№ 9102
гр. София, 08.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110134919 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск, предявен от П. Й. С., ЕГН **********, с адрес в
с. ****, чрез пълномощника му адв. И. Г. Д., АК – София, със съдебен адрес в гр. ****,
партер против „К.И.И.БГ“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр. ****,
представлявано от Б.А.Р. И З.Н.Д.
Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца е образувано и се води изпълнително
дело № 9511 по описа за 2014 г. на Частен съдебен изпълнител М.Б.. Първоначален
взискател по изпълнителното производство е „П.К.Б.“ ООД, но след прехвърляне на
вземането и депозирана пред съдебни изпълнител молба, като взискател е конституирано
ответното дружество.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 02.06.2014 г. по търговско дело № 3260 по описа за 2014 г. на СГС, VI-11 състав
но основание решение № 2796 от 13.03.2014 г. по вътрешно арбитражно дело № 2796 по
описа за 2014 г. на „А.Ю.“ СНЦ. С посочените решение, респ. изпълнителен лист, ищецът е
осъден да заплати на „П.К.Б.“ ООД следните суми: сумата от 1 400,65 лв. – главница, ведно
със законната лихва върху нея от 13.03.2014 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата в размер на 224,04 лв. – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 130 лв. –
съдебни и арбитражни разноски.
Ищецът твърди, че не дължи задължението по изпълнителния лист, тъй като същото
е погасено по давност. Твърди, че последното валидно действие по принудително
изпълнение и извършено на 03.11.2015 г. – принудително събиране на сумата от 40 лв. след
запор на трудовото възнаграждение на ищеца. След тази дата не са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. В този смисъл, ищецът
поддържа, че вземането е погасено по давност на 10.01.2021 г. след изтичането на
петгодишния давностен срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД и с оглед приложението на
разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
С тези обстоятелства, ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на „К.И.И.БГ“
ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр. ****, представлявано от Б.А.Р. И
З.Н.Д. че не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист, издаден на
02.06.2014 г. по търговско дело № 3260 по описа за 2014 г. на СГС, VI-11 състав но
основание решение № 2796 от 13.03.2014 г. по вътрешно арбитражно дело № 2796 по описа
за 2014 г. на „А.Ю.“ СНЦ, а именно: сумата от 1 400,65 лв. – главница, ведно със законната
лихва върху нея от 13.03.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер
1
на 224,04 лв. – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 130 лв. – съдебни и арбитражни
разноски.
С исковата молба не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска
като недопустим поради липсата на правен интерес. Поддържа, че изпълнителното дело е
прекратено с постановление с изх. № 42692/21.06.2022 г. Оспорва иска и по основание, като
поддържа, че вземането не е погасено по давност. Посочва, че са били предприети
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, както следва- на 21.10 2014 г. са
изпратени запорни съобщения до банките, в които ищецът има открита банкова сметка,
както и до работодателя на длъжника; на 26.09.2018 г. е депозирана молба за конституиране
на нов взискател с искане да бъде насрочен опис на движимите вещи в дома на длъжника; на
16.05.2019 г. е депозирана молба за предприемане на изпълнителни действия; на 16.09.2019
г.е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника; на 19.08.2020 г. е
депозирана молба за налагане на запор върху откритите банкови сметки на длъжника; на
17.01.2022 г. е депозирана молба за налагане на запор, в случай че бъдат установени трудови
договори на длъжника; на 09.06.2022 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на
длъжника. Сочи се, че началният момент, от който е започнала да тече погасителната
давност, е бил 26.06.2016 г. Моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждане на съдебни разноски. Релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
С отговора на исковата молба ответникът представя писмени документи, които моли
да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъде изискано и
приобщено към настоящото дело изп.д. № 9511/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838
към КЧСИ, с район на действие СГС.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими и
относими към спора, поради което следва да бъдат приобщени към доказателствения
материал.
Следва да се уважи искането на ответника да бъде изискано и приобщено към
настоящото дело изп.д. № 9511/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 към КЧСИ, с район
на действие СГС.
Възражението на ответника, че искът е недопустим, е неоснователно. Разпоредбата
на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е
предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Правно
легитимирани страни по иска са страните в изпълнителното производство, като ищецът
длъжник твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто
носител е ответникът взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен, като
се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в
сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.
Доколкото ищецът в настоящото производство твърди именно наличие на такива- изтекла
погасителна давност за вземанията след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издаден изпълнителният лист, при наличие на такъв срещу
длъжника, последният винаги има правен интерес от водене на иск по чл. 439 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба и отговора на исковата молба документи.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи към настоящото производство изпълнително дело №
9511/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 към КЧСИ, с район на действие СГС.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
A. Ищецът е осъден да заплати процесните суми на „П.К.Б.“ ЕООД.
B. Срещу ищеца има образувано изпълнително дело № 20148380409511 по описа на ЧСИ
М.Б., въз основа на Изпълнителен лист от 02.06.2014 г., издаден по т. д. № 3260/2014
г. по описа на СГС, VI-11 състав, на основание Решение № 2796/13.03.2014 г. по
вътрешно арбитражно дело № 2796/2014 г. по описа на Арбитражен съд „А.Ю.“ СНЦ.
C. „П.К.Б.“ ЕООД е цедирало вземането по изпълнителния лист в полза на „К.И.И.БГ“
ЕАД.
D. С молба от 26.09.2018 г. ответното дружество е поискало да бъде конституирано като
взискател по процесното изпълнително дело и същата е била уважена от частния
съдебен изпълнител.
E. След 03.11.2015 г. не са извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело,
годни да прекъснат погасителната давност.
F. Изтекъл е 5-годишен период, в който не са предприети действия по принудително
изпълнение на вземането- предмет на изпълнителния лист.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
A. По изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността, както следва- на 21.10 2014 г. са изпратени запорни съобщения до банките,
в които ищецът има открита банкова сметка, както и до работодателя на длъжника; на
26.09.2018 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател с искане да бъде
насрочен опис на движимите вещи в дома на длъжника; на 16.05.2019 г. е депозирана
молба за предприемане на изпълнителни действия; на 16.09.2019 г.е изпратено
запорно съобщение до работодателя на длъжника; на 19.08.2020 г. е депозирана молба
за налагане на запор върху откритите банкови сметки на длъжника; на 17.01.2022 г. е
депозирана молба за налагане на запор; на 09.06.2022 г. е изпратено запорно
съобщение до работодателя на длъжника.
B. Началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност, е бил
26.06.2016 г.
1. Правната квалификация: предявени са установителни искове с правно основание: чл.
439 ГПК във вр. чл. 124 ГПК и чл. 110 от ЗЗД.
4. Правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответника: чл. 116 „в“
ЗЗД.
2. В тежест на ищцовата страна е да установи наличие на интерес от воденото на
настоящото производство, а именно да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения- изтекъл
давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на
ответника.
3. В тежест на ответника е да установи предприемането на действия по принудително
изпълнение, прекъсващи погасителната давност, респективно настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спирането й, за което не прилага
доказателства.
7. Ищецът и ответникът не признават права и обстоятелства, претендирани, респ.
3
твърдяни от другата страна.
8. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155, т.е.
определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.04.2023 г., 15,15 часа, за която дата и час
да бъдат призовани ищецът и ответникът.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис
от отговора и приложенията към него- към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4