РЕШЕНИЕ
№.2617/12.12.2019г.
гр. Пловдив, 12.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова и участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2973 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63,
ал. 1, пр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба от Териториална дирекция на Националната агенция по приходите
/ТД на НАП/ – Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт М.К.срещу решение
№ 1413 от 25.07.2019 г., постановено по а.н.д № 2196 по описа за 2019 г., на
Районен съд - Пловдив XVII – ти наказателен състав,
с което е отменено Наказателно постановление № 394883-F460018/07.01.2019 г. на директора
на ТД на НАП - Пловдив, с което на „ДЕРИА ДЕНИЗ” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр. Пловдив ул. „Възход” № 44,
представлявано от управителя С.А.Я.с ЕГН **********, на основание чл.5 ал.1 от
Закона за ограничаване плащанията в брой /ЗОПБ/ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 4950 /четири хиляди деветстотин и
петдесет/ лв. за нарушение по чл.3, ал.1, т.2 вр.
ал.2 от ЗОПБ.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че деянието не е съставомерно, тъй като заемът за
послужване е извън приложното поле на чл.3 ал.1 т.2 във вр.
с ал.2 от ЗОПБ. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – „ДЕРИА ДЕНИЗ” ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. Д., поддържа становище за неоснователност на
оспорването и моли оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от „ДЕРИА ДЕНИЗ” ЕООД срещу НП №
394883-F460018/07.01.2019 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № F460018 от 13.12.2018г., съставен от Т.И.Т.– на длъжност старши инспектор по
приходите при ТД на НАП – Пловдив. Обективираните в
акта констатации се свеждат до следното:
На 28.12.2017 г. в град
Пловдив, в нарушение на ЗОПБ, „ДЕРИА ДЕНИЗ” ЕООД не е получил чрез банков
превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане от Т.Т.Ч.с
ЕГН ********** на стойност 9900 лв., документирано с ПКО № 24 от 28.12.2017г.,
което представлява частично предоставяне на парични средства, съгласно договор
за заем от 22.12.2017г. на стойност 36000 евро, сключен между Т.Т.Ч./заемодател/ и „ДЕРИА ДЕНИЗ” ЕООД /заемател/.
Нарушението било
извършено в гр. Пловдив на 28.12.2017г. и било открито на 07.12.2018г. при
проверка на „ДЕРИА ДЕНИЗ” ЕООД за установяване на основания за регистрация по
ЗДДС, възложена с Резолюция за извършване на проверка № 162691802423987/28.11.2018г. по подадено
заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 16391180243848/28.11.2018г. При
проверката е съставен Протокол № *********/07.12.2018г. по
реда на чл. 50 от ДОПК
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл.5 ал.1 от ЗОПБ е наложил на „ДЕРИА ДЕНИЗ” ЕООД имуществена
санкция в размер на 4950 /четири хиляди деветстотин и петдесет/ лв.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че заемът
на парични средства е извън приложното поле на ЗОПБ, поради което е отменил
наказателното постановление, с което незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството за нарушение по см. на
чл.3, ал., т.2 вр. ал.2 от ЗОПБ.
ІV. За правото:
9. Според състав на
чл. 5, ал. 1, от ЗОПБ: който извърши или допусне извършването на нарушение на
чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното
плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от
общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице.
От правна страна
процесното административно обвинение се основава на
извършено от „ДЕРИА ДЕНИЗ“ ЕООД нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ,
съгласно която разпоредба плащанията на територията на страната се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10
000лв., когато сумата представлява част от парична престация
по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000лв.
От посочената
нормативна регламентация следва изводът, че налагането на административна
санкция по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, се свързва с нарушение, изразяващо се в
неизпълнение на задължението по чл. 3 от ЗОПБ плащанията над определена
стойност или по договори над определена стойност да се извършват само чрез
превод или внасяне по платежна сметка, като единствената възможна форма на съставомерното изпълнително деяние по чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, е действие по извършване
на плащане в нарушение на изискванията на чл. 3 от ЗОПБ.
В този аспект
съдът намира възраженията в касационната жалба за неоснователни. По смисъла на
чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, за да е редовно от формална страна
наказателното постановление следва да съдържа точно и ясно описание на
нарушението, което да е съответно на конкретен състав на установено
административно нарушение. От фактическа страна е необходимо в наказателното
постановление да се съдържа описание на съставомерните елементи на деянието,
както и посочване на всички релевантни за ангажирането на отговорността
обстоятелства по обвинението за извършеното нарушение. В случая, както в
съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, е посочено че нарушението е извършено от „ДЕРИА ДЕНИЗ“ ЕООД като
„не е получило чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка, плащане”
от Т.Т.Ч.на сумата от 9900 лв. При така даденото
описание на нарушението, отнесено към въведеното с нормата на чл. 3, ал. 1, т.
1 от ЗОПБ задължение, остава неясно въз основа на кои конкретни действия и/или
бездействия на санкционираното лице, наказващият орган е приел, че то е
нарушило изискването за „плащане” само чрез превод или внасяне по платежна
сметка на сума равна или надвишаваща 10 000 лева. Видно от посочения в
наказателното постановление първичен счетоводен документ, даденото описание
по-скоро разкрива волята на наказващия орган да ангажира отговорността на
дружеството за това, че е приело плащане в брой, за което е издаден приходен
касов ордер № 24 от 28.12.2017г. Това по никакъв начин не обективира
наличието на деяние, изразяващо се в "неполучаване“ на плащане чрез банков
превод или чрез внасяне по платежна сметка", което предполага активно
поведение от насрещната страна по доставката. Действително, по презумпция получаването на пари в брой не е приемане на
плащане чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка, но
административното наказание не може да бъде налагано въз основа на
предположения. При това положение се установява пълно несъответствие между
предвиденото в закона изпълнително деяние – „плащане”, даденото от наказващия
орган описание – „не е получил плащане“ и фактически извършените от
санкционираното лице действия по приемане на плащане, за които именно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Без съмнение деянието
в случая предполага активно
поведение на дееца, насочено към осъществяване на "плащане" в брой. В
този смисъл са и постановките, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.
дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК. Плащането е задължение за предаване на пари или
други заместими вещи, поради което субект на това
задължение по смисъла на чл.3 от ЗОПБ без съмнение е платецът на паричната престация, респективно това е и субектът на
административнонаказателна отговорност по чл. 5, ал.1 от ЗОПБ. След като форма
на съставомерното изпълнително деяние по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ е действие по извършване на плащане в
нарушение на изискванията на чл.3 от същия закон, то в случая незаконосъобразно
е ангажирана отговорността на получателя на плащането, който не е посочен в
закона нито като субект на нарушението, нито получаването на плащането е
предвидено като форма на изпълнителното деяние.
Тук
следва да се отбележи, че е правно необосновано алтернативно да се възприеме допустителството като форма на изпълнителното деяние. Дори
и да е такава волята на административнонаказващия орган това отново би
означавало, че незаконосъобразно е ангажирана отговорност на получателя на плащане
за нарушение по чл.3 ал.1 т.2 от ЗОПБ, тъй като допустителство
би се изразило в бездействие – невъзпиране на извършването/довършването на
административното нарушение от друго лице. Тоест допустителят
улеснява извършването или довършването на нарушението, чрез бездействие макар
да е имал възможност да попречи на нарушителя. Характерно за допустителството е, че
лицето, което извършва основното нарушение, не следва да съзнава, че допустителят с бездействието си улеснява противоправното му
поведение, в противен случай допустителството би прераснало
в помагачество, което по смисъла на чл. 10 от ЗАНН е
наказуемо само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. В случая
плащането неминуемо изисква съзнателното и активно участие на двете страни по
сделката, което изключва бездействието като форма на изпълнителното деяние. По
смисъла на 24, ал.2 от ЗАНН във вр. чл. 5, ал. 1 от
ЗОПБ бездействие при извършване на основното нарушение би могло да е налице от
страна на ръководителите на предприятия, учреждения и организации, които са
допуснали да бъдат извършени плащания в брой, но не и от самите юридически
лица.
Касационният
съд не споделя приетото от районния съд, че предаването на пари по договор за
заем не представлява плащане, поради следното: съгласно чл.2, т.1-7 от ЗОПБ
законът не се прилага при: 1. тегленето и внасянето на пари в брой от/в
собствени платежни сметки; 2. тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки
на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права
линия; 3. сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие; 4. операциите
с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка; 5. замяната
от банки на повредени български банкноти и монети; 6. изплащането на трудови
възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда; 7. (нова – ДВ, бр. 98 от 2014
г., в сила от 28.11.2014 г.) изплащането на гарантираните влогове по смисъла на
Закона за гарантиране на влоговете в банките. Изключенията са изчерпателно
изброени, поради което даденото от районния съд разширително тълкуване се явява
неправилно и в противоречие със закона. След като предоставянето на парични
средства въз основа на договор за заем не попада в хипотезите, визирани в чл. 2
от ЗОПБ, тази правна сделка не е изключена от приложното поле на чл. 3, ал.1 от
ЗОПБ.
10. От изложеното до
тук следва, че като краен резултат районният съд е постановил валиден, допустим
и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо, Административен съд - Пловдив,
ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1413 от 25.07.2019 г.,
постановено по а.н.д № 2196 по описа за 2019 г., на Районен съд – Пловдив, XVII
– ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.