Решение по дело №14239/2017 на Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер    317                  26.01.2018 Година                          Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    IV брачен състав

В публично заседание на  петнадесети  януари                   две  хиляди и  осемнадесета година в следния състав:

 

      Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА

 

Секретар: София Чаушева

като разгледа докладваното от съдията

дело номер 14239                                                   по описа за   2017 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

                         

Производството по делото е  образувано  по  иск по чл. 150 от  СК, предявен  от С.Ц.Г. ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.С.О., с ЕГН **********, както и  по  иск предявен от А.С.О., с ЕГН **********,***, в качеството на майка и законен представител на малолетния Б.Ц.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, всички чрез ада. З.Г. ***, със съдебен адрес и адрес за получаване на съобщения и призовки: гр. П., ул.  ****,  тел. **** Срещу: Ц.Г.Г., с ЕГН *********В, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:*******, тел. ****

 

С влязло в законна сила съдебно решение № 3065/18.07.2012г., постановено по  гр. дело  № 10256/2012г. по описа на Районен съд  Пловдив, II брачен състав ответникът бил осъден да заплаща на децата си С.Ц.Г. и Б.Ц.Г. месечна издръжка в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/ за всяко едно от децата, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й изплащане.

От влизане на решението в сила - лятото на 2012 година до настоящият момент били изминали повече от 5 години. За изминалия значителен период от време била налице рязка промяна в нуждите на децата, а и промяна на икономическата обстановка в страната, при която било невъзможно две деца, съответно на *** години и на *** години да бъдат издържани с дължимите от ответника 75 лв. за всяко едно от децата. Освен това ответникът често закъснявал с изплащането на определената му към настоящият момент издръжка на децата,  чийто размер  бил крайно недостатъчен. Нуждите  на децата за храна,        дрехи,   учебни пособия,   джобни, здравни нужди,   спорт и други текущи         нужди, включително и такива  свързани с образованието   на    децата,      на тяхното    духовно   и интелектуално развитие, за развлечения, за  пътни разходи, били увеличени. За учебната 2017./2018 г. С. била записана като ученичка в *** клас в **** - гр. П. С. посещавала **** два пъчи седмично, които се заплащали по 5 лв. за посещение. Единствено тя и още едно дете от класа й не успели да отидат на екскурзия в чужбина, която била организирана от училището, поради липса на достатъчно средства. Б. бил записан като ученик в **** клас в ОУ **** -гр. П. Тренирал ****. За тренировките се заплащали 50 лв. месечно през зимата и 35 лв. месечно през другото време.

Ответникът живеел и работил в гр. С.. Реализирал около средният за страната месечен доход. Не дължал издръжка на други деца.

Майката на децата реализирала трудов доход в размер на 1 000 лв, месечно, но същевременно имала задължения по ипотечен и потребителски кредити.  Ежемесечно заплащала 320лв. до ипотечен    кредит към „Уникредит Булбанк" за закупеното от нея жилище, в което съвместно с децата живеела. Освен това заплащала  към Банка ДСК сумата от 75 лв. месечно по потребителски кредит и към ВСК заплащала сумата от 200 лв. месечно по потребителски кредит, или общо задълженията на майката на децата били в размер на 595лв. месечно, с остатъкът от трудовото й възнаграждение било невъзможно да посрещне нарастващите нужди на децата, въпреки, че разчитала и на помощта на своите родители, която не била голяма.

Направено е искане съдът да измени размера на присъдената с Решение № 3065/18.07.2012г., постановено по гр. дело № 10256/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив, II брачен състав, месечна издръжка, дължима от Ц.Г.Г., с ЕГН **********, на малолетният Б.Ц.Г., с ЕГН **********, и непълнолетната С.Ц.Г., с ЕГН *** 6124 690, чрез тяхната майка и законен представител А.С.О., с ЕГН **********, като увеличи същата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ на 150 лв. /сто и петдесет лева/ месечно за всяко едно от децата, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 07.09.2017г. до навършване на пълнолетие от децата или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

 

         Претендират се направените по  делото разноски.

 

В срока по чл.131   е постъпил такъв от ответникът  Ц.Г.Г. чрез пълномощника му адв. Г.Г.М. ***, *****

Изказва огорчението си от неверните обстоятелства изложени в ИМ и същевременно възмущението си от недалновидното формализиране на отношенията по издръжката на децата, предизвикано от бившата му съпруга А.С.О.. Твърди се, че  ответникът  не работи - нито по трудов договор, нито по граждански договор и нямал възможност да заплаща увеличен размер на издръжката. Живеел на съпружески начала с друг човек и тази жена всъщност помагала за заплащане на присъдената издръжка на децата - Б. и С. Г.. Освен това заявява, че нуждите от издръжка на децата били покрити изцяло. Децата гостували на ответника в гр. С. по време на някои учебни ваканции, след предварително разрешение на майката и за тях се полагали всякакви грижи, дори парична издръжка, както им се купувало и необходимото облекло и обувки за сезона. „Драмата" на изпълнения с лишения живот на децата, която била  описана в исковата молба въобще не отговаряла на истината. Проблемът бил, че под давлението на майката на децата, последните били поставени като „разменна монета" в отдавна изпразнените от съдържание отношения между бившите съпрузи. Така през месец септември 2015г. А.О. не е разрешила на децата да прекарат с баща си и новото му семейство резервирана почивка 10 дни във ваканционен комплекс **** в к. к. ****. През април 2017 г. ищцата не разрешила гостуване на децата за великденската учебна ваканция. През месец април 2017г. ответникът и новото му семейство заплатили зелено училище в размер на 150.00 лева на детето Б.Ц.Г.. И до момента на празници децата не били при баща си, поради несъгласието на майката. През месец декември 2015г. децата били на ски в Б., през лятото на 2016г. са били близо два месеца в к.к. ****, като през това време за тях са полагани грижи и издръжка от новото семейство на ответника. Децата с баща си и новото му семейство са били през месец май 2017 г. на екскурзия 7 дни в Д. и през месец октомври 2017 г. на екскурзия във Ф. и В., отново 7 дни. Така, че не било вярно че децата са лишени от издръжка. Благодарение на други лица децата на ответника  не били лишени от нищо. Ответникът обаче нямал възможност да заплаща увеличена издръжка. И това не е защото не иска, а защото не можел. Всъщност въпросът за издръжката на децата не трябвало да се решава в „кориците на делото", но очевидно не всички били наясно с това. Описаната ситуация по грижата и издръжката на децата доста надвишавала дори претендираната месечната издръжка от 150 лв. на дете и сега завеждайки това дело ответникът бил изправен пред моралната дилема: да се съгласи ли на увеличаване на издръжката (наличието на обективни данни на което оспорва в иска) или да продължава да дава от себе си (а и на другите близки до него хора) много повече от месечната издръжка, изразяващи се в грижа и внимание?

Оспорва всички факти и обстоятелства изложени в исковата молба относно нуждата от промяна на издръжка. Всъщност „оправданието" на майката, че имала да плаща ипотека не следвало да се толерират, т. к. по нейно искане е оставено жилището в неин дял при това без заплащане на парично уравнение. Размерът на ипотечния кредит не бил посочения в исковата молба, а останалите потребителски кредити не били изтеглени от ответника и не можели  да му се противопоставят.

 

  Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Между страните не се спори, а и от приложените удостоверения за раждане / лист 7 и 8 от делото/ е видно, че     С.  Ц.  Г., ЕГН ********** и Б.  Ц.  Г., ЕГН **********са деца на А.С.  О., ЕГН ********** и Ц.Г.Г., ЕГН **********

 

Видно от представеното Решение № 3065 от 18.07.2012г. постановено по гр.д. № 10256 от 2012г. на ПРС – ІІ Бр.с., влязло в сила на 18.07.2012г., месечна издръжка, дължима от Ц.Г.Г., ЕГН ********** на детето С.  Ц.  Г., ЕГН ********** е в размер на 75 лева, чрез неговата майка и законен представител А.С.  О., ЕГН **********,  и месечна издръжка, дължима от Ц.Г.Г., ЕГН ********** на детето Б.  Ц.  Г., ЕГН **********е в размер на 75 лева, чрез неговата майка и законен представител А.С.  О., ЕГН **********.

 

От разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна Ф. С. О., **** на ищците, става  ясно, че след развода на   майката и бащата на  ищците, последните с майка  си 4  години  живеели в свидетелката.От година и половина  живеели  само с майка си на друг  адрес, различен  от това на свидетелката. Свидетелката и  нейният съпруг им помагали с каквото могат. Помагали с гледането на децата, ако трябвало да се кара някое дете на  извънкласна  форма на обучение, но грижите изцяло били  поети от майката на децата. В петък след училище и събота и неделя децата били при родителите на майка си. С. била в **** клас в ****, а пък Б. учил в училище **** в *** клас. На Б. всеки ден по 2 лв. се давали за  училище, отделно за баничка, някакъв плод – ябълка, банан, круша, и кутия със сандвич. Той посещавал и стол. На седмица сумата  за  обяд в стола била  около 20-22 лв., зависило от менюто, което ще си избере. За С. 5 лв. на ден се давали, понеже била от сутрин  на  училище и се прибирала много късно вечер. Имала по  7-8 часа и пари за пътни  й се давали. Ползвала градски транспорт. С карта пътувала. Не знае каква е цената на картата. Б. ходил на **** два пъти седмично или три, зависи, ако имало ****. Таксата била 35-50 лв. месечно, зависи дали ползвали зала зимата за тренировки. Свидетелката и съпругът й  го водили и го взимали. С. ходила на **** от училището два пъти в седмицата. По 5 лв. било  едно посещение на ****. Децата доста пораснаи повече разходи имали. Сега трябвали ботуши- С. била с голям крак, дънки, дрехи. Б. постоянно бил на **** и късал ****. Децата нямали мобилни телефони,по скоро имали телефони втора ръка. Нямали  компютър и лаптоп. Когато ходили вдома на свидетелката , ползвали техния компютър.

         Ответникът Ц.Г. свидетелката била виждала за последно преди повече от 5 години. Знае, чедецата са ходили с баща си на екскурзия в Д., в Л., в П.. Водил ги бил на ски на Б., на море също. Когато си идвали от С.  от посещение при баща си, свидетелката виждала, че носят облекло - дънки, фланелки, ризки, анцузи, маратонки. Не може да каже какви са им отношенията с баща им. Те никога лошо не били казали за баща им. Не била чувала да се оплакват, че той не полага грижи за тях.

От разпита  на допуснатия свидетел на ответната страна С. Ц. И., без родство със страните става  ясно, че познава Ц.Г. от доста време. След това се запознала и с М. - сегашната му приятелка. Покрай тях се запознала и с децата им. Доста добре познавала децата. Много често децата  на  Ц. ***, били заедно на почивки. Ц. и М. много добре се грижили за децата. Той плащал издръжка на децата. В момента не знае какво работи. До скоро работел в една компания, в една **** къща. Мисли, че на около 500 лв. заплата работеше. Имало било трудни моменти, в които не бил могъл да плати издръжката и свидетелката му помагала, защото трябвало да се плати издръжката. Давала му била пари да си плаща издръжката. Миналата година водил заедно с  М.  децата на  екскурзия в Д., после в Л., в П.. Предната година ходили един месец на море, включително и нейното дете били взели с тях на море. Един месец били на ****. Ц. много добре се грижил за децата на М., както и тя за неговите. Грижата се поемала и от двамата за децата. Не била чула децата да се оплакват, че той не полага грижи за тях. Винаги когато децата са в С. ходили на мол. Дори миналата година за 15-ти септември били при свидетелката,която имала магазин на **** - накупили им от „Теранова“ неща за 15-ти септември. Винаги им купували подаръци за всички празници. Когато се наложило тя да даде  пари за издръжката на децата на  ответника – това  била сумата от  200 лева.  За тази Коледа и за рождения ден не знае  дали децата са получили подаръци и  ако не са - защо. По 1000 лв. на човек излизала една екскурзия до  Д.. Те били 6 човека. Ц. не можел да си позволи такава  екскурзия, но М. си го позволявала. Това, че Ц. живеел с нея и й помага с каквото може, не значило, че той издържа нея. Ц. имал някакъв здравословен проблем, но не мисли, че заради това не работи. Просто имало други причини, поради които не работил. Бил е осъждан и досието не му било много чисто, затова нямало как да работи нещо по-нормално поне на този етап и затова свидетелката много пъти му била помагала с каквото може.

Съдът кредитира показанията на свидетелите О. и  И. Намира същите за непротиворечива помежду си и на останалия събран по делото доказателствен  материал. Свидетелките  разказват пред съда за личните и впреки  свои впечатления  от отношенията  между страните.

 

По делото съществуват писмени  доказателства касателно доходите на  майката на децата- А.С.О. ЕГН **********,***.  За лицето: няма регистрация като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участие в търговски дружества. За отчетна 2015 г. няма данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. По информация от централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ", за лицето няма данни за изплатени суми през отчетни 2015г. и 2016г. Лицето притежава недвижим имот- жилището в което живее заедно с ищците. Лицето е  трудово ангажирано  като  от трудовото си правоотношение  получава средномесечен доход в размер на  880 лева.

На основание чл.72/2/ т.2 от ДОПК и с направена справка в информационната система на ТД на НАП П., и  ТД – С. за лицето Ц.Г.Г. ЕГН ********** Няма регистрация като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества. Няма данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2015г. и 2016г. По информация от централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ" за лицето няма данни за изплатени суми от фирми през 2015г. и 2016г. Няма декларирано недвижимо имущество, няма декларирано МПС. Лицето е било трудово  ангажирано  през 2016 и 2017 година  като  е получавало  средномесечно  трудово възнаграждение в размер на 630 лева. На  22.12.2017г. лицето е назначено  на трудов договор в ****  с основна заплата  от  1030 лева.

 

При предходното  определяне на  издръжката на  С. ,  детето е  било на **** години.  В момента  детето е  на  **** години  и половина.  При предходното  определяне на издръжката на  Б.,  детето  е  било на ****  години. В момента  детето  е на  ****  години.

 

         При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

            Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

         За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на  детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

         По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на децата издръжка. Същата е присъдена преди близо 6 години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на децата. Освен това съществува  промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно деца на тази възраст да бъдат издържани с определените преди 6 години  средства – по 75 лева за всяко  едно  от децата -издръжката, която  ответникът е  осъден да плаща. Освен това трябва да се има пред вид, че майката осъществява  и фактическото  отглеждане на децата. От  друга  страна  няма информация и доказателства бащатана децата да полага грижи за други лица или да има задължения за издръжка на друго малолетно дете.

Съдът приема, че бащата на децата е млад, здрав и в трудоспособна възраст и е на мнение, че същият е в състояние да реализира месечен доход поне в размер на средния за страната такъв,  какъвто впрочем и реализира. Похвално е това, че същият участва и по друг начин в отглеждането и възпитанието на децата като  ги  води на почивки  и екскурзии,  но това не променя по никакъв начин становището насъда, че  издръжката,  която в момента  заплаща бащата на децата е  изключително  ниска, не само заради  изминалия период от време и нарасналите нужди на децата, но и  заради факта , че към момента минималната  издръжка за  едно дете е в размер на  127.50 лева.

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на децата и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето С. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на  около 280 лв - за храна, дрехи, и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното  интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за това лекарства. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 150 лева месечна издръжка за детето си С., а останалите  130 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

По отношение на детето Б., съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето Б. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на  около 280 лв - за храна, дрехи, и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното  интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за това лекарства. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 150 лева месечна издръжка за детето си Б., а останалите  130 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

Ето защо искът за увеличение на издръжката  се явява основателен за сумата в размер на 150 лева месечно за детето С. и 150 лева за детето Б., начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.09.2017г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид  факта, че бащата се намира в работоспособна възраст, млад и здрав е, няма  задължения към други  непълнолетни  лица, ще може да заплаща издръжка в този размер.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи  окончателна държавна такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка, която възлиза на   сумата от 216 лева (двеста и шестнадесет лева)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /150 лв. х 36 месеца х 4%/. Ищците претендират  разноски, като  съществуват доказателства за направени  такива от  ищцовата страна в размер на 250 лева- заплатен хонорар за един адвокат. Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените  от  ищците в производството разноски, доколкото  искът е  уважен  изцяло. Т.е. ответникът следва да бъде  осъден да заплати на  ищците, чрез тяхната майка и законен представител сумата  от 250 лева (двеста и петдесет лева)– направени разноски в производството  от последните с  оглед пълното уважаване на иска. 

 

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да  допусне предварително  изпълнение на  решението.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

  ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 3065 от 18.07.2012г. постановено по гр.д. № 10256 от 2012г. на ПРС – ІІ Бр.с., влязло в сила на 18.07.2012г., месечна издръжка, дължима от Ц.Г.Г., ЕГН ********** на детето С.  Ц.  Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.С.  О., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ на 150 лева (сто и петдесет лева) месечно, считано от 07.09.2017г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

  ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 3065 от 18.07.2012г. постановено по гр.д. № 10256 от 2012г. на ПРС – ІІ Бр.с., влязло в сила на 18.07.2012г., месечна издръжка, дължима от Ц.Г.Г., ЕГН ********** на детето Б.  Ц.  Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.С.  О., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ на 150 лева (сто и петдесет лева) месечно, считано от 07.09.2017г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

             ОСЪЖДА Ц.Г.Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на  Районен съд- Пловдив сумата от 216 лева (двеста и шестнадесет лева)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката / 150 лв. х 36 месеца х 4% /

            ОСЪЖДА Ц.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на С.Ц.Г., ЕГН ********** и Б.  Ц.  Г., ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител А.С.О., ЕГН **********  сумата от  250 лева (двеста и петдесет лева)– направени разноски в производството.

 

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително  изпълнение на  решението

 

 

   Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Диана Костадинова

 

Вярно с оригинала

С.Ч.