№ 423
гр. Перник, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200348 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2912336 на ОД на МВР
Перник, с който на Г. ИВ. Н., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят Г. ИВ. Н. моли ЕФ да
бъде отменен като незаконосъобразен.
Съдебното производство е разгледано спрямо нарушителя при
условията на чл. 61, ал.4 от ЗАНН, предвид изложените от съда съображения
в съдебния протокол от проведеното публично съдебно заседание на
29.06.2022г.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник - редовно
призован, не изпраща представител за съдебното заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в законоустановения
срок, поради което е допустима
Разгледана по същество жалбата е основателна.
1
От фактическа страна:
На 30.07.2019г. в 11:57 часа на ПП І-6, км 81+400, до бензиностанция
„Тенакс” преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM
S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта №
11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София лек автомобил
„Кадилак БЛС 1.9 Д” с рег. № ******** със скорост от 87 км/ч при разрешена
такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 10:45 часа до
12:10 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на
посочената дата и място полицейският служител Р.М. изготвил протокол
съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 31.07.2019г. с рег. № 1158р-6132.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на „Мого България” ЕООД, като за ползвател на
същия бил вписан Г. ИВ. Н., ЕГН **********, срещу който е издаден
процесния ЕФ. С обжалвания фиш отчетената скорост била редуцирана на 84
км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 24 км/ч. Издателят на фиша наложил на жалбоподателя на основание
чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 100 лв за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон.
Г.Н. не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и 6 от
ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че
лек автомобил „Кадилак БЛС 1.9 Д” с рег. № ******** е собственост на
„Мого България” ЕООД, като за ползвател на същия е вписан Г. ИВ. Н., ЕГН
**********, което не се и оспорва от жалбоподателя. Разпечатката от
показанията на автоматизираното техническо средство-снимка №
11743D0/0123733 установява, че на 30.07.2019г. в 11:57 часа автомобил с рег.
№ ******** е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след
като е бил приспаднат толеранса, който е релевантен към максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен в приложението
към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на
скоростта. Към доказателствения материал са приобщени протокола за
използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана в регистъра
на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение,
издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика
2
на процесната система, протокол от проверка № 52-С-ИСИ от 11.10.2018г. на
Българския институт по метрология за съответствие с техническите
изисквания, писмо изх. № 11-00-144 от 21.03.2022г. на Областно пътно
управление Перник, че км 81+400 на път І-6 попада в рамките на населеното
място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка е въведено с
пътен знак В26 и е с цифрово означение 60 км/ч.
От правна страна:
Нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е категорична, че собственикът или
този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за
извършеното от него нарушение, т.е. отговорността за такова нарушение
може да бъде ангажирана или на собственика или на този, на когото е
предоставен автомобила. Съдът прие за безспорно установено, че въпросния
автомобил е предоставен на жалбоподателя, поради което и при неговата
регистрацията е направено вписването в централна база–КАТ, че ползвател на
същия е посоченото физическо лице, поради което и правилно процедурата е
била насочена срещу Н.. От страна на жалбоподателя не се навеждат и
възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице
доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от
получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие
като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че
подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0. Същата е одобрен на
07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено
доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт
по метрология, като същевременно е отговаряло на съответните технически
изисквания.
По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и
автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и
изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва
скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи
се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната
система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са
получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат
променени от човешки фактор.
На снетия от паметта на системата снимков материал №
11743D0/0123733, който е веществено доказателствено средство се наблюдава
именно автомобила посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и
регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен начин.
Наличието на заснето второ превозно средство в изображението не поставя
под съмнение, че измерената скорост е именно на автомобила на Н., тъй като
3
съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип №
17.09.5126 на БИМ, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния
лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от
пресичането на маркерите на четирите страни на снимката, като в случая
пресечната точка на наличните маркери на снимката се пресичат точно на
автомобила с рег. № ********.
Настоящият състав установи допуснати съществени процесуални
нарушения свързани с описанието на нарушението и съответната нарушена
правна норма, което от своя страна е довело до невъзможност да се формира
по несъмнен начин извод досежно правилността на дадената квалификация на
нарушението и да се направи извод законосъобразно ли е посочена
приложимата санкционна норма. Съображенията са следните:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е както
непълно, така и неточно, с което е допуснато съществено процесуално
нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с
императивните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е
ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на
ЕФ. В протокола по чл. 10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта в
участъка е от 60 км/ч вследствие на пътен знак В26. Наличието на този знак и
местонахождението му в рамките на населеното място гр. Перник по
несъмнен начин се доказват и от писмо с изх. № 11-00-144 от 21.03.2022г. на
Областно пътно управление Перник. В ЕФ, обаче, при фактическото
описание на мястото на което е било установено нарушението са отразени
различни обстоятелства, тъй като е описано, че същото е извършено в
рамките на община Перник. Това противоречие още по-силно е задълбочено и
с непосочването в процесния ЕФ на съответния задължителен обективен
елемент от състава на нарушението, което се вменява на жалбоподателят, т.е.
дали същото е извършено в населено или в извън населено място. При това
положение съдът не може да приеме за установен факта, който е визиран в
обжалвания фиш, че скоростта е била измерена в извън населено място, което
е обективен елемент на нарушението.
На второ място категоричното посочване на мястото на нарушението е
от съществено значение за прилагане на съответната релевантна хипотеза на
чл. 21 от ЗДвП, т.е. дали моторното превозно средство е управлявано в
населено или извън населено място, което е и задължителен обективен
елемент при санкционирането му по чл. 182 от ЗДвП. В процесния случай при
квалификацията на нарушението е допуснато смесване на двете алинеи на чл.
21 от ЗДвП, тъй като такава е изведена по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Тези текстове обаче касаят различни нарушения, т.е. посочването на двете
алинеи на чл. 21 от ЗДвП, при липсата на точно описание във фиша на
мястото на извършване на нарушението, води до невъзможност
жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира
ефективно защитата си. Именно и заради това съдът изложи по-горе
съображенията си, че категоричното посочване на мястото на нарушението е
от съществено значение и за прилагане на съответната релевантна хипотеза
на чл. 21 от ЗДвП, т.е. дали моторното превозно средство е управлявано в
4
населено или извън населено място.
На следващо място не е приложена относимата санкционна норма за
нарушението, което е извършено от жалбоподателя, тъй като с процесния
фиш той е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото,
че нарушението е било извършено в населено място, което обосновава
незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Съдът счита за
необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен
закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на
установеното в хода на съдебното производство място на установяване на
нарушението, а именно в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна
на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя,
срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да
сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да
бъде управляван с превишена скорост. Така констатираната промяна на
фактическите обстоятелства не дава възможност на съда да измени
административнонаказателното обвинение доколкото същата противоречи на
отразените обстоятелства в обжалвания ЕФ и безспорно ограничава правото
на защита на нарушителя. Още повече, че ЕФ се издава в негово отсъствие и
същият не може да се запознае със съдържанието му и да прави възражения,
както би било при съставяне на акт за установяване на административно
нарушение.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде
отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
Относно маловажност на нарушението:
По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от
Наказателния кодекс (относими към датата на неговото извършване), тъй като
деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от
този вид. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или
изключителен характер на някое от тях, които в своята съвкупност да
обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид
деятелност, още повече че към настоящия момент законодателят с
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключил приложението на чл.
28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и същата е
неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
За пълнота на решението съдът отбелязва, че не споделя направеното
възражение в жалбата, че ЕФ е незаконосъобразен, предвид неговото
връчване приблизително две години и шест месеца след извършване на
нарушението. Действително се касае за един твърде продължителен период,
което обаче не е довело до съществено процесуално нарушение на
процедурата по налагане на административното наказание, което да води до
отмяна на фиша на формално основание, тъй като преклузивните срокове по
чл. 11 от ЗАНН, препращащи към уредбата относно погасяването на
наказателното производство по давност в НК не са изтекли.
В конкретния случай обикновената давност за преследване е три
години съгласно чл. 80, ал.1, т.5 от НК и след като нарушението е извършено
5
на 30.07.2019г. от този момент тя е започнала да тече. С оглед чл.81 ал.2 от
НК е била прекъсната на 14.02.2022г., на която дата жалбоподателят твърди,
че му е бил връчен процесния ЕФ, от която дата е започнала да тече нова
тригодишна давност, която към настоящия момент не е изтекла. Не е изтекла
и абсолютната давност по чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК от четири
години и шест месеца, която е започнала да тече от 30.07.2019г. (датата на
нарушението) и ще изтече на 30.01.2024г. Ето защо и направените
възражения в тази насока са неоснователни.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 2912336 на ОД на МВР Перник,
с който на Г. ИВ. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6