№ 486
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.ева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
ИВ, Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от ИВ, Д. Дрингова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500396 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 304439/29.12.2021г., депозирана от ЧСИ
И.С., рег. № 712, в качеството му на трето лице – помагач на ответната страна, чрез адв.
Б.А., срещу решение № 262924/08.12.2021г., постановено по гр. дело № 371/2021г. по описа
на ВРС, IX-ти състав, в частта, с което е уважен предявения в условията на евентуалност
обратен иск, с който въззивникът е осъден да заплати на М. П. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „ОБ.“ № 34, ет. 7, ап. 27 сумата в общ размер от 15882,08 лв. /петнадесет
хиляди осемстотин осемдесет и два лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение
за претърпени от нея в резултат от незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител
имуществени вреди, от които: 15198.16 лв. – разлика в цената за 1/12 част от имота; 395.15
лв. – разлика за 1/12 част от местен данък; 273.57 лв. – разлика за 1/12 част от такса по т. 23
от ТТРЗЧСИ; 15.20 лв. – разлика за 1/12 част от такса за вписване, ведно с обезщетението за
забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на обратния иск в съда
– 23.03.2021г. до окончателното погасяване на задължението.
В жалбата е изразено становище за недопустимост, в евентуалност за неправилност
на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано. Въззивникът намира привличането му като трето лице помагач на ответната
страна за недопустимо, поради липса на правен интерес. Сочи се, че между подпомаганата и
подпомагащата страна липсват материалноправни отношения, а такива съществуват между
подпомаганата страна и длъжника – собственик. По неправилността на решението сочи, че
съдът е следвало да обсъди всички доводи за допустимостта и основателността на обратния
иск, но това не е сторено. Намира, че в конкретния случай не е налице действие или
бездействие на ЧСИ, което да има за последица имуществената му отговорност. Сочи, че
ЧСИ е изпълнил задълженията си по чл.483 от ГПК, съсобствениците на имота са били
уведомени за извършените действия от ЧСИ и не са възразили относно размера на
1
изнесената на публична продан идеална част от имота, което бездействие се обяснява с
твърдения за умишлено въвеждане в заблуждение на ЧСИ. Намира, че предявяването на
отрицателен иск за собственост между главните страни е с цел ангажиране на отговорността
на съдебния изпълнител за вреди и представлява нарушаване на правото на добросъвестност
на страните в исковия и изпълнителния процес, както и злоупотреба с права. Ето защо
заключава, че е налице симулативен процес, тъй като същият не е с оглед защита на
действително накърнени права , тъй като такъв правен спор между страните няма.
Последните са били наясно, че покупната цена на ½ ид.ч. от имота по делбата е била
платена със собствени средства на наследодателят им П.Д. и поради това са декларирали по
1/3 ид.ч. от имота в Община Варна. Счита, че дори и да се приеме, че са причинени вреди от
действията на ЧСИ, то същите са при условията на съпричиняване. Отправеното искане е да
се обезсили постановеното решение в частта, с която е уважен обратния иск, като
постановено по недопустим иск, в евентуалност да се отмени в същата част, като
неправилно и да се постанови ново, с което обратния иск се отхвърли като неоснователен.
Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от М.Д., ответник в
първоинстанционното производство, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно и
се моли за неговото потвърждаване. Намира за ирелевантно обстоятелството какъв размер на
дяловете е считал, че притежава всеки един от наследниците, както и кои от тях са
обитавали имота към датата на описа и какви са били отношенията помежду им. Сочи, че
законът е вменил само задължение на ЧСИ да извърши пълна проверка на притежаваните от
всеки от съсобствениците квоти на собственост преди да пристъпи към описа на частта на
имота. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ИВ. Й. Д., ищец в
първоинстанционното производство.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба от ИВ. Й. Д. срещу М. П. Д.
отрицателен установителен иск за собственост за признаване за установено, че ответникът
не е титуляр на вещното право на собственост на 1/12 ид. ч., представляваща горницата над
1/2 ид. ч. (6/12 ид. ч.) до 7/12 ид. ч. от следния недвижим имот: апартамент № 27, находящ се
в гр. Варна, ул. „ОБ.“ № 34, ет. 7, със застроена площ от 114.07 кв. м., с индентификатор
10135.1502.206.1.27 по КК и КР на гр. Варна, намиращ се в сграда № 1, разположена в имот
с идентификатор 10135.1502.206, при съседи на апартамента: самостоятелни обекти с
идентификатори 10135.1502.206.1.26, 10135.1502.206.1.28 на същия етаж;
10135.1502.206.1.23 под жилището и 10135.1502.206.1.31 над него, както и прилежащите
избда № 27, с площ 6.50 кв. м. и 1.0492 % ид. ч. от общите части на сградата.
Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответницата са съсобственици на процесния
недвижим имот при равни квоти от по ½ ид. ч., като съсобствеността е учредена при
следната фактическа обстановка: На 09.06.2003г. съпругът на ищцата П.Д. е придобил
процесния недвижим имот в режим на СИО по време на първия си брак с Ружа Д., сключен
на 12.11.1967г. С решение от 28.01.2005г., постановено по гр. д. № 1523/2004г. на РС-Варна
бракът между П. и Р.Д. е прекратен с развод. На 20.07.2005г. ищцата и П.Д. са сключили
граждански брак. На 04.04.2007г. между бившите съпрузи П. и Р.Д. е подписан договор за
доброволна делба на процесния недвижим имот, придобит по време на първия брак на П.,
като въз основа на правната сделка П. е станал изключителен собственик на апартамента
срещу паричното уравнение на дела на Ружа. На 19.02.2017г. е починал П.Д., като се
твърди същият да е оставил за наследници ищцата /преживяла съпруга/ и две деца –
ответницата /дъщеря/ и М. П.ов Диамандиев /син/. Поддържа се, че в резултат от
наследственото правоприемство и прекратяване на СИО поради смъртта на П.Д. ищцата е
придобила в своя патримониум ½ ид. ч. от апартамента, а двете деца по ¼ ид. ч.
Твърди се още, че поради лични задължения на М.Д. е образувано изп. д. № 353 по
2
описа за 2018г. на ЧСИ И.С., като изпълнението е насочено върху притежаваните от същия
ид. ч. от съсобствения недвижим имот, които са изнесени на публична продан, но съдебният
изпълнител незаконосъобразно е описал като негова собственост 1/3 ид. ч. от имота, а
впоследствие и възложил същите на ответницата като купувач. Сочи се, че в резултат от
наследственото правоприемство и реализираната публична продан ответницата се
легитимирала като титуляр на 7/12 ид. ч. от недвижимия имот, но всъщност е притежавала
не повече от ½ ид. ч. от апартамента, поради което се иска със съдебна санкция да се приеме
за установено, че ответницата не е титуляр на разликата над ½ ид. ч. до 7/12 ид. ч. от имота
или на 1/12 ид. ч. Излага се, че ищцата е във владение на имота, а със съставеното
постановление за възлагане на недвижим имот се създава външна представа за наличие у
ответницата на повече притежавани ид. ч. от имота, отколкото в действителност същата
притежава, с което се засягат собствените на ищцата права от процесния недвижим имот.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба,
в който е изразено становище за допустимост на предявения установителен иск за
собственост, но се излагат доводи за неоснователност на същия. Ответницата не оспорва, че
като наследник на П.Д. е придобила ¼ ид. ч. от процесния апартамент. Не оспорва, че
наследените от М.Д. ид. ч. са изнесени на публична продан по изп. д. № 353/2018 г. по описа
на ЧСИ СТ.. Твърди, че с цел запазване на собствеността върху жилището е закупила
изнесените от съдебния изпълнител 1/3 ид. ч. от имота. Поддържа, че заплатената от нея
сума възлиза на 60795.33 лева, от които: 1/ 5525,33 лв. – задатък; 2/ 55200 лв. – остатък от
цената на имота; 3/ 1094,32 лв. – такса по т. 23 от ТТРЗЧСИ; 4/ 1580,68 лв. – местен данък и
5/ 60,80 лв. – такса за вписване на възлагателното постановление. Сочи, че след посочените
плащания е обявена от съдебния изпълнител за собственик на закупените на публичната
продан 1/3 ид. ч. от апартамента. Счита, че въз основа на наследяването и възлагателното
постановление е титуляр на 7/12 ид. ч. от имота и поради това оспорва ищцата да е
собственик на ½ ид. ч. от процесното жилище.
С отговора е направено искане за привличане на ЧСИ И.С. като трето лице помагач
на страната на ответницата М.Д. по реда на чл. 219, ал. 1 от ГПК. В условията на
евентуалност и по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК ответницата е предявила за съвместно
разглеждане обратен осъдителен иск против ЧСИ СТ. , с искане съдът, при уважаване на
отрицателния установителен иск за собственост, да осъди съдебния изпълнител на
основание чл. 441, ал. 1 от ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 от ЗЗД да заплати на М.Д. сумата
в общ размер от 15882,08 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея в резултат
от незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител имуществени вреди, от които: 1/
15198,16 лв. – разлика в цената за 1/12 част от имота; 2/ 395,15 лв. – разлика за 1/12 част от
местен данък; 3/ 273,57 лв. – разлика за 1/12 част от такса по т. 23 от ТТРЗЧСИ; 4/ 15,20 лв. –
разлика за 1/12 част от такса за вписване, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на обратния иск – 23.03.2021г. до окончателното погасяване на задължението, включително
и разноските, които евентуално ищцата по обратния иск ще заплати на ищцата по
първоначалния отрицателен установителен иск.
С определение от 23.04.2021г. първоинстанционният иск е конституирал ЧСИ И.С.
като трето лице помагач на ответната страна и е приел за съвместно разглеждане предявения
обратен иск.
Ищцата обосновава правния си интерес за предявяване на обратния иск с твърдение,
че ЧСИ не е изпълнил законово вменените му задължения съгласно чл. 483 от ГПК да се
увери, че посоченият от взискателя и описан от него недвижим имот е собственост на
длъжника към деня на налагане на възбраната. Сочи се, че ЧСИ е причинил на ищцата
имуществени вреди, изнасяйки на публична продан и възлагайки на същата чужди идеални
части от процесния апартамент, доколкото съдебният изпълнител не е проверил размера на
ид. ч. от съсобствения недвижим имот, чийто титуляр е длъжникът по изп. дело.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по обратния иск ЧСИ СТ. оспорва
основателността както на главния отрицателен установителен иск, така и на обратния
осъдителен. В условията на евентуалност счита, че съдебният изпълнител отговаря до
3
размера на таксите, които е събирал по ТТРЗЧСИ, а останалите суми следва да бъдат
претендирани по реда на чл. 499 от ГПК срещу други лица.
С обжалваното решение предявените отрицателен установителен иск за собственост
и обратния иск са изцяло уважени.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приобщено и изп. дело № 353 по описа за 2018г. на ЧСИ И.С., вписана в
КЧСИ под рег. № 712, с район на действие ОС-Варна, от което се установяват следните
релавантни за спора факти:
Индивидуалното производство по принудително изпълнение е образувано по молба
на М. М. срещу М.Д. въз основа на изпълнителен лист от 11.09.2012г., издаден по в. гр. д. №
2452 по описа за 2011г. на ОС-Варна за сумата от 22700 лв. – главница по договор за заем от
01.02.2010г., ведно с акцесорните вземания за лихви и разноски и изпълнителен лист от
02.08.2009г., издаден по ч. гр. д. № 11340 по описа за 2010г. на РС-Варна за сумата в размер
от 12000 лева – вземане по запис на заповед от 14.07.2010г., ведно с акцесорните вземания
за лихви и разноски. Изпълнителните титули са издадени в полза на В.СП., вземанията по
които са прехвърлени с договор за цесия от 11.04.2016г. в полза на Димитър Димитров, а
последния от своя страна с договор за цесия от 19.04.2018г. ги е цедирал на взискателя М.
М..
По молба на взискателя от 21.05.2018г. изпълнението е насочено върху процесния
апартамент, като същият е обективирал искане за възбрана, опис, оценка и публична продан
на ½ ид. ч. от жилището. Съдебният изпълнител с разпореждане от 21.05.2018г. е насрочил
описа на процесния недвижим имот за 20.06.2018г. от 10:00 часа и едновременно с това е
разпоредил да се извърши справка в Служба по вписвания. Видно от извършената справка в
СВ-гр. Варна от 21.05.2018г. процесният имот не е вписан по партидата на длъжника М.Д..
От молбата с изх. № 13665/21.05.2018г. по описа на ЧСИ се установява, че е вписана
възбрана върху 1/3 ид. ч. от процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1502.206.1.27 с вх. № 12602/22.05.2018г. при СВ-гр. Варна, акт № 158, том VI, дв. вх.
№ 12489. Ищцата И.Д. и ответницата М.Д., като съсобственици на процесния апартамент, са
уведомени за насрочения опис за 20.06.2018 г. от 10:00 часа. На 20.06.2018 г. на длъжника
М.Д. му е връчена поканата за доброволно изпълнение, с която е доведено до знанието на
последния, че е наложена възбрана върху притежаваните от него 1/3 ид. ч. от процесния
апартамент и че е насрочен опис на целия самостоятелен обект в сграда. Видно е от
протокола за опис на недвижимо имущество на 20.06.2018г. съдебният изпълнител е
извършил опис на самостоятелния обект в сграда с идентификатор 10135.1502.206.1.27,
предмет на отрицателния установителен иск, в присъствието на вещо лице П.АТ. и страните
в настоящото производство – И.Д. и М.Д.. Имотът според данните от нотариален акт и оглед
на място е бил във владение на длъжника и съсобствниците ИВ, и М. Диамандиеви по време
на налагане на възбраната. За пазач на описания имот е назначена ищцата И.Д.. По изп. дело
по възлагане на ЧСИ е извършена и оценителна експертиза от инж. П.АТ. от 22.06.2018г.,
като видно от експертното заключение пазарната цена на целия описан недвижим имот
възлиза на 207200 лева. По разпореждане на съдебния изпълнител от 25.07.2018г. от СВ-гр.
Балчик са изискани вписаните акове по партидата на П.Д.. На 13.11.2018г. е извършена нова
справка по партидата на длъжника М.Д. в СВ-гр. Варна, чиито резултати са идентични с
тези на справката от м. май 2018г. – процесният имот не е вписан по неговата партида. На
04.12.2018г. ЧСИ е разпоредил да се извърши справка в СВ по партидата на детето на
длъжника. На 04.12.2018г. ЧСИ е разпоредил да се изиска нотариалния акт от 2003г. за
собственост на ап. 27 на ул. „ОБ.“ № 34, както и да се изиска удостоверение за тежести и да
се извърши справка НБД „Население“ за длъжника. На 05.12.2018г. е изискана от Община
4
Варна справка за наследници на П.Д.. По изп. дело е приложено удостоверение за
наследници изх. № 170219/07.12.2018г. на П.Д., което е идентично с представено по делото
от 2019г. С разпореждане от 07.12.2018г. съдебният изпълнител е насрочил първа публична
продан на 1/3 ид. ч. от ап. № 27 на ул. „ОБ.“ № 34, която е проведена за периода от
13.01.2019г. до 13.02.2019г. при начална цена от 55253.33 лева. Ищцата И.Д. и ответницата
М.Д. на 17.12.2018г. са уведомени за насрочената публична продан на 1/3 ид. ч. от
процесния апартамент. От изисканата данъчна оценка на процесния имот е видно, че
съсобствениците ИВ,, М. и М.Д.и са декларирали в общината по 1/3 ид. ч. от имота при
данъчна оценка от 40117.90 лева за всеки дял. От удостоверение за вписвания, отбелязвания
и заличавания за процесния апаратамент с вх. № 27064/21.12.2018г. за периода от 20.06.2003
г. до 06.06.2017г. по проверка за лицата ИВ,, М., М., П.Д.и и Г. и В.Я.. От удостоверението е
видно, че по имотната партида освен обезпечителните мерки /възбрани и ипотеки/ са
вписани и нотариалният акт, материализиращ договора за продажба от 2003г., който е
изискан от ЧСИ и договорът за доброволна делба от 2007г. От протокола за обявяване на
купувач от 14.02.2018г. се констатира, че ответницата М.Д. е обявена за купувач, тъй като е
предложила най-високата цена, а именно 60795,33 лв. Сумата е внесена от ответницата по
специална сметка на ЧСИ, видно от приложените по изп. дело банкови документи – първо е
внесла зададък в размер от 5525,33 лв. /на 12.02.2019 г./, а впоследствие и разликата над
задатъка до предложената цена от 60 795.33 лева, а именно сумата от 55270 лв. /на
25.02.2018г./. С постановление за възлагане на недвижим имот от 25.02.2019г. на М.Д. е
възложена 1/3 ид. ч. от процесния недвижим имот, за който факт последната е уведомена на
същата дата, а ищцата е уведомена за реализираната публична продан на 1/3 ид. ч. от
процесния имот в полза на ответницата на 08.03.2019г. С протокол за разпределение от
02.07.2019г. сумата от 56487,51 лв. е разпределена в полза на взискателя М. М.; сумата от
4128,28 лв. - в полза на ЧСИ; 162,73 лв. в полза на Община Варна за погасяване на
дължимите местни данъци и такси и 16.81 лв. в полза на НАП. Видно е от протокола изх. №
13442 от 03.07.2019г., че преди предявяване на разпределението, с оглед на представените
платежни документи, съдебният изпълнител е разпоредил сумите разпределени в полза на
Община Варна и НАП да бъдат преразпределени в полза на взискателя М. М., доколко
публичните вземания били погасени от длъжника М.Д.. На 04.07.2019г. ответницата, чрез
ищцата, е превела по сметка на ЧСИ сумата в размер от 1101,52 лв., представляваща такса
по т. 23 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на постановление за възлагане с ДДС и изготвяне на
препис от документ. На 04.07.2019г. ответницата, чрез ищцата, е превела по сметка на
Община Варна и сумата в размер от 1580,68 лв., представляваща местен данък в размер от
2.6% от цената на придобитото право. Със заявление изх. № 13473 от 04.07.2019г. влязлото в
сила възлагателно постановление е вписано в СВ-гр. Варна с вх. рег. № 16851/04.07.2019 г.,
акт № 198, том XLVI, дело № 1921/2019г. Към заявлението е приложена и вносна бележка за
платена държавна такса за вписването, възлизаща на 60,80 лв. С молба изх. №
18818/24.09.2019г. ЧСИ е вдигнал възбраната, наложена върху закупените от ответницата
1/3 ид. ч. от процесния апартамент.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. За да се
произнесе в този смисъл, настоящият съдебен състав преценява релевираното от въззивника
оплакване за недопустимост на решението по обратния иск за неоснователно. Същото е
основано на твърдения за неправилност на определението за конституиране на въззивника
като трето лице помагач в производството. Допустимостта за привличане или встъпване на
трето лице в исковото производство е обусловено от наличието на правен интерес. В
5
конкретния случай, ответницата в отговора на исковата молба е обосновала искането си в
тази насока, като е посочила, че правният интерес произтича от евентуалните регресни
права срещу ЧСИ за обезщетяване на причинените преки имуществени вреди от
процесуално незаконосъобразните действия по воденото изпълнително производство,
изразяващите се в продажба на идеални части от недвижим имот, които не са собственост на
длъжника и разноските, свързани с тях от неговото участие в производството. Освен правен
интерес за ответницата от искането за привличане на ЧСИ като трето лице, то и предявеният
обратен иск е допустим, доколкото е налице причинна връзка между правопораждащите
факти по първоначалния и по обратния иск. Евентуално уважаване на главния отрицателен
установителен иск за собственост за 1/12 ид.ч. от имота, би породило регресни права на
подпомаганата страна срещу третото лице.
Като неоснователно се преценява и възражението на въззивникът, че платеното по
сметка на ЧСИ, следва да бъде предмет на осъдителен иск срещу длъжника – собственик,
като препраща към чл.499 от ГПК.
Исковете по чл.74 от ЗЧСИ и по чл. 499 от ГПК представляват самостоятелно
предвидени възможности за защита на отстранения купувач на публична продан, като
изборът е предоставен на ищеца. Същевременно, основателността на същите се основава на
преценката на различни обстоятелства. До продажба на чужда вещ може да се стигне и при
липса на осъществено от съдебния изпълнител противоправно поведение, като това не би се
отразило върху съществуването на правото на съдебно отстранения купувач да иска
връщане на платената от него цена по реда на чл.499 от ГПК. Когато има незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител при изпълнението, публичната продан и възлагането на
имота на избрания купувач, то съдебният изпълнител отговаря по предвидения специален
ред за това -чл.74 от ЗЧСИ, когато изпълнителното дело е водено от ЧСИ. Няма пречка
ищецът вместо да иска връщане на платената от него цена за имота по реда на чл. 499 от
ГПК, да претендира в същия размер обезщетение за претърпени имуществени вреди на
основание чл.74 от ЗЧСИ, но в този случай обстоятелствата, на които ще се основава
претенцията ще съвпадат с елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.
В конкретния случай, при съобразяване на изложените фактически твърдения в молбата, с
която е предявен обратния иск, се налага извода, че същият намира правното си основание в
чл.74 от ЗЧСИ.
По правилността на обжалваното решение по обратния иск, съдът намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки: неправомерни действия на ЧСИ,
настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка между
тях. И докато в гражданския процес вината се предполага по силата на оборимата
презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД, то останалите предпоставки подлежат на главно и пълно
доказване от ищеца. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност
на действията и бездействията на съдебния изпълнител, тъй като в процесуалната
незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител се състои
противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, и
то без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по
жалбата /решение № 264 от 8.04.2010г. по гр. д. № 474/2009г., IV г. о.; решение № 139 от
31.05.2011г. по гр. д. № 1445/2009г., IV г. о. и решение № 184 от 21.09.2011г. по гр. д. №
1124/2010г. на III г. о., решение № 238 от 30.01.2013г. по гр. д. № 1668/2011г., Г. К., III ГО
на ВКС/. Отговорността на частния съдебен изпълнител не може да се обоснове с
материална незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение - решение №
372 от 29.03.2013г. по гр.д. № 127/2012г., ВКС, ІІІ г.о. Трайната съдебна практика приема, че
пряката вреда представлява директно въздействие върху правната сфера на увредения и
означава, че той не би претърпял вредите, без незаконосъобразното действие или
бездействие на ЧСИ, а преки са само тези вреди, които са типична последица от
вредоносния резултат, т. е., които са закономерно следствие от увреждането /решение № 372
от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 127/2012 г., III г. о., решение № 120 от 08.07.2011 г. на
6
ВКС по т. д. № 1123/2010 г., II т. о., решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1445/2009 г., IV г. о. и др./. Освен това, за да се осъществи съставът на непозволеното
увреждане е необходимо също незаконосъобразното действие или бездействие на съдебния
изпълнител да е в пряка причинно-следствена връзка с твърдяната вреда, т.е. същото да
предизвиква настъпването на отрицателните последици в патримониума на ищеца.
Причинно - следствена връзка е налице, когато осъщественото от ЧСИ незаконосъобразно
действие или бездействие е условието, без което вредата не би настъпила. Ако вредата би
настъпила в сферата на ищеца и без деянието, то липсва такава връзка между тях.
В конкретния случай, обратният иск е предявен във връзка с невъзможността ищцата
по него да придобие собствеността върху 1/12 ид.ч. от процесния недвижим имот, поради
обстоятелството, че тази идеална част не е била собственост на длъжника. За да е налице
процесуална незаконосъобразност на действията ответника, следва да се установи, че той е
имал задължение да провери собствеността на недвижимия имот, срещу който е насочено
изпълнението и че тя не е изпълнил това свое задължение. Частният съдебен изпълнител е
орган на изпълнителното производство, на което държавата е възложила осъществяване на
публични функции по принудително изпълнение на граждански притезания. Като
правораздавателен орган, неговата дейност е подчинена на процесуалните правила на ГПК.
Задължение за частния съдебен изпълнител да извърши едно или друго действие възниква
ако то е предвидено в процесуална правна норма и е налице възникнал юридически факт от
хипотезата й. Въззивният съдебен състав намира, че в конкретния случай е била нарушена
императивната разпоредба на чл.483 от ГПК, съгласно която, съдебният изпълнител описва
посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към
деня на налагане на възбраната и тази проверка на собствеността се извършва чрез справка в
данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи.
Извършването на опис на чужд имот е в нарушение на закона, тъй като би довело до
недействителност на публичната продан – чл. 499 ГПК /в този смисъл решение № 128 от
02.06.2016г. по гр.д. № 335/2016г., на ВКС, ІV г.о./. Извършената публична продан на
недвижим имот е деривативно придобивно основание, като тя може да прехвърли правото
на собственост върху недвижимия имот само ако длъжникът е собственик. Съгласно
разрешението, дадено в т. 1 на Тълкувателно решение № 4/2017г. от 11.03.2019г. по тълк.
дело № 4/2017г., ОСГТК на ВКС, заключителният акт на проданта не се ползва със сила на
пресъдено нещо по изпълняемото право. Постановлението не проявява сила на пресъдено
нещо и по правото на собственост върху продадения на публична продан чужд имот, като е
непротивопоставимо на действителния собственик, съгласно чл. 499 от ГПК. Нормата на чл.
496, ал. 2 от ГПК постановява, че вещноправните последици на възлагането се проявяват от
деня, в който влезе в сила постановлението. Влязлото в сила постановление прехвърля
върху купувача от проданта правата, които длъжникът е имал върху продадения имот към
момента на възбраната.
В контекста на изложеното, от значение за ангажирането на отговорността на ЧСИ е
обстоятелството дали в действителност длъжникът е бил собственик на имота към момента
на възбраната. От влязлото в сила решение по главния отрицателен установителен иск, а и
от представените по делото писмени доказателства се установява, че към датата на
възбраната на процесния имот, длъжникът по изпълнението М.Д. е притежавал ¼ ид.ч. от
него по наследство от баща си П.Д.. Макар и по делото да са налице данни за извършени от
ЧСИ справки досежно собствеността на процесния имот, то същите не са били достатъчни
за установяване на действителните вещни права на длъжника. При положение, че съдебният
изпълнител е установил факта на сключен през 2007г. договор за доброволна делба и
заплащане на сума за уравнение на дялове от страна на наследодателя на длъжника, то за
съдебния изпълнител е съществувало задължение да събере данни за семейното положение
на П.Д. към момента на изплащане на въпросната сума. Ако бе изпълнил добросъвестното
задължението си по чл.483 от ГПК, ЧСИ би стигнал до различен извод за притежаваните от
длъжника идеални части от процесния имот, респ. за предмета на публичната продан.
Изложеното обосновава извод за наличието на противоправно деяние от ЧСИ И.С..
7
Вината по смисъла на чл. 45 от ЗЗД не е задължително да е умишлена, може и да е
непредпазливост, вкл. и небрежност. Вината, във формата на небрежност, е неполагането на
дължимата грижа, както е в случая, и тя, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага.
Презумпцията за вина, като небрежност, не е оборена, доколкото не е извършено дължимото
от ЧСИ деяние, а именно извършване на всички необходими проверки относно
притежаваните вещни права на върху процесния имот от длъжника.
Налице е и претърпяна от настоящите ищцата вреда. Установи се по делото, че
същата е внесла по сметка на ЧСИ сумата в общ размер от 60795,33 лева, представляваща
продажната цена на 1/3 ид. ч. от процесния апартамент. Стойността на разликата над 1/3 ид.
ч. до ¼ ид. ч. /1/12 ид.ч./, които ищцата не е придобила, но чиято цена е заплатила, възлиза
на 15198,83 лв. Ищцата е заплатила във връзка с публичната продан още и сумата в размер
от 1580,68 лв. в полза на Община Варна, представляваща дължимия местен данък върху 1/3
ид. ч. от апартамента. Надплатената е сума от 395,17 лв., представляваща дължимия данък за
1/12 ид.ч. от имота. По аналогични съображения като вреда се явяват внесените суми в
размер от 273,58 лв. – такса по т. 23 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на постановление за
възлагане на недвижим имот за разликата от 1/12 ид. ч. от апартамента от общо заплатената
сума в размер от 1094,32 лв., както и сумата в размер от 15,20 лв. – такса за вписване на
постановлението за възлагане в СВ-гр. Варна за разликата от 1/12 ид. ч. от общо заплатената
сума в размер от 60,80 лв.
Несъмнено, без извършеното противоправно деяние от ЧСИ не биха настъпили
установените по – горе вреди за ищцата, което обуславя извод за наличието на причинно –
следствена връзка между извършеното противоправно деяние от ответника и претърпените
вреди от ищцата по обратния иск.
Установяването на изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл.74 от
ЗЧСИ, обосновава извод за основателност на предявения обратен иск в претендирания
размер.
Възражението за съпричиняване е релевирано за първи път с въззивната жалба,
поради което е преклудирано и въззивният съд не дължи произнасяне по него.
Като е достигнал до идентични правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата М. П. Д. сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват 1400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262924/08.12.2021г., постановено по гр. дело №
371/2021г. по описа на ВРС, IX-ти състав, в частта, с която е уважен предявения в
условията на евентуалност обратен иск, с който въззивникът ЧСИ И.С., рег. № 712, в
качеството му на трето лице – помагач на ответната страна, е осъден да заплати на М. П. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „ОБ.“ № 34, ет. 7, ап. 27 сумата в общ размер от
15882,08 лв. /петнадесет хиляди осемстотин осемдесет и два лева и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени от нея в резултат от незаконосъобразните
действия на съдебния изпълнител имуществени вреди, от които: 15198.16 лв. – разлика в
цената за 1/12 част от имота; 395.15 лв. – разлика за 1/12 част от местен данък; 273.57 лв. –
разлика за 1/12 част от такса по т. 23 от ТТРЗЧСИ; 15.20 лв. – разлика за 1/12 част от такса за
вписване, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
предявяване на обратния иск в съда – 23.03.2021г. до окончателното погасяване на
задължението.
8
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЧСИ И.С., вписана в КЧСИ под рег. № 712, с район на действие ОС-Варна
да заплати на М. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „ОБ.“ № 34, ет. 7, ап. 27
сумата от 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9