№ 1008
гр. Варна, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:А. В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело №
20233110111614 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. Н. Т., срещу
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане"АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20.00 лева,
представляваща частичен иск от сумата в размер на 1 040.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо
се в увреждане на калник заден десен и броня задна на собственият ми
автомобил марка „Фолксваген Голф" с per. № В 8875 КН, причинени в
резултат на реализирано на 24.07.2023г. ПТП, в гр. Варна, което ПТП е
реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Дачия Докер", с per.
№ СВ 1551 КН, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
11.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
В проведеното по делото открито съдебно заседание е извършено от
ищеца изменение на иска по реда на чл.214, ал. 1 от ГПК, като размерът му е
увеличен до сумата от 646.36 лева, представляващ частичен иск от общо
10400 лв., съставляваща застрахователно обезщетение за гореописаните
имуществени вреди.
Ищецът в исковата си молба твърди, че на 24.07.2023г., около 18:00 часа
в гр. Варна, управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген Голф", с per. №
В 8875 КН се движил по бул. „Света Елена“ в посока бул. „Трети март“. На
кръстовището с бул. „Трети март“ спрял за да пропусне движещите се МПС
посока изхода на града. След като преминал и последният автомобил
потеглил, като пресякал дясното платно за движение на бул. Трети Март и
спрях за да пропусна движещите се МПС по булеварда в посока центъра на
града. До него от дясната му страна спрял лек автомобил марка „Дачия
Докер", с per. № СВ 1551 КН, като водачът му също изчакваше
преминаването на автомобилите по бул. „Трети Март“. Докато чакал
1
преминаването на автомобили по булеварда лекият автомобил марка „Дачия
Докер", с per. № СВ 1551 КН потеглил и го ударил в задна дясна част. Бил
съставен двустранен протокол за ПТП, като за виновен за същото бил
посочен водачът на другия автомобил, който застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" от застрахователна компания ЗАД "ОЗК-
Застраховане" АД, със срок на действие от 12/06/2023г. до 11/06/2024г., която
полица е действаща към датата на ПТП. На 01.08.2023г. уведомил ответното
застрахователно дружество за настъпилото ПТП, като същият извършил
оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис техническа
експертиза по щета № 0410-200-0117/2023г., в които описал увредените
детайли: калник заден десен и броня задна. Като застрахователно
обезщетение изплатил на ищеца сумата в размер на 60.00 лв., която била
недостатъчна да покрие действителния размер на щетите от 1100 лева, с което
обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „„ОЗК-
Застраховане"АД, с който исковата молба се оспорва като допустима, но
неоснователна. Не оспорва, че процесният автомобил марка „Дачия
Докер", с per. № СВ 1551 КН е бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" със срок на действие до 11/06/2024г. Застрахователят е
извършил оглед и опис техническа експертиза по щета № 0410-200-0117/2023,
изготвен е снимков материал и на двата катастрофирали автомобила.
Констатирани са повреди по ищцовото МПС, а именно по детайлите калник
заден десен и броня задна. В резултат на извършена от технически експерт
калкулация на необходимата за възстановителния ремонт сума, в
съответствие с разпоредбите на КЗ и Наредба № 24/08.03.2006г.,
застрахователят ЗАД "ОЗК Застраховане" АД надлежно е изплатил на М. Н. Т.
сума в размер от 168,88 лв. на 28.08.2023г., с което е изпълнил в цялост
задължението си за обезщетяване по образуваната щета. Оспорва
твърдението, че стойността на възстановителния ремонт на МПС, необходим
в резултат на процесното ПТП от 24.07.2023г., възлиза на заявената сума от
1100 лева, като сочи, че същото към момента на настъпване на ПТП е било на
28 години. По изложените съображения моли за отхвърляне в цялост на
исковата претенция и присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Предявеният осъдителен иск намира своето правно основание в
разпоредбите на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Неговата основателност е обусловена
от установяване в условията на главно и пълно доказване наличието на
застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на увреждащия
автомобил и ответника, настъпване на твърдяното застрахователно събитие в
срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи
застрахователен риск, както и осъществяването на елементите от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, в това число и настъпването на претендираните
имуществени вреди.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че увреждащият автомобил „Дачия Докер", с per. № СВ 1551 КН е бил
застрахован към ответното дружество по валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със
2
срок на действие до 11/06/2024г., респективно е била валидна към датата на
застрахователното събитие.
Не съществува спор между тях и относно механизма на осъществяване на
последния, както и по отношение на вината на водача на застрахования при
ответното дружество автомобил. Съобразно възприетото тълкуване в
съдебната практика, което настоящия съдебен състав изцяло споделя, когато
протоколът съдържа волеизявление, направено от участник в ПТП, той има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за
лицето. В настоящия случай от представения двустранен констативен
протокол за ПТП от 24.07.2023 г. се установява, че водачът на застрахования
автомобил марка „Дачия Докер", с per. № СВ 1551 КН - Д. С. С е признала
вината си за настъпване на процесното ПТП, при което са настъпили видими
щети по задна броня и заден калник на собствения на М. Т. лек автомобил
марка „Фолксваген Голф" с per. № В 8875 КН, което признание се ползва с
посочената материална доказателствена сила.
За установяване на характера и действителната стойност на последните,
както и наличието на пряка причнно-следствена връзка между
произшествието и тяхното настъпване по делото са ангажирани експертни
знания чрез проведената САТЕ, заключението на която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено. От същото се установява, че настъпилите
щети по автомобила на ищеца са в областта на заден десен калник и задна
броня, като същите са обусловени от пряк контакт между две превозни
средства, движещи се успоредно едно на друго и извършващи маневра за
завиване на ляво, като намиращото се от дясно превозно средство навлиза в
траекторията на движение на намиращото се в ляво на него второ превозно
средство. При съпоставяне на механизма на произшествието, скицата в
двустранен констативен протокол за ПТП и установените увреждания става
ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. N: В8875КН и
е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Вещото лице е дало експертно заключение по отношение на
възстановителната стойност на автомобила по средни пазарни цени на
резервни части, като е определил средната пазарна цена на труда, след като е
сравнило цените за ремонт в 30 /тридесет/ автомобилни сервиза – 15 с
европейски сертификат за качество и 15 без такъв сертификат, като е
определило същата на 815.24 лева
Заключението на експерта, при което е взета средната пазарна стойност
както на труда при сервизи, разполагащи и неразполагащи с посочения
сертификат, така и на цената на необходимите авточасти, е приложим и
следва да бъде ценен при определяне на действителна възстановителна
стойност на увреденото имущество, съобразно правилото на чл. 386, ал.2 от
КЗ. Последното предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.
400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от
КЗ). Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на
3
пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване
на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск.
С оглед гореизложеното, действителната стойност на подлежащите на
репариране имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие
възлиза на сумата от 815.24 лева От същата следва да бъде приспаднато
извънсъдебно заплатеното, съобразно приложено платежно нареждане от
28.08.2023 г., обезщетение от застрахователя на стойност 168.88 лева, като по
изчислен по този начин, дължимият и незаплатен размер остава 646,36 лева,
съответстващ на стойността на предявената осъдителна претенция. Поради
изложеното последната следва да бъде уважена в цялост като основателна, с
оглед нейното доказване от страна на ищеца по основание и размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищцовата страна следва да бъдат присъдени извършените съдебно-деловдни
разноски, които съобразно представтените доказателства възлизат на 930
лева, от които 50 лева за заплатена държавна такса, 400 лева депозит за
проведената САТЕ и 480 лева с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ж.к. Възраждане, ул. „Света София" №7,
ет.5 да заплати на М. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 646,34
лева, предявена като частичен иск от сумата в размер на 1 040.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо
се в увреждане на калник заден десен и броня задна на собственият ми
автомобил марка „Фолксваген Голф" с per. № В 8875 КН, причинени в
резултат на реализирано на 24.07.2023г. ПТП, в гр. Варна, което ПТП е
реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Дачия Докер", с per.
№ СВ 1551 КН, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
– 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ж.к. Възраждане, ул. „Света София" №7,
ет.5 да заплати на М. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 930
лева, представляваща извършените в производството съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4