№ 18113
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110163696 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., представлявано от А.А.в и И.Е., със седалище и
адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я. №23Б, обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ срещу В. С. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, УЛ.Б. 18, вх.В, ап.45, за установяване в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество за цена на топлинна енергия сума в размер на 257,38 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 14,06 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 18.08.2023 г., сумата от 62,51 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 14,14 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 18.08.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София, ул. Б. №
18, вх.В, ап.45, аб.№254792, за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
включително, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му
топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че е заплатил на 30.07.2023 г. сумите,
които ищецът претендира. Моли съда да отхвърли исковите претенции. Във второто открито
съдебно заседание, проведено по делото на 30.04.2024 г., заявява изрично, че оспорва иска
по основание и размер и твърди, че сред документите, които са му връчени, имало документ
1
с невярно съдържание, в който пишело, че задължението за ТЕ е увеличено с количество ТЕ,
което не бил изразходил. Счита, че това е потребена ТЕ в банята, където отоплително тяло
нямало. Твърди, че през процесния период ФДР е вписала, че за сезон 2020 г. – 2021 г. е
изразходил ТЕ в размер на 782 киловат часа при несъществуващо в банята тяло и че е
изразходил ТЕ за период 2021 г. - 2022 г. – 950 киловат часа ТЕ, което за двата сезона давало
потребление над 1700 киловат часа ТЕ. Твърди, че такава сума е вписана в изравнителните
сметки на няколко апартамента във входа, където се намира собственият му имот. Прави
искане за допълнителни задачи към СТЕ, които са допуснати от съда. Счита, че по връчените
му изравнителни сметки за отоплителни сезони 2020 г. – 2021 г. и 2021 г. – 2022 г., за двата
сезона има разход за 807.82 лева., като сочи, че е внесъл сумата 837,55 лева по сметка на
ищеца. В последното открито съдебно заседание прави искане за отвод на съдебния състав,
поради недопусната експертиза. След отхвърляне на искането за отвод и предприемане на
действия за допускане на сочената като недопусната от ответника експертиза, последният
напуска самоволно съдебната зала.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва предявените
искове. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че ответникът е потребител на доставяна топлинна енергия за битови
нужди в имота му, находящ се в гр. София, ул. Б. № 18, вх.В, ап.45, аб.№254792, за
процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., включително, на основание чл. 146 от
ГПК.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 48484/2023 г. на СРС, 120 състав срещу ответника. Същият, в
качеството си на длъжник, е подал възражение по чл. 414 от ГПК в законовия срок, поради
което съдът е дал указания на заявителя за предявяване на иск за вземането си. Това обуславя
правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство срещу ответника.
Ответникът е представил със становището си от 07.03.2024 г. вносен документ от
31.07.2023 г. за внесена по сметка на ищцовото дружество сума от 837.55 лв. с основание
„заплащане на топлинна енергия за сезони 20/21 г., 21/22 г., 22/23 г. за абонат 254790 –
Вл.В.“.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
2
Сървисис“ ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала
уредите и водомерите за топла вода в имота, попълнени са отчетите за главен отчет,
подписани от потребител и са коректно отразени в изравнителните сметки. В имота е имало
монтирани 4 броя отоплителни тела и 4 броя топлоразпределители с дистанционен отчет,
както и щранг-лира за отопление в банята, за която се изчислява служебно ТЕ, отдадена от
щранга, съгласно НТ. В имота е ползвана топла вода, отчитана чрез два броя водомера за
топла вода. Установено е от експертизата, че за процесния период сумата за изразходвана
топлинна енергия за отопление в имота е 568.12 лв. и за подгряване на топла вода – 411.93
лв., или общо – 980.05 лв. Извършвани са периодични проверки на топломера в абонатната
станция, с изключение на периода от 28.11.2018 г. до 06.04.2021 г.
За да отговори на поставените от ответника въпроси, вещото лице по СТЕ е
извършило оглед на топлоснабдяемия имот и е констатирало, че в последния не се
установяват никакви щрангове, тъй като са зазидани и навсякъде е облицовано с плочки.
Със съдействието на страната, вещото лице е извършило оглед на мазата, откъдето тръгват
тръбите, преминаващи през баните на апартаментите, стоящи в дясната част на жилищния
вход. Констатирани са две тръби ¾ цола, които вероятно са щранг лирите, преминаващи
през баните в тези апартаменти. Не е предоставена възможност на вещото лице да извърши
съпоставка на щранговете в друг апартамент, намиращ се над жилището на ответника. В
съдебно заседание вещото лице обяснява, че по проект в банята на ответника следва да има
щранг-лира.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
257.38 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 62.51 лв.
Съответно лихвите за периода възлизат на 14.06 лв. върху главницата за топлинна енергия, а
лихвата върху таксата за дялово разпределение в размер на 14.14 лв. В съдебно заседание
вещото лице по ССЕ обяснява, че е отразила плащането за двата периода, като се получава
една разлика от 130,75 лева, които са платени лихви към датата на плащане на общо
платената сума от 837,55 лева. Сумите, които са посочени като непогасени в заключението
на ССЕ, са съобразени с тази платена сума.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от ТЛП.
Предвид изложеното, съдът счита, че няма спор относно качеството на потребител на
ответника, още повече, че това обстоятелство е прието за безспорно по делото. Ответникът
оспорва да има в банята си щранг-лира, но с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ,
тръбите в банята на ответника са вложени в самата стена, поради което и липсва възможност
за измерване на същите, така, както ответникът е поискал. Съдът счита, че ответникът сам се
е поставил в съответното положение, допускайки съответните тръби да бъдат вложени в
3
стена на банята му, изключвайки какъвто и да е достъп до тях на вещото лице и
невъзможност за тяхното измерване, оглед и преценка. Ето защо, съдът приема, че това
възражение е недоказано и неоснователно.
Недоказано остава и възражението за погасяване чрез плащане, предвид направените
констатации от вещото лице по допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Последното е извършило преценка и на платежния документ, депозиран от
ответника и е установило непогасените суми, останали след извършеното на 31.07.2023 г.
плащане.
При събраните доказателства, Съдът приема за установено по безспорен начин от
СТЕ, че дължимата главница за топлинна енергия за периода възлиза на за периода възлиза
на 257.38 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 62.51
лв. Съответно лихвите за периода възлизат на 14.06 лв. върху главницата за топлинна
енергия, а лихвата върху таксата за дялово разпределение в размер на 14.14 лв. Исковете са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло за главница за топлинна енергия и за
услугата дялово разпределение, осъществявана от ТЛП, което признава това обстоятелство
със становището си по делото и представя доказателства, подкрепящи този факт.
При този изход от спора, само ищецът има право на разноски. Ищецът е направил
разноски в заповедното производство в общ размер на 75.00 лв., в това число и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., а в исковото – в общ размер на 625.00
лв., в това число за държавна такса, за депозити за вещи лица и 100 лв. за юрисконсултското
възнаграждение в настоящото производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ответникът, при този изход от спора, няма право на разноски, а и такива не е извършил.
Внесеният от него депозит за СТЕ е неизплатен, поради което ответникът може да си го
получи при поискване и след посочване на банкова сметка, по която да му бъде преведена
сумата от 250 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ...,
представлявано от А.А.в и И.Е., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я.
№23Б, обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и В. С.
В., ЕГН ********** и адрес: гр. София, УЛ.Б. 18, вх.В, ап.45, на основание 422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответникът В. С. В.,
ЕГН **********, дължи на ищеца “Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., сумите, както следва: за цена на
топлинна енергия сума в размер на 257,38 лв. (двеста петдесет и седем лева и тридесет и
осем стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
4
29.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 14,06 лв. (четиринадесет лева и шест
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 18.08.2023 г.,
сумата от 62,51 лв. (шестдесет и два лева и петдесет и една стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 14,14 лв. (четиринадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 18.08.2023 г.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН ********** и адрес: гр. София, УЛ.Б. 18, вх.В, ап.45, да
заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Я.
№ 23Б, представлявано от А.А.в, сумата от 700 лв. (седемстотин лева) за разноски в
заповедното и исковото производства, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5