РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20211000502178 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 263005 от 12 май 2021г. по гр. д. № 4000/2019г.
Софийски градски съд, І ГО, 16 състав е осъдил Прокуратурата на Република
България да заплати на Г. И. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата
от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с
влязла в сила присъда № 105 от 12.12.2013г. по НОХД № 463/2012г. по описа
на Окръжен съд – Ямбол, ведно със законна лихва, считано от 21.03.2016г. до
окончателното плащане на главницата, като отхвърлил иска за горницата над
30 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. и иска за заплащане на
сумата от 1 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разноски за възнаграждение за адвокат в наказателното
производство; осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на
основание чл. 10 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на Г. И. С. сумата от 226,94 лв.,
представляваща деловодни разноски, както и сумата от 1 859,78 лв. с ДДС за
1
възнаграждение за адвокат, съобразно уважената част от исковете.
Г. И. С. е упражнил право на въззивна жалба срещу решението по гр.
д. № 4000/2019г. на Софийски градски съд, І ГО, 16 състав в частта, в която
исковете му са отхвърлени. Релевира доводи, че решението в обжалваните
части е порочно като постановено в нарушение на материалния закон, при
допуснати процесуални нарушения при произнасяне по доказателствени
искания - по искането за разпит на още един свидетел и за приобщаване на
наказателното дело, както и необосновано откъм изводи кои обстоятелства
водят до определяне на по-висок размер на обезщетението и кои до по-малък
размер. Във връзка с оплакванията си поддържа, че съдът не е обсъдил
здравословното му състояние, продължителността на търпените от него
вреди, отражението на незаконното обвинение върху политическата му
кариера, извършените с негово участие процесуално – следствени действия и
поведението му в периода на наказателното преследване, изразяващо се в
пълно съдействие на органите на досъдебното производство,
тенденциозността в действията на прокуратурата, не е съобразил заеманата от
него длъжност, засягането на доброто му име и чест не са съобразени в
достатъчна степен, както и отражението на обвинението върху
професионалния му живот, в недостъчна степен е съобразена и медийната
разгласа на производството, отражението на обвинението върху семейството
му и личните контакти. Съдът според този жалбоподател не е посочил
еднозначно и кой период възприема като продължителност на наказателното
производство - начиная от образуването на производството срещу него на
15.06.2011г., евентуално от узнаването на това обстоятелство – на
19.07.2011г., или от привличането му като обвиняем. Не е съобразено и
определянето на мярка за неотклонение „подписка“, нито как обществено –
икономическите условия влияят върху размера на търсеното обезщетение. В
разрез с представените доказателства СГС е приел и, че искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е недоказан – поддържа се в тази връзка,
че по делото са представени договори за правна помощ, в които е
удостоверено плащането на адвокатските възнаграждения. С тези доводи се
обосновава неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му в
обжалваните части и вместо това уважаване на исковете за заплащане на
обезщетения за вреди, предявени по реда на ЗОДОВ, изцяло.
Ответникът - Прокуратура на РБ също е упражнил право на жалба
2
срещу посоченото решение, но в частта, в която предявеният срещу него иск
по реда на ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е
уважен. С доводи, които се свеждат до липса на претърпени вреди, които да
бъдат обезщетени, евентуално за нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска частична
отмяна на решението и отхвърляне на иска. В съдебно заседание пред
въззивния съд представителят на прокуратурата е уточнил, че справедливото
обезщетение възлиза на 10 000 лв. и следователно над този размер иска
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.
Г. И. С. е оспорил жалбата на ПРБ.
За да постанови решението си, с което е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 30 000 лв.,
дължимо за търпени неимуществени вреди от незаконно обвинение,
първоинстанционният съд е приел, че от образуваното срещу ищеца
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, ищецът е
претърпял неимуществени вреди - като резултат от наказателната репресия,
проведена срещу него като *** на община *** е било накърнено доброто му
име в обществото, обвинението го е злепоставило пред близки, познати и
служители в общината, отразило му се е изключително негативно в личен и
служебен план, предвид засиленото чувство на отговорност за семейството му
и в служебните му и приятелски взаимоотношения и вина за случващото се, и
допълнително обусловено от широкото медийно отразяване на делото. Съдът
е определил обезщетението като е взел предвид и вида и характера на
обвинението („тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК), продължителността на
наказателното производство (посочено е в правните изводи, че тя е била
около две години), заеманата длъжност от ищеца и обществения отзвук,
въздействието върху емоционалното състояние на пострадалия, начина на
живот и среда, личността на ищеца, както и социално – икономическите
условия в страната. За да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди съдът е приел, че от представените договори за правна
помощ не се установява плащането на адвокатското възнаграждение, което се
претендира като имуществени вреди.
Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269
ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на
3
обжалване, е валидно, то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен
резултат от рещаващата си дейност счита същото за правилно като резултат в
обжалваните части, по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу ПРБ. Ищецът претендира
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан,
в наказателно производство с обща продължителност от 2 години и 11
месеца, в размер на 80 000 лв., съотв. 1 300 лв.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил
исковете с правоизключващи спорното право възражения, че не са настъпили
твърдените от ищеца неимуществени вреди, в това число влошаване на
здравословното му състояние, както и, че той претендира по повод на
няколкото образувани срещу него наказателни производства обезщетяване на
едни и същи вреди; че не е доказано представители на прокуратурата да са
правили изявления за процесното обвинение в пресата; че не е доказано
плащането на претендираното като имуществени вреди адвокатско
възнаграждение, евентуално е възразил и че търсеното обезщетение за
неимуществени вреди е в завишен размер с оглед интензитета на
наказателната репресия. Тези възражения от защитата му по същество са в
спорния предмет и на въззивното производство.
За да се произнесе по съществото на спора, въззивният съд взе
предвид следното:
Не е било спорно, че към момента на образуване и на приключване на
процесното наказателно производство ищецът е заемал длъжността „***“ на
община *** - той е избиран за *** за три мандата, издигнат от ПП ГЕРБ, –
през 2007г., 2011г. и 2015г., съобразно и удостоверяването, извършено от
Общинската избирателна комисия.
С постановление от 15.06.2011г. на прокурор от ОП - Ямбол е било
образувано досъдебно производство – ДП 249/2010г. - срещу Г. И. С. за
престъпление по чл. 219, ал. 1 НК във връзка със сключения през 2010г.
договор за разрушаване на сградата на бл. 20 в ЖК „Райна Княгиня“ в гр.
Ямбол. Ищецът, като *** на община ***, е изпратил документи във връзка с
разрушаването на бл. 20 в ЖК „Райна Княгиня“ до ОД МВР – Ямбол по
4
посоченото ДП – по искане от 19.07.2011г. С постановление от 04.10.2012г.
ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал.
3 вр. ал. 1 НК за предоставяне на фирмата – изпълнител по горепосочения
договор на строителните отпадъци от разрушаването на сградата и от това са
последвали значителни щети за общината. Взетата мярка за неотклонение е
„подписка“. Постановлението е предявено на същата дата и на същата дата е
проведен разпит на обвиняем, проведен и на 09.10.2012г. На 12.10.2012г. е
предявено разследването.
Въз основа на съставения обвинителен акт е образувано НОХД №
463/2012г. пред ОС – Ямбол и след седем публични съдебни заседания, в
които е даден ход на делото и ищецът е присъствал лично, е постановена
присъда № 105 от 12.12.2013г. по НОХД № 463/2012 г. по описа на Окръжен
съд – Ямбол. С тази присъда Г. С. е признат за невиновен в това, че през
периода месец септември - месец октомври 2010г. в гр. ***, в качеството си
на длъжностно лице – *** на община ***, умишлено да не е положил
достатъчно грижи за ръководството, управлението, стопанисването и
запазването на повереното му имущество – в нарушение на клаузите на
договор рег. № ДГ 04/0052 от 17.09.2010г. с „Ростер“ ООД, гр. Смолян, за
разрушаване и премахване на сградата на блок 20, в ЖК „Райна княгина“, в
гр. Ямбол, I „Предмет и срок на договора“, т. 1 „в частта му - „Изпълнителят
приема да извърши … извозване и депониране на всички строителни
отпадъци“ - е предоставил в разпореждане на „Ростер“ ООД строителни
отпадъци от разрушаване на сградата - стомана, като вторична суровина с
тегло 544 929,84 кг. на стойност 227 780,74 лв. и бетонови отпадъци - инертен
материал с тегло 14 725,694 кг. на стойност 62 816, 56 лв., на обща стойност
290 597,30 лв. и от това са последвали значителни щети за община *** в
размер на 290 587,30 лв., като деянието е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай и не съдържа признаци на по-тежко
престъпление, поради което на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по
обвинението по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК. По протест на Окръжна
прокуратура – Ямбол срещу оправдателната присъда е било образувано
ВНОХД № 13/2014г. по описа на Апелативен съд - Бургас, по което е
проведено едно публично съдебно заседание, на което ищецът е присъствал, и
с решение № 34 от 17.04.2014г., постановено по това ВНОХД, е потвърдена
оправдателната присъда. Присъдата е влязла в сила на 15.05.2014 г., както е
5
удостоверено върху препис от същата.
Наказателното производство ведно с приложенията му е приобщено
към доказателствата по делото, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, поради отказа
на първоинстанционния съд да го изиска и приложи по искане и на двете
страни за изясняване на факти от предмета на доказване.
Наказателното производство е получило широк медиен отзвук – в
приложение № 3 към исковата молба са приложени множество извлечения от
електронни издания и от печатно издание – в. „Делник“, в които са
публикувани статии, посветени на обвинението.
От справка от ПРБ – НСлС, приложена към отговора на исковата
молба, е установено, че срещу ищца са били образувани общо 6 на брой
НОХД, начиная от 17.08.2009г. – 1, други през м.03.2010г. – 4 и през
м.06.2011г. – 1. Две са приключили през 2013г., едно през 2012г. и едно през
2014г. – процесното, по които ищецът е бил оправдан, останалите две дела,
които е удостоверено, че са приключили и ищецът е осъден (това
обстоятелство се оспорва в писмената защита, представена пред СГС, в която
се поддържа, че ищецът е оправдан), съответно има качеството на подсъдим
(и в това производство в писмената защита пред СГС ищецът поддържа, че е
оправдан) са приключили през 2016г. и 2013г.
От гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. К., е
установено по делото, че проблемът с бл. 20 в кв. Райна Княгиня в гр. Ямбол
е бил нарицателен и печално известен, обект на множество предавания в
медиите, доколкото знае и в HBO. От медиите разбрала за образуваното
досъдебно производство срещу кмета на града по повод премахването на 20
блок – говорителят на Окръжна прокуратура М. Б. - бивш колега на
свидетелката и съпругата на ищеца – направил изявление за това през 2011г.
пред местна медия. Обвинението било шок за ищеца, който считал, че със
събарянето на блока като *** е направил добро за града. След обвинението,
което се обсъждало постоянно в семейството му при събирания, Г.С. се
затворил в себе си, ограничил контактите си, част от приятелите му се
дистанцирали от него, посещавал кардиолог и бил на лечение в
неврологичното отделение на ямболската болница, а преди избирането си за
*** не знае да е имал здравословни проблеми. Изпитвал вина, за това което
причинява на семейството си - голямата му дъщеря била в
6
кандидатстудентска кампания и рухнала, от това, което се говорило в града, а
малката дъщеря, коато била в тинейджърска възраст, се затворила. Делото
приключило през 2014 г., но ищецът и след това не се е успокоил, защото
името му било опетнено. Свидетелката знае и за други дела, водени срещу
него, от които той се притеснявал, но делото за бл. 20 било много широко
медийно отразявано.
От показанията на св. К. – секретар на община Ямбол към 2010г. до
2019г., е установено, че той се занимавал с кореспонденцията с органите,
извършващи проверки по случая с бл. 20. С. работил с голяма енергичност за
решаване на проблема с бл. 20, но след започване на разследването се
променил, понижила се е активността му и способността му да се справя с
проблеми, каквито изобилствали в общината. У него се породили страх,
съмнения и тревоги дали решенията му са правилни и дали няма да се
предприемат срещу него действия от други институции. Появили се и
обективни проблеми - много служители, около 20-30 колеги от общината,
пряко и индиректно ангажирани в процеса, отказвали да подписват
документи от страх, че може да последват проверки срещу тях, отказвали да
участват в работни групи и екипи и това се е отразило и на работата на кмета.
Той изпитвал вина и се чувствал отговорен, че поради създалата се ситуация
и медиен шум с разследването, страдат служители в общината. Изпитвал
вина и към семейството си, че поемали обществения негатив, че имало отлив
на приятели и познати, че имало подмятания от съучениците на дъщерите му.
С. имал проблеми със сърцето и с кръвното, посещавал специалист поради
безсънието и тревожността си. Медийният шум бил доста голям –
наказателното преследване било отразявано в почти всички медии -
национални, електронни медии, в сайтове. Г.С. изпитвал огорчение, че
вместо решаването на проблема с 20 блок, което било прецедент за
държавата, да се възприема като добро дело, нещата били интерпретирани
така, че премахването е станало само, за да се вземат пари. Участието на С.
лично във всички фази на производството, в това число в съдебните
заседания, се отразявало на работата му и състоянието му (натрупвал
физическа и психическа умора), защото е било необходимо да отделя
допълнително време, за да свърши работата си в общината. Според него у
гражданите на Ямбол останал „горчив привкус“ от делото, въпреки
оправдателната присъда, която и според този свидетел не била толкова
7
широко отразена колкото самото дело, за което имало изявление пред
местните медии от говорителя на прокуратурата в града в средата 2011г. -
месеци преди местните избори. Това наказателното преследване се отразило
негативно на политическата кариера на ищеца и на репутацията му като *** и
като кандитат за ***, защото се появило недоверие при новата му номинация
за ***.
Съгласно заключението на комплексната съдебномедицинска
експертиза, изготвено от вещи лица специалисти по неврология, кардиология
и психология, неоспорено от страните и възприето от съда, от което изхожда
в решаващата се дейност и въззивният съд, воденото срещу ищеца
наказателно производство, предвид и обсъдената медицинска документация,
е довело до влошаване на соматичното и психичното здраве на ищеца. Налице
е развитие на артериална хипертония с прояви на сърцебиене, главоболие,
дискомфорт в гръдния кош. Налице са и прояви, свързани с нарушения на
мозъчното кръвообръщение, световъртеж, гадене и нарушение на
равновесието. Поради влошаването на психичното здраве са се наложили
консултации с психолог и психиатър, които са били по повод на негативни
емоционални преживявания, психосоматични прояви, депресивно състояние,
раздразнителност, невъзможност за ефективно управление на стреса.
Преживеният стрес е довел до влошаване на качеството на живот на ищеца, и
е допълнителен рисков фактор за влошаване на заболяването „хипертонична
болест“ (при данни в анамнеза от етапна еприкриза от 22.05.2018г. и от
14.01.2019г., че високи стойности на артериално налягане ищецът има от
2010г. с периодични хипертонични кризи). Въз основа на представената по
делото документация може да се приеме според заключението и наличие на
промяна в личностните характеристики на ищеца. Преди „процесното
събитие“ той е бил деен, работоспособен, социално ангажиран, с добро ниво
на психично, семейно и социално благополучие. Към момента на
психологичното изследване е налице личностна структура, за която
доминират преживяванията на потиснатост, наличие на множество симптоми
и оплаквания, склонност към усамотяване, затвореност, тъга, липса на
енергия, трудна концентрация, отпадналост, забавено мислене и действия,
внезапни пристъпи на тревожност и паника, възможни изблици на гняв,
реакция на стрес чрез физически симптоми, проблемни взаимоотношения,
самокритичност, нерешителност и пр. Г.С. е получил помощ във връзка с
8
посттравматичен стрес и персистиращи оплаквания от психично напрежение,
безсъние и потиснато настроение, които са актуални и към момента на
изследването (м.10.2020г.) - преживявания и симптоми, характерни за
постравматично състояние. След преживяването на стресогенно събитие
обичайно интензивността на психичните преживявания е много силна, но
след известно време намалява и се стига до възстановяване, в случая обаче
стресогенното събитие не е еднократен акт и има ретравматизиращ ефект, без
да могат да се откроят периоди на интензивост на негативните
преживявания. Дори постановяването на оправдателна присъда няма
характера на събитие, което да възстанови предишните нива на психично
преживяване, защото от една страна последиците вече са трайни, а от друга
страна, защото то не води до възстановяване на претърпените загуби – не е
постигната реабилитация на имиджа на ищеца, неговият професионален и
житейски път е тръгнал в различна посока. В заключението е обобщено, че са
налице трайни и актуални промени на ниво личностни характеристики и
междуличностни отношения, проблеми в адаптацията, когнитивни нарушения
и емоционални проблеми.
От показанията на св. Т. – приятел на ищеца, чийто разпит е допуснат
на основание чл. 266, ал. 3 ГПК от въззивния съд поради отказа на
първоинстанционния съд да допусне до разпит по искане на ищеца още един
свидетел, е установено, че и този свидетел е запознат с делото по повод
премахването на бл. 20. Към събарянето му имало голям интерес в града и
сред обществото, както и медиен интерес. След образуването на
производството за този блок, приятелският кръг на ищеца много се
разводнил, много от приятелите му започнали да странят от него. Това го
потиснало много. Децата му преживяли тежки моменти, защото за баща им
започнало да се говори, че е крадец и се оказало така, че се „опитваш да
направиш нещо добро за този град“, а в следващия момент „излизаш един
крадец“ и хората го сочили с пръст. Започнал да има проблеми с кръвното.
Преживявал ежедневно стрес, бил разсеян, отказвал да излиза, вглъбил се в
себе си. Станал друг човек. Свидетялят е споделил и, че знае, че срещу Г.С. е
имало и други наказателни дела. От „медийна звезда“ в национален ефир
според свидетеля той станал „крадец“, което подронило авторитета му и
всичко, което градил с години. Когато през 2006г. се запознали със С. той бил
много контактна личност, с чувство за хумор, много приятен за компания и
9
събеседник. Виждали се поне два пъти в седмицата. Свидетелят научил за
проблемите му на рожден ден на съпругата му Катя през 2011г., на 21 юни,
когато й е рожденият ден. Тогава на събиране по този повод разбрали, че има
„повдигнато дело“ срещу С. и семейството му било обхванато от
притеснение. След като било образувано досъдебното производство за бл. 20,
хората започнали да странят от него и нещата в тази посока се променили
много драстично. Свидетелят цитира лице на име И. Т., с което били близки
приятели, което се отдръпнало от ищеца под претекст, че той е крадец.
Обвинението за блок 20 било широко отразено в *** с внушения, че кметът е
крадец, имало предаване по HBO, и американският посланик идвал.
Съпартийци на С. искали да си подаде оставката като председател на
местната структура и като *** на града, какъвто бил до 2019г. Свидетелят
разбрал от ищеца, а не от медиите, че е оправдан през 2014г., въпреки че С.
обяснил, че е имало публикация за оправдаването. Ищецът продължавал да
приема лекарства, като след като му било повдигнато обвинението, по
лекарско предприсание спрял да пие кафе. Малко по малко се съвземал от
нещата, които преживял, но чувствал голямата вина от това, че е причинил
подобен стрес на семейството си и на дъщерите си, въпреки че не е имал
промяна в семейното положение във връзка с това дело и имал подкрепата от
семейството си.
Съдът не дава вяра на показанията на св. Т., че преди процесното
обвинение Г.С. не е имал никакви проблеми с кръвното налягане, доколкото
тези твърдения противоречат на снетата анамнеза в обсъдените по-горе
епикризи.
В представените, приложени към молба на ищеца от 18.01.2021г.,
заверени преписи от договори за правна защита и съдействие, приложени в
наказателното производство, е видно, че за защита по това производство е
уговорено от ищеца адвокатско възнаграждение от 600 лв. с ДДС, което е
вписано в графата „платена сума“ без да е посочено дали плащането е в брой
или по сметка; уговорено е и възнаграждение от 700 лв., платимо „днес“, без
да е удостоверено в договора, че сумата е внесена.
Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 7 и чл. 4
ЗОДОВ, държавата – в лицето на съответните органи на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда, - отговаря и дължи обезщетение за всички
10
причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от образувано наказателно производство от
следния незаконен акт – обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано - независимо от това дали вредите са причинени
виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или
служебно правоотношение със съответния правозащитен орган (вж. и
разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д.
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за съда). Основанието за
ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е обективният
факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по
Наказателния кодекс и е оправдано. Без значение е дали конкретните
действия, предприети от органите на предварителното производство, са били
в съответствие с процесуалния закон; не е релевантно и наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите, съотв.
какво е било вътрешното му убеждение (субективното отношение е от
значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от закона). Тези обстоятелства
не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане
или намаляване на отговорността. Обвинението в престъпление се явява
незаконно винаги, щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена
от съд, т. е. определящ е крайният резултат от определено действие или акт,
от който се установява, че предприетите срещу съответно лице действия са
били неоснователни, като се констатира незаконосъобразността на
обвинението. В този смисъл без значение за обективната отговорност е това
дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са
били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Въз основа на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не
може да се признаят определени действия на прокуратурата за основателни и
да се изключи нейната отговорност за тях. Законът не е предвидил като
изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото
обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и
отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички
законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните
до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя.
11
Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за
вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при
наличието само на посочените в законовата разпоредба предпоставки – в
случая повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
оправдаването на лицето.
Във връзка с изложеното и по спорния предмет на делото, с оглед и
уточнения обжалваем интерес от ответника, въззивният съд изхожда от
положението, че в разглеждания случай е налице незаконен акт на
правозащитен орган - обвинение в извършване на престъпление, за което
ищецът е било оправдан.
Отговорността на осъдения от първоинстанционния съд ответник
ПРБ се извлича от упражнените правомощия по осъществяването на
ръководство и надзор върху разследването, вкл. съставянето на обвинителен
акт за предаване на обвиняемия на съд и поддържането му; от задължението
на прокуратурата да доказва виновността на привлечените към наказателна
отговорност лица, съотв. от постановяването на присъда, с която е лицето е
оправдано, с което е установена незаконосъобразността на обвинението. В
настоящото производство, с оглед процесуалното поведение на ПРБ във
въззивното производство, остават спорни въпросът за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконното обвинение,
което ищецът – жалбоподател счита за занижено с обжалваното решение, а
ответникът – жалбоподател за завишено ; спорен е и въпросът има ли
основание за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на
другото търсено обезщетение за компенсиране на твърдените вреди като
резултат от обвинението – за имуществени вреди под формата на разходи за
адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд приема при съвкупния анализ на доказателствата, в
това число на гласните доказателства - основен източник на информация за
неблагоприятните последици (и в разглеждания случай достатъчно
конкретни), за които ищецът търси компенсация чрез парично обезщетение, и
които последици имат обективно проявление, - както и въз основа на
заключението на комплексната СМЕ, че в резултат на незаконното обвинение
психоемоционалното и физическо състояние на ищеца е било засегнато. С
оглед обичайните вреди, търпени от процесния незаконен акт, същият е
12
изпитвал притеснение, че ще бъде несправедливо осъден, въпреки усещането
си за характера на извършените от общината действия по повод събарянето
на бл. 20, уронени са били и честта и достойнството му, в това число е
накърнено доброто му име и авторитет на публична личност - *** и
представител на политическа партия. Т.н. репутационни вреди от процесното
обвинение обаче очевидно не са били тежки в такава степен, че да имат за
последица неизбирането му като *** от ПП ГЕРБ още в годината на
образуване на процесното наказателно производство. Нещо повече, Г.С. е бил
избран за ***, издигнат от същата политическа партия, и на местните избори
през 2015г., независимо дали функционери на партията са искали
разграничаване от действията му. Дори избирането му да е коствало
допълнитени усилия от негова страна за спечелване доверието на
гласоподавателите, или да е имало отлив на такива (вкл. с малцинствен
произход, което не може да се свърже с конкретното обвинение от
неправомерно разпореждане със строителните отпадъци) отражението върху
публичния образ и професионален авторитет на ищеца не е било толкова
тежко. На наказателното производство е дадена и изключително голяма
гласност не само на местно, но и на национално ниво (при наличен
международен интерес към случая „блок 20“ в Ямбол, за което са разказали
свидителите), като е установено, че именно представител на прокуратурата е
разпространил информацията за образуването му, поради което в резултат от
действията и на ответника е накърнено доброто име на ищеца пред
неопределен кръг от хора. Като съдът съобразява, че за интерпретации на
авторите на статии по повод обвинението отговорността на ответника не
може да бъде ангажирана.
В резултат от обвинението, в предмета на делото, на което както се
установи ищецът е отдавал специално внимание (възприел го е, с оглед
собствената се оценка за сключването на договор за премахване на бл. 20,
като „шок“), отражението върху психоемоционалното му състояние се
изразило и в затваряне в себе си и в ограничаване на социалните контакти,
като ограничението е било двупосочно, доколкото и част от познатите и
приятелите му са се дистанцирали от него, поради което обвинението се е
отразило безспорно негативно и в социален план за ищеца. Ищецът изпитвал
вина за причиненото на семейството си по повод обвинението, без да е
установена промяна в негативна посока в семеен план във връзка с
13
конкретното обвинение. Допълнително това обвинение срещу ищеца в
качеството му на *** е довело и до неблагоприятни последици за изпълнение
на задълженията му като *** - понижила се е активността му и
целеустремеността му за разрешаване на проблемите в общината, участието
му в производството отнемало и от времето му за изпълнение на
задълженията, той изпитвал безпокойство и за това, че обвинението се
отразявало негативно и на служителите в общината, появили се и фактически
проблеми при работата му със служители, изпитвали съмнения в
правилността на решенията му. На следващо място, въпреки че
хипертоничната болест, с която ищецът е диагностициран, не е причинена от
конкретното обвинение, това обвинение, което ищецът, съобразно събраните
доказателства, отличава от другите, повдигнати спрямо него, също е довело
до влошаване на хипертоничната болест (при данни за хипертонични кризи
още от 2010г.), и до прояви, свързани с нарушения на мозъчното
кръвообращение, както и до влошаване на качеството му на живот като
подложеното на наказателна репресия лице и до промяна на личностните му
характеристики и свързани с това най-общо когнитивни нарушения и
проблеми в адаптацията. За определянето на обезщетението за
неимуществени вреди, което се присъжда глобално (вж. и ТР №
3/22.04.2005г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ), съдът
съобрази и, че на обвиняемия е определена най - леката мярка за
неотклонение - „подписка”, начиная от м.10.2012г. до края на
производството, но и, че за престъплението против стопанството, за което му
е било повдигнато обвинение, се предвижда наказание лишаване от свобода
от три години до дванадесет години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1,
точки 6 и 7 НК (лишаване от право да се заема определена държавна или
обществена длъжност; лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност), т.е. касае се за тежко престъпление по смисъла на
закона (чл. 93, т. 7 НК). Следва да се отбележи, че поначало при незаконно
повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера
на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това води до увреждане
и настъпване на вреди - неблагоприятно отражение върху психиката на човек
от положението на несигурност в течение на наказателното производство, -
които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в
тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание,
14
независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). За да определи
по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо на ищеца (чл. 52 ЗЗД), въззивният съд съобрази конкретиката на
случая - че наказателното производство е образувано срещу него на
15.06.2011г., като той е привлечен като обвиняем повече от година след това
– на 04.10.2012г., а производството е приключило окончателно с
оправдателна присъда на 15.05.2014г. В тази връзка въззивният съд приема,
както се поддържа и в исковата молба по отношение на продължителността
на наказателното производство без да се твърди, че то е приключило в
неразумен срок, че неправомерното наказателно преследване срещу ищеца в
конкретната хипотеза е продължило близо 3 години – около 2 години и 11
месеца. За този свой извод съдът съобрази, че засягането на личната сфера на
едно лице настъпва от момента, в който спрямо него се извършват действия
във връзка с образувано срещу него наказателно производство, а не от
формалното му привличане в качество на обвиняем по реда на НПК (вж.
решение по чл. 290 ГПК № 35 от 16.02.2016г. по гр. д. № 5215/2015г., ГК, III
ГО на ВКС). Така съобразно показанията на св. Т., на които съдът в
преобладаваща им част даде вяра като правдоподобни откъм обстановката, за
която е разказал, ищецът е знаел за образуваното срещу него наказателно
производство още към 21.06.2021г. преди да са изисквани документи от
общината във връзка с това производство през м.07.2011г., поради което
въззивният формира извода, че в разглеждания случай наказателната
репресия спрямо ищеца е продължила близо 3 години. Няма данни ищецът да
е възпрепятствал хода на наказателното производство, като е участвал и
лично в проведените публични заседания в съдебната му фаза. Доводите му
за тенденциозност в действията на прокуратурата съдът обсъжда през
призмата на незаконност на обвинението при постановена оправдателна
присъда без значение дали отделни действия на прокуратурата са съобразени
с материалния закон и с процесуалните правила и в този смисъл дали то е
било достатъчно „прецизирано“ с оглед мотивите на съда да
постанови/потвърди оправдателната присъда, както и независимо дали
случайно е подбран моментът на образуваното на наказателното
производство преди местните избори през 2011г. В този смисъл усещането за
тенденциозност по повод поведението на разследващите органи не подлежи
15
на самостоятелно обезщетяване. От друга страна даването на гласност на
образуваното производство съдът отчете самостоятелно откъм обем на
търпени вреди за доброто име на ищеца като личности и професионалист.
По повод доводите на прокуратурата, че срещу ищеца са водени и
други производства, заради които той претендира обезщетения за вреди,
съдът подчертава, че наказателното преследване е свързано с упражняването
на процесуална принуда, която подложеният на наказатена репресия
изтърпява, и неговите вреди от неоснователното обвинение се изразяват в
причинените в тази връзка негативни изживявания. На плоскостта на
установяване на причинна връзка между конкретното обвинение и търпените
от ищеца вреди, както и определянето на обезщетение по справедливост по
чл. 52 ЗЗД, е отчитането и на други водени срещу същото лице наказателни
производства. Обстоятелството, че ищецът е бил обект на наказателно
преследване и по други производства, от които претендира вреди (не се
спори, че такива са претендирани за още три наказателни производства,
цитирани от ответника) не означава, че за процесното обвинение не се дължи
обезщетение на ищеца или, че дължимото му такова следва да се определи в
минимален размер, нито наличието на други производства, по които ищецът е
оправдан, може да се разглежда като „съпричиняващ“ вредите фактор по
смисъла на чл. 5 ЗОДОВ. Съдът съобразява обаче във връзка с това
обстоятелство, че негативните последици за ищеца в емоционален, социален,
работен и здравословен план са кумулирани от няколкото наказателни
производства, водени срещу него (4 от тях висящи за част от времето на
висящност на процесното наказателно производство и 1 - висящо в рамките
на целия период на приетата продължителност на процесното наказателно
производство), доколкото тези негативни последици за неимуществената
сфера не се понасят самостоятелно, без в настоящото производство да е
въведен факт, вкл. и на етапа на въззивното производство, че на ищеца вече е
присъденото с влязло в сила решение обезщетение за неимуществени вреди,
търпени по едно и също време с вредите от процесното обвинение и вредите,
чието обезщетяване е претендирано в различните производства, не могат да
се разграничат.
След преценка на всички горепосочени обстоятелства, и въззивният
съд прие, че отражението на предприетото срещу ищеца наказателно
преследване върху обсъдените сфери от живота му дава основание да се
16
определи обезщетение за неимуществени вреди, в предмета на делото,
съставляващи основанието на иска, в размер на 30 000 лв. Съобразно и
утвърдената съдебна практика във връзка с определянето на обезщетение като
търсеното в процеса, неимуществените вреди са конкретно определими и
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и
с оглед особеностите на конкретния случай, като обезщетението не следва да
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които
поначало са различни във всеки отделен случай. В процесния случай
въззивният съд съобрази като обстоятелствата, които обуславят по-висок
размер на обезщетението с оглед действителния размер на вредите, тежестта
на обвинението на ищеца в активна работоспособна възраст (роден през
1965г.) в качеството му на *** на община ***, към който в това му качество
има завишени изисквания за почтеност и съблюдаване на закона и деянието,
предмет на незаконното обвинение, е обществено укоримо в по-висока степен
с оглед обществените отговорности на длъжността, поради което с
обвинението (образуването на наказателното производство срещу него)
ищецът е злепоставен в професионалната си сфера и е изпитвал затруднения в
работата си. В посока определяне на по-голям размер на обезщетението съдът
отчете и пораженията в резултат и от процесното обвинение в емоционалното
състояние на ищеца и влошаването на психичното и физическото му здраве,
при актуални (продължаващи) промени в личностните характеристики на
ищеца, чието състояние и към края на 2020г. се характеризира като
посттравматично, а стресът, на който е бил подложен, е бил пусков
механизъм за изява на хипертоничната болест, която е развил; съдът съобрази
и засягането на доброто име на ищеца чрез изключително широката разгласа
на процесното обвинение. От друга страна, обстоятелствата, които съдът
прие, че обуславят определянето на по-малък размер на обезщетението, са:
по-ниската степен на интензивност на мерките за процесуална принуда срещу
ищеца, разумният срок на наказателното производство с оглед вида и
тежестта на обвинението, липсата на данни за влошаване на отношенията в
семейството на ищеца, липсата на тежки вреди за професионалния му
авторитет, който безспорно е бил засегнат, но не в степен на загуба на
17
доверие у гражданите на ***. С оглед всичко изложено и с оглед социално-
икономическите условия в страната към момента на причиняване на вредите
и стандарта на живот в страната, въззивният съд прие, че справедливото
обезщетение възлиза в случая на 30 000 лв., определено по критериите на чл.
52 ЗЗД, на колкото е било определено от първоинстанционния съд, което ще
компенсира вредите от неоправданата наказателна репресия, нанесени на
ищеца, като се изходи от личността му и особеностите на разглеждания
случай. При определянето на дължимия размер на търсеното обезщетение,
съдът взе предвид и факта, че самото осъждане на ответника има репариращо
вредите действие. Обезщетението се дължи и ведно със законната лихва, с
оглед диспозитивното начало, начиная от 21.03.2016г. (както е поискано при
съобразяване на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д.
№ 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, че случая забавата е настъпила на 15.05.2014г.).
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
Съгласно ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС на РБ, обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи. В случая, както е прието и в
обжалваното решение, в представените договори за правна защита и
съдействие, с разходи за адвокатско възнагреждение по които е обосновано
причиняването на имуществени вреди от незаконното обвинение, не е
удостоверено заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение,
възлизащо общо 1 300 лв., поради което искът за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди е неоснователен.
По горните съображения и двете въззивни жалби са неоснователни, а
решението в обжалваните части и след преценка на събраните доказателства
във въззивното производство като правилно като резултат подлежи на
потвърждаване и чрез препращане към мотивите, изложени към него,
кореспондиращи на приетото от въззивния съд (чл. 272 ГПК). При този изход
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ, в
полза на ищеца – ответник по жалбата на насрещната страна се присъждат
разноски в размер на 2 160 лв. с ДДС – платено адвокатско възнаграждение,
съразмерно на материалния интерес по жалбата на ответника (така както е
18
била подадена първоначално), при неоснователност на искането за
намаляването му, тъй като то не надхвърля значително минималния размер на
адвокатското възнаграждение и делото се характеризира с известна
фактическа сложност с оглед предмета на доказване, въпреки че
разглеждането му пред въззивния съд е приключило в едно съдебно
заседание, в което обаче са събрани и доказателства.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263005 от 12 май 2021г. по гр. д. № 4000/2019г.
на Софийски градски съд, І ГО, 16 състав в обжалваните части.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ, на Г. И. С., ЕГН
**********, сумата 2 160 лв. – разноски.
Решението в частта му по иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК,
пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му, а
в останалата част не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19