Решение по дело №52/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроццесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. С. Н. от гр. Търговище, [улица], против ЗППАМ № 25-1292-000006/02.01.2025 г. издадена от Р. С. Т., полицейски инспектор към ОДМВР - Търговище, сектор „Пътна полиция” - Търговище, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“от ЗДвП - временно отнемане на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Сочи, че издадената заповед за прилагане на ПАМ е неправилна, незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно- производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби. Оспорва фактическата, правната и доказателствената обоснованост на заповедта за прилагане на ПАМ. Счита, че обжалвания ИАА е издаден при неизяснена фактическа обстановка, без да са разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което от своя страна е довело до необоснован от фактическа страна и неправилен от гледна точка на закона извод за съществуването на посочената в ИАА хипотеза. В обжалваната заповед е посочено, че е взет предвид съставен АУАН №GA3290729/01.01.2025 г., а такъв не е представен и връчен. При незавършена процедура по установяване извършването на посоченото в заповедта административно нарушение, позоваването единствено на съставения АУАН води до извод, че законовото изискване по чл.7 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е спазено. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото. В писмена защита сочи допълнителни доводи.

Ответната страна взема становище чрез гл.юрк. Л.Ж., която моли да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед за прилагане на ПАМ. Сочи, че видно от представената административна преписка, при извършена проверка от страна на полицейските служители на 01.01.2025 г., при проверка с техническо средство за употреба на алкохол, същите са констатирали концентрация на алкохол от 1.87 промила в издишания въздух от жалбоподателя, поради което е съставен АУАН и е издадена и процесната заповед за прилагане на ПАМ, с оглед осъществяването на предвидените в закона предпоставки за това. С мотивираната резолюция, административното наказателно производство е прекратено, поради наличие на данни за престъпление. Действително е образуваното досъдебно производство, което към момента не е приключило с влязъл в сила акт, който да установява, че водачът е бил различен от жалбоподателя. Налице е съдебна практика на ВАС по отношение на това, следва ли да се прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП, тогава когато се касае не за административна нарушение, а за престъпление и практиката е в посока, че е с още по-голяма сила, принудителните административни мерки следва да се прилагат и в случите когато са налице данни за престъпление, тъй като се касае за правонарушение, което е с още по голяма степен на обществена опасност от административните нарушения. Практика в този смисъл е Решение № 5356 от 10.04.2019 г. по адм. дело № 13413/2017 г., на 7- отделение на ВАС. С оглед на това счита, че законосъобразно административният орган е предприел прилагането на принудителната административна мярка. Моли, за решение в този смисъл.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно във връзка със съставен АУАН серия GA № 3290729/01.01.2025 г. за това, че в общ. Търговище в с. Баячево по ул. ..... до номер .. с посока на движение към центъра на селото, управлява лек автомобил Мерцедес с per. номер [рег. номер] собственост на А. З. Н. от гр. Търговище с концентрация на алкохол в кръвта в издишалият от водача въздух 1.87 промила, установено по надлежният ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN-0043.

Издаден е бил талон за изследване с бл. Номер - 289904. Същият е оформен с отказ в присъствието на един свидетел.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1292-000006/02.01.2025 г. издадена от Р. С. Т., полицейски инспектор към ОДМВР - Търговище,сектор „Пътна полиция” - Търговище, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП - временно отнемане на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Приобщени към доказателствения материал са: Мотивирана резолюция № 25-1292-М000001/02.01.2025 г., Справка - нарушител водач - 3 листа, Заповед № 8121з-329/22.03.2022 година за определяне на технически средства за извършване на проверка за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини, както и на участници в пътнотранспортни произшествия и тестове установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от същите лица, Писмо № 3236р-55132/17.10.2024 година и извадка от паметта на „Дрегер Алкотест 7510, Удостоверение № 363000-21626/24.06.2025 г. във връзка с компетентността на органа, справка от Българския институт по метрология - публичния регистър на одобрените средства за измерване, справка за използването при проверката техническо средство дрегер алкотест 7510, протокол за премината последваща проверка от техническото средство и удостоверение за професионална квалификация с рег. № 5782р-4884/60/20.07.2023 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и изричното оправомощаване. Приети като доказателства са Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на Вътрешните работи, Заповед № 363з-803/10.04.2024 г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Търговище, Акт за встъпване в длъжност от 27.05.2024 година по отношение на издателя на акта, Заповед № 8121К-8822/21.05.2024 година за назначаване на държавни служители на изпълнителни длъжности в МВР, Заповед № 363з-770/05.04.2024 г. на ВПД Директор на ОДМВР- Търговище, относно определяне на заместник. Съгласно цитираната разпоредба принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. С оглед цитираните по-горе заповеди, оспореният акт е валидно издаден от оправомощено по надлежния ред с нарочна писмена заповед и въз основа на законово учредена делегация.

Оспорената заповед е в установената форма и има реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата съдържа наименование на акта, наименование на органа, който го издава, адресат на акта, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

Противно на твърденията в жалбата, при издаване на заповедта не са били нарушени административнопроизводствените правила. Преди да я издаде административният орган е събрал всички относими към случая доказателства, като по този начин е изяснил напълно фактическата обстановка. Събраните доказателства са обсъдени в оспорения акт, като фактите, които те установяват, са подведени под отговарящата им правна норма.

Нарушенията, ако има такива в хода на административнонаказателното производство не са част от производството по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и не представляват основание по чл. 146, т. 3 от АПК. В настоящия случай, в чиито предмет на проверка е ИАА такива не се установяват. Управлението на МПС от жалбоподателя след употреба алкохол е установено по надлежния ред и начин, предвидени в ЗДвП.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта била издадена в нарушение на чл. 22 от ЗАНН поради липса на образувано административнонаказателно производство – твърди се, че акт не е бил съставен. Производството е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН именно с издаването на цитирания горе АУАН, който е част от адм.преписка. Дори и впоследствие производството да е било прекратено и материалите по преписката да са били изпратени на прокурор за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление, за което не са представени доказателства по делото, това не води до преустановяване на вече приложената ПАМ. Практиката е непротиворечива, че ПАМ по ЗДвП се издават и продължават своето действие и при образувани досъдебни производства за деяния, които покриват състава и на престъпление по НК и на административно нарушение по ЗДвП.

ЗППАМ е издадена и в съответствие с материалния закон.

Съгласно приложената разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага предвидената ПАМ – „Временно отнемане на СУМПС“ на водача в случаите, когато той управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

Редът, по който се установява нарушението се определя с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1), приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В чл. 1, ал. 3 от нея е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 изрично е регламентирано, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство.

Събраните писмени доказателства установяват, че на посочените дата и място жалбоподателят е управлявал МПС и му е извършен тест с техническо средство. При извършения тест е отчетено, че той е употребил алкохол 1,87 промила на хиляда. АУАН е оформен с отказ от страна на жалбоподателя да го подпише, в същия липсват възражение по отношение на установената стойност с техническото средство. Издаденият талон също е оформен с отказ, като жалбоподателя сам се е лишил от възможността да обори констатираното.

Тези факти са установени от приложения АУАН, който е редовно съставен от компетентни длъжностни лица и при спазване на реда и условията, предвидени в ЗАНН, ЗДвП. Посоченото доказателство съставлява официален писмен удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (в този смисъл е и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП). Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергават констатациите, отразени в АУАН. Неотносимо е настоящото производство е възражението, че автамобила е върнат на собственика. Неотносимо е, че не му е връчена мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство.

Сочената практика на Адм.съд Хасково и Адм. съд – Варна в писмена защита разкрива различна фактическа обстановка. Водачите са били тествани с техническо средство и отделно са дали материал за изследване по Наредба № 1.

По наведените доводи едва в писмена защита, съдът приема следното:

По отношение на доводите, че в разпечатката от дрегера не са спазени реквизити и не е оформена според законовите изисквания, не е посочен водач и неговите данни и не е връчена. В българското законодателство няма изрично задължение в разписка или разпечатка от дрегер (устройство за измерване на алкохол в издишания въздух) да бъде посочено името на водача. Това, което е от значение, е съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН) или протоколът за извършване на проверка, в който следва да се отразят: данните на водача, обстоятелствата около проверката, резултатът от измерването,използваният уред (серийния му номер, калибриране и пр.). Разпечатката от дрегера сама по себе си не е самостоятелно доказателство, а част от доказателствата (във връзка с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП), като се прилага към АУАН или друг протокол. В практиката при обжалване на ЗППАМ се приема, че следва да е налице доказана връзката между лицето и измерването чрез други доказателства (напр. свидетели, запис в АУАН и др.). В случая доказателствената връзка между водача и измерването е достатъчно доказана чрез други средства. Съдебната практика потвърждава и е непротиворечива, че показанията на техническо средство (дрегер) могат да се оспорват само ако водачът е дал кръвна проба, в противен случай техническите показания се приемат за достоверни. С оглед на изложеното не сме изправени и пред твърдяното в жалбата незавършено произвоство, предвид факта, че жалбоподателят сам се е отказал от тази възможност. Т.е. не са налице доказателства, които оборват отчетеното от техническото средство.

Твърди се, че в талона за изследване не са спазени законовите изисквания за правилно попълване и не е връчен на водача, с което е отнето правато му да оспори показанията на техническото средство. ЗППАМ може да бъде отменена, ако не е доказано реално предложение за изследване и отказ. Достатъчно за доказване на отказа от медицинско изследване е надлежно оформен талон, подписан от полицейския служител и удостоверен от един свидетел, съгласно изискванията на наредбата. Формалното му оформяне не подлежи на преценка в настоящото производство. В настоящия случай отказът е надлежно отразен, включително с имената, длъжността и подписа на свидетел, и не са представени убедителни доказателства, че на жалбоподателя не е била предоставена реална възможност за изследване или че е бил във физическа или психическа невъзможност да разбира действията си.

В чл.6 от Наредбата е предвидено:

(4) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) В талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.

(6) Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване.

(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 81 от 2023 г.) Отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел. В условията на алтелнативно изброяване е достатъчно отказа да е един. В случая той е по отношение на всяко едно дължимо поведение съгласно текста - да попълни, подпише, да получи.

Твърди се, че АУАН е с оформен отказ да се подпише от водача, който отказ е неправилно подписан от същия свидетел и на установяване на нарушението. АУАН не е бил предявен и връчен на лицето. Законът не поставя ограничение свидетелят да е очевидец на нарушението. Може да е и друг полицейски служител, или друго лице, присъствало при съставяне на акта. Свидетелят на нарушението може да удостовери и отказа за получаване/подписване, стига да е присъствал. Практиката не приема за незаконосъобразен акта, когато същото лице фигурира и като свидетел на нарушението, и като свидетел по чл. 43, ал. 2 ЗАНН, ако присъства реално на съставянето и е отбелязано в акта. В случая се изисква правна преценка – дали отказ от подписване на АУАН, удостоверен с един свидетел, подлежи на съдебен контрол при обжалване на Принудителна административна мярка (ПАМ). Обстоятелството за отказ от подписване на АУАН с един свидетел по чл. 43, ал. 2 ЗАНН подлежи на обсъждане от съда при обжалване на ПАМ, ако има спор за редовността на съставения акт или се твърди, че не е връчен надлежно. Това не е обаче водещото обстоятелство при постановяване на ПАМ, защото съдът проверява: законността на самата ПАМ, обективното наличие на предпоставките за прилагането ѝ, а не законосъобразността на АУАН като процесуален документ. Практиката е наложила непротиворечиво, че обстоятелството, че АУАН не е подписан от водача и отказът е удостоверен с един свидетел, не води автоматично до незаконосъобразност на ПАМ, когато има други обективни доказателства за наличието на основанието (напр. резултат от дрегер). Споровете относно редовността на АУАН се разглеждат при евентуалното обжалване на НП, но не влияят върху законността на ПАМ.

Спори се връчването на мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство, с оглед данни за образуване на производство по наказателно преследване. Посоченото е напълно неотносимо в спора, както бе отбелязано по-горе. Отделно е видимо, че са АНО е предприел действия за реализиране на по-тежката отговорност, а именно – наказателна.

С оглед на това съдът приема, че са били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган за да постанови своя акт. В този случай той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.

Неслучайно процесната ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача. В случай, че образуваното наказателно или административнонаказателно производство бъде прекратено, ще последва и отмяна на мярката. Но за прилагането й е достатъчен и само положителният резултат от теста. В подкрепа на тези изводи е съдебната практика, изразена в Решение № 12268 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2017 г., VII о., Решение № 13216 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11024/2019 г., III о. и др.

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП хипотези, а именно – управление на МПС след употреба на алкохол, установена с тест.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на оспорената заповед е била налице една от алтернативно дадените предпоставки за прилагане на процесната ПАМ.

Тъй като фактическите обстоятелства, посочени в заповедта за прилагане на ПАМ, се основават на установеното със съставения АУАН, в заповедта са посочени както датата и часа на съставянето на акта, така и датата и часа на извършената проверка и датата и часа на установяване на нарушението.

Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици от това. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, е наложена и процесната ПАМ, която има ограничено по време действие, само в рамките на нормативно установения срок. В казуса срокът на действие на ПАМ е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на правната норма. В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е посочено, че свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Тя не дава възможност на административния орган, в условията на оперативна самостоятелност, сам да определи срока на действие на тази ПАМ.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

Разноски не се претендират и съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата Н. С. Н. от гр. Търговище, [улица], против ЗППАМ № 25-1292-000006/02.01.2025 г. издадена от Р. С. Т., полицейски инспектор към ОДМВР - Търговище, сектор „Пътна полиция” - Търговище, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“от ЗДвП- временно отнемане на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.

Препис да се връчи на страните.