Присъда по дело №4994/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 71
Дата: 22 април 2024 г. (в сила от 9 май 2024 г.)
Съдия: Анита Христова Велева
Дело: 20232120204994
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 декември 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 71
гр. Бургас, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
СъдебниГАЛИНА СТ. Г.

заседатели:МАГДА АТ. ШАЛЕВА
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
и прокурора А. Г. П.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ
характер № 20232120204994 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА А. С. Щ., роден на ***************, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на
неустановена дата в периода от 04.03.2023г. до 06.03.2023г., в гр. Б., в двора на закусвалня „Х. п.“,
находяща се на ул. „С.“ №**, в условията на повторност, след предварителен сговор с М. Х. В.,
ЕГН: ********** чрез използване на техническо средство - отвертка, гаечен ключ и нож, отнел
чужди движими вещи - 2бр. външни тела на климатици марка “Trane” на обща стойност 300.00
/триста лева/лв., от владението на Ж. С. В.-М. от гр. Б. без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.195,
ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК, вр. чл.58а, ал.1 вр.чл.54,ал.1 НК му НАЛАГА
наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. Щ., с ЕГН ********** ЗА НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА
на основание чл.304 НПК по първоначално предявеното му обвинение да е извършил
престъплението в съучастие по смисъла на чл.20,ал.2 НК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС наложеното наказание лишаване от свобода за
срок от 8 /осем/ месеца да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

1
ПРИЗНАВА М. Х. В., роден на *******************************, за ВИНОВЕН В ТОВА,
ЧЕ на неустановена дата в периода от 04.03.2023г. до 06.03.2023г., в гр. Б. в двора на закусвалня
„Х. п.“, находяща се на ул. „С.“ №**, в условията на повторност, след предварителен сговор с А. С.
Щ. с ЕГН **********, и чрез използване на техническо средство - отвертка, гаечен ключ и нож,
отнел чужди движими вещи - 2бр. външни тела на климатици марка “Trane” на обща стойност
300.00 /триста лева/лв., от владението на Ж. С. В.-М. от гр. Б. без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.195,
ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК, вр. чл.58а, ал.1 вр.чл.54,ал.1 НК му НАЛАГА
наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Х. В., ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА на
основание чл.304 НПК по първоначално предявеното му обвинение да е извършил престъплението
в съучастие по смисъла на чл.20,ал.2 НК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС наложеното наказание лишаване от свобода
за срок от 8 /осем/ месеца да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият А. С. Щ., ЕГН ********** да
заплати направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 282,67
лева в полза на бюджета на ОД на МВР – град Б.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият М. Х. В.,с ЕГН ********** да
заплати направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 282,67
лева в полза на бюджета на ОД на МВР – град Б.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимият А. С. Щ., ЕГН ********** да
заплати направените по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 5,00 лева
по сметка на РС – Бургас,представляващи държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимият М. Х. В., с ЕГН ********** да
заплати направените по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 5,00 лева
по сметка на РС – Бургас, представляващи държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53, ал.1, б. „а“ НК вещественото доказателство -1 бр.
отвертка, приложена към материалите по ДП, представляваща вещ, послужила за извършването на
престъплението, ДА СЕ ОТНЕМЕ в полза на държавата, като след влизане в сила на присъдата
ДА СЕ УНИЩОЖИ по реда,предвиден в ПАС .
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране пред ОС – Бургас в 15-дневен срок,
считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ Присъда № 71/22.04.2024 година по НОХД № 4994/2023 г. по описа на БРС.
Б.ка районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 431-ЗМ-
135/2023 г., по описа на 01 РУ на МВР Б., пор. № 532/2023 г. по описа на Районна прокуратура -
гр. Б., с който е повдигнато обвинение СРЕЩУ А.С.Щ., роден на ***********************, В
ТОВА, ЧЕ на неустановена дата в периода от 04.03.2023г. до 06.03.2023г., в гр. Б., в двора на
закусвалня „Х.п.“, находяща се на ул. „С." № **, в условията на повторност, след предварителен
сговор и в съучастие с М. Х. В., ЕГН: ********** като съизвършител, и чрез използване на
техническо средство - отвертка, гаечен ключ и нож, отнел чужди движими вещи - 2бр. външни
тела на климатици марка “Trane” на обща стойност 300.00 /триста лева/лв., от владението на
Ж.С.В. - М. от гр. Б., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като
случаят е немаловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.28,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу М. Х. В., роден на ********. в гр.Б., с
ЕГН **********, *****************, В ТОВА, ЧЕ на неустановена дата в периода от
04.03.2023г. до 06.03.2023г., в гр. Б., в двора на закусвалня „Х.п.“, находяща се на ул. „С." № **, в
условията на повторност, след предварителен сговор и в съучастие с А.С.Щ. с ЕГН **********,
като съизвършител, и чрез използване на техническо средство - отвертка, гаечен ключ и нож, отнел
чужди движими вещи - 2бр. външни тела на климатици марка “Trane” на обща стойност 300.00
/триста лева/лв., от владението на Ж.С.В. - М. от гр. Б., без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.4,
т.5 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимите М.В. и А.Щ. и техните защитници направиха искане
производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по
реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата
обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, считайки, че същите установяват по категоричен и безспорен начин
авторството на деянията,обективните и субективни елементи на престъпленията, и вината на
подсъдимите. Акцентира върху необходимостта индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимите да се извърши при лек превес на смекчаващите отговорността
фактори, изводими от младата възраст на двамата подсъдими, направените още в досъдебна фаза
самопризнания и ниския размер на съставомерната имуществена щета.В контекста на тези доводи
предлага определяне на наказание в размер на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, което
след редукцията по чл.58а,ал.1 НК да добие цифорово изражение – 10 месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване спрямо всеки подсъдим да се определи при първоначален общ режим.
Защитникът на подсъдимия М.В.- адв.П.Г. от БАК застъпва становище за фактическа доказаност
на обвинението. В контекста на изложените от БРП преобладаващи смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, и допълвайки,че подзащитният му В. е многодетен баща и е извършил
деянието,подчинен на подбуди,свързани с материален недоимък, настоява наказанието да бъде
диференцирано към минимума –за срок 1 година „лишаване от свобода“, като след приложението
на чл.58а,ал.1 НК на В. бъде определено наказание ЛОС за срок от 8 месеца.
Подсъдимият В. при предоставеното му право на лична защита изразява съжаление за
извършеното, посочва че към инкриминирания период децата му са били болни и е извършил
деянието,за да осигури прехраната им.
Защитникът на подсъдимия А.Щ.- адв.А.Г. от БАК отстоява тезата за фактическа установеност на
обвинението и настоява за индивидуализиране на наказание спрямо подзащитния й към минимума
1 година „лишаване от свобода“, което да бъде редуцирано по чл.58а,ал.1 НК до размер на 8
месеца „лишаване от свобода“.
Подсъдимият Щ. при предоставеното му право на лична защита изразява съжаление за
извършеното, посочва че към инкриминирания период е изпитвал нужда от средства за
осигуряване препитание на семейството си, което го е подтикнало към извършване на
престъплението.
1
При предоставената им последна дума подсъдимите Щ. и В. посочват,че предоставят на съда да
реши въпроса за наказанието на всеки от тях.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От фактическа страна:
Към м.03.2023г., св.Ж.П.Ж. стопанисвал под наем търговски обект - закусвалня „Х.п.“,
находящ се в имот на адрес: гр.Б., ул.С. № **, собственост на св.Ж.С.В.. Обекта представлявал
масивна постройка разположена в предната част на имота, с лице към улицата. На задната стена на
закусвалнята били монтирани два броя външни тела на климатици m.“TRANE“, собственост на
св.В., достъп до които се осъществявал от към задния двор на имота. Имота бил ограден с масивна
зидана ограда, с метален портал, който не се заключвал.
На неустановена дата в периода 04.03.2023г. - 06.03.2023г., през деня, подсъдимите Щ.
и В. се разхождали заедно в централната част на гр.Б.. Подсъдимият Щ. споделил на подсъдимия
В., че в двора зад закусвалня „Х.п.“, находяща се на ул.С. № **, е видял два големи климатика и
му предложил да ги откраднат заедно. Подсъдимият В. се съгласил, тъй като имал нужда от пари.
Двамата подсъдими отишли заедно до посоченият адрес и огледали визираните 2бр. външни тела
на климатици, при което установили, че същите са прикрепени към външната стена на
закусвалнята посредством планки с болтове. Тъй като през деня било светло и имало движение на
хора наоколо, а и подсъдимите не разполагали с инструменти посредством които да демонтират
климатиците, решили да се върнат по-късно, през нощта, с необходимите им инструменти, за да ги
демонтират и вземат.
На същата неустановена дата в посоченият времеви период, късно вечерта,
подсъдимите Щ. и В. отишли заедно с велосипедите си до закусвалня „Х.п.“. Двамата минали през
портала към задния двор на имота от където имали безпрепятстван достъп до климатиците
монтирани на задната стена на закусвалнята от външната й страна. Посредством гаечен ключ, нож
и отвертка които носели със себе си за тази цел, отделили двете външни тела на климатици от
стената, като развили болтовете при планките и срязали кабелите им, след което с ръце и
посредством отвертката счупили тръбите им. Двамата подсъдими заедно пренесли климатичните
тела до намиращите се в близост до имота на ул.“С." контейнери, където ги разглобили. От
климатичните тела двамата подсъдими взели и натоварили на велосипедите си само двигателите и
металните тръби, а останалите части изхвърлили в контейнерите. След това подсъдимите занесли с
велосипедите си частите от климатиците до плажа, където ги запалили, за да отделят само
металите от тях. На следващия ден двамата подсъдими продали така добитите метали от
климатичните тела на св.В.З.Ч. за сумата от 140 лева, които си поделили и в последствие
похарчили за лични нужди.
На 06.03.2023г., около 09.00 часа, св.Ж. отишъл на работа в закусвалня „Х.п.“ и
установил, че липсват двете външните климатични тела, които преди това били монтирани на
задната стена на закусвалнята. За така констатираното, св.Ж. първо уведомил св.В. а след това
подал и сигнал на тел.112.
При извършен оглед на местопроизшествието по реда на чл.155 и сл. от НПК била
намерена и иззета като веществено доказателство по делото 1бр. отвертка с червена дръжка - ВД
№ М4457.
Видно от извършена в хода на разследването ДНК експертиза № 23/ДНК-
131/10.04.2023г. на БНТЛ при ОДМВР-Б., при експертното изследване на ВД № М4457, е извлечен
клетъчен материал, по който е определен ДНК профил, който съвпада напълно с ДНК профила на
подсъдимия В., регистриран в Национална ДНК база данни на криминално проявени лица, и това
съвпадение обосновава категоричен извод, че клетъчния материал по изследвания обект
2
произхожда от него.
Видно от извършена в хода на разследването съдебно-оценъчна експертиза, стойността
на двете външни тела на климатици m.“TRANE“, предмет на престъплението, възлиза общо на
сумата от 300,00 лева.
От приложена по делото справка за съдимост с рег.№ 230623005000292973 от
28.06.2023г. на РС-С. е видно, че към процесния период - 04-06.03.2023г., подсъдимият В. е бил
вече осъждан е влезли в сила присъди за извършени от него като пълнолетен престъпления по
чл.194, ал.1 и по чл.195, ал1 от НК, като от изтърпяване на наложените му със същите наказания
не са били изтекли 5 години, а именно:
1. с присъда по НОХД № 5215/2020г., по описа на PC-Б., влязла в сила на 12.05.2021г., за
извършено на 22.08.2020г. престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е
наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител“ за срок от една година. С определение по ЧНД № 3110/2021г., по
описа на PC-Б., влязло в сила на 16.11.2021г„ на основание чл.25, ал.1,вр. чл.23, ал.1 от НК,
на обв.В. е било определено общо наказание по НОХД № 1313575/2020г. и НОХД №
5215/2020г„ и двете по описа на PC-Б., в размер на най-тежкото измежду наложените му по
тях, а именно „ЛОС“ в размер на 12 месеца, чието изпълнение е отложено на основание
чл.25, ал.4, вр. чл.66, ал.1 от НК, за срок от 3 години;
2. с присъда по НОХД № 2703/2021г„ по описа на РС-Б., изменена с решение №83/04.05.2022г.
по ВНОХД № 132/2022г., по описа на БОС, влязла в сила на 04.05.2022г„ за извършено на
28.05.2020г. престъпление по чл.197, т.З, вр. чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което
му е наложено наказание „ЛОС” за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от 3 години.
Видно от справка за съдимост с рег.№ 230628005000292074 от 28.06.2023г. на PC-Б.,
към процесния период - 04-06.03.2023г. подсъдимият Щ. също е бил вече осъждан с влязла в сила
на 01.12.2021г. присъда по НОХД № 4326/2021г., по описа на PC-Б., за извършено от него на
27.01.2021г. престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание
„пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за
срок от осем месеца, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем
месеца и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 150 часа за една календарна
година - изтърпяна на 13.12.2022г.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието
на подсъдимите, с което същите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно: обяснения на подсъдимия М.В. /л.110 от ДП/, показания на свидетеля
Ж.П.Ж. /л.16 от ДП/, показания на свидетел К.О. /л.17 от ДП/,показания на свидетеля Ж.С.В.—М.
–л.18 от ДП,показанията на св. В.Т.И., -/л.19 от ДП/, показанията на свидетеля В.З.Ч. /л.119 от
ДП/,протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.23-л.28 от ДП/, протоколи за
оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми /л.29-л.38 от ДП/ , протоколи за доброволно
предаване, разписки –/л.38-л.42 ДП, Л.64-Л.65 ДП/,съдебно-оценъчна експертиза /л.44-45 от
ДП/,съдебно-техническа експертиза /л.48-л.55 от ДП, ДНК-експертиза /л.57 –Л.58 от ДП/справки
за съдимост, справка от Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията“
,докладни записки и други писмени доказателства, обясненията, дадени от подсъдимия А.Щ. в
хода на съдебното производство и обясненията, дадени от подсъдимия М.В. хода на съдебното
производство /л.69 гръб и л. 70 от съдебното производство/ и др.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373,
ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимите Щ. и В. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани
в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
3
извършването на инкриминираното деяние от всеки от подсъдимите, както и авторството на
привлечените към наказателна отговорност лица.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не дължи подробен
анализ на доказателствата, като в случая изводите на съда относно инкриминираната престъпна
дейност на всеки от подсъдимите и тяхното персонално участие в нея имат своето легитимно
основание в наличните доказателства, съответно и нужната солидна фактическа и логическа
опора. С оглед всеобхватното, пълно изясняване на обективната истина, постижима през събрания
доказателствен материал, и използваните средства за проверка на отделните доказателствени
източници съдът формира убеждението си относно авторството, механизма и виновността на
двамата подсъдими в предявените им с обвинението присвоителни престъпления.
Съвкупната интерпретация на обсъдените доказателствени средства - свидетелските
показания на В.З.Ч., Ж.П.Ж., Ж.С.В. М. (и обясненията на подсъдимите лица) последните в
двоякия им процесуален аспект на доказателствено средство и на средство за защита), анализът на
пресъздадените чрез тях спомени за непосредствени възприятия относно фрагменти от картината
на изследваните събития - механизма, предмета на деянията, експлоатираните технически
средства, последващото разпореждане с отнетото имущество, разкриват с изискуемия се
доказателствен интензитет фактите, релевантни за съставомерността на инкриминираното
поведение на всеки от подсъдимите и неговото авторство. В допълнение анализът на
пресъздадените резултати относно фиксираните материални следи, закрепени в протокола за оглед
на местопроизшествие, проведените съдебно-оценителна и ДНК експертизи, иззетите веществени
доказателства, в контекста на съществуващата корелация помежду им и във взаимовръзка с
гласните и писмени доказателствени средства, в т.ч. протоколи за доброволно предаване,
разписки, приемо-предавателни протоколи обосновават убедително, с изискуемия се
доказателствен интензитет обвинението за осъществени от подсъдимите престъпления против
собствеността. Прегледът на цялостната съвкупност от преки и производни доказателствени
средства, предпоставят ангажиране на наказателната отговорност на А.Щ. и М.В. за
инкриминираните деяния по предявеното им обвинение.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да
установи по несъмнен начин както авторството на лицата, обвинени в извършване на
инкриминираните деяния, така и всички признаци от фактическия състав на съответните
престъпления.
От доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна
подсъдимият А.С.Щ., с ЕГН **********, е осъществил престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и
т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК, като на неустановена дата в периода от 04.03.2023г. до
06.03.2023г., в гр. Б., в двора на закусвалня „Х.п.“, находяща се на ул. „С." № **, в условията на
повторност, след предварителен сговор с М. Х. В., ЕГН: ********** чрез използване на
техническо средство - отвертка, гаечен ключ и нож, отнел чужди движими вещи - 2бр. външни
тела на климатици марка “Trane” на обща стойност 300.00 /триста лева/лв., от владението на
Ж.С.В. - М. от гр. Б., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като
случаят е немаловажен.
От приобщената еднопосочна и безпротиворечива по смислов и информационен капацитет
доказателствена съвкупност, несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна
подсъдимият М. Х. В., с ЕГН **********, е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1,
т.4, т.5 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК,като на неустановена дата в периода от
04.03.2023г. до 06.03.2023г., в гр. Б., в двора на закусвалня „Х.п.“, находяща се на ул. „С." № **, в
условията на повторност, след предварителен сговор с А.С.Щ. с ЕГН **********, и чрез
използване на техническо средство - отвертка, гаечен ключ и нож, отнел чужди движими вещи -
2бр. външни тела на климатици марка “Trane” на обща стойност 300.00 /триста лева/лв., от
владението на Ж.С.В. - М. от гр. Б., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят е немаловажен.
От обективна страна са налице деяния, извършени от подсъдимите с насоченост на противоправно
интервериране срещу обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите.
Изпълнителното деяние на кражбата се осъществява чрез отнемане на вещта, което обхваща два
акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от
4
страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени
материали несъмнено се установява, че подсъдимите са осъществили както първата фаза на
реализираното от всеки от тях изпълнителното деяние - прекъснали са владението на
правоимащите лица върху процесните вещи-2 бр. външни климатични тела, така и втората фаза -
трайното установяване на свое владение върху тях, поради което престъплението е довършено.
Обособени метални /алуминиеви и медни/ елементи, отделени от двигателите и металните тръби
на климатичните тела по-късно са били предмет на разпоредителни действия в своя полза,
извършени от подсъдимите, с които практически е осъществен основният състав на
престъплението кражба по чл.194, ал.1 НК. Друга част –ламаринена конструкципя на
демонтираните климатични тела са били предмет на окончателно фактическо разпореждане- чрез
изхвърлянето им в контейнери, намиращи се в близост до имота на ул. „С.".
Последващите вещно-облигаторни прехвърлителни действия с отделените метални части от
инкриминираните вещи, предприети изцяло в спектъра на свободното изборно усмотрение на
подсъдимите, са красноречива външна изява на присвоителното намерение, т.к. собственическият
анимус намира безпрекословен и несъмнен израз в действията по окончателното разпореждане с
отнетите вещи,респ. елементи от тях.
Отнетите от фактическата власт на пострадалото лице Ж.С.-В. 2 бр. външни климатични тела са на
обща стойност 300,00 лева,предвид което са годен предмет на престъплението кражба. Същите от
една страна са били елемент от диференцираната, чужда за подсъдимите имуществена сфера на
посочената свидетелка - собственик на сградата, находяща се на ул. „С."№ **, и на монтираната на
нея климатична инсталация, а от друга страна, техническото им отделяне от сградата ги
трансформира в движими вещи,които са включени в гражданския оборот, тъй като имат пазарна
/парична/ стойност.
Подсъдимите М.В. и А.Щ. не са имали разрешение от собственика на климатичната инсталация
Ж.С.-В. за тяхното отнемане, поради което се налага изводът, че това е станало без знанието и
съгласието на правоимащото лице.
Квалификацията на извършената от всеки от подсъдимите В. и Щ. кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4
НК се обосновава с факта, че същата е извършена чрез използване от подсъдимите на техническо
средство, за преустановят физическата прикрепеност на външните климатични тела към сградата в
гр.Б. на ул. „С."№ **, а именно: гаечни ключове и отвертка, послужили за развиване на
болтовете,с които климатичните тела са захванати за външно монтираните стойки, както и чрез
използване на нож, послужил за прерязване на захранващите кабели. С оглед данните по делото,
използването на техническо средство, конкретизирано в изброените три инструмента- гаечен ключ,
нож и отвертка е било необходимо материално условие и обективна предпоставка, за да се
осъществи отнемането на инкриминираните вещи – предмет на квалифицираното присвоително
престъпление,т.к. експлоатирането на посочените инструменти е послужило за демонтирането, и
преустановяването на трайната фактическа прикрепеност на външните тела към стената на
сградата. В синхрон с последователно прецизираните в съдебната практика разяснения на легално
дефинираното понятие за техническо средство и предвид установения от доказателствения
материал механизъм по отношение на деянията на подсъдимите, съдът взе предвид, че
довършването им е било обективно възможно и материално-технически обусловено именно от
употребата на техническо средство. Съгласно Р.528-03-I, “техническо средство” за извършване на
кражбата е всеки създаден от човека предмет, без използването на който в конкретния случай
престъплението не би могло да бъде довършено или довършването му би било затруднено. Това са
вещи, които по обичайното си предназначение служат за осъществяване на техническа операция
или които деецът е използвал в конкретния случай за осъществяване на такава операция. В Р.727-
95-II е прието, че, за да е налице квалификация на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК, е
необходимо деецът да използва произведение на техниката, с което чрез привеждане в действие и
ползване на естествени природни закони той да достигне до откраднатата вещ и (или) да установи
владение върху нея. По отношение на кражбата в рамките на предявеното на всеки от подсъдимите
обвинение, извършена от външна стена, в двора на закусвалня „Х.п.“, находяща се в гр. Б., ул. „С."
№ ** е осъществен квалифициращият признак по чл.195, ал.1, т.4, НК, т.к. е използвано
техническо средство гаечен ключ, отвертка и нож, които са способствали трансформирането на
климатичните тела в движими вещи чрез тяхното отделяне и демонтиране до окончателното
преустановяване на трайната им физическа прикрепеност към външната стена. В широк правен
аспект и на плоскостта на горните разяснения – употребата на изброените технически средства е
5
била задължително материално условие за установяване на фактическа власт върху
инкриминираното имущество.
Квалифициращият съставомерен елемент по чл.195, ал.1, т.5 НК „предварителен сговор“,като
правна характеристика на деянията, извършени от всеки от двамата подсъдими, се извлича по
категоричен начин от обективния прочит на доказателствено-логичната верига писмени и гласни
доказателствени източници. Доказателствените източници указват на предварително планирана и
стройно организирана задружна умишлена престъпна дейност, съвместно участие в
подготвителните действия на подсъдимите Щ. и В., и ясно изработен план, в корелация с
набавените и експлоатирани от двамата технически средства,както и функционално разпределение
на ролите чрез обективен и реален съвместен принос на всеки от подсъдимите и в двете фази на
изпълнителното деяние на инкриминираните престъпления. Предварителният сговор според
трайно утвърдените в постоянната съдебната практика критерии изисква от една страна
установими от фактологическите белези, включени в съдържанието на престъплението признаци
на предварителен умисъл, а от друга на елементи, свидетелстващи за предварителна планираност
на деянието, по-ясно структурирана организираност на изпълнението му, свързана с набавянето на
материални средства за извършване на престъплението, трайно подготвяна координираност между
участниците в изпълнението на съставомерната дейност и разбира се активно участие в
осъществяването на самото изпълнително деяние. Съгласно Р. 727-95-II се приема, че
"предварителното сговаряне изисква съгласието и решението за извършване на деянието у
извършителите да е постигнато не непосредствено преди кражбата, а в един по-ранен момент.
Това им дава възможност да премислят това решение, евентуално да набавят средства за
извършване на деянието, да съставят план и изобщо чрез действията си да укажат на налична
по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на кражба.“ Съдът
цени признатата от подсъдимите и приета от съда за подкрепена от доказателствения материал
фаактология като предпоставяща правно третиране, съвпадащо с възведения елемент от
юридическите параметри на обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК. Така Решение № 379 от
14.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 387/2008 г., III н. о., НК, както и в Решение № 105 от 20.06.2016
г. на ВКС по н. д. № 277/2016 г., II н. о., НК предоставят нормативно-оценъчни практически
ориентири. В техния аспект съдът приема, за безусловно и убедително доказана съзнателно
обмислената и волево мотивирана дейност при общност на умисъла, на двамата подсъдими,
отличаваща се с нужното ниво на коорднираност на задружните престъпни действия в условията
на предварително сговаряне, със закономерно фактическо проявление на предварителна
организация за извършване на престъплението чрез набелязване на обекта и проучване на
обстановката - сградата на ул. „С." № ** с процесните монтирани на нея климатични тела марка
“Trane”, ясно изработване на съвместен план между подсъдимите Щ. и В., завръщането им на
мястото на престъплението в тъмната част на денонощието, след материално-техническо
обезпечаване на неговото изпълнение чрез набавяне на необходимите технически средства,
разпределение на ролите при осъществяването му-чрез конкретни действия по демонтиране на
климатичните тела от подс.А.Щ., впоследствие по сепариране и селектиране на ценните за двамата
подсъдими алуминиеви и медни части, до установяване на трайна фактическа власт от страна на
двамата подсъдими и отдалечаването им с имуществените елементи от мястото на престъплението.
От обстоятелството,че осъществената от всеки от подсъдимите кражба е извършена във времеви
интервал, в който помещаващият се в сградата на ул. „С." № ** търговски обект е бил затворен, т.е.
владелецът и ползвателя на присвоеното движимо имущество са били извън границите на обекта,
съдът извлича правната оценка за наличие на предумисъл, обхващащ по-висока степен на
информираност, свързан с предварително проучване на обстановката и подбор на благоприятно
стечение на обстоятелствата за безпрепятствана реализация на предварително съгласуваната
противоправната дейност. По отношение на квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.5
НК в закономерно кумулативно съотношение е предвиден и негативен признак – ако случаят не е
маловажен. Дали случаят не е маловажен се преценява с оглед на легалната дефиниция на
“маловажен случай” по чл. 93, т. 9 НК, като се изисква преценка не само на размера, стойността на
вредните последици, а също и на конкретните характеристики на деянието и на дееца, която
преценка следва да доведе до извод, че деянието не представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая съдът
съблюдавайки визираните критерии намира, че обсъждането на тежестта и правното значение на
всяко квалифициращо обстоятелство на неправомерната проява, обуславя аргумент за дързост и
арогантност на присвоителните престъпления. Съдът извърши преценка на извършеното от всеки
6
от подсъдимите през призмата на отличителните особености на конкретно установените факти –
причинени са несъмнено извънсъставомерни имуществени вреди, свързани с тотално
унищожаване на функциониралата до инкриминирания период 04.03.2023 – 06.03.2023 г.
климатична инсталация в търговския обект „Х.п.“, което изключва възможността за
експлоатирането й съобразно нейното предназначение, с което се засягат комплексно и
многопланово обществените отношения,свързани с упражняване правото на собственост. На тази
основа и спецификите на конкретния престъпен състав, осъществен поотделно от подсъдимите
М.В. и А.Щ., свързани с естеството на защитения с него правен интерес обосновават
немаловажност на осъществените от тях присвоителни деяния, както в тесен смисъл по
отношение правото на собственост върху конкретно изброените отнети движими вещи, така и в и в
широк аспект предвид неправомерното интервериране до степен на пълно унищожаване на трайно
прикрепени имуществени елементи, функционална част от вградена в недвижимия обект
климатична инсталация.
Същевременно на основание чл. 304 НПК съдът призна за невиновен и оправда всеки от
подсъдимите М. Х. В. и А.С.Щ. по обвинението деянието да е извършено в съучастие и по
квалификацията на чл. 20, ал.2 НК.
В този контекст следва да се спомене, че наличието на квалифициращия белег по чл. 195, ал. 1, т.
5 НК дефинитивно изключва квалифициране на престъплението и като "обикновено" съучастие
по чл. 20, ал. 2 НК, както обвинението е повдигнато от прокурора. Двата признака при престъпния
състав на квалифицираната кражба не могат да съществуват едновременно, което разбиране е
утвърдено в съдебната практика – вж. Решение № 77 от 10.03.2015 г. по н. д. № 1952/2014 г., ІІ н.
о. на ВКС. В този см. още и Решение № 465 от 11.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1530/2013 г., III н.
о., НК, "Известна непрецизност настоящият състав констатира единствено в словесния текст на
съдебния акт и в цифровото изписване, относими към неправомерните посегателства на
подсъдимите, с участие в качеството им по чл. 20, ал. 2 от НК и при предварително сговаряне
по чл. 234, ал. 2, т. 2 от НК, кумулативната даденост на които е невъзможна като юридическа
конструкция, защото институтът на съучастие се поглъща от квалифициращия признак -
предварителен сговор. "
Настоящата престъпна деятелност на М. Х. В. се определя като осъществена в условията на
"повторност " и при немаловажност на случая по смисъла на чл.195,ал.1,т.7 вр.чл.28,ал.1 НК, тъй
като този подсъдим е извършил престъплението, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление. Основание за горната квалификация са следните осъждания на
подсъдимия М.В.:

С присъда по НОХД № 5215/2020г., по описа на PC-Б., влязла в сила на 12.05.2021г., за извършено
на 22.08.2020г. престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено
наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от една година и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от една година.
С присъда по НОХД № 2703/2021г. по описа на РС-Б., изменена с решение №83/04.05.2022г. по
ВНОХД № 132/2022г., по описа на БОС, влязла в сила на 04.05.2022г., за извършено на
28.05.2020г. престъпление по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание „ЛОС” за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК, за срок от 3 години.

С определение по ЧНД № 1741/2022г., по описа на PC-Б., влязло в сила на 16.07.2022г. на
основание чл.25, ал.1,вр. чл.23, ал.1 от НК, на В. е било определено общо наказание измежду
наложените му по НОХД № 3575/2020г., НОХД № 5215/2020г. и по НОХД №2703/2021 г. и трите
по описа на PC-Б., в размер на най-тежкото от тях, а именно наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 12 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.25, ал.4, вр. чл.66, ал.1 от НК, за
изпитателен срок от 3 години. С Определение по ЧНД №1449/2023 г., по описа на БРС,в сила от
16.05.2023 г. на В. е било определено общо наказание измежду наложените му по НОХД №
3575/2020г., НОХД № 5215/2020г. и по НОХД №2703/2021 г. и трите по описа на PC-Б. в размер
на най-тежкото от тях, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, което на
7
основание чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС е определено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Не е изтекъл предвиденият 5-годишен срок по чл. 30, ал. (1) НК, от изтърпяване на наказанието по
осъжданията, кумулирани с определение по ЧНД № 1741/2022г., по описа на PC-Б., а впоследствие
групирани и с Определение по ЧНД №1449/2023 г., по описа на БРС,в сила от 16.05.2023 г.,
доколкото коментираното понастоящем деяние е осъществено в изпитателния срок на отложеното
наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №2703/2021 г. по описа на БРС.
И престъпната деятелност на А.С.Щ. се субсумира под утежнената нормативна квалификация по чл.195,ал.1,т.7,
вр.чл.28,ал.1 НК като осъществена в условията на "повторност " и при немаловажност на случая, тъй като и този
подсъдим е извършил престъплението, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление. Основание за горната квалификация е следното осъждане на подсъдимия А.Щ.:
-С Присъда по НОХД № 4326/2021г., по описа на PC-Б., влязла в сила на 01.12.2021г. за извършено
от него на 27.01.2021г. престъпление по чл.194, ал.1 от НК, му е било наложено наказание „пробация“ със
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца,
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца и „Безвъзмезден труд в полза
на обществото“ в размер на 150 часа за една календарна година,като наказанието е изтърпяно на 13.12.2022г.
Не е изтекъл предвиденият 5-годишен срок по чл. 30,ал.1 НК, от изтърпяване на 13.12.2022 г. на
наказанието, наложено на А.Щ. с присъда по НОХД № 4326/2021г., по описа на PC-Б.,в сила от 01.12.2021 г. до
момента на изпълнение на коментираното понастоящем престъпление – в периода от 04.03.2023 г.-06.03.2023 г.
Случаят е немаловажен по отношение на подсъдимите Щ. и В. предвид обремененото
с предходни осъждания съдебно минало на двамата подсъдими, в т.ч. за немаловажни случаи на
кражба. В тази връзка следва да се има предвид, че маловажността на случая следва да се
преценява с оглед критериите на чл. 93, т. 9 НК, като значение има не само ниската стойност на
предмета на кражбата, но и другите вредни последици, както и обстоятелствата, характеризиращи
деянието и дееца. С оглед личността на подсъдимите М.В. и А.Щ., осъждани в т.ч. извън
осъжданията, формиращи дейността им при повторност; облика им на личности с трудно
преодолим престъпен мироглед по пътя на механизмите за санкционно въздействие; престъпната
упоритост на подсъдимите при подготовката и осъществяването на деянията; комплексните
обществени отношения на престъпно увреждане, начина на извършване на деянията, механизма на
извършването им, съдът извежда извод за висока степен на обществена опасност на двамата
подсъдими, каквато е и тази на извършената от всеки от тях престъпна дейност. По този начин
тези обстоятелства характеризират процесните кражби като престъпление с по-висока степен на
обществена опасност от обикновените случаи, което е пречка те да бъдат квалифицирани като
"маловажен случай".

От субективна страна всеки подсъдимите Щ. и В. е действал при форма на вината предварителен
пряк умисъл по см. чл.11, ал.2 НК, и в условията на предварителен сговор, като е знаел, че отнема
вещи, принадлежащи към чужда имуществена сфера. В интелектуалните представи на всеки от
подсъдимите са намерили отражение елементите от фактическото съдържание на изпълнителното
деяние, и неговото социално значение – всеки от подсъдимите е съзнавал обстоятелството, че
отнемането на чужди движими вещи е забранена от закона дейност и е извършена без съгласието
на техните собственици. В интелектуално-отразяващата функция на съзнанието се обхващат
представи за отнемане на инкриминираните вещи, относно механизма на това отнемане, чрез
използване на технически средства- отвертка, гаечен ключ, нож, за физическото отделяне на
външните климатични тела от външната стена на сграда, както и че са действали при вътрешно
ниво на координираност на усилията и целите, в условията на предварително постигнат сговор
между тях. От волева страна подсъдимите са отделили вещите, сепарирали са онези елементи с
материална ценност за тях, променили са тяхното местонахождение с намерението да ги присвоят
и да се разпоредят с тях, като със свои вещи, което са и сторили. Всеки от подсъдимите предвид
достигнатия правно регламентиран праг на възрастова, житейска и психосоциална зрялост е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от това свое деяние и е искал настъпването на тези последици - да
присвои и да се разпореди с имуществените елементи, относими към предмета на извършеното от
всеки престъпление.
8

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК, в
което всеки от подсъдимите М.В. и А.Щ. бе признат за виновен,законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една до десет години.
При отмерване на справедливото и пропорционално наказание,съдът съобрази ръководните
нормативни разпоредби на чл.36,ал.1 НК и чл.35,ал.3 НК, поставящи като концепция на
наказанието постигане на съвместимост между от една страна целите на генералната и
индивидуална превенция, а от друга, ефективно изпълнение на възмездната функция на
наказанието. Наказанието в същността си е възмезден репресивен отговор от страна на държавата
на извършеното престъпление. Поради тази причина обективните характеристики, относителна
тежест и обществена опасност на деянието и личността на извършителя се явяват
първостепенният ориентир при справедливото негово осъразмеряване.Следва да се отчете
възможността за изпълнение на неговата роля на ефикасно средство за индивидуално въздействие,
което би гарантирало постигането на нужния баланс между обществения интерес от
санкциониране на престъпната проява и индивидуалния интерес на самия подсъдим от налагане на
справедливо наказание.
Тежестта на самото инкриминирано деяние, осъществено от всеки от подсъдимите А.Щ. и М.В.,
подлежи на прецизиране, във всичките й аспекти, в т.ч. относно дързостта и безцеремонността на
изпълнение на деянието чрез проникване в тъмната част на денонощието,в границите на чужд
имот, предварителната планираност, проучване и организация на планомерните и координирани
задружни действия на подсъдимите. Невъзможно е интерпретацията на утежняващите
наказателната отговорност обстоятелства по отношение на всеки от подсъдимите Щ. и В. да се
дистанцира от специфичните особености на конкретната ситуация – това, че посегателството на
всеки от подсъдимите е осъществено по отношение на имущество, съставляващо компонент от
инсталация,че демонтирането и физическото й отстраняване от сградата са изисквали солидна
решителност, упоритост и неумолимост в рамките на предварително съгласувания пряк умисъл на
подсъдимите, в т.ч. преодоляване или липса на задържащите психични механизми за самоконтрол,
предвид и трудоемкия характер на изпълнението на деянието и необходимите време и
технологична и технична сръчност. На следващо място, в обхвата на специфичния социално
негативен облик на всяко от престъпленията, следва да се отбележи,че механизмът на
изпълнението им, чрез проникване в чужд имот,интервериране върху монтирана техника по
външните стени на сградата, с нужните нива на координираност при съвместното изпълнение на
престъплението, показват едно драстично погазване на установените социални норми и
правопорядък в обществото, гарантиращи нормалното съществуване на гражданите в него. В
светлината на изложеното фактическите особености на престъплението на всеки от подсъдимите е
индикатор за утвърдени в престъпно стереотипна насока структура и йерархия на личностови
ценности, провокиращи описаната невъзмутимост на проявите им в обществото. Тези престъпни
действия с оглед явната им социална несъвместимост с устоите, реда и общественото спокойствие
в правовата държава, свидетелстват не само за инцидентно и моментно ценностно конфронтиране
с императивното действие на правните забрани, но свидетелстват ясно и недвусмислено за
нефункциониращи психични механизми за самоконтрол у всеки от подсъдимите Щ. и В.. В
базиса на аналитично-оценъчните си изводи относно високата обществена опасност и социална
укоримост на престъпните прояви на всеки от подсъдимите В. и Щ., съдът вложи константно
утвърждавания практически ориентир в съдебната практика на ВКС, според който липсва пречка
квалифициращите обстоятелства да бъдат ценени при индивидуализация на наказанието, след като
те надхвърлят необходимото за съставомерност на деянието по по-тежката квалификация./в
т.см.виж Решение № 208 от 28.01.2020 г. на ВКС по н. д. № 849/2019 г., III н. о., НК, Решение №
60234 от 31.01.2022 г. на ВКС по н. д. № 923/2021 г., III н. о., НК и много други/.При подбора на
съразмерната и заслужена репресивна реакция на извършеното от всеки от подсъдимите деяние,в
отегчаващ аспект, съдът отчита и обрмененото съдебно минало на всеки от тях. Обстоятелствата
по делото, установени чрез диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК както и справката
9
за съдимост на М.В., показват, че въпреки календарно малкия си житейски опит, на 23 г. към
датата на деянието, същият е изградил престъпни навици и умения, обслужващи динамичната му
криминална активност.Предходните осъждания на двамата подсъдими, включително за
присвоителни престъпления са красноречив показател за липса на корективен потенциал от
прилаганите до момента спрямо тях мерки за наказателно-правно въздействие от страна на
държавата. Разглежданото понастоящем престъпление на подс.В. отразява демонстрирана от него
устойчивост спрямо прилаганото до момента наказателноправно въздействие ,като същото е
осъществено след по –малко от 1 година от осъждането му по НОХД №2703/2021 г. по описа на
БРС с условно наказание лишаване от свобода за друго престъпление против собствеността. По
същия начин стои въпросът и с обсъжданото инкриминирано съставомерно поведение на
подс.Щ.,което е осъществено след по-малко от 3 месеца от санкционирането му по НОХД
№4326/2021 г. по описа на БРС за престъпление от същия вид с наказание „пробация“. Предвид
множеството други предходни осъждания, необхванати от формиращото квалификацията „ при
условия на повторност“, Щ. демонстрира регресивно в своята устойчивост психично отношение
към отхвърляне на правните забрани.
В интерес на обективната справедливост, към която насочва правилото на чл. 35, ал. 3 НК, и в
групата на смекчаващите отговорността на двамата подсъдими обстоятелства съдът отчита
заявеното от всеки съжаление за извършеното като израз на проявена самокритичност, както и
факта на невисокия размер на паричната равностойност на отнетото имущество- 300 лв., който
размер е над два пъти по-нисък от размера на МРЗ, установена за 2023 г. с ПМС №497/29.12.2022
г. на МС. В конкретния случай с оглед липсата на очевидци на деянията и на други материални
следи, указващи на авторството, не е пресилено да се приеме, че до разкриването на
извършителите В. и Щ. се е стигнало изключително благодарение на самопризнанията на първия,
депозирани в хода на досъдебното производство и на подробните им самопризнания в хода на
съкратеното съдебно следствие. (Показанията на пострадалите и на св. Здравко Чукоев., закупчик
на метали подкрепят самопризнанията им, но изолирано от тях не биха могли да послужат за
основа на изводите за авторството на кражбите/.Същевременно съдът прецени, че тези
обстоятелства не налагат проява на по-голяма снизходителност и не обосновават приложимост на
чл.58а,ал.4, вр.чл.55,ал.1,т.1 НК при диференциране на наказателната отговорност на всеки от
подсъдимите. Над изложените смекчаващи обстоятелства продължават да доминират, от една
страна, фактът на предходните осъждания на всеки от подсъдимите, които са преобладаващо за
тежки престъпни посегателства срещу собствеността, а от друга страна,изтъкнатите обективно
характеризиращи деянията фактори като планомерността в действията им при инкриминираните
събития с очевидно предварително направен избор на място и време на престъплението, както и
фактът, че посегателството е осъществено над обект без непрекъснат и постоянен надзор. Касае се
все за обстоятелства, които настоящият състав прецени като такива, които завишават личната
обществена опасност на подсъдимите и тежестта на извършеното от тях деяние и които не
допускат проява на по-голяма снизходителност при отмерването на приложимата санкция.
При преценка в съотношението и тежестта на комплекса от смекчаващи и отегчаващи
отговорността на А.Щ. и М.В. обстоятелства, съдът прецени,че наказание от 1 година лишаване от
свобода (преди редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК), определено към минималния, установен по
чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК размер на санкцията за всеки
от подсъдимите, би било справедливо наказание за извършеното от всеки от тях престъпление. С
оглед на факта, че първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на Глава 27, чл.
371, т. 2 от НПК, съдът определя окончателният размер на наказанието лишаване от свобода в
размер на осем месеца, за всеки от подсъдимите- А.Щ. и М.В.. Този размер е формиран на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК при задължителна редукция с 1/3 (с конкретно цифрово измерение
от четири месеца) на определения при условията на чл. 54,ал.1 от НК срок на наказанието
лишаване от свобода от една година.
За да се въздейства върху всеки от подсъдимите възпиращо и да бъдат стимулирани към зачитане
на закона е нужна реакция, чрез която да бъде кулитивиран у тях респект към абсолютната
императивна сила и регулативна роля на правото, като регулатор, който няма пожелателен
характер,а вложените в него забрани изискват стриктно съподчинение от всички граждани.
Съдът намери,че не са налице материалноправните основания за приложение на чл.66,ал.1 НК
спрямо подсъдимия М. Х. В. чрез отлагане с изпитателен срок на наложеното му наказание
лишаване от свобода, т.к. към инкриминирания период 04.03.2023 г. – 06.03.2023 г. същият е
10
осъждан с наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер.
В тази насока съдът отчете данните от справката за съдимост на подсъдимия М.В.,сочещи, че
същият е осъждан с наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер и не е
реабилитиран към 04-06.03.2023 г.Видно от справката за съдимост настоящото престъпление е
извършено в 3-годишния изпитателен срок на наложените му наказания, както следва: „лишаване
от свобода“ за срок от 12 месеца със споразумение по НОХД 3575/2020 г. по описа на БРС, в сила
от 09.09.2020 г. и „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца с присъда по НОХД2703/2021 г. по
описа на БРС, в сила от 04.05.2022 г. , групирани с определение по ЧНД № 1741/2022г., по описа
на PC-Б., с което му е определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12
месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.25, ал.4, вр. чл.66, ал.1 от НК, за
изпитателен срок от 3 години.
Ето защо и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален "общ" режим
на изтърпяване на така наложеното наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 8 месеца
по отношение на подсъдимия М. Х. В..
Съдът намери,че не са налице материалноправните основания за приложение на чл.66,ал.1 НК
спрямо подсъдимия А.С.Щ. чрез отлагане с изпитателен срок на наложеното му наказание
лишаване от свобода, т.к. към инкриминирания период 04.03.2023 г. – 06.03.2023 г. същият е
осъждан с наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер.
По отношение на данните в справката за съдимост на подсъдимия А.Щ. е нужно да се отбележи
следното:
Със Споразумение по НОХД 723/2014 г. по описа на РС-Н. на Щ. е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 10 месеца, определено за изтърпяване при първоначален строг режим, като с
протоколно определение по НОХД 723/2014 г. на РС-Н. е приведено в изпълнение и наказание за
срок от 10 месеца „лишаване от свобода“, определено с Определение по ЧНД №1259/2014 г. по
описа на РС-Б. като общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД 433/2013 г., НОХД
770/2013 г., НОХД 4048/2013 г. и трите по описа на БРС, при определен първоначален строг
режим на изтърпяване. Според справката за съдимост,изтърпяването на наказанието по НОХД
723/2014 г. по описа на РС-Н. е приключило на 05.08.2016 г. При това положение възможността
подсъдимият да бъде реабилитиран, се разглежда по реда на чл. 88а, ал. 1 и 4 от НК (доколкото не
е постановена съдебна реабилитация по чл. 87 от НК). Петгодишният срок по чл. 88а, ал. 1 във вр.
с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК за осъждането по НОХД 723/2014 г. на РС-Н. започва да тече от
05.08.2016 г., докато двугодишният срок по чл. 88а, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК за
осъждането с наказание „пробация“ по НОХД №4326/2021 г. на РС-Б. започва да тече от
13.12.2022 г. Към датата на извършване на процесното деяние на неустановена дата в периода от
04.03.2023 г.-06.03.2023 г. все още не е изтекъл срокът за реабилитация по НОХД №4326/2021 г. на
РС-Б., а за да бъде подсъдимият реабилитиран е необходимо да са изтекли сроковете по всички
осъждания (по аргумент от чл. 88а, ал. 4 от НК) преди да е предприел разглежданото в настоящото
производство престъпление. В допълнение, следва да се спомене,че деянието по НОХД
№4326/2021 г. на РС-Б., представляващо престъпление по чл.194,ал.1 НК е извършено на
27.01.2021 г., т.е.преди изтичане на петгодишният срок по чл. 88а, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4
от НК за реабилитация за осъждането по НОХД 723/2014 г. на РС-Н.. За пълната реабилитация по
чл.88а,ал.1 НК, посочената разпоредба предвижда в срока по чл.82,ал.1 НК осъденият да не е
извършил ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“,
което условие не е изпълнено с факта на извършване на престъплението по чл.194,ал.1 НК по
НОХД №4326/2021 г. на РС-Б. на 27.01.2021 г.
Ето защо, съдът прие, че не са налице материално-правните основания на чл.66,ал.1 НК по
отношение на наложеното наказание на подсъдимия А.Щ.. На следващо място съдът счете, че
целите на наказателната репресия и преди всичко поправянето на подсъдимия, не могат да се
постигнат реално извън ограниченията на затвора, предвид горните съждения, изграждащи
преценката за високата степен на лична обществена опасност на А.Щ.. Ето защо и настоящият съд
намира, че приложението на условно осъждане би било акт на неоправдано снизхождение, което
няма да окаже превъзпитателно въздействие върху личността на Щ.. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимия, но не игнорира търсенето на общо
превантивния ефект на наказанието, по пътя на който индивидуализираното наказание да
въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, и да се
възприема в общественото съзнание като справедлива.
11
Ето защо и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален "общ" режим на
изтърпяване на така наложеното наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 8 месеца по
отношение на подсъдимия А.С.Щ..
По разноските:
Накрая съдът се произнесе и по направените в досъдебна и съдебна фаза на наказателното
производство разноски в следния смисъл:
- на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимият А.С.Щ., ЕГН ********** да заплати
направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 282,67 лева в
полза на бюджета на ОД на МВР – град Б..
- на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимият М. Х. В.,с ЕГН ********** да заплати
направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 282,67 лева в
полза на бюджета на ОД на МВР – град Б..
-на основание чл. 190, ал. 2 от НПК осъди подсъдимият А.С.Щ., ЕГН ********** да заплати
направените по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 5,00 лева по сметка
на БРС,представляващи държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
-на основание чл. 190, ал. 2 от НПК осъди подсъдимият М. Х. В.,с ЕГН ********** да заплати
направените по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 5,00 лева по сметка
на БРС,представляващи държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
Съдът прие,че са налице предпоставките на чл.53, ал.1, б. „а“ НК и на основание същата
разпоредба постанови вещественото доказателство -1 бр. отвертка, приложена към материалите
по ДП,представляваща вещ, послужила за извършване на престъплението, да се отнеме в полза на
държавата, като след влизане в сила на присъдата да се унищожи по реда,предвиден в ПАС.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
12
Съобщи за изтекли лични данни