РЕШЕНИЕ
№ 1409
гр. Велико Търново, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110102013 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на * в което се излагат твърдения, че на * с
ответника са сключили граждански брак, *. Изтъква се, че на 18.07.2002г. съпрузите са
сключили договор за предоставяне на ипотечен кредит *, по силата на който са получили
сумата от 7000 лв. за купуване на недвижим имот, н*. Ищецът твърди, че кредитът е погасен
с отпуснатата сума в размер на 13000 евро по сключения от него и от ответника договор за
кредит от 09.06.2016г. * като разликата е използвана за ремонт на семейното жилище.
Твърди се, че на 29.06.2017г. съпрузите са сключили договор за кредит * за сумата от 23500
лв., от която 21400 лв. е използвана за погасяване на кредита от 09.06.2016г., а разликата –
за задоволяване на нужди на семейството. Изтъква се, че за периода от 01.08.2017г. след
като е настъпила фактическата раздяла между страните до 30.09.2019г. ищецът еднолично е
погасил дължимите вноски по кредита в общ размер на 27942,21 лв., с което е изпълнил
повече от половината от дължимата част от солидарното си задължение с 13920,61 лв. С
оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца горепосочената сума, ведно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението както и направените
по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявения иск. Признава сключването на договора за банков кредит от 2002г. за покупка
на семейното жилище като изтъква, че същият е погасен със суми по сключен от него
договор за кредит от 2005г. Навежда доводи, че от лятото на 2015г. страните се намират във
1
фактическа раздяла като сумите по сключените след това договори за кредит не са
използвани за задоволяване на нужди на семейството. С оглед гореизложеното, се отправя
искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Страните са бивши съпрузи, бракът на които е прекратен с развод *. По време на брака си те
сключили договор за предоставяне на ипотечен кредит с * като получили сумата от 7000 лв.,
която използвали за придобиване на семейното им жилище в *. На 06.04.2005г.
задълженията по кредита били погасени, което довело до заличаване на учредената в полза
на банката договорна ипотека. На 09.12.2005г. ответникът сключил договор за кредит с *
като с предоставената сумата от 11000 лв. на същата дата погасил задължения по сключени
от ищеца договори за кредит към същата банка от 5356,57 лв. и от 1447,55 лв. На
09.06.2016г. съпрузите като кредитополучатели сключили договор за кредит за текущо
потребление * за сумата от 13000 евро, която следвало да върнат в срок до 09.06.2021г на 60
анюитетни месечни погасителни вноски. От съвкупния анализ на събраните писмени и
гласни доказателства се установява, че след закупуване на семейното жилище страните
периодично извършвали ремонти в него и го обзавеждали, за което използвали средства по
отпуснати кредити, които системно рефинансирали. Отношенията между страните се
влошили през лятото на 2016г., когато *. В резултат на това, съпрузите започнали да
обитават отделни помещения в жилището, но продължили да поддържат общо домакинство
с оглед грижата за децата и заплащане на общи разходи до 20.07.2017г., когато ответникът
напуснал съсобствения имот. Преди фактическата раздяла на страните, на 29.06.2017г.
ищецът сключил договор за потребителски паричен кредит* за сумата от 23500 лв., платима
в срок до 07.06.2027г. на 120 месечни анюитетни вноски, за да погаси предсрочно
задължението по договора за кредит от 09.06.2016г. За обезпечаване изпълнението на
задължението на*, на същата дата ответникът сключил договор за поръчителство с
кредитора. От заключението на допуснатата по делото съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че по договора за кредит от 29.06.2017г. по сметка на ищеца е преведена сумата
от 21400 лв., с която на 30.06.2019г. предсрочно е погасено задължението от 21197,71 лв. по
договора за кредит от 09.06.2016г. Вещото лице е установило, че за периода от 07.07.2017г.
до 16.09.2019г. ищецът е заплатил 27 месечни вноски на обща стойност 7446,31 лв. по
кредита *, а на 27.09.2019г. предсрочно го е погасил със сумата от 19975,04 лв.
Констатирано е, че през 2011, 2013 и 2015г. ищецът като кредитополучател и ответникът
като поръчител или солидарен длъжник са погасили задължения по договори за
потребителски кредити към * на обща стойност 24928,40 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
2
За периода от 18.07.2002г. до фактическата раздяла на страните на 20.07.2017г., същите
системно са сключвали като солидарни длъжници или са обезпечавали с поръчителство
договори за кредити, средствата по които са използвали както за придобиване на семейното
им жилище, за извършване на подобрения в него и за обзавеждането му, така и за
предсрочно погасяване на предходни кредитни задължения поети със същата цел. От лятото
на 2016г. духовната, фактическата и икономическа връзка между съпрузите постепенно е
започнала да отслабва с оглед влошените им отношения, но въпреки това те са продължили
да поддържат общо домакинство, за което е показателно и поръчителството на ответника по
договора за кредит на ищеца от 29.06.2017г., с който предсрочно е погасено солидарното им
задължение по договора за кредит от 09.06.2016г. и е признато, че разходването на
средствата по него е за нужди на семейството. При това положение и за паричното
задължение на ищеца от 29.06.2017г., поето за погасяване на общото задължение на
съпрузите по предходен кредит, важи презумпцията по чл. 32, ал. 2 от СК, поради което
страните по делото отговарят за него солидарно. Във вътрешните им отношения приложение
намира разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД като бившите съпрузи следва да понесат
поравно заплащането на задължението по договора, което е извършено след фактическата
им раздяла. Преди този момент приложение намира презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК за
съвместен принос и изплатеното по кредита само от единия съпруг се счита за погасено с
общи средства на съпрузите, а след този момент - за погасено с лични средства на платеца.
Установява се, че за периода от 01.08.2017г. до 27.09.2019г. ищецът е заплатил с лични
средства сумата от 27130 лв., представляваща сбор от 26 вноски по кредита от 29.06.2017г.
на обща стойност 7154,97 лв. /вноската от 07.07.2017г. е извършена преди фактическата
раздяла/ и сумата от 19975,04 лв., платена на 27.09.2019г. за предсрочното му погасяване. С
оглед гореизложеното се достига до извода, че ответникът следва да му заплати половината
от сумата 27130 лв., равняваща се на 13565 лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 07.07.2021г., до окончателното изплащане на задължението. В тази част
предявеният иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД е доказан и следва да бъде уважен, и отхвърлен за
разликата до претендирания размер от 13920,61 лв.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1712,11 лв., представляващи направени по делото
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
неоснователно тъй като същото минимално надвишава размерът определен съгласно чл. 7,
ал. 2 , т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размерни на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 16,60 лв., представляващи направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
3
Осъжда *. с ЕГН: ********** *, на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, да заплати на * с ЕГН:
********** , сумата от 13565 лв. /тринадесет хиляди петстотин шестдесет и пет лева/ -
главница, представляваща половината от платените от ищеца вноски за периода от
01.08.2017г. до 30.09.2019г. във връзка с погасяване на общо задължение с ответника по
Договор за потребителски паричен кредит *от 29.06.2017г., сключен с *, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1712,11 лв. /хиляда седемстотин и дванадесет лева и
единадесет стотинки/, представляващи направени по делото разноски, като отхвърля
предявения иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД в частта за разликата от 13565 лв. до 13920,61 лв.
Осъжда *с ЕГН: ********** *, да заплати на * с ЕГН: ********** *, сумата от 16,60 лв.
/шестнадесет лева и шестдесет стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4