РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч,08.04.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, тричленен
състав в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
Членове: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Десислава Минчева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ПАВЛОВА
касационно административно дело № 34 по описа за 2020 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 285 ал.1 изр. второ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието подадена, подадена против Решение №122 от
10.09.2018 г., постановено по адм. дело №108 по описа за 2017 година на
Административен съд – Ловеч, в частта му, с която е уважен предявеният от С.Б.Б.
иск в частта му, с която е уважен предявеният от С.Б.Б. иск за сумата от 200
/двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 07.10.2016
г. до 21.11.2016 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от предявяване на исковата молба – 28.03.2017 г. до окончателното
й изплащане.
С определение №1617/31.01.2020 г., постановено
по адм. дело № 13255/2018 г., състав на ВАС е прекратил производството по
образувано пред него касационно административно дело и е изпратил същото на
АдмСЛ по подсъдност, мотивирайки се с настъпилата законодателна промяна на
чл.285 от ЗИНЗС.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на първоинстанционното решението като постановено в
нарушение на закона, касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Съдът
неправилно е определил правната квалификация на иска и в противоречие с Определение № 12404/17.10.2017г. на ВАС по адм.
д. № 9866/2017г., с което делото е върнато на АдмС - Ловеч за продължаване на
съдопроизводствените действия. Неправилно и необосновано съдът се е позовал на
презумпцията на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС. Нарушена е и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Изводите на съда не кореспондират с установеното по делото, което прави
решението и необосновано. Необосновано е ангажирана отговорността на държавата
за вреди причинени от незаконосъобразно бездействие при или по повод изпълнение
на административна дейност, без безпорно да се установени елементите от фактическия
състав на нормата на чл.1 от ЗОДОВ. При липсата на който е да е от трите
елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата. Иска се отмяната на съдебното решение в обжалваната част като
неправилно, като се постанови друго, с което се отхвърли изцяло предявеният иск.
Алтернативно се поддържа намаляне на размера на определеното обезщетение, като
не съответстващо на увреждането.
Ответникът -
С.Б.Б., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ Атлант
Троян, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, предвид това, че в
резултат на неправилно наложеното наказание е настъпила негативна промяна в
правното му положение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да отстане в сила
решението на първоинстанционния съд като допустимо, валидно и правилно. Излага,
че не е оборена презумпцията,въведена в ЗИНЗС и споделя изводите на решаващият
съд относно основателността на исковата претенция в постановения размер.
Административен
съд Ловеч, в настоящият тричленен състав, обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на
страните и като извърши служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно
решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в
процесната част, срещу решение на Административен съд - Ловеч, което след
законодателната промяна на чл.285 от ЗИНЗС подлежи на касационен контрол по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен
състав на същия съд, поради което е процесуално допустима.
От касационната жалба се извеждат основания
за неговата неправилност като постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила -касационно основание по чл.209 ал.1 т.3
предложение второ от АПК.
Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй
като не е налице посоченото от касатора основание за отмяна.
Производството пред Административен съд
Ловеч се е развило по исковата молба на л.св. С.Б.Б. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/, гр. София, с която на основание чл.203 и
сл. АПК, във вр. с чл.285 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/, е предявил иск по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба
период, в който изтърпявал наказание в Затвора Ловеч, със сума в размер на 1000
лева. Претърпените неимуществени вреди е основавал на незаконосъобразно
наложеното със Заповед № 202/07.10.2016 г. на Началник на ЗО „Атлант”
дисциплинарно наказание, което е породило в него чувство на незащитеност,
независимо че същото е било незаконосъобразно и отменено, се е отразило на
правното му положение като „наказан”.
С
оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, след приложението на чл.284 ал.3 ЗИНЗС, съдът е
събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на установените по делото факти,
при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото Административния
съд – Ловеч, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото
доказателства е заключил, че предявеният иск се явява частично основателен,
доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата за вреди по отношение на част от наведените с
исковата молба основания, а именно, че му е наложено незаконосъобразно
наказание, от което е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на човешкото достойнство, предвид това, че
правният му статус е бил „наказан” с отменена впоследствие заповед от
по-горестоящия административен орган, като неимуществените вреди са пряка
последица от незаконосъобразно наложеното със Заповед № 202/07.10.2016 г. на
Началник на ЗО „Атлант” дисциплинарно наказание, което е породило в него
чувство на незащитеност. Предвид приетото за установено и изхождайки от
характера на вредите, времетраенето им и техния интензитет, АдмС - Ловеч е
определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200
лв. и е отхвърлил исковата претенция над тази сума до пълния й предявен размер
от 1 000 лв.
Настоящият състав намира посоченото касационно
основание и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Приетата от съда фактическа обстановка,
подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.
Първоинстанционният съд е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи,
които се споделят от настоящата инстанция.
След съобразяване практиката на ВАС приел,
че разпоредбите от глава седма на ЗИНЗС са специален закон по отношение на
ЗОДОВ, като съгласно нормата на чл.8 ал. 3 от ЗОДОВ, приложими са разпоредбите
на гл. седма на ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в
своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл.284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно наказание,
което макар и в последствие отменено от горестоящият орган е рефлектирало негативно
в правната сфера на ищеца при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
периода, предмет на исковата молба.
Първоинстанционният
съд е проявил процесуална активност и е събрал по чл.284 ал.3 от ЗИНЗС всички
относими към спора писмени и гласни доказателства, при което е установил
правилно фактическата обстановка. Независимо от това дали наказанието е реално
изтърпяно с оглед твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
уронване на човешкото достойнство, предвид това, че правният му статус е бил
„наказан” с отменена впоследствие заповед от по-горестоящия административен
орган, като твърди, че неимуществените вреди са пряка последица от
незаконосъобразно наложеното със Заповед № 202/07.10.2016 г. на Началник на ЗО
„Атлант” дисциплинарно наказание, което е породило в него чувство на
незащитеност, правилно е приел, че ответникът следва да репарира
неимуществените вреди, настъпили в резултат на издадена и впоследствие отменена
незаконосъобразна заповед - Заповед № 202/07.10.2016 г. на Началник на ЗО
„Атлант”, с оглед специалните разпоредби на чл. 284 ал. 5 ал.3 ал.2 и ал.1, във
вр. с чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
С оглед на установеното по делото, следва да се приеме, че оспореното решение на АдмС - Ловеч е правилно, постановено е при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Обосновано и в съответствие с детайлно анализираните от него доказателства по делото – поотделно и в тяхната цялост, административният съд е заключил, че исковата претенция на Б. е частично основателна.
Доколкото касационната жалба е
изпратена за разглеждане на настоящият съд при съобразяване законодателните
промени на чл.285 от ЗИНЗС е възприето като правилно даденото от АдмСЛ правно
основание на исковата претенция, поради което са неоснователни доводите в
касационната жалба относно правната квалификация.
Не могат да бъдат споделени
оплакванията на ГДИН за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти,
обсъдил е доказателствата, становищата на страните и приложимата правна уредба,
като е изложил обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата
съдебна инстанция.
Обезщетението
в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и
продължителността от време, през което са понасяни вредите при отчитане на
всички установени по делото относими факти, справедливо е по смисъла на чл.52
от ЗЗД и размерът му не се явява завишен, както неоснователно се възразява с
касационната жалба. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на
съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
С оглед гореизложеното при
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
По изложените съображения, настоящият състав, при
извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно,
и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява
неоснователна.
Водим от горното и на основание
чл.221 ал.2 от АПК, Ловешки
административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №122 от 10.09.2018 година,
постановено по адм.дело №108 по описа за 2017 година на Административен съд –
Ловеч, в частта му, с която е уважен предявеният от С.Б.Б. иск сумата от 200
/двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 07.10.2016
г. до 21.11.2016 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от предявяване на исковата молба – 28.03.2017 г. до окончателното
й изплащане.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.