Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Анелия Груева, разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 1376 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба на „А.Т.И.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище ***, предявена срещу Министерство на енергетиката, БУЛСТАТ ******, за заплащане на сумата 39341,74 лева, представляваща стойност на ползван
въздушен транспорт в периода 14.03.2016 г. – 21.07.2017 г., съгласно договор за
възлагане на обществена поръчка № 12/07.03.2016 г., ведно със законната лихва
за забава от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът „А.Т.И.“ ЕООД твърди, че сключило с Министерство на енергетиката договор за обществена поръчка № 12/07.03.2016 г., с който поело задължение да осигурява въздушен транспорт при
служебните пътувания на служители на министерството. В хода на изпълнение на договора били предоставени значителен брой самолетни билети, стойността на които била заплатена съгласно клаузите му. В периода
14.03.2016 г. – 21.07.2017 г. ищецът извършил разходи за осигуряване на транспорт на служители на ответника в общ размер от
39341,74 лева, които не били заплатени, въпреки предоставянето на всички изискуеми,
съгласно договора, документи, което обуславяло правния интерес на дружеството
от провеждане на настоящия осъдителен иск.
В отговора на
исковата молба ответникът Министерство на
енергетиката счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан, като
не оспорва съществуването на правоотношение с ищеца, възникнало от сключения
договор за обществена поръчка и факта, че в процесния период 14.03.2016 г. – 21.07.2017 г. са
били издадени общо 26 протокола за извършени доставки на самолетни билети на
длъжностни лица от администрацията на Министерство
на енергетиката. Процесните протоколи обаче не били приети от ответника, тъй
като стойностите на осигурените билети превишавали цените, определени в
тарифите от ценовото предложение, включително ищецът остойностил заявки по
тарифа 2.2 по цените на тарифа 2.1, без да са били налице предпоставки за
приложение на по-високата ценова тарифа. За неточното изпълнение на договора били
съставени и констативни протоколи. Ответникът отказал плащане по протоколите,
поради несъответното с финансово-стойностните параметри на договора за
обществена поръчка изпълнение, т. е. поддържа възражение за неизпълнен договор.
Предявява и възражение за погасяване на вземанията с кратка 3-годишна давност.
В допълнителната
искова молба ищецът поддържа иска, като твърди, че по отношение на договора за
обществена поръчка следвало да се прилагат общите правила на комисионния
договор и при отклонение от възложеното ответникът не бил длъжен да приеме
изпълнението, но в случая го приел, тъй като се възползвал от него –
предложените самолетни билети били реално ползвани от служители на ответника.
Разликата между посочената стойност в ценовата оферта и стойността, на която
билетите били закупени следвало да се приеме за допълнителни разноски, направени
от изпълнителя на поръчката. До ползването на
билетите възложителят не информирал изпълнителя, че цената на билетите
превишава офертната, за да се възползва от чл. 351, ал. 3 ТЗ. Реално осъществените полети предхождали съставените от Министерство на енергетиката констативни
протоколи. Затова на изпълнителя се дължал пълният размер на
възнаграждението, като вземането се погасявало с общата 5-годишна давност, а тя
не била изтекла.
В допълнителния
отговор ответникът поддържа възраженията за неоснователност на предявения иск
по изложените в първоначаления отговор съображения. Счита, че сключеният
договор е такъв за поръчка, а извършваните по договора плащания – периодични
платежи, по отношение на които била приложима специалната 3-годишна
давност.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят и с
определение от 05.11.2020 г. за безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване в отношенията им, са отделени фактите,
че помежду им е сключен договор
за възлагане на обществена поръчка № 12/07.03.2016 г., в рамките на действието
на който в периода 14.03.2016 г. – 21.07.2017 г. ищецът закупил за служители на
ответника самолетни билети, като лицата, в полза на които билетите били закупени осъществили самолетните
пътувания.
Видно от съдържанието на сключения договор за възлагане
на обществена поръчка № 12/07.03.2016 г. изпълнителят бил длъжен при получена
заявка от възложителя, в рамките на 1 час да предостави най-малко 3 варианта
(оферти) за икономична класа, поне 1 от тях за директен полет и варианти с
най-малко трансферни връзки и най-малък престой. Възложителят разполагал с
правото да потвърди предложен вариант или да откаже заявката в случай, че никой
от предложените варианти не намирал за подходящ. В тази хипотеза изпълнителят
следвало да предложи нови поне два варианта за полети, съгласно чл. 3 от
договора. Възложителят следвало да заплати цената на съответния осигурен транспорт
в 15-дневен срок след представяне на оригинална фактура за стойността на такса
обслужване – веднъж месечно, протокол за стойността на всеки издаден документ
за въздушен транспорт, копие/отрязък от агентския купон и разпечатка на
историята на направената и потвърдена резервация с калкулация на цената,
включваща дължимите такси – чл. 4, ал. 7, т. 1 от договора.
В производството са представени приемо-предавателни
протоколи, към които са приложени изискваните от договора документи за доставка
на самолетни билети, като ответникът не оспорва осигуряването на самолетните
билети и тяхното ползване по предназначение, но счита, че стойността на
билетите по процесните неразплатени протоколи не съответства на ценовото
предложение в сключения по ЗОП (отм.) договор. Приложение към договор за
възлагане на обществена поръчка № 12/07.03.2016 г., съставляващо неразделна
негова част, в което да са отразени максимални цени на самолетните билети в
абсолютна стойност, не е ангажирано като доказателство.
Съгласно представеното от ответника предложение за изпълнение на поръчката,
подадено от „А.Т.И.“ ЕООД при участието му в процедурата по ЗОП (отм.), са посочени
2 тарифи: Т 2.1 – максимална средноаритметична цена на въздушен транспорт за
икономична класа при следните условия: с право на възстановяване на стойността
на билета без глоба, с право на промяна на издаден билет без глоби и доплащания
и Т 2.2 максимална средноаритметична цена на въздушен транспорт за икономична
класа при следните условия: с фиксирана дата на връщане, без право на промяна на
издаден билет и без възстановяване на стойността му. В предложението е посочен
максимален размер на таксата за обслужване за двупосочно пътуване за всяка
дестинация в Европа в размер на 0,01 лева и същата такса за всяка дестинация
извън Европа.
В съдебно заседание, проведено на 08.12.2020 г. за
безспорен е отделен и фактът, че от ответника Министерство
на енергетиката до ищеца
са изпратени протоколи, в които претендираните разходи за транспорт не са
признати и плащането им е отказано, но протоколите са съставени в последващ
ползването на билетите момент.
От приетото неоспорено от
страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице Т.,
което съдът не намира основание да не кредитира, се установява, че в
счетоводството на ищеца осчетоводяването на вземанията от ответника е по
признак протокол, а не на база закупени билети, като всички процесни протоколи,
някои от които съдържат повече от един билет, са осчетоводени - заведени в
счетоводството на ищеца „А.Т.И." ЕООД, включително по всички общо 26
процесни протокола на стойност 39,340.94 лева, съдържащи общо 47 самолетни
билета, не са отразени
плащания, прихващания, или други счетоводни операции с погасителен ефект.
Ищецът „А.Т.И." ЕООД е
закупувало процесните билети от 3 контрагента - IATA (International Air
Transport Association), „Инфинити Травел" АД и
„Премиер Typс"
ООД. И към трите контрагента, плащания са извършвани
кюпово, тоест не са заплащани единични билети, а са плащани всички закупени от
ищеца билети на база период на издаване, или протокол/и за получаване на
билетите, поради което в плащанията се съдържат и суми за закупени билети,
които са различни от процесните. Задълженията на ищеца към тези доставчици са
погасени чрез плащания.
Общата стойност на закупените
процесини билети възлиза на сума в размер на 35698,06 лева, при продажна цена,
оферирана и приета от ответника от общо 39340,94 лева, или ищецът е реализирал положителна
разлика от 3642,88 лева. Съществена част от билетите като брой - 17 билета са
продадени на загуба, за да се вместят в ценовото предложение, неразделна част
от сключения договор за доставка на самолетни билети, което се компенсира от
останалите, които са продадени с печалба, като общата печалба е в размер на 3642,88
лева, но само касателно процесните 47 билета.
Никоя от приложимите тарифи от
т. нар. „ценово предложение" – Т 2.1 или Т 2.2, не се отнася за
еднопосочните билети, тъй като за тези дестинации няма определени максимални цени
в таблицата от „ценово предложение" - това са билети за които е заложена
цена, такава, на каквато са доставени на възложителя - поради липсата на
уговорени цени за такива дестинации.
Във връзка с определянето на
това, по коя от двете тарифи да бъде изчислена цената на самолетния билет,
международната резервационна система, през която са закупувани самолетните
билети, изключва вариантите за закупуване на билети, които отговарят на
условията на Т 2.2, чиято дата на първи полет е по-малко от 15 дни към датата
на купуване (резервиране). Тоест, за всички билети, които са закупени по-малко
от 15 дни преди датата на първия полет, не е възможно да бъдат такива,
отговарящи на условията на Т 2.2 от ценовото предложение, тъй като същите се
разпродават първи и в доста по-дълги предварителни срокове. Следователно всички
билети, закупени в период по-кратък от 15 дни преди датата на първия полет, не
отговарят на условията на Т 2.2, а отговарят на условията на Т 2.1 от ценовото
предложение. С оглед това обстоятелство при съобразяване датата на подаване на
заявката и датата на първия полет (таблично отразени), всички закупени билети
при приложение на Т 2.1 не е било възможно да се закупят при условията на Т
2.2. Стойността на закупените билети при точното прилагане на тарифите би била
41582,65 лева, като предложената от
ищеца е по-ниска.
Представеното от Министерство на енергетиката съдебно решение по
гр. дело № 73588/2018 г. на СРС, което ищецът не оспорва, че е влязло в сила,
има за предмет спор, който не е идентичен с настоящия, тъй като касае претенция
за връщане на предоставената гаранция от страна на „А.Т.И.“ ЕООД във връзка със същия договор за възлагане на
обществена поръчка № 12/07.03.2016 г., претендирана от ищеца с оглед
прекратяването на договора, затова няма нито преклудирани от формираната сила
на пресъдено нещо факти, нито такива, които настоящият състав да е длъжен да
зачете, съгласно чл. 297 ГПК, съответно не е налице процесуална пречка за
развитие на настоящото производство.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените
съдът счита да са неотносими или не-необходими.
Относно предявения осъдителен иск с правна
квалификация чл. 285 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: сключване на договор за поръчка, точно
изпълнение на възложените с договора задължения, извършване на разходи във
връзка с изпълнението и невъзстановяването им от страна на доверителя при
изрично поето договорно задължение за това. Липсата на една от предпоставките
води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение, предмет на
настоящия спор.
С оглед разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите,
съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи
от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за възстановяване направените разходи за
изпълнение на поръчката, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва – точно изпълнение. В случая, ответникът оспорва да дължи заплащане на
стойността на закупените от ищеца самолетни билети, тъй като същите надхвърляли
размера на максимално уговорената в този договор цена за осигуряването им.
Няма съмнение, че правоотношението между страните е
възникнало от сключен по реда на ЗОП (отм., но действащ към 07.03.2016 г.)
договор за възлагане на обществена поръчка № 12, като с оглед породените за
страните права и задължения се налага извод, че договорът представлява такъв за
поръчка, съответстващ на уредения в чл. 280 и сл. ЗЗД, а не комисионен договор
по смисъла на чл. 348 ТЗ, независимо, че страната довереник („А.Т.И.“ ЕООД) е
търговец по правноорганизационната си форма и сделката, сключена от него би
била търговска. Няма пречка търговец да е страна по уредена в ЗЗД сделка, която
пак би биха търговска. В сключения между страните договор не е уговорено в
полза на довереника да се дължи възнаграждение, което е вътрешноприсъща
характеристика на комисионния договор, ето защо източник на правоотношението
между страните е уреденият в ЗЗД договор за поръчка.
Съгласно постигнатите между страните уговорки в
задължение на ищеца, означен непрецизно в договора като страна изпълнител е
осигуряването на въздушен транспорт за служебни пътувания на служители на
ответника, като няма никакво съмнение и е установимо от вписванията в ТРРЮЛНЦ
по партидата на дружеството, че същото не осъществява въздушни превози, поради
което изпълнението на това основно негово задължение следва да се осъществява
чрез сключване на правни сделки с трети лица – договори за въздушен превоз на
пътници и багаж. Следователно предметът на договора е извършването на правни
действия – сключване на договори за превоз по изрично възлагане на Министерство на енергетиката, което след
потвърждаване на заявката, което по същността си представлява приемане на
офертата за условията на бъдещия превозен договор, дължи заплащане на
стойността на всеки издаден документ за въздушен транспорт. Разходите на
довереника за техническото осигуряване на съответния документ за въздушен
транспорт се покриват от предвидената такса за обслужване, калкулирана в
месечен план, каквато не е предмет на производството.
В
договора изрично е уговорено при подадена заявка, предложените от страна на „А.Т.И.“ ЕООД цени на
въздушния транспорт да са крайни и да включват всички дължими разходи, данъци и
такси, съответно при приемане на
предложен вариант на превозен договор, в правната сфера на доверителя
(Министерство на енергетиката) се поражда задължение да заплати стойността на
превоза – чл. 4, ал. 7 от договора, като пораждането на това задължение не е
обвързано от обстоятелството по коя тарифа са закупени билетите. Сключеният
договор не съдържа конкретни максимални цени, при които да бъдат сключвани
договорите за въздушен превоз и това е напълно обяснимо след като превозите се
осъществяват от определен кръг трети лица - лицензирани превозвачи, които
определят възнагражденията, при които изпълняват въздушни превози.
С оглед
представените в производството документи и на база кредитираното заключение на
счетоводната експертиза се налага извод, че именно по възлагане на Министерство
на енергетиката от страна на „А.Т.И.“ ЕООД са
предложени оферти за сключване на 47 превозни договора, безспорно една от които
е одобрена (приета) от доверителя, поради което и са осигурени (закупени) самолетни
билети за служители на последния, които ефективно са потребили превозните
услуги. Така в правната сфера на доверителя е възникнало безусловното
задължение да заплати стойността на превозните договори, със сключването на
които изрично се е съгласил, одобрявайки предложена му оферта. Тази стойност е
заплатена от „А.Т.И.“
ЕООД, поради което следва да се разглежда като разход, направен в изпълнение на
поръчката, който не е бил авансиран, поради постигнатата в договора за
възлагане на обществена поръчка № 12/07.03.2016 г. уговорка стойността на
билетите, включително дължимите такси във връзка с издаването им, да се
заплащат в 15-дневен срок от представяне на съответните документи, а не
предварително, което е допустимо с оглед свободата на договаряне.
Ответникът не оспорва извършването на конкретните разходи
за заплащане стойността на осигурените самолетни билети, нито твърди да не са
представени изискуемите съгласно договора документи по чл. 4, ал. 7. Непораждането
на правното задължение за заплащане стойността на въздушните превози основава
на възражение за неизпълнен договор, поради осигуряване на самолетните билети
на цени, несъответни на направеното при участието на ищеца в процедурата по ЗОП
(отм.) ценово предложение.
В ценовото предложение са визирани единствено максимални средноаритметични
цени на въздушен транспорт за икономична класа при приложението на две тарифи, като
коя от тези тарифи следва да се приложи произтича от определените в заявката на
Министерство на енергетиката условия на въздушния превоз -
дата на предстоящия първи полет, съотнесена към момента на възлагането. В
случаите, в които ищецът е бил в невъзможност да осигури билети при условията
на Т 2.2, от страна на Министерство
на енергетиката са изпращани заявки с изрично искане за прилагане на Т 2.1 –
например на 20.09.2017 г. и на 26.09.2017 г., като в други случаи заявките са
отказвани именно в резултат на невъзможност от постигане на превоз при
условията на Т 2.2. Във всички случаи на издадени билети, които са и реално
ползвани, сключването на договора за превоз е ставало след предварителното одобрение
на ответника, включително и когато предложената цена е съответствала на Т 2.1.
При това положение не може да се говори за неизпълнен договор. Изпълнението на
заявката при условията на по-високата тарифа, е резултат на изразено от
доверителя съгласие, което е неоттегляемо след изпълнението на превозния
договор, съответно оспорването в по-късен момент на предложеното и прието чрез
ефективното ползване на билетите изпълнение от страна на довереника, е
недопустимо и съставлява проявна форма на злоупотреба с права.
В
договора и съответно в ценовото предложение не е предвидена възможност за
прилагане на Т 2.2 по отношение на еднопосочните билети, тъй като същите по
дефиниция няма как да имат фиксирана дата на връщане, затова при възлагане
закупуването на еднопосочен самолетен билет от значение е само приемането на
ценовата оферта, направена от „А.Т.И.“ ЕООД, като няма основание за съотнасяне на
цената към някоя от тарифите и по-специално към Т 2.2.
С оглед кредитираното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, закупуването на самолетни билети
при кратките срокове от подаване на заявките до датата на първия полет, е било
осъществимо само при условията на Т 2.1 и стойността на закупените билети при
прилагане на максималната цена възлиза на сумата 41582,65 лева, като
предложените цени от ищеца са по-ниски – 39340,94 лева. Действително
стойността, за която ищецът е закупил билетите от трети лица е по-ниска от
предложената и приета от ответника (35698,06 лева), но този анализ е приложен
само по отношение на незаплатените самолетни билети, а видно от заключението 17
броя от тях са закупени на по-висока цена, от тази, на която са предложени на
ответника, с оглед вместване в ценовото предложение, т. е. при реализирана от „А.Т.И.“ ЕООД загуба. От този
факт изводи от значение за спора не могат да формират, доколкото ответникът е
приел предложена му ценова оферта и дължи плащане на цената, съгласно така
приетата оферта.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че прилагането на по-високата ценова тарифа
съставлява изменение на договора за обществена поръчка. Ценовото предложение
обхваща две приложими тарифи, поради което след като се твърди то да съставлява
част от договора за обществена поръчка, то негова част са и двете ценови тарифи,
поради което осигуряването на билети по която и да е от тях се осъществява в
рамките на договора и не съставлява негово изменение, нито пък нарушава императивните правила на ЗОП (отм.).
С оглед
изложеното, при изрично приемане на предложена от ищеца оферта в изпълнение на
подадените заявки, ответникът дължи заплащане на стойността на осигурените му
билети за въздушен транспорт, с която цена предварително се е съгласил. Това обуславя
основателността на предявения иск.
Направеното
от Министерство на енергетиката възражение вземанията да са погасени в резултат
на изтекла кратка 3-годишна давност, е неоснователно, тъй като за вземанията по
договора, възникнали за периода 14.03.2016 г. – 21.07.2017 г. приложима е общата 5-годишна давност, която с
оглед факта на предявяване на исковата молба на 24.07.2020 г., не е изтекла.
Вземанията
за заплащане на стойността на закупени в изпълнение на договор за поръчка
самолетни билети нямат периодичен характер, така както терминът е разяснен в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г., ОСГТК на ВКС, според което "периодично"
е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено
предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение,
защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен
срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, а единствено е необходимо падежът да е предварително определен или
определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен
правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или
сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане
трябва да бъде изпълнено. Повтарящите се задължения за плащане обаче са
периодични само тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в
случаите когото те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди,
както е в настоящия казус. Падежът на задължението на доверителя по договора е
15 дни след представяне на документите, доказващи изпълнението на възложена
заявка. Периодичността на престациите е напълно случайна и се определя от
направените заявки за въздушен транспорт, по които е отправена оферта, приета
от Министерство на енергетиката. Падежът на всяко задължение не е предварително
определен, а произтича от възникване на вземането, съгласно осъществяването на
правопораждащия го фактически състав, а той се определя от поведението на
страните в хода на изпълнение на договора.
С оглед изхода на спора, право
на присъждане на разноските за производството се поражда за ищеца, доколкото
претенцията му е изцяло основателна. „А.Т.И.“ ЕООД е доказало извършени разноски
в общ размер от 4863,67 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, които
следва да се възложат в тежест на Министерство на енергетиката.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство на
енергетиката, БУЛСТАТ ******, да заплати на
„А.Т.И.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище ***, на
основание чл. 285 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 39341,74 лева, представляваща
стойност на осигурен въздушен транспорт в периода 14.03.2016 г. – 21.07.2017
г., съгласно договор за възлагане на обществена поръчка № 12/07.03.2016 г.,
ведно със законната лихва за забава от предявяване на исковата молба –
24.07.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 4863,67 лева (четири
хиляди осемстотин шестдесет и три лева и шестдесет и седем стотинки) – разноски
за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: