№ 1808
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.А В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от В.А В. АНГЕЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110200982 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на К. И. Б., ЕГН **********, чрез адв. В. И. от
АК - гр. К., против Наказателно постановление № 22-4332-
022762/08.11.2022г., издадено от началник сектор към ОПП, СДВР, с което
на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП на жалбоподателката К. Б. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 750, 00 /седемстотин и
петдесет лева/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от три
месеца за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
поради неправилно приложение на материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че е налице несъответствие
между описанието на фактическата обстановка в АУАН и НП, както и че в
НП са нарушени изискванията на чл. 57 ал. 1 т. 4, т. 5 и т. 6 ЗАНН, тъй като
липсва описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Оспорва се компетентността на наказващия орган. Навежда се, че при
индивидуализация на наказанието наказващият орган не е съобразил
разпоредбата на чл. 27 ал. 2 ЗАНН и наложеното наказание не съответства на
тежестта на нарушението. Сочи се, че са налице основанията за приложение
на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за първо нарушение. По
изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателката К. Б., редовно уведомена, не се
явява. Не се явява и процесуалният й представител адв. В. И., от когото е
депозирана писмена защита, с която се прави искане за отмяна на
наказателното постановление по аргументите в жалбата. В допълнение се
сочи, че не е спазен предвидения в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата,
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.) ред, тъй като липсват доказателства
мястото за контрол да е било обозначено с пътен знак "Е24", каквото е
изискването на чл. 7 от Наредбата. Сочи се, че при съставяне на АУАН са
нарушени изискванията на чл. 42 т. 3 и т. 4 ЗАНН, а при издаване на НП -
изискванията на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, тъй като липсва достатъчно ясно и
конкретно посочване на мястото на нарушението. Навежда се, че при
съставяне на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40 ЗАНН, тъй като актът
е съставен в присъствието на свидетели, които не са очевидци на
нарушението. Излагат се доводи и че извършването на нарушението не е
доказано по несъмнен и категоричен начин. По изложените съображения се
прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и
присъждане на разноски.
Наказващият орган - Началник-сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция"
при СДВР, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по основателността на жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от санкционираното физическо лице и
при спазване на преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (наказателното
постановление е връчено на жалбоподателката на 12.12.2022г., а жалбата е
подадена на 16.12.2022г.)
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 17.06.2022г. лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Ъп" с
рег. № ххххххххххх, бил регистриран на "П.Л." ЕООД, ЕИК ххххххххх с
ползвател - "хххххххх" ЕООД, ЕИК ххххххххх.
На 17.06.2022г. в 10:54 часа лекия автомобил марка "Фолксваген",
модел "Ъп" с рег. № ххххххххххх се управлявал от жалбоподателката К. И. Б.
в село Волуяк по бул. "Ломско шосе" с посока на движение от гр. Костинброд
към гр. София. Максимално разрешената скорост за движение на пътни
превозни средства от категория "В" към 17.06.2022г. в участъка на бул.
2
"Ломско шосе" в село Воляук била 50 км/ч и същата била сигнализирана с
пътен знак "Д11" ("начало на населено място и селищно образувание") до
пътен знак "Д12" ("край на населеното място и селищното образувание").
Между пътните знаци "Д11" и "Д12" нямало поставени други пътни знаци за
ограничение на скоростта от група "В26". Независимо, че максимално
разрешената скорост на движение по бул. "Ломско шосе" в участъка в село
Волуяк била 50 км/ч, до № 271 на бул. "Ломско шосе" жалбоподателката Б.
управлявала автомобила със скорост от 106 км/ч.
За времето от 09:00 до 11:00 часа на 17.06.2022г. спазването на
режима на скоростта в село Волуяк по бул. "Ломско шосе" до № 271 в посока
на движение от гр. Костинброд към гр. София се контролирало с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен номер
11743F0, представляващa одобрен тип средство за измерване, която била
преминала последваща техническа проверка на 29.03.2022г. в Главна
дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за
измерване и софтуер" при БИМ, със заключение, че съответства на одобрения
тип. Преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства била временно разположена на триножник на участък от пътя,
работела в стационарен режим и заснемала приближаващите пътни превозни
средства.
Превишението на скоростта на лек автомобил марка "Фолксваген",
модел "Ъп" с рег. № ххххххххххх било заснето на статично изображение №
11743F0/0304650.
След установяване собственика на лекия автомобил била изпратена
призовка за явяване в служебно помещение на СДВР, ОПП.
Жалбоподателката К. Б. се явила на 31.08.2022г. в служебно помещение на
СДВР, ОПП и след като й било предявено статичното изображение, на което
било заснето движението на лекия автомобил, Б. попълнила декларация по чл.
188 ЗДвП, в която посочила, че на 17.06.2022г. в 10:54 часа тя е управлявала
лекия автомобил с рег. № ххххххххххх. На 31.08.2022г. свидетелят Г. С. С. -
младши автоконтольор в ОПП - СДВР съставил АУАН серия "АД" бл. №
027953/31.08.2022г., с който повдигнал против жалбоподателката К. Б.
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП
3
вр. чл. 165 ал. 2 т. 6 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателката и на двама свидетели. Актът бил предявен на
жалбоподателката, която при съставянето му и в срока по чл. 44 ал.1 ЗАНН не
направила възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 08.11.2022г. Д.Д. - началник на 03
сектор "Административно обслужване" към ОПП - СДВР издала атакуваното
наказателно постановление № 22-4332-022762/08.11.2022г., с което на
основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП наложила на жалбоподателката К. Б.
административно наказание "глоба" в размер на 750, 00 /седемстотин и
петдесет лева/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от три
месеца за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля Г. С. - актосъставител, както и
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК: инструкция
за експлоатация на АТСС ARH CAM S1, отговор от ОПУ - София, ведно със
схема за организация на движението на път II - 81 ок. п. София - Петрохан -
Лом (бул. "Ломско шосе") в участъка в село Волуяк, АУАН серия "АД" бл. №
027953/31.08.2022г., НП № 22-4332-022762/08.11.2022г., справка - картон на
водача, декларация по чл. 188 ЗДвП от 31.08.2022г., удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, протокол от проверка № 13-
СГ-ИСИС/29.03.2022г., протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-32933/20.06.2022г., ежедневна
форма на отчет от 17.06.2022г., акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.,
заповед № 8121К-13318/23.10.2019г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. - и
двете, издадени от Министъра на вътрешните работи, вещественото
доказателствено средство - снимка № 11743F0/0304650, вещественото
доказателство - снимка на разположението на уреда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. С., като намери, че
същите са обективни, последователни и кореспондират на писмените
доказателства.
Съдът цени с доверие и писмените доказателства по делото като
относими към предмета на доказване и съответни както на гласните
доказателствени средства - показанията на свидетеля С., така и на
приобщеното веществено доказателствено средство и на вещественото
доказателство.
4
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложеното статично изображение - снимка №
11743F0/0304650 като годно веществено доказателствено средство. От същата
се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост - 110 км/ч (преди приспадане на
възможната техническа грешка).
Съдът цени като веществено доказателство снимката на разположение
на уреда.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от административни органи, разполагащи с
материална и териториална компетентност, като възраженията на
жалбоподателя по отношение компетентността на наказващия орган не се
споделят от съдебния състав. Видно от представената заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
актосъставителят Г. С., заемащ длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП -
СДВР, е оправомощен да съставя актове за установени нарушения по ЗДвП.
Със същата заповед началникът на сектор "Административно обслужване"
към ОПП - СДВР, е оправомощен да издава наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП (т. 3.6 от заповедта). От представените заповед № 8121К-
13318/23.10.2019г., издадена от Министъра на вътрешните работи, и акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019г. се установява, че издалата
наказателното постановление Д.Д. заема именно длъжност началник на 03
сектор "Административно обслужване" в СДВР, ОПП, поради което и
разполага с материалната и териториална компетентност да издава
наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени и сроковете
5
по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН -
в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателката. Актът е подписан
от съставителя, свидетелите и жалбоподателката Б., предявен е на
жалбоподателката и й е връчен препис. Не представлява нарушение на
процесуалните правила обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието
на двама свидетели, които не са очевидци на извършеното нарушение. Такава
възможност изрично е предвидена в разпоредбата на чл. 40 ал. 3 ЗАНН, като е
спазено изискването в тази хипотеза свидетелите да са двама, както и
изискването обстоятелството, че те са свидетели единствено на съставянето
на АУАН, да е изрично отбелязано в акта.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42 ал. 1 ЗАНН, съответно - чл. 57 ал. 1 ЗАНН.
Действително, в АУАН мястото на извършване на нарушението е описано по
следния начин: "в село Волуяк... с посока на движение от гр. Костинброд към
гр. София", като едва в наказателното постановление е посочено, че
жалбоподателката е управлявала автомобила по бул. "Ломско шосе".
Пропускът обаче в АУАН да се посочи конкретния път, отворен за
обществено ползване, по който жалбоподателката е управлявала автомобила,
не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
съгласно чл. 53 ал. 2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Както в АУАН, така и в НП по безпротиворечив и идентичен начин са
посочени времето на извършване на нарушението, лекия автомобил, с който е
извършено, населеното място, посоката на движение на автомобила,
скоростта му на движение, както и действащото в конкретния пътен участък
ограничение на скоростта. Не са основателни възраженията на въззивника, че
в НП не е посочено по достатъчно ясен и конкретен начин мястото на
извършване на нарушението. От писмените доказателства - протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. №
4332р-32933/20.06.2022г., както и от вещественото доказателствено средство -
снимка № 11743F0/0304650, се установява, че нарушението е извършено в
село Волуяк, на бул. "Ломско шосе" до № 271. В АУАН и НП не е посочен
точният административен адрес, където е извършено нарушението, като в НП
6
мястото на нарушението е описано по следния начин: "село Волуяк по бул.
"Ломско шосе ... с посока на движение от гр. Костинброд към гр. София..."
Независимо от пропуска да се посочи точния административен адрес в
наказателното постановление, съдът намира, че мястото на нарушението е
посочено по достатъчно ясен и конкретен начин, така че да позволи на
жалбоподателката да организира защитата си - посочено е населеното място,
пътят, отворен за обществено ползване, по който е управлявала автомобила,
както и посоката му на движение. Още повече в случая от отговора от ОПУ -
София и от представената схема за организация на движението на път II - 81
ок. п. София - Петрохан - Лом (бул. "Ломско шосе") в участъка в село Волуяк
се установява, че по цялото продължение на бул. "Ломско шосе", попадащ в
границите на село Волуяк, максимално разрешената скорост на движение е 50
км/ч, като липсват участъци с въведено различно ограничение на скоростта,
предвид на което в случая пропуска в НП да се посочи конкретният
административен адрес, където е извършено нарушението, по никакъв начин
не ограничава правото на защита на жалбоподателката.
В наказателното постановление са посочени и доказателствата, които
потвърждават извършването на нарушението - посочено е, че актът е съставен
по преписка № СП-2/136-13508/2022г., предоставен снимков материал на
водача и декларация по чл. 188 ЗДвП.
Съдът намери, че са спазени и изискванията на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредбата за осъществяване на
контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС,
пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на
Българския институт по метрология. От писмените доказателства се
установява, че преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 представлява одобрен тип средство за измерване и е вписана
под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване.
Съгласно чл. 4 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. след
7
изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени
от председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор. Като писмено доказателство е приобщен протокол от
проверка № 13-СГ-ИСИС/29.03.2022г. на ГД "Мерки и измервателни уреди",
отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" при БИМ от проверка
на преносима система за видеоконтрол "ARH CAM S1" с фабричен номер
11743F0. От него се установява, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС, с която е установено нарушението, е преминала
последваща проверка на техническата изправност на 29.03.2022г. със
заключение, че съответства на одобрения тип.
Спазено е изискването на чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. и за използването на АТСС е съставен протокол по образец
съгласно приложение към посочената разпоредба. В съответствие с
изискването на чл. 10 ал. 3 от Наредбата протоколът е съпроводен със снимка
на временно разположената на участък от пътя АТСС.
Не е основателно оплакването на жалбоподателя за нарушение на чл. 7
от Наредбата. Разпоредбата на чл. 7 от Наредбата, на чието нарушение се
позовава жалбоподателят, предвиждаща, че местата за контрол с мобилни и
стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с
пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или
на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, е отменена
с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-532 от 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ брой 6 от
2018г., в сила от 16.01.2018г.. Към датата на процесното нарушение -
17.06.2022г. действащата нормативна уредба не предвижда задължение за
обозначаване с пътен знак на пътния участък, в който се осъществява контрол
на скоростта.
От отговора от отговора от ОПУ - София и от представената схема за
организация на движението на път II - 81 ок.п. София - Петрохан - Лом (бул.
"Ломско шосе") в участъка в село Волуяк се установява, че по цялото
продължение на бул. "Ломско шосе", попадащо в границите на село Волуяк,
максимално разрешената скорост на движение на ППС от категория "В" е
8
указаната в чл. 21 ал. 1 ЗДвП - 50 км/ч, като липсват пътни знаци В26,
въвеждащи ограничение на скоростта, различно от посоченото в чл. 21 ал. 1
ЗДвП. Зоната на ограничението на скоростта е сигнализирана с пътен знак
"Д11" /"начало на населено място и селищно образувание"/ и пътен знак
"Д12" /"край на населеното място и селищното образувание"/.
От вещественото доказателствено средство - статично изображение
№ 11743F0/0304650 се установява измерената скорост на движение на лекия
автомобил - 110 км/ч. От протокола от проверка № 13-СГ-ИСИС/29.03.2022г.
се установява, че максимално допустимата грешка при реални условия на
измерване на скоростта е 3% при скорост над 100 км/ч. Максималната
допустима грешка е приспадната в полза на жалбоподателя, като при
измерена скорост от 110 км/ч, административнонаказателната й отговорност е
ангажирана за движение с 106 км/ч.
Авторството на нарушението се установява от попълнената от
жалбоподателката Б. декларация по чл. 188 ЗДвП, в която тя е посочила, че на
17.06.2022г. в 10:54 часа именно тя е управлявала лекия автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП максимално разрешената
скорост на движение на ППС от категория "В" в населено място, която
водачът не следва да превишава, е 50 км/ч. В случая от всички събрани
доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателката К. Б. е нарушила разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, като на
17.06.2022г. в 10:54 часа е управлявала лек автомобил марка "Фолксваген",
модел "Ъп" с рег. № ххххххххххх в село Волуяк по бул. "Ломско шосе" с
посока на движение от гр. Костинброд към гр. София със скорост от 106 км/ч
при максимално разрешената скорост за движение 50 км/ч.
Нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината,
доколкото жалбоподателката е съзнавала, че управлява МПС със скорост,
надвишаваща разрешената за движение в населено място.
С оглед възраженията в жалбата за недоказаност на нарушението и
неизпълнена доказателствена тежест от страна на наказващия орган, съдът ще
посочи, че в производството по съдебно оспорване на наказателните
постановления субсидирано приложение намират разпоредбите на НПК на
основание чл. 84 ЗАНН, т.е. приложение намира принципът за разкриване на
обективната истина и съдът не само може, но има и задължението да събере
9
всички необходими доказателства за разкриването на обективната истина.
В случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно чл. 189з ЗДвП (в сила от 23.12.2021г.) за нарушенията по ЗДвП не
се прилага чл. 28 ЗАНН. Предвид императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП
само за пълнота съдът ще посочи, че нарушението разкрива типичната, а не
по-ниска степен на обществена опасност на нарушения от този вид.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата.
Не на последно място, в конкретния случай се касае за превишение на
скоростта с 56 км/ч.в границите на населеното място. От схемата за
организация на движението на пътния участък в село Волуяк по бул. "Ломско
шосе" се установява, че в участъка има пешеходна пътека, както и спирка на
масовия градски транспорт, което предполага по-голямо струпване на
пешеходци, чиито живот и здраве жалбоподателката е застрашила,
нарушавайки режима на скоростта. Най-сетне, не се установиха никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства. Единствено обстоятелството, че се
касае за първо нарушение от този вид не е достатъчно, за да се направи извод,
че нарушението е маловажно, тъй като законът не прогласява за маловажни
всички първи нарушения, а изисква във всеки конкретен случай да се
извърши преценка на конкретната степен на обществена опасност на
нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване
над 50 км/ч се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В случая
законосъобразно наказващият орган е наложил на жалбоподателката глоба в
размер на 750 лева, тъй като установеното превишение е 56 км/ч, както и три
месеца лишаване от право да управлява МПС. И двете административни
наказания са в абсолютно определен размер, като определянето им под този
10
размер не е допустимо /чл. 27 ал. 5 ЗАНН/. Санкцията е кумулативна, като
същевременно в ЗАНН не намира приложение разпоредбата на чл. 55 ал. 3
НК, която позволява да не се налага предвиденото кумулативно наказание.
Ето защо не са основателни възраженията на жалбоподателя по отношение
определянето и срока на наложеното наказание "лишаване от
правоуправление".
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
При извода за неоснователност на жалбата, въззивникът няма право на
разноски, а наказващият орган не претендира и не доказва такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-
022762/08.11.2022г., издадено от началник сектор към ОПП, СДВР, с което
на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП на К. И. Б., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 750, 00 /седемстотин и
петдесет лева/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от три
месеца за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11