Р Е
Ш Е Н
И Е № 226/21.12.2020 г.
Гр.
Ямбол, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на седми декември две
хиляди двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря В. Митева, разгледа докладваното от председателя адм. д. №
290 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Д.А.Г. *** против Заповед № ЧР 24-5/14.10.2020
г. на Директора на ОД „Земеделие“ -
Ямбол, с която на осн. чл. 107, ал. 1,
т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е
прекратено служебното й правоотношение. Иска се и присъждане на обезщетение за
времето, през което не била на служба поради прекратяването. Твърди
се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като
в същата липсват фактическите основания за издаването й. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката Г., редовно призована, участва лично и с упълномощеният
от нея процесуален представител. Последният поддържа изцяло жалбата на
основанията, изложени в същата.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител оспорва депозираната жалба, като изразява становище за
неоснователност на същата предвид обстоятелството, че заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение е в пълно съответствие с действащата към момента
на издаването й нормативна уредба, тъй като към момента на издаването на
заповедта за назначаване Г. не е притежавала необходимия професионален опит или
ранг.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със Заповед № ЧР-02-010/02.02.2011 г. на Директора
на ОД „Земеделие“ – Ямбол жалбоподателката Д.Г. била
назначена за държавен служител на длъжност „старши експерт“ с ранг V младши в Общинска служба по земеделие
– Е. за неопределено време, с изпитателен срок от 1 година, считано от 02.02.2011 г. В заповедта изрично е посочено, че към датата на
назначаване професионалният опит на Г. е
„0“.
Със Заповед № РД-12-1106-88/19.06.2013
г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Ямбол, на осн.
чл. 105, ал. 1 и ал. 2 и чл. 108 от ЗДСл, служебното правоотношение е
прекратено, считано от 20.06.2013 г.
Със Заповед № РД-07-3297-270/17.10.2016
г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Ямбол, Г. е била назначена, считано от
17.06.2016 г. за държавен служител на осн. чл. 15, ал. 1 от ЗДСл на длъжност „младши експерт“ с
ранг V
младши в Общинска служба по земеделие, гр. Е. за определен срок – заместване на
държавен служител. Впоследствие, поради завръщане на последния, със Заповед №
РД-07-2115-104/17.07.2017 г., на осн. чл. 103, ал. 1,
т. 7 и чл. 108 от ЗДСл, Директорът на ОД „Земеделие“ прекратил служебното
правоотношение със жалбоподателката, считано от 17.07.2017 г.
Със Заповед № РД-07-2116-106/17.07.2017
г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Ямбол, на осн.
чл. 15 от ЗДСл, жалбоподателката е назначена на длъжността „старши експерт“ в
ОД „Земеделие“ – Ямбол за определен срок за заместване на държавен служител,
считано от 17.07.2017 г. Със Заповед № РД-07-2719-140/15.09.2017 г., на
основание чл. 103, ал. 1, чл. 108 от ЗДСл и споразумение с изх. №
РД-16-2719/15.09.2017 г., служебното правоотношение с Г., възникнало със
Заповед № РД-07-2116-106/17.07.2017 г. е прекратено, считано от 15.09.2017
г.
Със Заповед №
РД-07-2719-142/15.09.2017 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Ямбол, жалбоподателката, на осн. чл. 9
във вр. с чл. 10д, ал. 10 от ЗДСл е назначена за
държавен служител на длъжността „старши
експерт“ с ранг V младши
в Общинска служба по земеделие – Е., офис – Б. за неопределено време, считано
от 15.09.2017 г. Впоследствие, със Заповед № РД-07-3239-203/03.11.2017 г. на
Директора на ОД „Земеделие“ – Ямбол, Г. е преназначена на длъжността „старши
експерт“ с ранг V
младши в Общинска служба
по земеделие – Стралджа, а със Заповед № РД-07-3249-204/06.11.2017 г. й е
възложено да изпълнява функциите на началник на ОСЗ Б. за времето от 06.11.2017
г. до 20.12.2017 г.
Със Заповед №
РД-07-3638-232/13.12.2017 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Ямбол, на осн. чл. 108, ал. 1 във вр. с чл.
103, ал.1, т. 1 от ЗДСл, служебното правоотношение на Г. е прекратено, считано
от 18.12.2017 г.
Със Заповед №
РД-07-3665-233/13.12.2017 г. на Директора на ОД – Земеделие – Ямбол, на осн. чл. 9, във вр. с чл. 10д,
ал. 10 от ЗДСл, Г. е назначена за държавен служител на длъжността „Началник“ на
Общинска служба по земеделие – Б. с длъжностно ниво по КДА 7А, като й е определен ранг III младши.
Със Заповед № РД-07-211- 6/22.01.2018
г. на Директора на ОД – Земеделие – Ямбол на осн. чл.
9 във вр. с чл. 82, ал. 1 от ЗДСл и заявление от Г., същата е преназначена на
длъжността „Началник“ на Общинска служба по земеделие – Е., с ранг III младши и ръководно ниво 7, като със
Заповед № РД-07-369-18/31.01.2018 г., на осн. чл. 16
от ЗДСл, считано от 01.02.2018 г. е
определена да изпълнява незаетата длъжност „Началник“ в Общинска служба по
земеделие – Б. за срок до назначаване на служител на незаетата длъжност, но за
не повече от 6 месеца.
Със Заповед № РД-16-229-1/31.07.2018
г., на осн. чл. 9 във вр. с
чл. 82, ал. 1 от ЗДСл и постъпило заявление от жалбоподателката, последната е
преназначена на длъжността „Началник“ на Общинска служба по земеделие „Тунджа“
– Ямбол с ранг III
младши, длъжностно ниво по КДА 9.
Със Заповед № ЧР-13-5/14.08.2018 г. на
Директора на ОД „Земеделие“ – Ямбол, на осн. чл. 9
във вр. с чл. 82, ал. 1 от ЗДСл и проведен конкурсен
подбор, Д.Г. с ранг III
младши, е преназначена на длъжността
„Началник“ в ОСЗ – Е. и офис Б., ръководно ниво 7А, считано от
14.08.2018 г.
Със Заповед № РД-05-02-5/27.02.2020 г.
на Директора на ОД „Земеделие“ – Ямбол, на осн. чл.
75, ал. 1 от ЗДСл, жалбоподателката Г., заемаща
длъжността Началник ОСЗ е повишена в ранг от III младши в ранг II
младши, считано от 01.03.2020 г.
Със заповед № ЧР 24-5/14.10.2020 г. на Директора на ОД
„Земеделие“ – Ямбол, на осн. чл. 107, ал. 1 , т. 7 от
ЗДСл, във чл. с чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от ЗДСл, служебното правоотношение
на Д.Г. за длъжността „Началник“ на Общинска служба по земеделие – Е., с ранг II младши е прекратено, считано от
датата на връчване на заповедта поради това, че държавният служител е назначен
при неспазване на минималните изисквания за „ранг или професионален опит“,
съгласно нормите на Класификатора на длъжностите в администрацията, т. 199.
Заповедта е връчена на Г. на 16.10.2020 г. и именно тя е предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I. Относно жалбата в частта, касаеща законосъобразността на Заповед № ЧР 24-5/14.10.2020 г. на Директора
на ОД „Земеделие“ – Ямбол:
В тази си част подадената жалба е допустима.
Разгледана по същество обаче, тя се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията
за това са следните:
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, като
съдържа и посочените в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити, а именно: правното
основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна
служба.
Видно от оспорената заповед, служебното
правоотношение на жалбоподателката е прекратено на осн.
чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от
ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, органът по
назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато
държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и
нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението, а
съобразно тази на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, за държавен служител може да бъде
назначено лице, което отговаря на минималните изисквания за степен на завършено
образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания,
предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.
Както вече бе посочено по-горе, към
момента на прекратяване на служебното
правоотношение, Г. е заемала длъжността „началник ОСЗ – Е.“. Минималните
изискванията за заемането й са посочени в. 199 от Класификатора на длъжностите
в администрацията (КДА) – образователна степен „бакалавър“, ранг – III младши и 4 години професионален опит.
Видно от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за
прилагане на КДА, минималният
професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през
което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с
функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Съгласно ал. 3 на същия член,
професионалния опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен
стаж, осигурителен стаж и за извършване на дейност в чужбина, а съобразно ал.
4, професионалният опит за
специфични длъжности, посочени в Класификатора на длъжностите в администрацията,
се преценява с оглед функциите на длъжността, определени с нормативен акт.
С оглед на тази нормативна уредба следва
да се приеме, че за назначаване на жалбоподателката Г.
на длъжността „Началник ОСЗ“, същата е следвало да притежава ранг минимум III младши и 4 години професионален опит.
От приложените по делото доказателства безспорно се установява,
че при последното прекратяване на служебното правоотношение преди назначаването й на длъжността „Началник“ на Общинска служба по земеделие
– Б. със Заповед № РД-07-3665-233/13.12.2017 г. на Директора на ОД – Земеделие
– Ямбол, Г. е била с ранг V младши. По
делото липсват данни въпреки многобройните
назначавания, респ. преназначавания, на същата да е определен по-висок ранг от минималния при спазване на чл. 75 от ЗДСл
и атестирането се извършва по реда на Наредбата на МС, приета по прилагането на
чл. 76, ал. 11 от ЗДСл. Няма основание да се приеме приложимостта на хипотезата
на чл. 74, ал. 2 от ЗДСл, тъй като към момента на назначаването тя не притежава
професионален опит, съответстващ на изискванията за осъществяване на
съответната дейност, за да й бъде определен ранга, съответстващ на минимално
изискуемия по КДА за длъжността, която е заела. В тази връзка следва да се
отбележи, че длъжността „Началник ОСЗ“ е ръководна и поради това професионалният
опит, съобразно чл. 5 от Наредбата
за прилагане на КДА следва да бъде
свързан с ръководство, планиране, организиране и контрол, съответно останалите
функции, характеризиращи ръководната длъжност. Доказателства за такъв
професионален опит не са представени от страна на Г..
Действително, към момента на
прекратяване на служебното правоотношение жалбоподателката е придобила ранг II младши, т.е. ранг, с една степен
по-висок от този, който е придобила при назначаването си. Както обаче бе
посочено по-горе, при самото назначаване, поради липсата на професионален опит,
съответстващ на изискванията за осъществяване на съответната дейност, са липсвали основанията да й бъде
определян III ранг, който съответства на минимално
изискуемия по КДА. А минимален
професионален опит от 4 години Г. не притежава и към момента.
С оглед изложеното по-горе, оспорената
заповед се явява напълно законосъобразна. Подадената против нея жалба, като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
II.
Относно
искането за присъждане на обезщетение за времето, през което Д.Г. не е била на
служба поради прекратяване на служебното правоотношение:
С
жалбата е предявен и иск, с който на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл
жалбоподателката претендира да й се присъди обезщетение за времето, през което
не е била на служба. Тази претенция е процесуално недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено в тази му
част, по следните съображения:
Съгласно
чл. 104, ал. 1 от ЗДсл, когато заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по
назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в
размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на
уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото
време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Когато
е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал
възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в
заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз
основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
При
тази законова уредба правото на обезщетение възниква с влизане в сила на административния
или съдебния акт, с която е отменена заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение и размера на обезщетението се определя съобразно основната
заплата на лицето, към момента на признаване на уволнението за незаконно. Ето
защо, след като към настоящия момент липсва съдебно решение, с което да е отменена
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, което да е влязло в
сила, то иска е преждевременно предявен и претенцията е процесуално недопустима
и следва да бъде оставена без разглеждане. Така предявеният иск ще бъде
допустим и ще подлежи на разглеждане след като заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена с влязъл в сила съдебен акт и в случай,
че органът откаже доброволно изплащането на дължимото обезщетение след надлежно
отправена покана. В този смисъл е и
практиката на ВАС на РБ по адм. д. № 11516/2014
г., както и по адм. д. № 6366/2015 г.
При този изход на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.А.
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Ж.Т. против Заповед № ЧР 24-5/14.10.2020 г. на Директора на ОД „Земеделие“ - Ямбол, с която на осн.
чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 и
чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния
служител (ЗДСл), е прекратено служебното й правоотношение
ОСЪЖДА
Д.А.Г. да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, гр.
ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска
на Д.А.Г. за присъждане на
обезщетение за времето, през което не е била на служба и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено. В частта, с която производството по делото е прекратено,
решението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в 7 – дневен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ: /п/ не се чете