№ 20938
гр. София, 18.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110157250 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. Й. Н., с която срещу
Министерстото на регионалното развитие и благоустройството е предявен иск с правно
основание чл. 124, ал. 4 ГПК за признаване неистинността на документ – писмо № V8-
469/08.06.2021 г., съдържащ неверни данни, факти и обстоятелства, с оглед които
ищецът счита, че има правен интерес от обявяването на отговора на ответника до него
за документ с невярно съдържание. В исковата молба са развити съображения, че
ищецът притежава право на собственост на имот с площ от 12 дка в землището на гр.
Червен бряг, възстановен по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Поддържа, че същият имот е
бил включен в несъществуващ имот № 236009 /80501.236.9/ с площ от 121.75дка,
обявен в МРРБ за държавна собственост без да има съставен акт за държавна
собственост. Това обстоятелство е било записано и в писмото на МРРБ, което била и
причината собствеността все още да не им е възстановена в реални граници. Не ставало
ясно по реда на кой закон и как АГКК е нанесла на кадастралната карта имот с площ от
121,75 дка без да е бил съставен акт за държавна собственост. Поддържа, че спорът за
собствеността на имота с площ от 12 дка е разрешен с влязло в сила съдебно решение,
следователно неправилно този имот е бил нанесен като част от имот с площ 121,75 дка
и държавата чрез МРРБ с писмото си отричала установеното със съдебното решение.
Оспорва имотът с площ от 121,75 дка да е държавна собственост. Правният си интерес
от предявяване на иска извежда от действията на МРРБ, което предоставяло данни на
институциите на изпълнителната власт, че имотът е държавна собственост с цел да не
бъде възстановен на правоимащите лица в реални граници. Заявеното с исковата молба
искане е съдът да обяви отговора на МРРБ, изх. № V8-469/08.06.2021 г. за документ с
невярно съдържание, тъй като в същия са били вписани неверни обстоятелства,
твърдения, факти и данни. – записан имот държавна собственост с площ 121,75 дка без
1
АДС и граници.
С разпореждане № 9820/31.01.2022 г. съдът по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК е дал
указания на ищеца да уточни исковата си молба, като посочи от кого се представлява
ответника; изложи твърдения по какъв начин изготвения от ответника отговор V8-
469/08.06.2021 г. засяга негови законни права и интереси; изложи конкретни твърдения
какви конкретни права се накърняват от неистинността на оспорения документ; какви
негови права тази неистинност на документа изменя или погасява; какво е конкретното
правно действие на атакувания отговор и защита на какви субективни материални
права ще търси впоследствие (при евентуалното признаване за установено, че
отговорът е документ с невярно съдържание); в какво ще се състои тази защита и
срещу кого; дали твърди да не е предвиден друг процесуален ред за защита на
накърнените му от неистинността на документа права и/или интереси; дали твърди
неистинността на отговора да се изразява в несъответствие на цитираните в петитума
на исковата молба изявления с действителното правно положение относно
собствеността на имот №236009 (80501.236.9) или част от него (в който случай да
конкретизира каква част касае и къде е ситуирана същата) или друго и какво именно;
опише твърдения за притежаван от него имот от 12 дка по действащата кадастрална
карта и кадастрални регистри; конкретизира твърденията си, че притежавания от него
имот от 12 дка е „включен в несъществуващ имот №236009 (80501.236.9)“, посочи къде
е отразен този имот, чия собственост се води същия и дали твърди да се касае за
грешка, допусната в кадастралната карта и кадастрални регистри или друго и какво
именно; посочи дали документът е представян в по-рано развило се между страните
друго производство, различно от настоящото. На страната е указано, че при
неизпълнение на указанията в предоставения срок исковата молба ще бъде върната, а
производството по делото - прекратено.
На 24.02.2022 г. по делото е постъпило заявление, с което ищецът поддържа, че
има право да предяви иск срещу МРРБ, определило територия на земната повърхност в
нарушение на чл. 17, ал. 5 КРБ за „държавна собственост“ без знанието на Държавата.
Поддържат се твърденията, че за имот с идентификатор 80501.236.9 с площ 121,75 дка
в землището на гр. Червен бряг не съществува акт за държавна собственост. Ищецът е
подал сигнал до МРРБ във връзка с този имот, като в отговор е получил оспорения
документ, с който се целяло прикриване на незаконосъобразните действия на
„паралелната държава“ за „одържавяване“ на частни имоти чрез АГКК, което
ощетявало ищеца. Счита, че не става въпрос за кадастрална грешка, а за съзнателно
нарушение на разпоредби от ЗКИР с цел осигуряване на имотна облага и за укриване
на разходи за рекултивация на имот с концесионна площ 206,5 дка. Поради това и
техният имот не бил нанесъл имота им в КККР, с което за тях се създавали пречки да
възстановят имота си в реални граници вече седем години. Последното пораждало за
него правния му интерес от предявяване на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК.
2
Съдът, с оглед съдържащите се в исковата и уточнителната молба твърдения,
приема, че е сезиран с недопустим иск, като съображенията за това са следните:
От изложението в обстоятелствената част на исковата молба и уточнителната
молба става ясно, че с предявения иск страната цели да установи, че съдържанието на
писмо с изх. № V8-469/08.06.2021 г. е невярно, че отразени в него обстоятелства и
твърдения не отговарят на обективната действителност.
Предмет на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК е установяване истинността или
неистинността на един документ. Истинността е родово понятие, което обхваща
автентичност /авторството на изявлението/ и вярност /съответствие на удостовереното
в документа с действителността/ на документа. Затова оспорването на истинността на
документите може да има за предмет: 1) оспорване автентичността на всички видове
документи, които имат определен автор /официални и частни, свидетелстващи и
диспозитивни/; и 2) оспорване верността на официалните свидетелстващи документи,
които имат обвързваща материална доказателствена сила /така решение № 226 от
12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, ІV ГО/.
В конкретния случай оспореният документ съставлява писмо, изпратено в отговор
на сигнал, отправен от ищеца, с който се изразява становище по поставените със
сигнала въпроси. Негов автор е ръководителят на Инспектората към МРРБ, като не се
установява по мнение на настоящия състав на съда да се касае за официален
свидетелстващ документ, доколкото не притежава реквизитите по чл. 179 ГПК.
Следователно документът е частен, а е недопустимо с иск по чл.124, ал. 4 ГПК да се
оспорва съдържанието на частен документ.
Дори и да се приеме, че оспореното писмо има белезите на официален
свидетелстващ документ, то предявеният иск е недопустим, доколкото ищецът не е
обосновал конкретен правен интерес от предявяването на установителния си иск.
Последователно в своята практика ВКС приема, че искът за установяване
истинността на документ по чл.124, ал.4 ГПК е допустим, когато: 1) е предявен преди
да е преклудирана възможността за оспорване на документа по реда на чл.193 ГПК в
производство по друго гражданско дело между страните; 2) документът доказва или
отрича факт от значение за възникването, съществуването, изискуемостта или
погасяването на гражданско право или правоотношение; 3) ищецът има правен интерес
от установяването или отричането на гражданското право или правоотношението,
доколкото от него е производен и правният му интерес да оспорва документа –
решение №229 от 24.04.2019г. по гр.д.№246/2018г. на III 7 г.о. на ВКС и посочените в
него решение №124 от 18.04.2013г. по гр.д. №783/2012г. на IV г.о. на ВКС,
определение №778 от 03.12.2015г. по ч.гр.д. №5924/2015г. на IV г.о. на ВКС, с които се
доразвива тълкуването на чл.124, ал.4, изр.1 ГПК и чл.193 ГПК, извършено с ТР
№5/14.11.2012г. по тълк.д. №5/2011г. на ОСГТК на ВКС.
3
Правен интерес от установяването по съдебен ред с влязло в сила решение на
неистинност на един документ е налице и тогава, когато това решение може да се
противопостави на трети лица за решаване на друг правен спор или ако неистинността
на документа има значение за други правоотношения между страните – определение
№98 от 05.03.2015г. по ч.гр.д.№6505/2014г. на I г.о. на ВКС.
Правният интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.4 ГПК трябва обаче да е
винаги конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения,
чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на
въпросния документ. Правен интерес не е налице, когато страната се позовава на
абстрактната възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи
правоотношения, а е необходимо да се установи, че документът ще бъде използван
като доказателство с оглед други правоотношения между страните – определение №36
от 23.01.2019г. по ч.гр.д. №162/2019г. на IV г.о. на ВКС.
В конкретния случай ищецът не е обосновал конкретен правен интерес от
предявяване на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, нито е изложил твърдения за наличие на
възникнали правоотношения, чието съществуване съдържание и последици се
определят от извода за истинността на оспореното писмо. Писмото отговор, изпратено
до ответника не е документ, създаващ, изменящ или погасяващ права, с оглед което и
не съставлява документ, доказващ или отричащ факт с правно значение за
възникването, съществуването, изискуемостта или погасяването на гражданско право
или правоотношение. За лице, което твърди, че притежава право на собственост върху
недвижим имот, за който в изпратеното писмо са посочени неверни данни, не е налице
правен интерес този документ да бъде признат за неистински, доколкото само по себе
си съдебното решение, постановено по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, не формира сила на
пресъдено нещо относно принадлежността на правото на собственост. Признаването на
писмото за неистински документ не би имало каквито и да е правни последици,
свързани с признаване правото на собственост на ищеца по този иск, респ. свързани с
отричане правото на собственост на лицето, посочено в писмото като собственик на
имота. Не се установява на следващо място от изложението в исковата молба
оспореният документ да има значение в отношенията между страните, съобразно
изведеният по делото интерес, че ищецът е собственик на част от имот, нанесен като
част от друг имот, като с последното се препятствало правото на ищеца да възстанови
собствеността си в реални граници.
По мнение на настоящия съдебен състав ищецът не би могъл да получи търсената
от него защита по реда на настоящото исково производство, доколкото дори
процесният документ да бъде признат за неистински, то последното не би допринесло
за реализиране на правата на ищеца имотът му да бъде правилно отразен на
кадастралната карта и кадастралните регистри.
4
За пълнота следва да се посочи, че в случай че ищецът счита, че е налице спор за
принадлежността на правото на собственост върху имот с площ от 12 дка, находящ се в
землището на гр. Червен бряг, неправилно нанесен на кадастралната карта и
кадастралните регистри като част от имот с идентификатор 80501.236.9 с площ от
121.75 дка, то същият не може да се разреши по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК.
Следователно при така изложените в исковата молба твърдения съдът приема, че редът
за защита на правата на ищеца не е този по чл. 124, ал. 4 ГПК, с оглед което и исковата
молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба, вх. № 64180/05.10.2021 г.,
подадена от Н. Й. Н., ЕГН **********, адрес: ., с която срещу Министерството на
регионалното развитие и благоустройството е предявен иск с правно основание чл. 124,
ал. 4 ГПК за установяване неистинността на писмо с изх. № V8-469/08.06.2021 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д .№ 57250/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 41 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5