Р Е Ш Е Н И Е № 38
гр.Несебър,
13.03.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в публично заседание на девети февруари, през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Петър Петров
при секретаря Д.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 804 по описа за 2016г., за да се произнесе взе
предвид следното.
Производството е образувано по
предявени искове с правно основание чл.128, т.2, във връзка с чл.269, ал.269,
ал.1 и чл.270 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Е.П.М. с ЕГН **********,***,
твърди, че е била в трудово правоотношение с
„А.М.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: к.к.
Слънчев бряг – запад, хотел „С.”, етаж 1, представлявано от управителите Н.А. и
В.К., което правоотношение е възникнало въз основа на сключен на 18.05.2015г.
трудов договор, с който било уговорено трудово възнаграждение в размер на 360
лева, което било изменено на 380 лева с допълнително споразумение от
01.07.2015г. Ищцата твърди, че е изпълнявала длъжността „камериерка” до
23.09.2015г., когато трудовото й правоотношение е било прекратено, както и че
не са й били изплатени трудовите възнаграждения за месец август 2015г. в размер
на 382,28 лева и за месец септември 2015г. в размер на 418,69 лева, в която
сума обаче било включено и дължимото й се обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да й заплати посочените суми, ведно с мораторната лихва, както следва:
сумата в размер на 29,99 лева за периода от 01.09.2015г. до 08.06.2016г. върху
главницата от 382,28 лева, сумата в размер на 16,80 лева за периода от
01.10.2015г. до 08.06.2016г. върху главницата от 382,28 лева, и сумата в размер
на 2,55 лева за периода от 01.10.2015г. до 08.06.2016г. върху главницата да
дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 36,41 лева.
Претендира и законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното им изплащане.
В отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за местна подсъдност, а по същество на спора
заявява, че оспорва иска като твърди, че полагащото се на ищцата трудово
възнаграждение за получаване за месец август 2015г. е в размер на 299,67 лева и
за месец септември 2015г. в размер на 343,01 лева. Във връзка с това оспорва и
размера на мораторните лихви, като посочва и конкретните дължими размери, както
и началният момент, от който следва да се начисляват, с оглед изискуемостта на
отделните главници.
След подаване на отговора на исковата
молба по партидата на ответното дружество в Търговския регистър са вписани на
04.08.2016г. промени във фирмата на дружеството и неговите законни
представители. Така фирмата е променена на „А.” ООД, а законни представители на
дружеството са управителите А.П.Н. и С.Р.К. заедно.
Исковата молба е подадена пред
Районен съд – Поморие, пред който е образувано гр.д.№ 266/2016г. по описа на
съда, който въз основа на направеното от ответника възражение за местна
подсъдност, с влязло в сила Определение № 308/09.08.2016г., постановено по това
дело, е прекратил производството по делото и е изпратил същото на Несебърския
районен съд.
В съдебно заседание ищецът не се
явява и не се представлява. С отделна молба процесуалният представител на ищеца
е уведомил съда, че страните са уредили извънсъдебно спора си.
Ответното дружество също не се
представлява в съдебно заседание нито от законен нито от процесуален
представител.
Съдът като обсъди доводите на
страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че
страните са се намирали в трудовоправни отношения, като от представеното копие
на трудовата книжка на ищцата се установява единствено, че ответникът е бил
неин работодател през периода от 19.05.2015г. до 24.09.2015г., когато трудовото
правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ. От
представените от ответното дружество фишове за заплати се установява, че ищцата
е изпълнявала длъжността „камериерка” с основна заплата в размер на 380 лева,
както и че чистите суми за получаване, съответно за месец август 2015г. е била
в размер на 299,67 лева, и за месец септември 2015г. в размер на 343,01 лева, в
която сума обаче освен трудовото възнаграждение е включено и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 127,43 лева. Тези суми са били
заплатени на 28.07.2016г., т.е. след получаване на исковата молба от ответника.
Мястото на работа на ищцата е било в хотел „С.” в к.к. Слънчев бряг, община
Несебър.
Ответникът не оспорва, че по
време на действие на трудовото правоотношение ищцата-работник е изпълнявала
добросъвестно трудовите си задължение съгласно чл.125 от КТ.
Фактът на плащането на трудови
задължения и на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, в общ
размер на 642,68 лева, е настъпил след завеждането на иска, което съдът е
длъжен да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Съгласно характера на предявените
искове и релевираните от ответника оспорвания, то съгласно вменената на
страните доказателствена тежест, именно ищецът следваше да докаже размера на
претенциите си, а искът за заплащане на неизползвания платен годишен отпуск,
следваше да докаже и по основание. В рамките на настоящия процес ищцата не е
доказала с годни доказателствени средства (в т.ч. и посредством реализирането
на експертиза), че съществува оспорено по размер вземане. Заявеното в хода на
процеса, че страните са уредили извънсъдебно спора, не създава яснота относно
тези релевантни за делото факти. Така ищцовата страна дори не заявява изрично
дали с извършеното плащане след предявяване на исковете ответникът е погасил
изцяло задълженията си за дължими трудови възнаграждения и обезщетения, или
уреждането на спора е постигнато по друг начин и впоследствие, уредени ли са
отношенията, свързани с претенциите за заплащане на обезщетение за забава,
признава ли ищцата, че с извършеното от ответника плащане, размерите на
претендираните главници са тези, посочени в отговора на исковата молба, въобще
какви са рамките на извънсъдебното споразумение и окончателно ли са уредени
отношенията между страните във връзка с дължимите плащания, които ответникът
дължи на ищцата по силата на трудовото правоотношение между тях, респ.
продължават ли да се дължат плащания за трудови възнаграждения и обезщетения.
При така събраните доказателства съдът не би могъл да формира извод, защото
неустановени по делото са правнозначими факти и обстоятелства, от които да
бъдат установени по безспорен и убедителен начин размерите на исковите
претенции и за тяхната дължимост и изискуемост.
Съобразявайки изложените по-горе
съображения, съдът приема, че поради обстоятелството, че не е провел успешно
доказване на релевантните за спора факти, за ищцата, носеща доказателствената
тежест в процеса, ще следва да настъпят неблагоприятните последици от това
обстоятелство. Предявените от нея искове ще следва да бъдат отхвърлени, не
обаче като неоснователни и недоказани, а в резултат на извършено от ответника
плащане, по който повод съдът приема, че ищцата е заявила, че са уредени
отношенията с нейния работодател, като от своя страна ответникът с извършеното
от него плащане прави своеобразно признаване на факти. На това основание и не
следва да се присъждат разноски по чл.78, ал.1 от ГПК, а и направените такива
не се претендират.
Ответникът не е направил разноски
по делото, не е претендирал такива, поради което и такива не следва да му
присъждат по правилата на чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид обаче, че исковете не се
отхвърлят като неоснователни и недоказани, а в резултат на извършено в хода на
производството погасяване на задълженията чрез плащане, дължимите държавни
такси върху предявените искове, от чието заплащане ищцата е освободена, следва
да бъдат възложени в тежест на ответника, който следва да бъде осъден да ги
заплати. По отношение на ответника не са налице в кумулативна наличност двете
предпоставки в чл.78, ал.2 от ГПК за да бъде същият освободен от заплащането
им. Държавната такса върху всеки един от
трите предявени искове – за заплащане на трудови възнаграждения, на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск и за мораторна лихва – е в размер на по 50
лева, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата
по сметка на съда сумата в размер на 150 лева за държавни такси.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.П.М. с
ЕГН **********,***, искове за осъждането на „А.” ООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, к.к. Слънчев бряг – запад, административен център „С.”,
етаж 1, представлявано от управителите А.П.Н. и С.Р.К. заедно, следните суми:
сумата в размер на 765,56 лв. (седемстотин шестдесет и пет лева и 56 ст.),
представляваща общ размер на дължими трудови възнаграждения за месеците август
и септември 2015г., сумата в размер на 36,41 лв. (тридесет и шест лева и 41
ст.), представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2015г., сумата в размер на 49,34 лв. (четиридесет и девет лева и 34 ст.),
представляваща общ размер на мораторните лихви върху претендираните трудови
възнаграждения и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, начислена
общо за периода от 01.09.2015г. до 08.06.2016г., както и законната лихва върху
отделните главници, поради погасяване изцяло на задълженията в резултат на
извършено плащане след предявяване на иска.
ОСЪЖДА „А.” ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, к.к. Слънчев бряг – запад, административен
център „С.”, етаж 1, представлявано от управителите А.П.Н. и С.Р.К. заедно, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Несебърския районен съд, сумата в
размер на 150 лв. (сто и петдесет лева),
представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: