Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1427 15.04.2019г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА
ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 19230 по описа на ПРС за 2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл. 202, ал. 1, т.
3 от ЗМВР (отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от
Закона за МВР (отм.), чл. 187, ал. 5 от ЗМВР, вр. чл. 301 (отм.) от ППЗИНЗС,
вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът М.Н.П., с ЕГН **********,***,
чрез п. си адв. Н.П., със съд. адрес: ***, *** е предявил срещу Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр.
София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от *** С. Ц. обективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1550
лева (хиляда петстотин и петдесет лева), представляваща допълнително
възнаграждение за 200 часа извънреден труд за периода 01.11.2015 г. –
30.09.2018 г., сумата от 310 лева (триста и десет лева) – обезщетение за забава
за периода от падежа на всяко вземане – 26-то число на месеца, следващ отчетния
период, начиная от 26.12.2015г. до 02.12.2018г., ведно със законната лихва
върху главниците от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че работи като държавен служител в
надзорно-охранителния състав на ответната дирекция на длъжност “***”, с
местоизпълнение на служебните задължения – територията на Затвора – П..
Твърди се, че надзорно-охранителната дейност на Затвора
гр. П., е организирана на сменен режим, изпълняван от н. от състава в т.нар.
„наряди“, нормативно установени по своята продължителност и наименовани като 8,
12 и 24 часови смени (съгл. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР), създадени по предварително
утвърден месечен график от нарочен служител, определен от Н. на Затвора гр. П..
Сочи, че в исковия период, съгласно Заповеди на Н. на Затвора гр. П. за
разпределение на работното време, работният процес е организиран предимно на 12
часови наряди – дневни и нощни такива, и по изключение на 8 часови. Така
основните си служебни задължения по охрана до 31.07.2017 г. ищецът осъществявал
под формата на 12-часови наряди, изпълнявани на конкретен пост в Затвора гр. П.
или извън него (т. нар. временно открит пост, в случаите на охрана на лица,
лишени от свобода при болничен престой – на територията на съответното болнично
заведение), определян от Н. на Затвора гр. П., а от 01.08.2017 г. – дежурствата
са изпълнявани под формата на 24-часови смени, като неговото работно време се
изчислява в часове сумирано за отчетен период, съгласно разпоредбата на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР (в сила от 01.07.2014 г.), който в исковия период е варирал,
съобразно измененията на посочения член – бил е тримесечен за периода м.
октомври 2014 г. – до края на м. март 2015 г., едномесечен – от началото на м.
април 2015 г. до края на декември 2016 г. и отново тримесечен период на
отчитане – от 01.01.2017 г. и към настоящия момент.
Конкретно изпълнението на служебните си функции през едно
регламентирано 12-часово дежурство, ищецът осъществявал по следния ред: при
12-часово дневно дежурство, същият, съгласно Заповед на Н. на Затвора гр. П. е
задължен да се яви на работа в Затвора гр. П. в 07.50 часа. Работната му смяна
започвала тогава с извършване на инструктаж на застъпващите на смяна служители
относно оперативната обстановка в затвора. Инструктажът бил с различна
продължителност. След извършване на инструктажа, всички застъпващи на смяна
служители се разписвали в ежедневната ведомост, където било отразявано
времетраенето на съответните наряди като съобразени с нормативно установената
продължителност на работните смени – 24, 12, 8 часови такива с конкретната
продължителност – 8.00-20.00 часа или 20.00-08.00 часа – за 12-часовите,
08.00-08.00 ч. – за 24-часовите смени и се отправяли всеки към своя пост за
изпълнение на наряда. Дневното 12-часово дежурство се твърди да приключва със
сдаването на поста на следващия застъпващ служител от следващата смяна/наряд, в
случая – нощната 12-часова. При сдаването на дежурството служителят, който
сдава поста и този който го приема от новата смяна, се подписвали в постовата
книга за съответния пост, която се съхранява на същия и в която са отразявани
реалните фактическите часове на сдаване и приемане на съответния пост по тази
причина при 12-часово дневно дежурство – в постовите книги биват отбелязвани
различни часове вариращи от 08.10-08.15-08.20 часа, съобразно продължителността
на инструктажа на новата смяна и времетраенето на придвижване на новия наряд до
съответния му пост. Твърди се, че изпълнението на задълженията при
сдаването/приемането на поста допълнително удължават времетраенето на
дежурството, което приключва за сдаващия наряда едва след докладване на резултатите
на прекия му р.. Едва след сдаването на наряда, доклада на п. ръководител,
разоръжаването и освобождаването от дежурство, на практика приключилия смяната
служител приключва своето дежурство и всички свои служебни задължения по
неговото изпълнение.
По гореописания начин сдаването на поста обективно не
може да стане в 20.00 часа, а става по-късно, защото сдаващия дежурството не
може да остави поста преди да е дошъл служителят от застъпващата смяна, на
когото следва да предаде поста. По описания начин ищецът твърди, че едно дневно
12-часово дежурство приключва не в 20.00 часа, както бива отразявано в
ежедневната ведомост, а най-рано в 20.30 часа, което прави фактическата
продължителност на дневната 12-часова смяна не 12 часа, а минимум 12 часа и 40
минути. Аналогично по описания начин били осъществявани и 12-часовите нощни
смени /от 20.00 часа до 08.00 часа/, както и 24-часовите смени в затвора гр. П.,
които са с реална продължителност минимум 12.40 минути за 12-часова нощна смяна
и 24 часа и 40 минути за 24-часовата.
Твърди се, че при всяко 12-часово дежурство, ищецът
реално полагал труд и отработвал по 12 часа и 40 мин., съответно при
24-часовата – 24 часа и 40 мин., от които ответникът в лицето на Н. на Затвора
гр. П. му отчитал и включвал в работното му време за отчетен период само по
12/24 часа. По този начин при сумирано изчисляване на работното време, при
каквото работи ищеца, при превишаване на отчетената му норма работно време,
същият имал положен труд над установеното нормално работно време (което при
него се изчислявало в часове и варирало от 488 часа до 520 часа на тримесечие,
съответно от 152 часа до 184 часа на месец, съобразно нормативно установените
работни дни за конкретните календарни месеци от исковия период), който не му
бил компенсиран от ответника.
Твърди се също така, че фактическото времетраене на
даваните от ищеца дежурства на т.нар. временно-открити постове (болнични
заведения на територията на гр. П., в които лежат болни лишени от свобода),
също превишавало средно с около 1 час отчитаното от ответника като работно
време продължителност на дежурството. Ищецът претендира полагане поне 2 броя
12-часови дежурства на външен пост. В тези случаи независимо дали охраната на
временния пост е по график или не, при 12 часова смяна, ищецът бил длъжен да се
яви в Затвора в гр. П. в 07.30 ч. за дневната 12-часова смяна, съответно в
19.30 часа – за нощната такава, където се въоръжава и бива инструктиран за
оперативната обстановка. След това се подписвал в ежедневната ведомост, където
е отразена нормативно определената продължителност на наряда – 08.00-20.00 часа
и 20.00-08.00 часа и бива извозван до съответния временно-открит пост. Тъй като
болничните заведения, в които се настаняват лишени от свобода са четири с
различна отдалеченост от Затвора – гр. П., а служебният автомобил, с който се
извозват н. за временно-откритите постове (ВОП) е само един, до фактическото
пристигане в болницата, където е временният пост на съответния н., минава
различно време от 20 до 40 минути, с оглед на обстоятелството, че застъпващите
на смяна на ВОП се извозват на 2-3 пъти до съответните болници. Самото сдаване
на дежурството на ВОП на следващия застъпващ на смяна н. в промеждутъка между
7.50-08.10 часа, съответно 19.50-20.10 часа за нощната смяна, като при
приемането-сдаването на дежурството на ВОП не се попълвала постова книга,
защото за временните постове не се водила такава. След сдаването на дежурството
ищецът бил извозван със служебния автомобил до Затвора гр. П., което отнемало
още 20-30 минути, където същият се разоръжавал и докладвал обстановката от
изминалото дежурство. По описания начин при 12 часова смяна на външен пост,
реалната продължителност на работното време на ищеца била минимум 13 часа, от
които работодателят му отчитал само 12 часа като работно време.
Твърди се, че отделно от полаганите от ищеца дежурства по
предварителен месечен график, същият изпълнявал и други, възложени му от Н. на
Затвора дейности, които съставляват част от работното му време, като извършване
на претърсвания на килии и обиски на лица. Същите дейности, когато са
предварително планирани били осъществявани от служители, които не изпълняват
дежурство по предварителен график по писмена или устна (при възникнала
неотложност) Заповед (оформяна след извършване на възложената работа като
писмена такава) на Н. на Затвора гр. П. или упълномощено от него длъжностно
лице. Твърди се, че тези часове били отчитани коректно, като същите се
включвали в изработените му часове за отчетния период.
Освен това, ищецът участвал в задължителните за
надзорно-охранителните състави на местата за лишаване от свобода – служебни
занятия (провеждани от м. май до м. септември), за повишаване на квалификацията
на н., както и в учебни стрелби, които се провеждат поне веднъж месечно на
територията на Затвора гр. П. с продължителност по 2-3 часа за сл. занятия и по 10 часа за стрелби и във време в което не
изпълнява дежурство по график. Също така в отработеното време от ищеца влизат и
т.нар. „тревоги“ по списък и заповед на Н., при които същият е длъжен за
определено време – да се яви на територията на затова и да остане там, докато
му наредят. Продължителността на тези служебни занятия/стрелби е различна и за
тях се води нарочна документация в Затвора в гр. П.. Часовете били коректно
включени в отработеното време на ответника.
Ищецът охранява лишени от свобода по време на болничен
престой в някое от болничните заведения на територията на гр. П., която охрана
се осъществява под формата на дежурства с продължителност на наряда – 12 часа,
които в някои от случаите били предварително планирани и част от месечните му
дежурства по предварително утвърдения месечен график, а в други – при
извънредно възникнала необходимост, се осъществявали от него във време, извън
дежурствата му по график по писмена или устна Заповед на Н. на Затвора гр. П.
(оформяна по-късно като писмена след полагане на съответния труд).
Всички гореописани служебни дейности (положените по
график и извън него, служебните занятия, извършваните непланирани предварително
претърсвания/обиски) били извършвани от ищеца на територията на Затвора гр. П.
или място определено от Н. на Затвора гр. П. (т. нар. временно открити постове
- болници) по Заповеди на Н. на Затвора гр. П. и по длъжностната му
характеристика, представляват негови основни и съпътстващи трудови/служебни
функции и като такива са част от работното му време, което работодателят му –
ответната ГДИН следва да му отчита и заплаща съобразно реално отработените
часове.
Твърди се, че фактическото положение в Затвора гр. П. да
е различно, като на практика не били отчитани като работно време съпътстващите
всеки наряд дейности – извършваните инструктажи преди самите смени, сдаването и
приемането на дежурството, времето, през което съответния служител пътува от
Затвора гр. П. до външния временен пост преди приемането на смяната и обратно
след сдаването на същата и преди разоръжаването му и доклада за изминалото
дежурство. По този начин, ищецът претендира, че ответникът не му отчита и
заплаща цялото фактически изработено от него работно време, което в условията,
когато е налице надвишаване на нормата работно време за съответния отчетен период,
води до натрупване на извънреден труд, за който има право да иска парично
възнаграждение по силата на закона.
Твърди се, че всяко вземане за допълнително
възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период е ставало
изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период.
Ищецът претендира, че за периода 01.11.2015 г. –
30.09.2018 г. е положил 200 часа извънреден труд, допълнителното възнаграждение
за които е станало изискуемо в тригодишния давностен период от датата на
завеждане на исковата молба и което не му е заплатено от ответника, в общ
размер на предявените вземания – 1550 лева за 200 часа извънреден труд, положен
в периода 01.11.2015 г. – 30.09.2018 г., сумата от 310 лева – обезщетение за
забава за периода от падежа на всяко вземане – 26-то число на месеца, следващ
отчетния период, начиная от 26.12.2015 г. до 02.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В предоставения му срок за отговор ответникът ГД
“Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието е депозирал
отговор на исковата молба, чрез п. си ю. Т. Ч., счита искът за допустим и
частично основателен. Оспорва исковите претенции по размер.
Сочи се, че ищецът е служител на ГДИН и териториалните й
служби и на това основание съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е държавен
служител, че правоотношенията между страните се уреждат от ЗИНЗС, ППЗИНЗС субсидиарно – от ЗМВР.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че в процесния период
е заемал длъжността „***” в Затвора П. ***, като работното време се отчитало
сумарно на тримесечен период. Не се оспорва, че работното време на ищеца е
било, като по график се полагали 12 и 24-часови дежурства.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност
относно претендираните от ищеца главница и лихва за процесния период с кратката
3-годишна давност.
В случай, че съдът приеме за основателни исковите
претенции, счита, че лихва за забава следва да бъде начислена от датата на
подаване на исковата молба. При липса на изрична покана за изпълнение от страна
на ищеца, денят на забавата по смисъла на чл. 86 ЗЗД следва да се счита датата
на завеждане на исковата молба за присъждане на обезщетението. С оглед
възражението за изтекла погасителна давност на част от претендираната главница,
на основание чл. 119 от ЗЗД, счита, че вземането за лихва върху погасената по
давност главница също е погасено.
В съдебно заседание от 04.04.2019 г. по искане на ищеца е
допуснато изменение на исковете, след което същите са предявени, както следва:
искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за периода 01.11.2015
г. – 30.09.2018 г. е увеличен от 1550 лева (хиляда петстотин и петдесет лева), за 200 часа извънреден
труд, на общо 1568, 18 лева (хиляда петстотин шестдесет
и осем лева и осемнадесет стотинки) за 262 часа изв. труд, искът за заплащане
на мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от
26.12.2015г. до 02.12.2018г., е намален от 310 лева (триста и десет лева) на 260,
75 лева (двеста и шестдесет лева и седемдесет и пет стотинки). Претендира
законна лихва, както и присъждане на разноските по делото, изразяващи се в
заплатеното адв. възнаграждение.
В съдебно заседание чрез п. си с
писмена молба ищецът поддържа исковете и моли да се уважат в размерите им след
изменението. Претендират се законната лихва върху главниците от завеждане на
исковата молба до окончателното плащане и присъждане на разноските. Представя списък
на същите.
В съдебно заседание ответникът, чрез п. юрк. Ч. поддържа
отговора. С писмена молба преди същото е представил изисканите от ищеца справки
и документи.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Не се спори между страните и от представените по делото
писмени доказателства – Заповед № ***, за назначаване на ищеца на длъжността „***”
в Затвора П., акт за встъпване в длъжност от 01.12.2014г., Заповед № *** за назначаване
на ищеца – *** степен в затвора П. на
длъжност „***” в Затвора П. ***, Акт за встъпване в длъжност от 01.07.2015г., длъжностна
характеристика за длъжността „***”, връчена на 01.07.2015г., ДХ за длъжността „***,
връчена на 17.01.2017г. се установява, че за процесния период до 03.09.2018г.
вкл. ищецът е заемал длъжността „***” в Затвора гр. П., като със заповед от
14.08.2018г. и акт за встъпване в длъжност от 03.09.2018г. е преназначен на
длъжност „***” в същия затвор, с по-високо месечно възнаграждение, и
наименование на длъжността „***”, считано от 03.09.2018г.
В длъжностната характеристика за длъжността „***” е
посочено, че лицето, което я заема, чрез изпълнение на пряка и непосредствена
охранителна дейност осигурява сигурност и безопасност в местата за лишаване от
свобода. Посочено е, че *** – *** е включен в наряд, назначен от н. на затвора, а продължителността на
службата се определя от нормативен акт. Не се спори и се установява, че и към
момента ищецът продължава да работи като н. в същия затвор.
Не се спори, че за процесния период работното време на
ищеца е било разпределено под формата на 12-часови и 24-часови дежурства, които
се полагали в Затвора гр. П., както и 12 – часови извън него, под формата на т.
нар „временно открит пост” – за охрана на лишени от свобода, които са настанени
на лечение в болнични заведения на територията на гр. П..
По делото са представени справка за месечни заплати и
порцион на ищеца за 2015г. - 2018г., за отсъствията му поради временна неработоспособност и ползваните
отпуски, както и фишовете за заплати на ищеца за процесния период. Видно от същите,
на ищеца е начислявано и заплащано основно тр. възнаграждение, ДТВ за ТСПО, възнаграждение
за спец. условия в., условия на труд в., доп. възнаграждение за резултати в СД,
порцион, като в някои от фишовете са начислени и изв. труд, празничен труд,
време на разположение – дежурство, и нощен труд., официален празник за минал
месец, платен отпуск, възнаграждение за „допълнително натоварване в.”, респ. „специфични
и утежняващи условия”. Във всеки от тези фишове е отразен брой часове изв.
труд, брой дежурства на официални празници, брой часове нощен труд, и часове на
разположение.
Изготвена е справка и за ползваните от ищеца отпуски и
болнични за процесния период. Представена е и справка за различните видове
наряди, проведени стрелби, обучения и други. Представени са и протоколи за
отчитане на положен труд от държавните служители, работещи на смени, за
процесния период, по тримесечия, за отчитане на нощния труд (от 22:00 до 06:00 часа),
времето на разположение и работа на официални празници, ведно със справка за
часове извънреден труд, нощен труд, време на разположение, работа на официални
празници, и следващите се на служителите възнаграждения за така положените
часове, според работодателя. Представени са справки за дежурства на външно
охраняеми постове за процесния период, за различните видове наряди, стрелби и
обучения.
Относно реда на полагане на дежурствата, времето за
явяване, снаряжение, начина на носенето им и отстъпването от същите, както и
реалната продължителност на едно редовно 12-часово дежурство и 24-часово
дежурство в Затвора П., и на дежурство на временно открит пост по делото са
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел на ищеца.
От показанията на свидетеля Д. Д. И., който е колега на ищеца,
се установява, че през процесния период, от 01.11.2015 г. до 30.09.2018г. ищецът
М.Н.П. е давал 12-часови и 24-часови дежурства, разпределени по месечен график.
Свидетелят разяснява протичането на едно 12-часово и
24-часово дежурство в корпуса на Затвора П., както и 12 –часово дежурство на
външно охраняем пост – за охрана на лишен от свобода, настанен в болнично
заведение.
Дневните 12-часови дежурства в Затвора П. официално се
водели с продължителност от 08:00 ч. сутринта до 20:00 ч. вечерта, а нощните -
от 20:00 ч. до 08:00 ч. В действителност обаче не това била реалната
продължителност на самото дежурство, защото не по късно от 19,50 ч. или 7,50 ч.
н. били длъжни да влязат в корпуса на затвора, при което се преобличали,
оставяли личните си вещи, снаряжавали се с палки и белезници. След това се
явявали в 8,00 ч. за провеждане на инструктаж. Инструктажът продължавал до
15-20 минути, в зависимост от това, което трябва да им съобщят. След това, към
8:15, 8:20 часа, или 20:15, 20:20 часа се насочвали към постовете, по които са
разпределени, за да сменят колегите си. При явяването си на поста се подписвали
в постовата книга, че в съответния час са се явили да застъпят дежурството на
самия пост, попълвало се името на п. и часа на явяване на поста. След това се
извършвал задължителен обход и съвместна проверка на поста със старите и новите
д.. Това означавало проверка на сигнално - охранителна техника, различните заграждения,
брави, катинари и решетки – за тяхната цялост, както и проверка на самите
лишени от свобода, поименно, при което отстъпващите от наряд си тръгвали. Това
продължавало поне 15-20 минути. След приключване на обхода отивали да оставят
снаряжението в личните си шкафчета, едва след което можели да напуснат
територията на Затвора. Най-рано отстъпващите от нощно дежурство си тръгвали в
8:30 ч. сутринта, а от дневно – в 20:30 ч. вечерта. По време на тези дежурства
д. нямали право да напускат територията на затвора, били винаги на разположение
на н. – *** такъв, вкл. и по време на хранене, и по всяко едно време от
дежурството били длъжни да изпълняват заповеди.
Относно 24-часовите дежурства, свидетелят сочи, че те се
полагат по същия начин, застъпва се в 8 без 10 на едната сутрин и се отстъпва
най-рано в 8:30 на следващата сутрин. Едно 12-часово дежурство реално
продължавало 12 часа и 40 минути, а 24-часово – 24 часа и 40 минути.
Свидетелят обяснява, че освен горепосочените „редовни
дежурства” в корпуса на затвора, се полагали и дежурства на временно открити външни
охраняеми постове – т. нар. „дежурства по болници”, с нормативно определена
продължителност от 12 часа, които дежурства били за охрана на лишени от
свобода, които са настанени за лечение в болнично заведение. Такива дежурства
протичали по следния начин: д. се явявали в Затвора П. около половин час преди
определения час за смяна, тоест ако бил осем сутринта – в 07:30 часа, ако бил в
8 часа вечерта – в 19:30 часа, влизали в корпуса на Затвора, снаряжавали се,
вземали си палките, вземали оръжие и служебен транспорт ги отвеждал до
съответната болница, в която е настанено лишеното от свобода лице. Преди това
им се провеждал инструктаж от д. ***. Но дори половин час по-ранното отиване в
затвора не било достатъчно, за да отидат в 08:00 часа, респ. 20:00 часа да
сменят навреме колегата си, поради пътуването и трафика, като на място в
болничното заведение също се извършвало приемане и сдаване на дежурството,
старият д. докладвал на новия каква е обстановката, какво е състоянието на
лишения от свобода, какви манипулации му се извършват, имало ли е инциденти или
не, дали му предстои изписване и кога. След това, при отстъпване от дежурството,
служебен транспорт ги отвеждал обратно в затвора, където пристигали, оставяли
оръжието си и помощните средства, докладвали как е протекло дежурството, какво
е състоянието на лишения от свобода, какви манипулации му се извършват, имало
ли е инциденти или не, дали му предстои изписване и кога, на ***, и най-рано в
08:30 часа, респ. 20:30 часа си тръгвали от сградата на затвора. Така реално
едно 12-часово болнично дежурство продължавало един час повече, а именно 13
часа.
Гореописаните документи, показанията на свидетеля, ведно
с документацията, находяща се в затвора – П., вкл. ведомостите за заплати и
ежедневните ведомости, цялата документация във връзка с полаганите дежурства,
са изследвани от в. лице З.М., чието заключение по допуснатата ССЕ е изслушано
и прието по делото.
В заключението си в. лице З.М. е изчислила броя полагани
дежурства от ищеца, норма времето за всеки един от месеците, включени в
процесния период, нощен труд, извънреден труд, работа на официални празници и
време на разположение, на база на освен на база писмените документи и на база
показанията на свидетеля, според които едно дежурство в затвора продължава общо
12 часа и 40 минути най-малко, респ. 24 часа и 40 минути, а едно такова на външно охраняем пост в
болница най-малко 13 часа, като вещото лице е работило с продължителност на
дежурствата от 12 часа и 40 минути и 24 часа и 40 минути в затвора и 13 часа на
външно охраняем пост. Вещото лице е посочило за кои месеци какви суми са
заплащани като нощен, извънреден труд и добавка за положен труд на официални
празници, за колко часа, колко са дежурствата, полагани в болница, и какви суми
са изплатени на ищеца за тях.
От заключението се установява, че за процесния период от
01.11.2015 г. до 30.09.2018г. вкл. на ищеца са неплатени общо 262 часа
извънреден труд, на стойност 1568, 18 лева, като е изчислена и мораторната
лихва върху него – 260, 75 лева от падежа на всяко вземане – 26-то число на
месеца, следващ отчетния период, до 27.11.2018г. включително, както е посочено
в поставената от ищеца задача, който период е по-кратък с 5 дни от
претендирания в ИМ.
Съдът кредитира заключението на това в. лице като
обективно и компетентно изготвено, на база на събрания доказателствен материал
по делото и нормативната уредба досежно сумарното изчисляване на работното
време на служителите от надзорно-охранителния състав.
При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:
Между страните не се спори, и се установи от събраните по делото доказателства,
че в процесния период, 01.11.2015г. – м.09.2018г. ищецът е работил като „***” в
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към МП с място на работа – Затвора
гр. П., като в момента работи като „***” в същия затвор, и се явява “***”, по
смисъла на ЗДСл., ЗМВР и ЗИНЗС. Съобразно чл.19, ал.1 от ЗИНЗС, служителите в
ТД ”ИН” и териториалните й поделения, каквото е Затвора – П., са държавни
служители и лица, работещи по трудов договор. За държавните служители, се прилагат правилата
относно държавната служба по ЗМВР, доколкото в ЗДСл не е установено друго.
Видно от длъжностната му характеристика, трудовите му функции се изпълняват
чрез полагане на дежурства по график. Не се спори и се установява, че
служебното време на ищеца като държавен служител, полагащ дежурства по график,
се изчислява сумарно, като се спори досежно това за кои периоди се заплаща
помесечно и за кои – на тримесечие.
Съдът намира, че настоящия спор има имуществен характер, доколкото правото
на ищеца да претендира заплащане на положен от него извънреден труд, произтича
от закона, а не от административен акт,
поради което на основание чл.125 от ЗДСл. спорът подлежи на разглеждане по общият
исков ред пред съответния местно и
родово компетентен съд, а не по реда на АПК.
По делото спорни са няколко обстоятелства – каква е била продължителността
на всяко дежурство, която е отчитана и заплащана, следва ли в работното време
на дежурството да се включи не само нормативно установения 12-часов, респ.
24-часов период, а и времето от реалното явяване на работа до реалното
напускане на работното място, как точно следва да бъде изчислен и заплатен
извънредния труд.
Съгл. чл. 16а, ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгл. ал. 2 за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното
време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график. В
извънредни ситуации, отдалеченост на обекта или когато численият състав или
изпълнението на отделни служебни дейности не позволява организирането на
работата на 8- и 12-часови наряди, могат да бъдат установени и 24-часови
наряди. Работното време на служителите, които изпълняват дейности по ал. 2 и 3,
се определя със заповед на г. д. на ГДИН съобразно щатната численост и
особеностите на охраняемите обекти по предложение на н. на съответната териториална
служба или по своя инициатива. При служебна необходимост със заповед на н. на
териториалната служба продължителността на работното време на държавните
служители, работещи в наряд, може да бъде удължено, но не с повече от една
втора от нормалната дневна продължителност на работното време. За държавните
служители, с изключение на служителите по ал. 2 - 5, се установява ненормиран
работен ден. Държавните служителите от ГДИН и териториалните й служби получават
компенсация за нощен труд съгласно Закона за Министерството на вътрешните
работи и правилника за неговото прилагане.
Тази разпоредба от ЗИНЗС е нова, приета с ДВ бр. 20 от 2014г., като съгл.
чл. 16б, ал. 3 от ППЗИНЗС, също приета с ДВ бр. 20 от 2014г. когато дейностите
по ал. 2 - по време на наряд или дежурство, се изпълняват от един държавен
служител или характерът на дейността не позволява ползването на почивки, на
държавните служители се осигурява време за хранене, без да се прекъсват
изпълняваните задължения.
Съгл. чл. 16в, ал. 1 от ППЗИНЗС за държавните служители, които изпълняват
дейности, чието осъществяване изисква специфична организация на работа, със
заповед на г.д. или на н. на съответната териториална служба може да се
установява време на разположение или режим на 12- или 24-часово дежурство.
Съобразно разпоредбата на чл.290, ал.1 и 2 от ППЗИНСЗ, ищецът като „***” в
Затвора П. *** е част от надзорно-охранителния състав на същия, като задачите
на надзорно-охранителния състав са изброени в чл.291 от ППЗИНЗС. В точка първа
на посоченият член е посочено, че една от основните задачи на
надзорно-охранителният състав в затвора, е осъществяването на постова служба.
Постовата служба се носи от наряд, назначен от н. на затвора, който се състои
от ***, *** и *** - чл.300, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС.
Разпоредбите в ППЗИНЗС, частично уреждащи начина на изчисляване на
работното им време, са отменени, като в случая съгл. разпоредбата на чл. 19,
ал. 2 от ЗИНЗС за държавните служители по ал. 1, т. 1 – тези, които пряко
осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража, какъвто е ищецът, се прилагат разпоредбите
относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи,
доколкото в този закон не е предвидено друго. Доколкото в ЗИНЗС и ППЗИНС към
процесния период липсват конкретни правила относно продължителността на
служебното време, уредбата на същото, както и на извънредния труд, то следва да
се приложат съответните норми от Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл.
187, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия текст пък
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена, като в периода
24.02.2015 г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/ 2016г./
периодът на отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, а ал.6 урежда правилото, че извънредният
труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Относно продължителността на тези дежурства, съдът намира същата да е била,
както следва – за полаганите на работното място в Затвора П. такива – не 12
часа, а 12 часа и 40 минути, за 24-часовите такива – 24 часа и 40 минути, а за
тези, полагани на външни открити постове – болници, не 12, а 13 часа, тъй като
това е реалната продължителност на същите от момента, в който лицата реално са
се явявали и е следвало да се явят на работа, до момента, в който те са били
освобождавани и реално са напускали работното си място, като това е минималната
продължителност на тези дежурства и реалната такава в определени дни е
надхвърляла тези часове. Част от това допълнително време, а именно явяването,
снаряжаването и разоръжаването, представляват дейности, свързани с подготовката
за приемане и подготовката за сдаване на дежурство, тези дейности са абсолютно
задължителни и дежурството не може нито да бъде поето, нито да бъде сдадено,
без те да бъдат извършени. Времето за самото приемане и сдаване на дежурството
при всички случаи представлява част от самото дежурство и от работното време.
През цялото това време – от момента на явяването си до напускане територията на
Затвора П., ищецът е реално ангажиран и полага труд. Всички тези дейности, вкл.
и придвижването от затвора до болницата и обратно, представляват част от
дейността на ищеца като н. и са време, в което той реално е ангажиран, за да
изпълни дежурството си. Това представляват реално отработени часове, свързани с
носенето на дежурството. Ето защо съдът намира, че същите представляват част от
продължителността на служебното време на ищеца. Ето защо съдът намира за
основателно твърдението на ищеца, че тези часове следва да бъдат включени при
изчисляване на общата продължителност на служебното му време.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено на база
писмените доказателства и показанията на свидетелите, на база 12 часа и 40
минути продължителност на 12-часови дежурства в затвора П., 24 часа и 40 минути
– на 24-часовите, и 13 часа на външно открити постове, се установява, че ищецът е носил дежурства в
процесния период над нормативно установената продължителност на служебното
време, които са били частично заплатени, като незаплатения остатък от същите е,
както следва - за периода 01.11.2015г. – 30.09.2018г. вкл. незаплатени 262 часа
извънреден труд, които се получават от удължаване на дежурствата, съответно
12-часовите и 24-часовите в затвора с по 40 минути и 12-часовите на външно
открити постове с един час, като вещото лице е направило изчисленията си
съобразно нормативно предвидения в ЗМВР начин за изчисляване на извънредния
труд. Така за положените и незаплатени 262 часа извънреден труд на ищеца се
следва сумата от 1 568, 18 лева (хиляда петстотин шестдесет
и осем лева и осемнадесет стотинки), със съответстваща мораторна лихва, начиная
от 26-то число на месеца, следващ тримесечието, респ. полагането на труда, за
периода от падежа на всяко вземане, начиная от 26.12.2015 г. до 27.11.2018 г. вкл.
е в размер на 260, 75 лева (двеста и шестдесет лева и седемдесет и пет стотинки).
Ето защо тези суми следва да бъдат заплатени на ищеца от ответника. Доколкото
след изменението си исковете са предявени именно в тези размери, то същите ще
се уважат изцяло.
На възражението на ответника за недължимост на мораторна
лихва следва да се отговори, че се касае за ежемесечно дължими суми, платими с
трудовото възнаграждение, поради което забавата за плащането им настъпва с
изтичане на сроковете, в които последното е следвало да бъде заплатено, ето защо
лихвата се дължи и без покана.
По възражението за погасяване по давност на най-старите
задължения, съдът намира същото за неоснователно. За периода от 31.03.2015г. до
края на декември 2016г. полагания от ищеца изв. труд е следвало да бъде изчисляван
и отчитан ежемесечно, а впоследствие отново на тримесечие съгл. чл. 187, ал. 3 ЗМВР, макар че, видно от представените от ответника писмени доказателства, и в
периода на едномесечно отчитане отново е изчисляван и отчитан на тримесечие.
Въпреки това, съгл. нормативната уредба, за процесния период, начиная от
положения за м. 11.2015г. труд, е следвало да се отчита и заплаща ежемесечно до
26-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като за вземането
за м. 11.2015г. падежът настъпва на 26.12.2015г., и следователно оттук насетне тече
давностният срок, и оттук насетне тече мораторна лихва, за това тримесечие.
Доколкото исковата молба е заведена на 03.12.2018г., три седмици преди изтичане
на тригодишния давностен срок за най-старото вземане, то тригодишен давностен
срок не е изтекъл нито по отношение на вземането за главници, нито за лихви,
вкл. и по отношение на най-стария месечен период, този за м. 11.2015г., заявен
с исковата молба. Ето защо това възражение е неоснователно, а искът следва
изцяло да се уважи.
Вземанията за всички главници са лихвоносни, исковата молба има х-р на
покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва от завеждане на
ИМ – 03.12.2018г. до окончателното плащане, е основателна и ще се уважи.
С оглед изхода на спора ищецът има
право на присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът претендира и доказва
направени разноски само за адв. възнаграждение – 500 лева (л.7), за които се
представя списък – л. 125. Видно от договора за правна защита и съдействие – л.
7, тези суми са заплатени от ищеца на п. му в брой преди завеждане на делото. Ето
защо същите следва да му бъдат присъдени.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г.
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените
искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 112, 73 лева (сто и дванадесет лева и седемдесет
и три стотинки), от които 62, 73 лева ДТ по иска за заплащане на изв. труд и 50
лева по иска за мораторна лихва. Същите следва да бъдат заплатени по сметката
на съда. В полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за
ССЕ, които са направени от бюджета на съда, а именно – 150 лева (сто и петдесет
лева).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на
правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана
от Г. д. В. М., чрез п. юрк. Т. Ч. да заплати на М.Н.П., с ЕГН **********,***, чрез
п. си адв. Н.П., със съд. адрес: ***, *** следните суми: сумата от 1 568, 18 лева (хиляда петстотин
шестдесет и осем лева и осемнадесет стотинки), представляваща дължимо
възнаграждение за положени 262 часа извънреден
труд над нормативно установената продължителност на работното време за
периода 01.11.2015 г. – 30.09.2018 г., сумата от 260, 75 лева (двеста и шестдесет лева и седемдесет и пет стотинки) -
мораторна лихва върху него за
периода от падежа на всяко вземане, начиная от 26.12.2015 г. до 02.12.2018 г.
включително, ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2018г., до окончателното
изплащане на дължимите суми, както и сумата от 500 лева (петстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на
правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21,
представлявана от Г. д. В. М., чрез п. юрк. Т. Ч. да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата
от 112, 73 лева (сто и дванадесет
лева и седемдесет и три стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна
експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ