Решение по дело №400/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от С. А. С. от гр..Стара Загора, чрез пълномощника адв. Т. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1228-000443/21.04.2024 г. издадена от старши полицай във 2 РУ при ОД на МВР гр. Стара Загора, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП - прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца и са отнети документи и табела с регистрационни номера, както следва: СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № [рег. номер].

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати при постановяването му нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Оспорва установената в АУАН фактическа обстановка. Твърди, че даденият му талон за медицинско изследване не бил придружен със 7 броя холограмни стикери и че същият не отговарял на императивните изисквания на чл.3,ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година. С оглед на което се иска отмяна на издадения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора сочи, че нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира две хипотези на отказ от проверка от страна на водача. Първата хипотеза визира отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества, а втората хипотеза - ако не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Ответникът, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Административен съд – Стара Загора като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.04.2024 г. около 10. 30 часа в гр. Стара Загора по [улица]до хотел „Омега“ в посока юг - север жалбоподателят С. А. С. управлява собствения си лек автомобил Мерцедес с рег.№ [рег. номер], като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство /тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с DRUG Тест 5000 ARРК 0020, като на водача бил издаден талон за медицинско изследване № 271905. Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GА № 1133182 от 21.04.2024 г. АУАН е подписан от актосъставителя и свидетел и връчен срещу подпис на нарушителя.

От приложения по делото талон за изследване № 271905 от 21.04.2024 г. се установява, а и не се спори, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена предварителна качествена проба с техническо средство.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-1228-000443/21.04.2024 г. издадена от старши полицай във 2 РУ при ОД на МВР гр. Стара Загора, упълномощен със Заповед № 349з-54/07.01.2022 г. на Директор ОДМВР Стара Загора, е наложил на С. А. С. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца , като са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № [рег. номер].

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 21.04.2024 г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган до Административен съд-Стара Загора на 08.05.2024 г.

Въз основа на така описаната фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото заповед № 349з-54/07.01.2022 г. на Директора на ОДМВР Стара Загора, която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Стара Загора, на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и на основание чл. 171, ал. 1 от ЗДвП и чл. 43, ал. 4, от ЗМВР, е оправомощил длъжностни лица, включително издателя на акта, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс. Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта.

В заповедта е вписано правното основание за издаването й – чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Според тази разпоредба, в приложимата й редакция (ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.), действаща към датата на издаване на ЗППАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, включително прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Като предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП – "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство", законодателят е предвидил няколко алтернативни хипотези, една от които е лицето да управлява собствено моторното превозно средство и да откаже да бъде изпробвано с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества. Както бе посочено, приложената законова норма съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата.

Административният орган е приел за осъществена именно тази хипотеза, като е посочил в заповедта, че на посочените дата и място жалбоподателят управлява лек автомобил "Мерцедес" с рег. №[рег. номер] и отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство DRUG TEST 5000 ARРК-0020. Това описание от фактическа страна е достатъчно да обоснове налагането на собственика на управлявания лек автомобил ПАМ по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото правно основание в заповедта за прилагане на ПАМ.

Твърдяната от жалбоподателя изборност не намира опора в относимата нормативна уредба. С факта на отказа е изпълнена хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорената ПАМ е приложена законосъобразно, тъй като се установява по безспорен начин наличието на изискуемите от нормативната уредба предпоставки за налагането й. Като писмено доказателство по делото е приет, без оспорване от страните, Акт за установяване на административно нарушение Серия GА № 1133182 от 21.04.2024 г. издаден от мл. инспектор при ОД на МВР Стара Загора, РУ02. Издаден е от длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон, по установения ред и форма, като в частта на установяването на отказа да бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство от страна на жалбоподателя, на посочените в акта дата и място, материализира удостоверително изявление на издателя си, т. е. отнася се до съществуването на факти, възприети лично от длъжностно лице – издател. Същият следователно е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила по отношение на така констатираните факти. Жалбоподателят не оспорва, че е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство DRUG TEST 5000 ARРК-0020, при което на водача следва прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2а от ЗДвП принудителна мярка. Съдът не констатира при издаването на ЗППАМ да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, още по-малко такива с характер на съществени, годни да доведат до отмяна на обжалвания акт.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение. Ето защо съдът приема, че в случая ПАМ е приложена в съответствие с целта на закона.

За органа, прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест месеца до една година, т. е. административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, която съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.

Така, при извършената служебна проверка съгласно чл. 168 ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, при спазване на изискуемата от закона писмена форма, с изложени фактически и правни основания и при спазване на административнопроизводствените правила в производството по издаването й, като същата е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона, т. е. настоящият съдебен състав приема, че по отношение на същата не е налице нито едно от отменителните основания по чл. 146 от АПК.

Несъответствието на талона за медицинско изследване с изискванията на цитираната по-горе Наредба е ирелевантно за спора, тъй като водачът е отказал да даде кръв и урина за установяване употреба на наркотични вещества, което се установява от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, подписан лично от него.

По така изложените съображения Административен съд – Стара Загора намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. С. от гр. Стара Загора, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1228-000443/21.04.2024 г. издадена от старши полицай във 2 РУ при ОД на МВР Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП.