РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Монтана, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20241600500497 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 229 от 24.07.2024 г., постановено по гр. дело № 1163 по
описа за 2023 г., Районен съд - Лом е отхвърлил като неоснователна
възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК на съделителите К. Ц. и Е. А..
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от К. Ц.
и Е. А.,. чрез техния процесуален представител адв. В. И., в която се излагат
доводи за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че не са
налице пречки за поставяне на имота в общ дял, тъй като двамата нямат друго
жилище, живели са в процесния имот както към момента на откриване на
наследството, така и към настоящия момент. Излагат доводи, че двамата
образуват семейство и нуждите им от жилище са общи, като в случая Е. Ц. е
общ наследодател за всички съделители. Освен това изтъкват, че при
възлагане на жилище няма законово изискване наследникът да е пряк.
Посочват също, че решението противоречи и на морала. Съобразно
изложеното се иска от съда да отмени решението и да постанови ново, с което
1
да уважи възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, ведно с присъждане
на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Л. Й. и А. В. чрез техния пълномощник адв. Р. Б., с който същата се оспорва
като неоснователна. Релевират се доводи за законосъобразност на решението,
като се посочва, че в случая не е налице нито една от хипотезите по чл. 349,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Оспорват се и доводите за противоречие с морала. Иска
се потвърждаване на решението и присъждане на направените по делото
разноски.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжен съд - Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирани
лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че
възлагане на имот може да се иска, ако съсобствеността е възникнала по
наследяване и то на общ за всички съделители наследодател. Съдът е приел
още, че в хипотеза на две или повече наследства, всеки съделител, който има
качеството на пряк наследник или по заместване и е живял в процесния имот
към смъртта на наследодателя си, отговаря формално на условието на закона.
В тази връзка е направен извод, че К. Ц. не е нито пряк наследник, нито по
заместване на общия наследодател А.Д. Съдът приел, че Е. Ц. не се явява общ
наследодател за всички съделители, поради което имотът не може да бъде
възложен в дял на К. А.. Изложени са и съображения, че имотът не може да
бъде възложен по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, тъй като К. А.а е поискала
имотът да бъде възложен в общ дял със съделителя Е. А..
Окръжен съд - Монтана, като взе предвид доказателствената
съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК гласи, че ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял
в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в
неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот
2
или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по
изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял,
предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
По приложението на цитираната разпоредба е налице задължителна
съдебна практика, според която когато съсобствеността на неподеляемия
делбен жилищен имот възниква в резултат на две или повече открити
наследства, то за възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК е достатъчно
претендиращият възлагане съделител да е живял в имота при откриване на
наследството, от което черпи права /т. 9 от Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК/. Разпоредбата на чл. 288, ал.
3 ГПК /отм./ е идентична с тази на чл. 349, ал. 2 от новия ГПК, поради което
цитираната практика запазва сила.
Приетото в посоченото тълкувателно решение е доразвито с Решение №
19 от 8.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 619/2012 г., II г. о., ГК, съгласно което в
хипотеза, при която съделителят черпи права върху имота от две или повече
наследства, за да се приеме, че има право да получи имота в дял по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК, е достатъчно да е живял в имота към момента на откриване на
едно от тези наследства, ако този наследодател е общ и за останалите
съделители.
Настоящият казус касае именно хипотеза, при която са налице две
наследства. Общ наследодател се явява А.Д./починал през 2010 г./, чието
наследство е преминало в неговите наследници – съпругата му Л. Д., неговата
дъщеря Ц. А. и синът му Е. Ц.
Безспорно е установено, че впоследствие Е. Ц. е получил цялото
наследство, тъй като неговата майка Л. Д. е починала през 2011 г., а сестра му
Ц.А. е направила изричен отказ от наследството на родителите си.
Страните по настоящото производство са наследници на Е. Ц. /починал
през 2019 г./, като с Решение № 59/08.03.2024 г. по г.д. № 1163/2023 г.
Ломският районен съд е допуснал съдебна делба между тях по отношение на
процесния недвижим имот, представляващ жилище с площ от 82.19 кв.м.,
заедно с прилежащите избено помещение и таванска стая.
От съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, се установява, че имотът е неподеляем.
3
От показанията на св. Б. С. се установява, че наследниците К. Ц. и Е. А.
живеят в имота от 2010 г., като това продължава и до настоящия момент, тъй
като нямат друго жилище. Съдът намира, че показанията на свидетелката
следва да бъдат кредитирани, тъй като са преки и последователни. Същите
кореспондират напълно с приложените по делото справки от Агенция по
вписванията, видно от които К. Ц. и Е. А. не притежават право на собственост
върху друг недвижим имот.
Между страните не се спори, а и от гореописаните доказателства се
установява, че въззивниците К. и Е. живеят в процесния имот от над 14
години, като същите не притежават друго жилище. Независимо от това,
искането им за възлагане не следва да бъде уважено, тъй като по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК може да се иска възлагане на имот, ако съсобствеността е
възникнала по наследяване и то на общ за всички съделители наследодател. В
случая А.Д. не е общ наследодател на К. Ц., поради което искането за
възлагане е неоснователно.
Изложените в жалбата доводи, че няма изискване наследникът да е пряк
се явяват неоснователни, тъй като в мотивите на т. 9 от Тълкувателно решение
№ 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК е посочено, че в
хипотеза на две или повече наследства, за да отговаря формално на условието
на закона, съделителят трябва да има качеството на пряк наследник или по
заместване и да е живял в процесния недвижим имот към смъртта на
наследодателя си. Ето защо следва да се приеме, че К. Ц. не отговаря на
посочените изисквания, тъй като същата не е нито пряк наследник, нито такъв
по заместване.
Освен това, следва да се отбележи, че въззивниците са направили искане
имотът да им бъде възложен в общ дял, което само по себе си прави така
формулираното искане неоснователно. В същата насока е прието и в мотивите
на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. №
1/2004 г., ОСГК, където е посочено, че не може да има групиране на
сънаследниците и възлагане в общ дял по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./.
Неоснователни се явяват и доводите за противоречие на решението с
морала. Съгласно чл. 5 ГПК съдът следва да разглежда и решава делата
според точния смисъл на законите, а когато те са непълни – според общия им
разум. При липса на закон, съдът основава решението си на основните начала
4
на правото, обичая и морала. В случая приложим закон е ГПК, поради което
не се налага съдът да основава решението си на основните начала на правото,
обичая и морала. В допълнение към това следва да се отбележи, че районният
съд правилно е приложил относимата към настоящия казус нормативна
уредба.
Предвид гореизложеното, МОС намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно. При този изход на делото
К. Ц. и Е. А. следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят сторените пред
въззивната инстанция от Л. Й. и А. В. разноски в размер от по 750,00 лева за
всяка една от тях.
На основание съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 229 от 24.07.2024 г. на Районен съд-Лом,
постановено по гр. дело № 1163/2023 г., по описа на същия съд като правилно.
ОСЪЖДА К. Ц. с ЕГН ********** и Е. А. с ЕГН **********, и двамата
с адрес гр. *, ул. „*“ №*, вх. * ет. *, ап. *да заплатят, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, на Л. Й., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, ап. *, сумата
от 750,00 лева, представляваща направени разноски във въззивната
инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА К. Ц. с ЕГН ********** и Е. А. с ЕГН **********, и
двамата с адрес гр. *, ул. „*“ № *, вх. *, ет.*, ап. *да заплатят, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, на А.В., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*“ № *, вх. „*“,
ет.*, ап.*, сумата от 750,00 лева, представляваща направени разноски във
въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5