№ 934
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110103184 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от
ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД с ЕИК *** срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: Ж-Т И З-Е“ с ЕИК *** за
сумата в размер на 7 113.98лв., представляваща неизплатена сума по регресно вземане за
възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по полица
№4704200800003804 от 27.09.2020г. за щети по лек автомобил „Хюндай“, с рег. №
В7274СА, причинени при ПТП на 14.04.2021г. в гр. Варна, кв. „Галата“, по пътя за
Ракитника, до бензиностанция „Бенита“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, а именно 24.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 93.94лв., представляваща лихва за забава за
периода от 08.12.2021г. го 24.01.2022г.
Според твърденията на ищеца на 14.004.2021г. е настъпило ПТП в гр. Варна, кв.
„Галата“, по пътя за Ракитника, до бензиностанция „Бенита“, по вина на водача на л.а.
„Мерцедес“ с рег. № В3762РК, в резултат на което са били причинени щети на л.а.
„Хюндай“, с рег. № В7274СА. За извършеното ПТП бил съставен протокол от 14.04.2021г.
За увреденият автомобил е била сключена имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото
дружество с полица №4704200800003804 от 27.09.2020г., валидна към момента на
настъпване на ПТП. По повод на настъпилото застрахователно събитие е образувана
ликвидационна преписка с №470420212117603. Според твърденията на ищеца, след
извършена оценка на щетите по застрахования автомобил е било определено
застрахователно обезщетение в размер на 7 020.58лв., която сума била платена на
15.06.2021г. Ищецът твърди още, че за л.а. „Мерцедес“ с рег.№ В3762РК, е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, с
валидно застрахователно покритие към датата на реализираното ПТП. С оглед на
гореизложеното за ищеца е възникнало регресно вземане срещу последния за
възстановяване на платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в
размер на 25лв. Ищецът е увеличил иска с правно основание чл. 411 КЗ като претендира
още и заплатени транспортни разходи в размер на 68.40лв. Поддържа, че е предявил
регресната си претенция на обща стойност 7 113.98лв., но ответното дружество не я е
заплатило. Ищецът претендира лихва за забава в размер на 93.94лв. за периода 08.12.2021г.
до 24.01.2022г. Претендира разноски.
1
Ответникът, в законоустановения срок е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Съгласно отговора на исковата
молба, ответникът оспорва механизма за настъпване на ПТП и вината на водача на л.а.
„Мерцедес“ с рег.№ В3762РК, като твърди, че вина има водача на л.а. „Хюндай“ с рег.№
В7274СА. Твърди още, че липсва причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите увреждания. Оспорва размера на вредите по л.а. „Хюндай“ с рег.№ В7274СА. С
отговора на исковата молба ответникът оспорва и предявения иск с правно основание чл. 86
от ЗЗД като неоснователен по аргумент от неоснователността на главния иск. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Настоящият съдебен състав е определил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти, а именно: Наличието на сключен застрахователен договор
между ищцовото дружество и увредения автомобил с покритие към датата на
застрахователното събитие, а именно 14.04.2021г.; Настъпило плащане по застрахователно
обезщетение в изпълнение на горепосочения договор.; Наличието на валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между водача на л.а.
„Мерцедес“ с рег.№ В3762РК и ответното дружество, с покритие към момента на
застрахователното събитие, а именно 14.04.2021г.
Съдът, като взе предвид заключението на автотехническата експертиза и показанията
на свидетелите В. Ж. и М. Д. установи следното: Двете превозни средства са се движили в
една и съща лента по ул. „Зеленика 1-ва“, гр. Варна с посока от кв. „Галата“ към местността
„Ракитника“, след бензиностанция „Бенита. Механизмът на ПТП, осъществено на
14.04.2021г. между л.а. „Хюндай“ с рег.№ В7274СА и л.а. „Мерцедес“ с рег.№ В3762РК е
такъв, какъвто е изобразен в двустранния констативен протокол от 14.04.2021г. Пътното
транспортно произшествие е настъпило като л.а. „Мерцедес“ с рег.№ В3762РК се е ударил в
задната част на л.а. „Хюндай“ с рег.№ В7274СА, който е бил спрял зад друг лек автомобил.
Видно от автотехническата експертиза, приета по делото и с оглед установения по-
горе механизъм на реализираното ПТП, щетите, настъпили по л.а. „Хюндай“ с рег.№
В7274СА отговарят на щетите, такива, каквито би следвало да настъпят в следствие на ПТП
от такъв вид. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема за установено,
че вредите, претендирани от ищцовото дружество се намират в причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП на 14.04.2021г. в гр. Варна.
По отношение на вината за настъпилото ПТП, настоящия съдебен състав, като
разгледа събраните по делото доказателства и като взе предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД установи, че процесното ПТП е предизвикано по вина на водача на л.а. „Мерцедес“ с
рег.№ В3762РК. По отношение на възражението на ответника, че вината за процесното ПТП
е на водача на л.а. „Хюндай“ с рег.№ В7274СА, същото се явява недоказано от събрания по
делото материал. С оглед на гореизложеното възражението се явява неоснователно. В този
смисъл е и практиката на съдилищата, обективирана и в РЕШЕНИЕ № 444 ОТ 31.10.2012 Г.
НА ВКС ПО ГР. Д. № 453/2012 Г., IV Г. О., ГК.
По отношение на възражението от страна на ответника за размера на вредите,
настоящият съдебен състав, като взе предвид гореизложеното и заключението на вещото
лице в приетата по делото автотехническа експертиза установи следното: Увреденият
автомобил „Хюндай“ с рег.№ В7274СА е бил в експлоатация 2 години, 6 месеца и 17 дни,
считано от датата на първоначалната регистрация. При имуществените застраховки
стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил
отремонтиран в официален сервиз, дължимото застрахователно обезщетение е това, за
стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния сервиз. В този смисъл е
и съдебната практика, обективирана и в РЕШЕНИЕ № 267127 ОТ 22.12.2021г. НА СГС ПО
2
В. ГР. Д. № 11692/2020г. В настоящия случай, от представените и приети по делото
доказателства се установява, че в случая са налице предпоставките за заплащане на
застрахователното обезщетение в размер на стойността, която е платена за отремонтиране на
автомобила в официален сервиз. С оглед на гореизложеното съдът счита, че възражението
на ответника по отношение на размера на претендираните вреди е неоснователно.
По отношение на увеличената стойност на иска в размер на 68.40лв., представляваща
сума за транспортни разходи във връзка с претърпяното ПТП. Същите са доказани по размер
от ищцовото дружество и следва да бъдат уважени. В този смисъл е разпоредбата на чл. 400,
ал. 2 от КЗ, както и утвърдената практика на съдилищата, обективирана и в РЕШЕНИЕ №
12367 ОТ 08.11.2022 Г. ПО ГР. Д. № 27106/2022 Г. НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД.
В настоящото производство ответникът не доказва погасяване на претендираната от
ищеца сума, с оглед на което искът следва да бъде уважен в предявения пълен размер от 7
045.58 лв., с включени ликвидационни разноски.
По отношение на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД: Вземането за лихва има
акцесорен характер и за основателността му следва да се установи, както възникването на
главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 7 133.98лв.
По отношение на настъпилата забава и с оглед разпоредбата на чл. 412, ал. 3 от КЗ
настоящият съдебен състав установи следното: Поканата от ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД до ЗАД
„ДАЛЛ БОГГ: Ж-Т И З-Е“ за заплащане на сума в размер на 7 045.58лв. Поканата е
получена от дружеството ответник на 08.11.2021г. С оглед на гореизложеното забавата
настъпва от 08.12.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 24.01.2022г. С оглед на
гореизложеното размерът на законната лихва възлиза на 93.94лв.
От така изложено и с оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца
се дължат претендираните разноски в пълен размер от 1 508.94лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 с-в
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: Ж-Т И З-Е“ с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г.М. Д.“ №1,
да заплати на ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление – гр.
София, пл. „Позитано“ №5 сумата в размер на 7 045.58 лв., представляваща неизплатена
сума по регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно
обезщетение по полица №4704200800003804 от 27.09.2020г. за щети по лек автомобил
„Хюндай“, с рег. № В7274СА, причинени при ПТП на 14.04.2021г. в гр. Варна, кв. „Галата“,
по пътя за Ракитника, до бензиностанция „Бенита“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, а именно 24.01.2022г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: Ж-Т И З-Е“
с ЕИК ***, седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г.М. Д.“
№1, да заплати на ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление – гр.
София, пл. „Позитано“ №5 сумата в размер на 93.94лв., представляваща лихва за забава за
периода от 08.12.2021г. го 24.01.2022г.
3
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: Ж-Т И З-Е“ с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление – гр. София, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г.М. Д.“ №1, да заплати на ЗЕАД „БВИГ“
ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление – гр. София, пл. „Позитано“ №5 сумата в
размер на 1 508.94лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4