Р Е Ш Е Н И Е № 1926
12.11.2018 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4516/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ДХБ“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 180,
представлявано от Д.Г.Х. – у., против
Наказателно постановление № 16-002088 от 22.06.2018 г., издадено от инж. А.А.Ч. – директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пловдив, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500
(хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред да е бил съхраняван в
предприятието при извършената проверка, но да не е бил намерен и затова да не е
бил представен. Моли НП да бъде отменено. При условията на евентуалност моли
съда да приеме, че деянието съставлява маловажен случай на административно
нарушение. Обосновават се предпоставките за приложението на чл. 415в КТ, като
се твърди нарушението да е било отстранено незабавно и от него да не са
настъпили вредни последици за работниците и служителите. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Т.Б., който заявява, че не поддържа
главното искане за отмяна на НП, но моли да бъде уважено наведеното под
евентуалност искане за квалифициране на случая като маловажен.
Въззиваемата страна се представлява в съдебно
заседание от н.о.„БТКД“ Н. К., която предлага на съда да потвърди издаденото
наказателно постановление като правилно и законосъобразно, взема становище
деянието да не представлява маловажен случай.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „ДХБ“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществена санкция“, т.е от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 04.07.2018 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 11.07.2018 г.,
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по
следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 15.02.2018 г. бил приет Правилник за вътрешния
трудов ред на „ДХБ“ ООД.
На 03.05.2018 г. св. Н.И.Б. – г.и. в Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пловдив, извършил проверка в склад в землището на с.
Брани поле, стопанисван от „ДХБ“ ООД (към настоящия момент „ДХБ“ ЕООД) и в
присъствието на у. Д.Г.Х.. В хода на проверката св. Б. изискал да бъде
представен екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, но до края на проверката
такъв не бил представен. Свидетелят Б. призовал жалбоподателя с указание да
представи подробно описани в призовката документи. На 16.05.2018 г. пълномощник
на „ДХБ“ ЕООД се явил пред св. Б. и представил екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред. След това и на същата дата св. Б. съставил Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 16-002088 в присъствието на
свидетел и на представител на дружеството-жалбоподател, на когото бил връчен
препис срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на св. Н.И.Б. се установяват датата и
мястото на извършената проверка, както и че в хода на същата е бил изискан да
се представи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, но до края на
проверката такъв не е бил представен на контролните органи. Изяснява се още, че
жалбоподателят е бил поканен да представи документи, сред които и екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред, което е било сторено при явяването на
пълномощник на дружеството, след което св. Б. е съставил АУАН. Съдът дава вяра
на показанията на свидетеля, тъй като ги намира за последователни и вътрешно
непротиворечиви, в тях св. Б. възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено
е възприел като очевидец. Не се установяват и основания, от които да се приеме,
че той е бил предубеден или заинтересован. Показанията се подкрепят и от
останалите събрени по делото доказателства.
От Правилник за вътрешния трудов ред на „ДХБ“ ООД се
установява, че същият е приет на 15.02.2018 г.
От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се
установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено
лице, което е действало в рамките на своята материална компетентност.
Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 21, ал. 4,
т. 3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ, бр. 6 от 21 януари 2014 г.).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка основателно в жалбата се посочва, че правно-организационната
форма на дружеството-жалбоподател към момента на съставянето на АУАН и на
издаването на НП е еднолично дружество с ограничена отговорност, а не както е
вписано в тях – дружество с ограничена отговорност. Промяната в правната форма е
била вписана на 14.05.2018 г., следователно преди съставянето на акта. Въпреки
това настоящият състав намира, че тази нередовност не представлява съществено
процесуално нарушение, което да опорочава съдържанието на НП в такава степен,
че да съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Това е така,
защото субектът, срещу когото се е водило производството и чиято отговорност е
била реализирана, е достатъчно ясно индивидуализиран, без да възниква съмнение
в действителната воля на наказващия орган. Както в АУАН, така и в НП е бил
посочен ЕИК на дружеството, който съгласно Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е уникална по своето
съдържание комбинация от цифри, която изпълнява именно идентификационна цел.
Посочени са били още седалището и адреса на управление на дружеството, както и
представляващото го лице. Самият жалбоподател не твърди погрешното изписване на
правната форма на дружеството да е затруднило организирането на защитата му,
нито оспорва нарушението да е било извършено от „ДХБ“ ЕООД с надлежно вписани
останалите индивидуализиращи го признаци в наказателното постановление. По тези
съображения съдът приема, че не е допуснато съществено процесуално нарушение,
ясно и недвусмислено е установено санкционираното лице, а правото му на защита
не е било нарушено.
От събраните и проверени по делото доказателства
настоящият състав намира за доказано, че при извършването на процесната
проверка жалбоподателят не е представил на контролните органи екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред. На първо място санкционираното дружество
притежава качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от допълнителните
разпоредби на КТ и е годен субект на нарушението. Проверката е била извършена в
склад на дружеството, находящ се в землището на с. Брани поле, поради което за
работодателя е имало задължение да държи на това място на разположение на
контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. От
показанията на св. Б., на които съдът даде вяра, се установи, че при проверката
е присъствал у.ят на дружеството, но при изричната покана не е бил представен
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. Именно в това съставомерно
бездействие се изразява изпълнителното деяние на административното нарушение по
чл. 403а, ал. 1 КТ. Същото е формално, поради което с осъществяването на
изпълнителното деяние то е било довършено от обективна страна. Тъй като в
случая се касае за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, то не подлежи на изследване в процеса въпросът за вината.
Наведеното от жалбоподателя възражение, че правилникът е бил съхраняван в бюро
в мястото, където е била извършена проверката, но бил открит след нейното
приключване, не е основание за отпадане на отговорността му. На първо място,
това обстоятелство не се доказа в процеса, но дори и правилникът да е бил в
предприятието по време на проверката, то видно е, че начинът му на съхранение
не удовлетворява законовото изискване да е държан на разположение на контролните
органи, след като не е могъл да бъде непосредствено представен, за да могат
контролните органи да изпълнят функциите си. Законът изисква не просто
правилникът да се държи в описаните в разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 КТ места,
но да се съхранява така, че да бъде на разположение, което изискване не е било
изпълнено към датата на проверката.
Независимо от гореизложеното, съдът намира за
основателно възражението на жалбоподателя за това, че процесното деяние
представлява хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Съгласно
задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г.
на ОСНК на ВКС, преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен
контрол. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че нарушението
е отстранено веднага след установяването му и от него не са произтекли вредни
последици за работници и служители съгласно изричния регламент на чл.415в, ал.
1 от КТ.
Преди да разгледа този въпрос настоящият състав намира
за необходимо да посочи някои общи съображения във връзка с приложението на
правилата за маловажност на случая, които макар да счита за общоизвестни и
безспорни, то намира за необходимо отново да бъдат ясно посочени - съдът категорично
не споделя практиката при формални нарушения a priori да се изключва
възможността за приложение на правилата за маловажен случай. Изобилна е
практиката на касационната инстанция, че формални административни нарушения,
включително като процесното такова, могат да представляват маловажен случай –
така Решение № 2312 от 09.11.2018 г. по
к.а.н.д. № 2889/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2059 от 27.11.2017 г. по к.а.н.д.
№ 2609/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1418 от 14.07.2015 г. по к.а.н.д. № 1333/2015 г. на
Административен съд – Пловдив. Следва да се посочи, че законодателят е
предвидил възможност формални престъпления да се квалифицират като маловажен
случай, т.е. противоправни деяния с много по-висока степен на обществена
опасност от административните нарушения, което е допълнителен аргумент, че тази
възможност не е изключена по отношение на формалните административни нарушения.
Изричното предвиждане на възможността престъплението да се квалифицира като
маловажен случай в съответна разпоредба от Особената част на Наказателния
кодекс не означава, че липсата на изричен такъв текст и в разпоредбата,
описваща състава на административното нарушение, изключва приложението на правилата
за маловажност. Касае се за различна законодателна техника. Дори и при
резултатните административни нарушения липсва изрично предвиждане в кои случаи
деянието може да съставлява маловажен случай, което идва да покаже, че
правилата за маловажност са принципно приложими всякога, стига да се установи,
че спрямо конкретното деяние са изпълнение законовите изисквания за това.
Несъстоятелна е и тезата, че използването на понятието „последици“ в
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН, обуславя
извод за неприложимост на правилата за маловажния случай при формалните
нарушения. Макар при последните да не е необходимо настъпването на някакъв
съставомерен резултат, това не означава, че в обективната действителност не
настъпва никаква промяна при осъществяване на деянието. Разликата с
резултатните нарушения е, че тук единствената съставомерна промяна е
осъществяването на самото деяние, в който смисъл е и правната доктрина. В тази
връзка законодателят борави с понятието „последици“ на деянието и при
очертаването на признаците на умишлените и на непредпазливите деяния в чл. 11,
ал. 2 и ал. 3 НК като същевременно безспорно е, че формалните административни
нарушения могат да бъдат както умишлено извършени, така и по непредпазливост.
Несъстоятелен е и доводът, че приложението на правилата за маловажен случай
може да се изключи a priori само по съображения за обществената значимост на
дадена категория обществени отношения, които се защитават със съответния състав
на административно нарушение. Повишената обществена значимост на защитавания
обект следва да намери отражение във вида и размера на предвиденото наказание
за този вид нарушения. Съдът не би могъл да „дописва“ нормативни актове, при
това като създава допълнителни ограничения за правните субекти и изключва
изначално приложението на правилата за маловажност за даден вид административни
нарушения, след като законодателят не е сторил това. В тази връзка в чл. 415в,
ал. 2 от КТ са посочени изчерпателно случи, при които правилата за маловажност
са изрично изключени, но процесния случай не попада в приложното поле на
разпоредбата. Това е крайно категоричен и ясен аргумент, че законодателят
предвижда възможност нарушението по чл. 403а, ал. 1 от КТ да съставлява
маловажен случай, ако са налице предпоставките за това, тъй като в противен
случай би включил и нарушението по чл. 403а, ал. 1 от КТ в хипотезата на чл.415в,
ал. 2 от КТ. По тези съображения настоящият съдебен състав категорично споделя
практиката, че формалните административни нарушения също могат да се
квалифицират като маловажни, а противното становище не намира каквато и да е
легална опора.
Съдът намира, че възраженията в съдебната реч на
процесуалния представител на въззиваемата страна не оборват извода на за
наличие на маловажен случай. Те се отнасят до това, че правилно случаят не бил
квалифициран като маловажен, тъй като било доказано, че работодателят не бил
държал правилника за вътрешния трудов ред на разположение на контролните
органи, което не се оспорвало и от жалбоподателя. Тези възражения обаче имат
отношение не към това дали случаят е маловажен, а дали въобще е налице
нарушение. Съдът вече прие, че е доказано осъществяването на нарушението по чл.
403а, ал. 1 КТ. За да бъде деянието маловажен случай, то на първо място
задължително трябва да се установи, че същото е и административно нарушение.
Следователно винаги на първо място трябва да се установи, че работодателят не е
държал правилника за вътрешния трудов ред на разположение на контролните
органи. На практика установяването на този факт се явява предпоставка за прилагането
на правилата за маловажен случай, тъй като съгласно Решение № 2059 от
27.11.2017 г. по к.а.н.д. № 2609/2017 г. на Административен съд – Пловдив
предпоставките за маловажност са освен двете основания по чл.415в, ал. 1 КТ, то
също и да има извършено съставомерно административно нарушение. Приемането на
позицията на въззиваемата страна би довело до логически абсурд, при който една
от предпоставките за приложението на правила за маловажност на случая
едновременно да представлява и основание за изключване на тяхното прилагане.
Настоящият състав намира, че по делото са доказани
освен така описаната първа предпоставка, то и останалите предпоставки за
квалифициране на случая като маловажен. Специалните правила спрямо чл. 28 ЗАНН
се съдържат в разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ. По делото не се установява да
са настъпили каквито и да е вредни последици за работниците или служителите.
Напротив, от приложено представените с жалбата трудови договори, сключени между
жалбоподателя и негови служители, се установява, че същите са били запознати с
правилника за вътрешния трудов ред, което изрично са декларирали с поставянето
на подписа си. Доказа се по делото от показанията на св. Б., че при явяването
на пълномощник на жалбоподателя след призоваването му е бил представен
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. Този факт се установява и от
описването на правилника в АУАН, в графата опис на писмените материали.
Следователно процесният правилник е бил наличен, а нарушението е отстранено още
преди съставянето на акта, което според настоящия състав удовлетворява
изискването на чл. 415в, ал. 1 КТ. Категорично не може да се сподели, че
нарушението трябвало да бъде отстранено преди края на проверката, за да бъде
маловажен случай. Подобно разбиране на практика би означавало правилата за
маловажен случай да са мълчаливо отменени спрямо нарушението по чл. 403а, ал. 1 КТ. Всяка проверка обективно е ограничена от определено време, а ако екземпляр
от правилника не се съхранява в мястото на проверка, то няма как той да бъде
представен преди нейния край, тъй като това изисква неговото преместване в
пространството от мястото, където се намира, до мястото на проверката. Отделно
от това, практиката по приложението на чл. 415в, ал. 1 КТ не предвижда подобно
ограничение – нарушението да е отстранено преди края на проверката, спрямо
останалите нарушения на трудовото законодателство, поради което е
незаконосъобразно да се въвежда такова ограничение спрямо нарушението по чл.
403а, ал. 1 КТ. В преобладаваща си част съдебната практика приема, че е
необходимо нарушението да е отстранено преди съставянето на АУАН, което в
случая е изпълнено. Основателно е становището и че по делото е категорично
доказано правилникът за вътрешния трудов ред да е бил съставен преди датата на
проверката. Следва да се вземат предвид и обясненията във връзка с настъпилата
промяна в управлението на дружеството-жалбоподател и напускането на единия у.,
който е контролирал документооборота, което беше доказано от представения
договор за продажба на дялове от капитала на „ДХБ“ ООД от 13.04.2018 г. Разбира
се, в тежест на дружеството е било да организира документооборота си в
съответствие със законовите изисквания. Съдът обаче счита, че налагането на
санкция не следва да се превръща в самоцел. Дори и по отношение на юридическите
лица с налагането на имуществена санкция следва да се преследва предупредителен
ефект. Правосъдието не може да се дава по предварително заложени шаблони, а във
всеки отделен случай трябва да се съобразяват конкретните факти и обстоятелства.
В случая съдът намира, че от новото управление на дружеството действително е
допусната непрецизност, но тя не е толкова укорима, че да налага
санкционирането на жалбоподателя с имуществена санкция в размер на 1 500
лева. Намалената по размер санкция при квалифицирането на нарушението като
маловажен случай също би постигнала преследваните цели, а използването на
държавна принуда в повече от необходимото се явява незаконосъобразно. Съдът
счита, че административнонаказващият орган неправилно е оценил степента на
обществена опасност на деянието. Видно е и че самата администрация не веднъж, а
два пъти е допуснала непрецизност в работата си, като погрешно е посочила
правната форма на санкционираното дружество и в акта, и в НП. Следвало е АНО да
отчете реалната степен на обществена опасност на проявената непрецизност след
смяната на ръководството в „ДХБ“ ЕООД и като съобрази, че нарушението е
отстранено веднага след установяването си и от него не са произтекли вредни
последици за работниците и служителите, да приложи правилата за маловажност на
случая.
По тези съображения съдът намира, че следва да намери
приложение привилегированият състав на чл. 415в от КТ, а имуществената санкция да
бъде определена съгласно правилото на чл. 415в, ал. 1 от КТ и индивидуализирана
в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1,
предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
16-002088 от 22.06.2018 г., издадено от инж. А.А.Ч. – директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Пловдив, с което на „ДХБ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 180, представлявано от Д.Г.Х.
– у., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 403а, ал.
1 от Кодекса на труда, като на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда НАМАЛЯВА размера на „имуществената санкция“ на 100 (сто) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останала му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!ЙТ