлъбнатина, дупка/ върху пътното платно. Ищецът загубил равновесие,паднал;

-вследствие злополуката ищецът получил увреждания : счупване на дясна бедрена кост и четвърто дясно ребро ,травма на главата –комоцио. Поради преживяното ищецът изпитвал болки и страдания, страх от неизвестното;

 -на 09.06.2015г. бил опериран в ***- ** и хоспитализиран за периода 06.06.2015г.-17.06.2015г.;

-падането на ищеца е резултат от противоправно бездействие на ***, изразяващо се в неизпълнение на законово задължение да стопанисва и поддържа пътното платно, да осигури необходимата сигнализация на съответната неизправност;

-според ищеца е налице причинно следствена връзка между неизправността на пътя, липсата на сигнализация и маркировка за тази дупка и причинения вредоносен резултат.

-между страните е проведено съдебно производство по гр.д№ 4762/2015г. по описа на РС **, по силата на което отвената страна е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в размер на 5555лв., като част от цялото вземане, което му се дължи вследствие падане на ищеца в необезопасена дупка в платното за движение на дата 05.06.2015г., при движение с велосипед по път ІІІ- 9701 към с.** и на 500м. към с.**.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ***” депозира отговор на исковата молба. Искът се оспорва по основание и размер.

Не се  оспорва твърдението, че процесният участък е част от републиканската пътна мрежа, чието поддържане се осъществява от ***”, чрез Областно пътно управление - **, като специализирано звено на ***. Към датата на ПТП път ІІІ-971, като част от републиканската пътна мрежа, разположена на територията на Област ** е поддържана от ДЗЗД "ПОНТ", съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка №РД-З8-10/21.05.2015 г.

Възраженията на ответника по основателността на исковата претенция са както следва:

-Оспорва се настъпването на процесното ПТП като се твърди, че впроцесния участък не са съществували твърдените неравности;

-Оспорва се и факта, че ищецът е получила точно описаните в исковата молба травми, в претендирания характер и степен на увреждания;

-Липсва причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и ПТП, реализирано на 05.06.2015г.;

-Предявения размер на обезщетението за неимуществени вреди е несъразмерен с действително претърпените от ищеца вреди. Твърди, че ищецът изпитвал страх от неизвестното, без да посочва на какво се основава този страх и коя е причината за него. При това твърдението било общо и голословно;

-Ищецът е виновен за ПТП, тъй като е нарушил разпоредбите на чл.20, чл.5, ал.З, т. 1 и чл.80 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Чл.20 задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, конто управляват и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство. Ищецът не се е съобразил с характера и особеностите на пътя и с пътните знаци, регулиращи движението на МПС, както и обстоятелството, че пътната настилка е била с множество неравности /съгласно изложеното от него/. Ищецът е познавал пътния участък и многократно е минавал през него и въпреки това е допуснал да попадне в твърдяната неравност. Ищецът е управлявал  МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,72 промила, което е нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на §6, т.11 от Преходните разпоредби на ЗДвП "МПС" е всяко ППС, снабдено с двигател за придвижване с изключение на релсовите превозни средства. На следващо място водачът на велосипеда се е движил по пътното платно в нарушение на изискванията на чл.80 от ЗДвП - без светлоотразителна жилетка в тъмната част на денонощието и не в най-дясната част на платното. Тези нарушения изключват отговорността на ответника;

          - Налице е съпричиняване на щетитие поради твърдените нарушения на Закона за движение по пътищата.

С определение от 29.06.2018г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран „***, със седалище и адрес на управление ***.

В срока по чл.131 от ГПК третото лице  „***депозира становище относно конституирането му и отговорността му по договора с първия ответник. „***е солидарно отговорен съдружник в ДЗЗД „ПОНТ”, което дружество е страна по Договор за възлагане на обществена поръчка за поддръжка н процесния път. Съгласно договорните уговорки между ответника и третото лице възложителят следва да изготви възлагателно писмо/задание за конкретната неизправност по пътното платно. „***не разполага със свободата да преценява кой участък от пътя да ремонтира. Изцяло по преценка на „АПИ” се изготвят месечните задания, с които възложителят указва точните участъци за ремонт, периода на ремонта. По делото липсват доказателства ответникът да е възложил ремонтни дейности на процесния пътен участък.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата си претенция. Ответната страна ***, чрез юрисконсулт, поддържа доводите за неоснователност на предявения иск, изложени в отговора.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

 Не се  оспорва твърдението, че процесният участък е част от републиканската пътна мрежа, чието поддържане се осъществява от ***”, чрез Областно пътно управление - **, като специализирано звено на ***. Към датата на ПТП пътя, като част от републиканската пътна мрежа, разположена на територията на Област ** е поддържана от ДЗЗД "ПОНТ", съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка №РД-З8-10/21.05.2015 г. с предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на ***, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата" по обособена позиция №2: Областно пътно управление-**“, сключен между АПИ и „****, в качеството им на съдружници в гражданското дружество.

Не е спорно между страните, че помежду им е проведено съдебно производство по гр.д№ 4762/2015г. по описа на РС **, по силата на което отвената страна е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в размер на 5555лв., като част от цялото вземане, което му се дължи вследствие падане на ищеца в необезопасена дупка в платното за движение на дата 05.06.2015г., при движение с велосипед по път ІІІ- 9701 към с.** и на 500м. към с.**.

По делото е депозирана справка с вх.рег. № 21923/16.11.2018г. от Районна прокуратура – **, с  прокурорска преписка № 1356/2015г. по описа на Районна прокуратура **.

По делото е депозирана справка с вх.рег. № 20437/26.10.2018г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР–**, с която се преставя представят заверено копие от НП № 15-0851-001485;

По делото е депозирано становище с вх.рег. № 3692/20.02.2019г. от д-р И.Н. – гастроентеролог, съгласно определение на съда 12.02.2019г. С оглед затрудненията на вещото лице да отговори на част от поставените в комплексната ***ицинска експертиза задачи, които не са в неговата компетентна област съдът служебно е изискал справка от д-р И.Н., в която същия предоставя  данни, че И.С.И., ЕГН ********** е диспансеризиран с диагноза „**ова ентеропатия“ МКБ: К90.0. Болният е с доказана серологично диагноза от 2009г., двукратно хоспитализиран по този повод през 2009 и 2011г. с контролни прегледи през 2010,2012,2015,2016г. Провежда без**ов диетичен режим на лечение, без допълнителна ***икаментозна терапия. Употребата на алкохол е категорично противопоказна в посочения без**ов диетичен режим. При това не съществуват ефекти от употребата му или излъчването му от организма, различни от тези при хора неболедуващи от посоченото по-горе заболяване. Заболяването „**ова ентеропатия“ не може да бъде прието като значимо по отношение метаболизма на алкохола и съдържанието му в кръвта.

Съдът е допуснал и съдебно ***ицинска експертиза с оглед установяване причинно-следствената връзка между травмите и възможността те да се получат по твърдения от ищеца начин, както и относно продължителността на лечение на ищеца и последиците от получените травми. Вещото лице установява по ***ицинската документация „пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост.закрито”и придружаващи заболявания: счупване на 4-то ребро  в дясно и травма на главата. Поставен е на директна скелетна екстенция. Оперативно наместване на бедрото е извършено на 09.06.2015г. На 17.06.2015г. е изписан. Вещото лице установява, че получените травми могат да бъдат следствие на твърдяното падане от ищеца. Черепно-мозъчна травма се възстановява приблизително 30дни, счупване на ребро от 30-60дни,  а счупване на бедрена кост 6 до 7 месеца.

Съгласно експертно решение на ТЕЛК към м.декември 2016г. ищецът е с ограничена работоспособност 10%.

По делото са събрани гласни доказателства по искане на ищцовата страна. Изслушани са свидетелите И.Г.Ж., Р.Р.Р., М.М.С., К.Г.К., Д.И.Г., Г. ** И., И.Н.Д., Р.Ж.И..

Свидетелят Ж. ***. Сеща се за инцидент близо до с. ** с велосипедист. Пациентът имал травма на едната подбедрица. Съобщил, че го боли таза от дясно, на главата имал повърхностна рана. Пациентът споменал че е паднал. Поради значителния период от време свидтелят не помни други обстоятелства.

Свидетелят ***е автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. **. Сеща се за процесния инцидент. Спомня си, че бил преди две-три години, през нощта.  През тази нощ бил дежурен полицай. В „***” разговарял с постарадалия, който му съобщил, че е паднал от велосипед.  Постарадалото лице адекватно отговаряло на въпросите на свидетеля. Взета била кръвна проба, след което съставен акт, че ищеца управлявал велосипед след употреба на алкохол.

Свидетелят Г. е ** на ищеца. Помагал му в първите дни след инцидента. Заварил го в много тежко състояние. Кракът му бил счупен горе от ябълката, предстояла тежка операция. Кракът на И. бил опънат с тежести нагоре, за да не се движи. И. не бил много адекватен тогава, на моменти си губел мисълта, защото освен травмата на крака, имал наранявания по главата, силни болки в рамото и ребрата. Едната си ръка не можел да помръдне от разместване.

 След операцията И. бил неподвижен не можел да става, имал много силни болки, трудно го обличали. Около 12-13-ия ден след операцията започнал да се придвижва с патерици. С патериците се придвижвал около 5-6 месеца след изписването.Около година минало докато изцяло отпадне необходимостта от патериците.

През времето на възстановителния период И. имал болки, нестабилност, трябвало да му се правят процедури по физиотерапия за заздравяване. Впоследствие вече два пъти ходил на кални бани на **. И към момента болките не са отшумели, намалена е гъвкаостта на десния крак, нестабилен е, налице са трудности при клякане.

Свидетелят Г. посетил мястото на инцидента за да провери дали не са останали вещи или документи на ** му. Открил лесно мястото, защото намерил и разпознал шапката му, както и инструменти от колелото, ключ и щанга, съвсем близо до дупка. В този участък имало само тази дупка. Разположена на самото платно на около 50см. от края му, широка около 70-80см. и дълга около метър, много дълбока, като най- дълбоката част достигала  около 25 см. Този път не бил ремонтиран поне от 30 години. Липсвала сигнализация на мястото, нито осветление. От храстите пътят е стеснен.

Свидетелят Г.И. е първи ** на ищеца по делото. Посетил го в болницата след  операцията. И.И. не бил достатъчно адекватен, изпитвал много силни болки. При следващото посещение състоянието му леко се подобрило и участвал по-активно в разговора. През есента на 2015г. свидетелят И. посетил ** си в къщи.Тогава се придвижвал с две патерици, сам му било много трудно да се обслужва в домакинството и поддържане на личната хигиена, имал още болки.

Свидетелят М.М.С. в процесната вечер пътувал с лек автомобил бял „***“ за с. **. Видял на пътя светлина от телефон. Спрял и видял ищеца да лежи на самия асфалт в безпомощно състояние, като давал сигнал с телефона си в посока пътното платно. Велосипедът бил разположен на пътя пред него. По принцип пътят там бил лош,  има доста препятствия. Предното колело било сгънато от някакво препятствие. Свидетелят се опитал да измести пострадалия, но той казал, че много го болят краката.

И.Н.Д.  изпълнява длъжността „***.**“ при **-**. Спомня си за случая, като сочи, че пациента и велосипеда били на пътното платно. Състоянието му говорело за остри болки и страдания. Пътя имал доста неравности, доста дупки.

Р.Ж.И. изпълнява длъжността „***“ при **-гр. **. Сеща се за посещението по процесния инцидент. Сочи, че пациента има и велосипед.Викал от болка, остро реагирал при преместването, при друсането от колата, доста се чували виковете му. Дупки по пътя имало, но по-големи свидетелят не забелязал.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна следното:

Предявеният иск за  сумата от 6 945 лева, заявен като частичен от 12000лева, черпи правното си основание в разпоредбата на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД  и е  допустим, тъй като за ищеца е налице правен интерес от търсената с него защита при така изложените в исковата молба твърдения. Разпоредбата на чл.45 ЗЗД установява правилото, че всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а в чл.49 от ЗЗД се установява хипотезата, при която възложителят на работата, при изпълнението на която е настъпило непозволеното увреждане носи отговорност спрямо увредения , която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция.

Не е спорно между страните, че именно ***” на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата има задължение да извършва поддръжка и ремонт на пътното платно в участъка на произшествието.

Наредба№ РД-02-20-19 от 12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, в своя чл.2 (1) сочи, че поддържането на пътищата включва комплекс от дейности и системни грижи за осигуряване на необходимите условия за непрекъсната безопасна и нормална експлоатация на пътя. Чл.3 установява задължение в лицето на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) да поддържа републиканските пътища.

         Ответникът не доказа, че е изпълнил всички изисквания за поддръжка, обезопасяване и сигнализация на пътното платно. Напротив, данните са че този път не е ремонтиран основно  от около 30години. 

         Свидетелските показания безспорно установяват механизма на ПТП. Свидетелят Родослав  Р. е възприел непосредствено фактите и обстоятелствата във връзка със състоянието на пътя, велосипеда и водача му, тъй като същата вечер около 22 -23 часа е пътувал към дома си в с.**. Свидетелите, служители на  ** гр.** еднопосочно сочат оказване спешна помощ на мъж на пътя за с.**, със сериозни травми в дясната част на таза, травма на главата.

Свидетелят К.Г.К., който на процесната дата бил дежурен по КАТ на територията на Първо и Второ РУ на МВР,  тръгнал към местопроизшествието по сигнал за ПТП в ОДЧ при ОДМВР-**, видял автомобила на „спешна помощ”, който карал пострадалия и се върнал в гр.**, без да посети местопроизшествието, но разговарял веднага след това с потърпевшия.

По данни от представената епикриза, издадена от ортопедично отделение на ***-**, на 06.06.2015г. ищецът е приет в отделението с основна диагноза „пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост.закрито”и придружаващи заболявания: счупване на 4-то ребро  в дясно и травма на главата . Поставен е на директна скелетна екстенция. Оперативно наместване на бедрото е извършено на 09.06.2015г. На 17.06.2015г. е изписан.

Допснатата по делото ***ицинска експертиза безспорно установява какви са травмите, тяхната причинна връзка с инцидента и продължителността им на лечение. В обобщение на данните от вещото лице се касае за сериозни травми, с висока болезненост и голяма продължителност на възстановителния период.

По данни от представеното ЕР на ТЕЛК от 28.11.2016г. на ищеца е определена 10% намалена работоспособност за срок от три години за болезнените ограничени движения лека степен в дясната тазобедрена става.

Свидетелските показания на Д.И.Г. и Г. ** И., преценени с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира като еднопосочни и безпротиворечиви. И двамата сочат на тежкото състояние на ** им след инцидента, на силни болки, на значително ограничение за дълъг период на двигателната му способност, включително големи затруднения в ежедневието и бита, по повод поддържане на домакинство и лична хигиена. Ищецът ползвал патерици до януари-февруари 2016г. И към настоящия момент  се оплаквал от болки в крака  и не можел да се движи както преди.

При така установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че процесното ПТП е възникнало в резултат на попадане в дупка на пътното платно на управлявания от ищеца велосипед. Съществуването на необезопасена пътна неравност/дупка/, причинила ПТП, е в резултат на неизпълнението на възложеното на ответника задължението да подържа и ремонтира конкретния път, в причинна връзка с претърпяните от въззивника неимуществени вреди. Налице са всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.49 вр.с чл.45 от ЗЗД за претърпените от ищеца болки и страдания вследствие падането. Тези щети имат неимуществен характер. За тяхното обезщетяване е приложима  разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.  При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; продължителност; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления;психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие.

По несъмнен начин от гласните доказателства и заключението по СМЕ се устнановява, че ударът се отразил изключително тежко на ищеца. В значителен период от време са продължили негативните му психически изживявания, болки и страдания, телесен и душевен дискомфорт. Травмата е все още непреодоляна, но е с по-малък интензитет.

   С оглед на получените травми, продължителността на лечението, интензитета на болките и последващите ограничения при възстановителния период, може да се заключи, че обезщетение в размер на 25 500 лева е адекватно на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

   С оглед на изводите за необходимостта от репариране на тези вреди, следва да се разгледа и възражението на ответната страна за съпричиняване на щетите от самия ищец. Безспорно е по делото и самия ищец прави признания на този неизгоден за нея факт, че към момента на инцидента И.И. е употребил алкохол. Правилата за движение по пътищата, установени със ЗДвП забраняват на водачите да управляват пътното превозно средство под въздействието на алкохол и ги задължават да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По данни от съставения при вземане на кръвната проба протокол ищецът е признал употребата на алкохол в деня на ПТП от  2-3бири към 18.00часа. По данни от приложения по делото протокол №799/09.06.2015г., за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на ищеца, взета при приемането му в спешно отделение, ищецът е управлявал велосипеда с концентрация на алкохол в кръвта 0.72 промила. Нарушение на правилата на чл. 20, ал.2 ЗДвП и  чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП е констатирано и с акт за установяване на административно нарушение от 29.07.2015г. и издаденото въз основа на него НП № 15-0851-001485/04.08.2015г. на началник сектор към ОДМВР **, влязло в сила на 28.12.2015г.

   С оглед на това, налице са предпоставките на чл. 51, ал.2 от ЗЗД за намаляване  на обезщетението.Размерът на съпричиняването от страна на ищеца, съдът определя на 50%, поради което и на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД определеното по правилото на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от 25000лв. следва да бъде намалено съразмерно на приноса или с 12500 лв., вследствие на което ответникът дължи обезщетение в размер на 12500 лв.

   Не е спорно за страните, че ищецът по силата на съдебно решение по гр.д№ 4762/2015г. по описа на РС ** е компенсиан със  сумата от 5 555лева, по предявен като частичен иск. С оглед на това, искът за сумата от 6945лв. като частичен от дължимия пълен размер от 12500лв., е основателен.

На осн. Чл.86 от ЗЗД, върху главното задължение следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от подаване на исковата молба- 30.04.2018г. до окончателното му плащане.

  ОТНОСНО разноските: Ищецът И.И. е отправил искане за присъждане на сторените разноски. От доказателствата по делото се установява, че последния е заплатил ДТ 278лв., 660лв. адвокатски хонорар и 230лв. възнаграждение за вещо лице. На осн.чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца И. следва да се присъдят сторените от него разноски в общ размер от 1168лв.

Водим от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА ***”, ***да заплати на И.С.И. ЕГН ********** ***.***, сумата от 6945лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притърпяни болки, страдания, причинени в резултат  на попадане на ищеца  в необезопасена дупка на платното за движение на дата 05.06.2015г., около 22.40 часа вечерта, при управление на велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене, по път ІІІ-9701 към село **, на  500.00 метра от село **, при което е получил следните увреждания:счупване на дясна бедрена кост и четвърто дясно ребро, травма на главата – комоцио, ведно със законната лихва върху обезщетението начиная от 30.04.2018г. до окончателното му изплащане.

Решението е постановено при участието на трето лице –помагач „***   на страната на ответника  „ *** .

ОСЪЖДА ***”, ***да заплати на И.С.И. ЕГН ********** ***.*** сумата от 1168лв., представляваща сторените по делото съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. ** в двуседмичен дневен срок от връчването му на страните.

                                                                   

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..........................