Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260015/15.02. Година
2021 Град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На пети февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна
Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиеваа
съдебен секретар Геновева Ненчева
прокурор Илия Н.
като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 317 по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 260004/11.08.2020 г. по НОХД № 558/20 г.
на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият К.В.П. е бил признат за виновен и
осъден по чл.343, ал.3, „б“, пр.1, вр.ал.1, б.„в”, вр.чл.58а, ал.1 от НК на
лишаване от свобода за три години, изпълнението на което, на основание чл.66,
ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок пет години, а по чл.343г от НК му
е било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет
години.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в
съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 02.05.2019 г. на път ІІІ-2083
при км.4-ти в посока с.Сава, общ.Дългопол, обл.Варна, при управление на лек
автомобил, е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил
смъртта на две лица – М.Н. и К. И..
Въззивното производство е по жалби от:
- адвокат М.М.,***, повереник на частните обвинители Д. и И. И.,
които считат наложеното наказание за занижено и молят увеличаването му по
размер, както и отмяната на чл.66, ал.1 от НК и
- от защитника на подсъдимия, адвокат А.К.,***, с която се иска
намаляване на наказанията с или без приложението на чл.55 от НК.
В съдебно заседание жалбоподателите поддържат исканията си,
частните обвинители В.Н. и И.П., представлявани от повереник адвокат В.Н.,***,
изразяват становище за намаляване на наказанието, представителят на въззивната
прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а по отношение на
наложеното му наказание счита, че не следва да бъде изтърпявано ефективно.
Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на
подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в
съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура, накратко са:
Подсъдимият К.П., със свидетелство за управление на МПС категории
„А", „В", „М" и „АМ", правосопособен от 1993 г., работел
като шофьор-куриер.
На 02.05.2019 г. по обяд той потеглил с колата си от
с.Гроздьово, обл.Варна, за гр.Пловдив. Пътници в личния му лек автомобил „БМВ
320Д" с per. № В 2527 PC били: на предна дясна седалка баща му – свидетеля
В.Н., на задната седалка зад него майка му - М.Н., в средата синът му –
свидетеля В.П., а отзад в дясно - приятелят на сина му - К. И..
Подсъдимият се движел по път ІІІ-2083, в посока с.Сава, общ.
Дългопол, който познавал добре, защото многократно пътувал оттам и знаел, че
има много неравности, дупки и завои. Пътят бил сух, времето слънчево.
Подсъдимият управлявал автомобила с около 75 км/ч, която скорост не намалил и
след предупреждение от баща си да кара бавно и внимателно заради лошото
състояние на пътната настилка и множеството завои. Скоростта му била преценена като необичайно висока за този пътен участък с
характерните му неравности и завои и от друг водач на ППС - свидетеля Свилен
Събев, с когото се разминал на един завой непосредствено след с. Цонево.
Малко след това, в пореден десен завой на пътя, подсъдимият възприел
насреща си трети автомобил, управляван от свидетеля Неделчо Неделчев. Поради
несъобразената си скорост, в опит да избегне и неравностите по пътя, за да не последва
съприкосновение с насрещния автомобил, той завил волана рязко на дясно. Предното
му дясно колело преминало през неравност на пътното платно, автомобилът
подскочил и се завъртял, като подсъдимият напълно изгубил управление над него.
Колата преминала в лявата част на пътното платно, ударила се в предпазната
мантинела, която се разкачила, и автомобилът започнал да се плъзга, върти и
преобръща по прилежащия скат около 40 метра надолу. При тези преобръщания М.Н.
и К. И. изпаднали от автомобила.
Свидетелят Неделчо
Неделчев, който възприел инцидента в огледалото си за обратно виждане, спрял и се
притекъл на помощ на пострадалите, като сигнализирал и на тел.112. Пристигналият
екип на ЦСМП Варна на място констатирал смъртта на М.Н. и транспортирал К. И. ***,
където впоследствие той също починал.
Причина за смъртта на М.Н. била съчетана травма глава-гърди-корем,
а настъпването й било неизбежно. Констатираните увреждания били резултат на
удари с или върху твърди тъпи предмети, респективно детайли на МПС при ПТП.
Причина за смъртта на Кристиан И. била тежка черепномозъчна травма, също
намираща се в пряка причинно следствена връзка с получените при ПТП травматични
увреждания в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани
със значителна сила.
Като причина за настъпване на ПТП съставът на окръжния съд възприел,
посочено и от АТЕ, съчетанието на факторите - скорост на движение на лекия
автомобил "БМВ 320Д" с per. № В 2527 PC - около 75 км/ч, ведно с
лошото състоянието на пътната настилка и неизправните крайпътни съоръжения – мантинела,
подкрепено и от становището на вещото лице във връзка с възможната
предотвратимост на ПТП, че водачът би могъл да го избегне при движение с
по-ниска скорост, съобразена с условията на пътя – неравности, дупки, завои и
др.
Поведението на подсъдимия като водач на МПС се характеризирало с
факта на предходно издадени три наказателни постановления, последното от които
през 2006 г., както и една глоба с фиш на 16.01.2019 г. - за неизпълнение на
задължението за регистрация в едномесечен срок на новопридобито МПС.
Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от
събрания на досъдебното производство достатъчен по обем доказателствен материал,
което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си
въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение.
Правният анализ на фактите безспорно позволява законосъобразното извличане на
признаците на престъпен състав по чл.343, ал.3, б.“б“ от НК, поради което и страните
не спорят по приложението на материалния закон, вкл. относно запълващата специална
норма - чл.20, ал.2 от ЗДвП, защото също така следва да се приеме за безспорно,
че скоростта от 75 км/ч не е била съобразена с особеностите на съответния пътен
участък, като е налице пряка причинно следствена връзка с последвалия
общоопасен резултат.
При индивидуализацията на конкретното наказание лишаване от
свобода в границите на санкцията по приложимата правна норма – от три до петнадесет
години, определеният размер от четири години и шест месеца се явява под средния,
към минималния, предвиден от закона. Размерът на кумулативното наказание
лишаване от право да се управлява МПС, което съгласно императивната съдебна
практика не може да е по малко по размер от лишаването от свобода, а в горната
си граница е лимитирано от нормата на чл.49, ал.2 от НК, в случая го надвишава
с две години. Окръжният съд е достигнал до тези решения, след като на чистото
съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни от работодател и от
социалния кръг, критичното отношение към извършеното, фактът, че полага грижи
за малолетното си дете, изразеното искрено съжаление за станалото и благоприятните
данни в справката за нарушения на водач, е противопоставил обстоятелствата, че
по професия е шофьор, че е познавал добре автомобила, който е управлявал, и
най-вече пътя, по който е причинил ПТП. Налице е безспорен превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, като при оценката на
конкретната им значимост се налага извод, че определеното в първоинстанционния
съд наказание отговаря на законовите изисквания за съответност и съразмерност. Във
връзка със смекчаващите отговорността обстоятелства единствено следва да бъде
уточнено, че според данните по делото, синът на подсъдимия не е малолетен –
роден е 2000 г., но се установява, че след развода си преди десет години
подсъдимият сам го е отглеждал, като двамата живеят заедно и до днес.
Липсват основания за завишаване размера на наказанието лишаване
от свобода по искането на частните обвинители Д. и И. И.. Не може да бъде
споделено разбирането, че единственото смекчаващо отговорността обстоятелство
за подсъдимия е чистото му съдебно минало, защото наличието на останалите
изброени по-горе, възприети с присъдата на окръжния съд, е безспорно, като
доказателствено подкрепено. В мотивите на окръжния съд не е използван израза разкаяние,
но в случая за отношението на подсъдимия към деянието и най-вече последвалия
общоопасен резултат, може да се съди по поведението му в заседанието пред
първата инстанция, където той, във всяко от трите си съвсем кратки изказвания -
по повод процедурата, във връзка с обвинението и като последна дума, съответно
е заявил: „Съжалявам за стореното от мен“, „Искам да изкажа лични
съболезнования на семейството и съжалявам за станалото“, „Съжалявам“, при което
осъзнатостта и критичността към стореното не могат да бъдат убедително оспорени.
Именно липсата на предходна съдимост, добрите характеристики, вкл.
отсъствието на актуални данни, че е недисциплиниран водач, социалният статус и
цялостното поведение на подсъдимия са също така основанието спрямо него да бъде
приложен чл.66, ал.1 от НК, тъй като е видно, че личната му степен на
обществена опасност е ниска, при което се налага извод, че най-вече за неговото
поправяне не се налага да бъде изолиран от обществото чрез постановяване на
ефективно изтърпяване на лишаването от свобода. Могат да бъдат цитирани
множество актове на касационната инстанция, в които е обсъждано възможното
приложение на чл.66, ал.1 от НК при различни дела за транспортни престъпления,
тук ще бъдат посочени само две от тях - Р 233/18 г., ВКС, II н. о. и Р 23/18 г.,
ВКС, I н. о., с конкретен цитат от първото: „Постигането на целите по чл.36 от НК
е една от основните предпоставки за прилагане института на условното осъждане.
Акцентът при определяне на размера на наказанието винаги следва да бъде
поставян върху индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на
възможността за отлагане на неговото изпълнение. Генералната превенция не
следва да се игнорира, но не трябва да има приоритет при обсъждането на
предпоставките за приложението на чл.66 от НК,
независимо от обостреното мнение на обществото по даден проблем. В противен
случай, би се стигнало до налагане на санкция, която удовлетворява обществото,
но не поправя и не превъзпитава дееца, спрямо когото се налага“.
Същевременно липсват и основания за приложение на чл.55 от НК,
или за намаляване на размера на наказанието след преоценка на обстоятелствата
по чл.54 от НК, по искането на защитата. Действително, отчетените смекчаващи
отговорността обстоятелства са не малко на брой, но не е налице второто
кумулативно условие на закона – дори и най-малкото, предвидено в закона
наказание, да се явява несправедливо и несъответно на извършеното. Също така
основателно е възражението на адвокат К., че професията на подсъдимия, която е
свързана с управление на МПС, е факт, който сам по себе си не може да има
значението на отегчаващо отговорността обстоятелство, но от друга страна, състоянието
на пътното платно в района на произшествието е било такова, че е изисквало и
позволявало лесна преценка и избор на съответна скорост, позволяваща безопасно
движение. При това не се е налагало вземането на внезапно, бързо, или
неочаквано решение, защото дупки с голяма дълбочина и неравности са били видими
в продължителен участък, при наличие и на завои, а едновременно с това подсъдимият
отлично е познавал пътя и неговото състояние от преди. Очевидно това са били и основанията,
в обвинителния акт да се твърди форма на вина непредпазливост, но в нейната
разновидност – самонадеяност, тъй като при тези факти се налага извод, че подсъдимият
е предвиждал възможното настъпване на неблагоприятните последици, но е надценил
възможностите си да ги избегне. От мотивите на окръжния съд не става ясно защо
не е възприет такъв правен извод, а е счетено, че формата на вината е
несъзнавана непредпазливост. При липсата на протест или съответно искане от
страна на частното обвинение, мотивите в тази част не могат да бъдат изменени,
но същите обстоятелства могат и следва да бъдат ценени със значение на
отегчаващи отговорността на подсъдимия, обосноваващи неоправданост на искането
за занижаване на наказанието му, вкл. оставайки в хипотезата на чл.54 от НК. Не
може да бъде възприето разбирането, че наличието на сериозните увреждания по
платното за движение и дълбоки дупки, смекчават отговорността на подсъдимия,
тъй като именно лошото състояние на пътя е било обстоятелството, което той е
следвало да отчете и съобрази при избора си на подходяща безопасна скорост.
Действително, не е лишено от логика съждението, че евентуалното наличие на
качествена изправна еластична ограда край пътя би имало значение за тежестта на
вредните последици, но тази вероятност по никакъв начин не се отразява на
степента на наказателната отговорност на виновния водач, респ. не може да
послужи като основание за намаляване на определеното му наказание.
Неоснователно е да се претендира съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на насрещно движещия се към момента на пътния
инцидент лек автомобил – свидетеля Неделчо Неделчев, най-вече защото сред
признатите от подсъдимия факти в рамките на произтеклото специално производство
липсват такива, въз основа на които да се твърди, че и този водач също е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, намиращо се в пряка
причинна връзка с последвалия резултат. При излагане на фактическото обвинение,
в обвинителния акт е използван израза „…за да не последва съприкосновение с
насрещния автомобил…“, без обаче да се твърди, че този автомобил е заемал
лентата за движение на подсъдимия. Сред причините за настъпване на ПТП вещото
лице е включило и „наличие на насрещно движещ се автомобил, който най-вероятно,
точно поради гореописаните неравности /и по двата края на пътното платно –
б.а./ се е движел по и/или около осевата линия“, но точното разположение на
този автомобил при насрещното му движение по пътното платно и разминаването с
автомобила на подсъдимия не е посочено с категоричност, респ. с обвинителния
акт не е възприето навлизане в лентата, заемана от П., или каквото и да е друго
негово поведение като водач, което да е предизвикало загубата на управление на
самокатастрофиралото МПС.
За да обоснове високия размер на наказанието лишаване от право
да се управлява МПС, което е наложил – за пет години, съставът на окръжния съд
се е позовал на два аргумента - високата степен на обществена опасност на
деянието с оглед причинената смърт на две лица, и най вече професията на
подсъдимия, свързана с управление на МПС, което е неправилно. При
формулировката на квалифициращия елемент „причиняване на смърт на повече от
едно лице“ следва да се приеме, че използваният в мотивите първи аргумент
остава изцяло в рамките на съставомерността и не може да има самостоятелно
значение като допълнително отегчаващо обстоятелство, отличаващо конкретното
деяние от други престъпления от същия вид. Вторият аргумент, както се упомена
по-горе във връзка с възражението на адвокат К. в същия смисъл, също не може да
се цени във вреда на подсъдимия. Същевременно данните от неговото досие като
водач на ППС са изцяло благоприятни, защото макар последното му наказание да не
е от преди четири години, както се твърди в мотивите, а да е от началото на
2019 г., то не е свързано с нарушение на конкретно правило за движение, а с
неизпълнение на задължение за регистрация в срок на новопридобито МПС. А след
като преди тази санкция подсъдимият последно е бил наказван по административен
ред през 2006 г., изминалият много дълъг срок без констатирани нарушения е от
съществено значение, вкл. предвид работата му, свързана с ежедневно управление
на МПС.
При конкретните обстоятелства окръжният съд е разполагал с
възможността да индивидуализира наказанието лишаване от право да се управлява
МПС в границите от три до шест години. Направеният по-горе анализ сочи, че от
обективна страна липсват основания, а за постигане на поправителен ефект чрез
налагане и на това кумулативно наказание не е наложително индивидуализирането
му в завишен размер, какъвто е избрал окръжният съд, тъй като целите на
наказателната репресия спрямо конкретния подсъдим могат да се постигнат с
по-малко по размер наказание от този вид, а именно три години и шест месеца. В подкрепа
на решението за намаляване размера на това наказание е и фактът, че работата на
подсъдимия, представляваща източник на неговите доходи, е била като шофьор.
По изложените съображения липсват основания да бъде уважено
както искането на частните обвинители И. за завишаване на наказанието лишаване
от свобода, тъй като те не се позовават, а и служебно не се установяват обстоятелства,
обосноваващи такава необходимост, така и искането на защитата за неговото
намаляване, тъй като сред изложените в подкрепа допълнителни аргументи се
откриват такива единствено със значение при определяне размера на кумулативното
наказание лишаване от право да се управлява МПС, в която и част само искането
на защитата към въззивния съд е основателно. Становището на последния е, че наложените
конкретни наказания – лишаване от свобода за срок от четири години и шест
месеца, намалено посредством редукция по чл.58а, ал.1 от НК на три години и
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок пет години, ведно с коригираното
в тази инстанция лишаване от право да се управлява МПС за срок от три години и
шест месеца, се явяват комплексна санкция, справедлива и съответна на
извършеното, посредством която могат да бъдат постигнати целите както на
генералната, така и на специалната превенция.
С оглед на така
установеното при проверката, се налага обжалваната присъда да бъде изменена
само в частта на определения размер на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК - лишаване
от право да се управлява МПС, а в останалата си част същата следва да бъде
потвърдена, поради което и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК,
настоящият състав на Варненския апелативен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 260004/11.08.2020 г.
по НОХД № 558/20 г. на Окръжен съд Варна, като намалява размера на наложеното
на К.В.П. наказание лишаване от право да управлява МПС на три години и шест
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението
подлежи на касационна проверка от Върховния касационен съд на Република България
в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: