Р Е Ш Е Н И Е
№:1317 14.10.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На шести октомври
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 1695 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.Т.С., ЕГН-**********, с
постоянен адрес:***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 20-0454-000146/07.08.2020г. на Динко Василев К.,
началник-група към ОДМВР-Бургас РУ-Сунгурларе, с която на основание чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС (пътно превозно
средство) за срок от една година, считано от 07.08.2020г. и са отнети
документите: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) №
********* и 2 бр. регистрационни табели с рег.№ ******.
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна и несъответстваща на целта на закона. Алтернативно се иска
намаляване на срока на мярката до минималния определен от закона, а именно 6
месеца. Не се оспорва деянието за което
е наложена мярката, но се възразява срещу нейния срок, тъй като същата създава
затруднения и на семейството му. Жалбоподателят заявява, че автомобилът не е
негова еднолична собственост, а е съсобствен и на сина му. Сега той няма
свидетелство за правоуправление на МПС и нямат средства да закупят друга кола,
са която да посещават близките на които помага. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от редовно упълномощения адвокат Тодор Д., който
поддържа жалбата на изложените основания и иска намаляване срока на мярка към предвидения
минимален размер.
Ответната страна – началник-група към ОДМВР-Бургас
РУ-Сунгурларе, се явява лично пред съда и изразява несъгласие с искането за
намаляване срока на мярката, като заявява, че този срок е определен във връзка
с високото съдържание на алкохол – 2,70 промила. Представя административната
преписка по която е издадена процесната заповед.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас
в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Оспорената заповед е връчена лично на Д.С. на 08.08.2020г.,
видно от отбелязването върху самия акт (л.17 от делото, задната част). Жалбата
срещу нея е подадена на 20.08.2020г., видно от входящия индекс. Разпоредбата на
чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително
ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът
по чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид
изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения
срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Със заповед за прилагане на ПАМ №
20-0454-000146/07.08.2020г., ответникът – началник-група към ОДМВР-Бургас
РУ-Сунгурларе, наложил на жалбоподателя С. принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от една година и отнемане на документите: СРМПС № ********* и 2 бр.
регистрационни табели с рег.№ *****, на основание чл.22 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Като фактическо
основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АА835507/07.08.2020г.
против Д.С. за това, че на 07.08.2020г., около 22:40 часа в центъра на с.Вълчин,
управлявал собствения си лек автомобил марка Пежо 206 рег.№ ******, след
употреба на алкохол с концентрация 2,70 промила, измерена в издишания от него
въздух, установено с техническо средство дрегер 7510+ с фабр.№ ARDN-0066. Бил му
издаден и талон за медицинско изследване № 091009, но отказал да даде кръвна
проба за химически анализ. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
1,2 промила на хиляда, установено по надлежния ред.
Към преписката е приложен цитирания АУАН № АА835507/07.08.2020г.,
в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед.
Приложен е талона за медицинско изследване, но същият е с нечетливо съдържание.
Представена е и справка на С. като водач на МПС, видно от която по АУАН № 835507/07.08.2020г.
и във връзка с проведено наказателно производство по НОХД №177/19.08.2020г. на
Районен съд - Карнобат, му е наложено и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 10 месеца. Видно от същата справка, първото му свидетелството
за правоуправление е издадено през 1977г., след което е било подновявано няколко
пъти с нови категории. Срещу него са издадени 3 бр. акта за установяване на
административно нарушение (без този по настоящия случай), 3 бр. наказателни
постановления, както и един фиш.
Жалбоподателят представя своя акт за раждане, както
копия от личните карти на родителите си, видно от които те са в напреднала възраст.
Представя и удостоверение за наследници на своята съпруга, починала през
2017г., видно от което такива се явяват освен него, общите им син и дъщеря.
При
служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият
е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване. Този извод се
налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган
с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая
това е началник-група към ОДМВР-Бургас РУ-Сунгурларе, на когото са делегирани
правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки със заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас (л.26
от делото).
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма.
В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН № АА835507/07.08.2020г., като
са описани и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната
заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2
от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл.171, т.2а ,
б.“б“ от ЗДвП, поради това, че лицето е управлявало МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 1,2 промила на хиляда, установено по надлежния ред, обосноваващи
преценката за приложението на тази разпоредба се съдържат както в
обстоятелствената част на заповедта, така и в цитирания в същата АУАН, то
процесната заповед се явява мотивирана.
При издаването
на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при
спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за
съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си
по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за
установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната
преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на
фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта, включително
цитираната справка, докладна записка на полицейският служител установил нарушението
и др.
Заповедта е съобразена по основание с материалния
закон. С нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е предвидено налагането на
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
От приложения АУАН се установи, че на 07.08.2020г.,
около 22:40 часа в центъра на с.Вълчин, Д. С. управлявал собствения си лек автомобил Пежо
206 рег.№ А4481МК, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила на хиляда.
Нарушението на задължението на водача в настоящия случай е констатирано със
съставен акт от компетентно длъжностно лице – И. Г. Н., мл.автоконтрольор към
ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас.
При издаването
на заповедта обаче административният орган не е съобразил всички обстоятелства
по случая при определянето на срока на наложената административна мярка, което
не съответства с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“
от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания,
визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна
мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да я наложи. На
неговата оперативна самостоятелност е предоставено определянето на срока на
мярката, тъй като същата съгласно законодателната уредба се налага за срок от 6
месеца до една година. С оглед липсата на мотиви в процесната заповед по
отношение максимално определения срок на наложената принудителна мярка –
мотивът за това, че срокът е такъв с оглед високата концентрация на алкохол е изложен
от ответника едва пред съда, както и заради обстоятелството, че има данни за
съсобственост на автомобила и възрастните родители за които се полагат грижи,
съдът намира, че за постигане целта на приложената спрямо оспорващия ПАМ, е
достатъчно същата да бъде наложена в средния предвидения от закона срок, а
именно 9 месеца. Мярката не следва да бъде налагана в минималния предвиден в
закона срок от 6 месеца, заради високата концентрация на алкохол.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0454-000146/07.08.2020г. на началник-група към ОДМВР-Бургас РУ-Сунгурларе е частично
основателна, поради което същата следва да бъде изменена в частта по отношение
срока на приложение на процесната ПАМ, като бъде намален на 9 месеца.
На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд
- Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0454-000146/07.08.2020г.
на началник-група към ОДМВР-Бургас РУ-Сунгурларе, с която на Д.Т.С., ЕГН-**********,
е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрация на
ППС с рег.№******, като намалява срока от 12 (дванадесет) на 9 (девет) месеца.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: