Р Е Ш Е Н И Е №260053/24.9.2020г.
гр. Ямбол, 24.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Т. К. като разгледа
докладваното от съдия В. Спасова гр. дело №
4512/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадената искова
молба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД- гр.София, представлявано от адв. Б.-Д., срещу Е.Д.М.
***. Ищецът твърди,
че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ответника е сключен на 15.08.2017 г. договор за потребителски паричен кредит № ***за сумата 4000 лв.,
преведена по банкова сметка ***.08.2017 г.. Ответникът се е съгласил да погасява освен тази сума и такса за
разглеждане на кредита от 120 лв. и застрахователна премия от 462,76 лв. Усвоената сума се олихвява
с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и е в общ размер на 1198,84
лв. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне, е в размер на 5781,60
лв., която е платима на 48 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от 120,45 лева, като
първата погасителна вноска е дължима на 1.09.2017 г, а последната е с падеж на
1.08.2021 г. Ответникът е платил сумата от 945,37 лв., с която са погасени:
606,96 лв. - главница, 325,09 лв. - възнаградителна лихва, 13,32 лв. –лихва за
забава. На основание чл. 12 ал. 2 от Общите условия на договора за кредит,
кредиторът има право да обяви вземанията си за предсрочно изискуеми при
неплащане на две последователни погасителни вноски. На длъжника е изпратено уведомление за настъпване
на такава изискуемост. Освен това са падежирали всички
погасителни вноски. Вземането е цедирано на ищеца, за което ответникът е
уведомен. Ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5
от ГПК. Поради това се иска да бъде прието за установено, че дължи сумите: 3975,80 лева – главница
по 41 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.04.2018 г. до
01.08.2021 г. по Договор за потребителки кредит № 2841365/15.08.2017 г., сумата
247,49 лева - възнаградителна лихва
за периода от 01.04.2018 г. до 18.10.2018 г., сумата 325,51 лева – обезщетение
за забава за периода от 01.04.2018 г. до датата на подаване на заявление в съда
– 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС. В случай на отхвърляне на исковете се претендира
осъждането на ответника да заплати сумите. Претендират се и разноските по делото.
В с.з. ищецът не изпраща
представител, в подадена писмена молба исковете се поддържат.
В срока за отговор особеният
представител на ответника оспорва исковете като неоснователни, като
възраженията си основава на фактите, че договорът за кредит е нищожен на осн.
чл.22 от ЗПК- не отговаря на изискването относно подписване на всяка страница
от общите условия–липсват подписи на първа страница, нито е спазено правилото
за минимален шрифт 12. Сочи неспазване на чл.11 ал.1 т.9-11 от същия закон. Не
оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на кредита.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит № *** г., сключен между посочените в исковата молба лица и
за посочените суми. Страницата, отбелязана като първа от 14, съдържа данните на
страните и характеристиките и условията на кредита-размер на сумите и
процентите. Същите характеристики се съдържат в погасителния план, отбелязан
като стр.6 от 14, съдържаща място за подписи, за каквито стр.1 не съдържа
изискване. Към договора са приложени Общи условия за отпускане на потребителски
кредит в евро или лева от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, намиращи се на
стр. от 2 до 5, съдържащи подписи на страните. Налице е цитираната от ищеца
клауза за настъпване на предсрочна изискуемост (чл.12 ал.2). Според погасителния
план, първата погасителна вноска е с падеж на 01.09.2017 г., а последната -на 01.08.2021 г. Представени са Декларация за приемане на
застраховането по застрахователни програми „Кредитна протекция плюс“ или „66
Плюс“, Общи условия по застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“ от 16.08.2017г.,
съдържащи подпис на ответника.
Не е спорно сключването на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания № *** г., Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 18.10.2018г., отправянето на потвърждение за извършената цесия на
парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД № ***. към ***. В Приложение № 1 към
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2018 г.
фигурира вземането към ответника под № ***. Представени са уведомително писмо
изх. № *** г. и уведомително писмо изх. № *** г. за съобщаване на цесията и
обявяването на предсрочна изискуемост. Писмата не са връчени поради това, че
лицето е в чужбина, удостоверено за първото писмо от „Български пощи ЕАД, а за
второто- от ЧСИ И. Х., залепила уведомление по чл. 47 от ГПК.
От заключението на
вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че кредитополучателят е
усвоил кредита, като с 660
лв. са погасени негови задължения към трето лице, с 851,78 лв. е рефинансиран
друг кредит към същия кредитор, по
сметка на длъжника е предена сумата 2488,11 лв., заплатени са такса за
разглеждане н кредита от 120 лв. и застрахователната премия. Ответникът е
направил погасителни плащания в
общ размер на 945,37 лв. –погасени са 7 вноски и частично осмата.
Останали са неплатени 3975,80 лева – главница и 247,49 лева - възнаградителна лихва за периода от
01.04.2018 г. до 18.10.2018 лв. Размерът на лихвата за забава при настъпила предсрочна изискуемост, за периода от 01.04.2018г. до 30.09.2019г. -датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,
изчислена върху главницата 3975,80 лв., е 605,25 лв.
Издадена е заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу
ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***. на ЯРС.
Книжата са връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и евентуално съединени
осъдителни искове с правно основание чл.9 от ЗПК вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД. В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за
кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, уредена в Закона за
потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на
чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Съгласно специалния ЗПК
договорът може да бъде не само реален, но и консенсуален, доколкото кредиторът
може да се задължи да предостави заем, т.е. договорът се счита за сключен с
постигане на съгласие по основните му елементи, а не с предаване на сумата. В
случая длъжникът е получил заемната сума- част от нея лично, останалата част-
чрез финансиране на други задължения. Т.е. налице е реално предоставен заем.
Неоснователно е
възражението за нищожност на договора, тъй като не отговаря на изискването
относно подписване на всяка страница от общите условия–липсват подписи на първа
страница. Законът не съдържа такова условие за действителност на договора.
Съгласно чл. 10 ал.1 договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. В настоящия
случай е налице писмената форма, документът съдържа подписи на длъжника.
Първата страница от общите условия е подписана от него, като липсата на подписи
на страницата, която не касае общите условия, а размера на задълженията, не
означава липса на съгласие с тях, още повече че същите параметри се съдържат на
страницата, в която е изготвен погасителния план и която е подписана.
От събраните по делото доказателства се установяват извършените от кредитора престации в
изпълнение на задълженията по договора, ползването от ответника на сумите по кредита и съобразно практиката на ВКС следва да се приеме за съществуващо правоотношението, предмет на делото.
В договора са посочени данните,
изисквани от чл. 11 т.9-11 от закона, вкл. лихвения процент, годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора.
Неоснователни са и
възраженията за недействителност, че представеното копие на договора е с шрифт,
по-малък от 12. По делото не са доказани възраженията за несъответствие на
шрифта на договора с правилото за минимален размер на същия, въпреки
разпределената доказателствена тежест и дадените от съда указания във връзка с
нея. Поради това възраженията се приемат за неоснователни. Освен това липсва
изискване за минимален шрифт в Директива 2008/48/ЕО, транспонирана чрез ЗПК в
националното законодателство, непозволяваща на държавите –членки да въвеждат в
националното законодателство разпоредби, различни от съдържащите се в нея,
нарушаващи конкуренцията между кредиторите в Общността.
Липсват
доказателства за извършени плащания след падежа на осмата вноска-01.04.2018 г.,
т.е. налице са предпоставките за настъпване уговорената предсрочна изискуемост
на задълженията. Не е спорно по делото настъпването на изискуемостта чрез
връчване на уведомлението по посочения в исковата молба начин. Освен това волеизявлението на кредитора е достигнало до адресата чрез
връчване на препис от исковата молба. Съгласно актуалната практика на ВКС по
чл. 290 от ГПК- Решение № 10 от
25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г., т. к., ІІ т. о., обявяването на
кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото
производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл.
422, ал. 1 ГПК. Изявлението за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в
отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези
случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване
преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и
в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото
производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното
право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет
предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за
кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното
положение между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на
съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото
производство предсрочна изискуемост на кредита. Ако в
исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл.
422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е
установителен или осъдителен, бъде установено,
че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не
е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това
право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването
на изискуемостта на вземането. Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019
г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС не разглежда хипотезата, когато
предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство. Следователно в настоящия случай е
налице и тази хипотеза, водеща до претендираните от ищеца правни последици.
Исковете за главницата и възнаградителната лихва до 18.10.2018
г. (датата на прехвърляне на
вземанията на новия кредитор) следва да се уважат.
Длъжникът е изпаднал в забава. Поради това
дължи и обезщетение за последната. Искът следва да се уважи като предявен в
много по-малък от посочения от вещото лице размер. Цедирането на вземанията е
безспорно и е осъществено..
Искането на ищеца за
присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78
ал.1 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното
производство в исковото производство.
Водим от горното ЯРС
Р Е Ш И:
Приема за установено, че Е.Д.М. ***, с ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД- гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, с ЕИК *** по Договор за потребителски
паричен кредит № 2841365 от 15.08.2017г.: 3975,80 лева – главница; 247,49 лева -
възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 18.10.2018 г., 325,51 лева
– обезщетение за забава за периода от 01.04.2018 г. до датата на подаване на
заявление в съда – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Е.Д.М. да заплати на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД- гр.София направените по заповедното производство разноски в
размер на 140,98 лв., както и направените по настоящото дело разноски в размер
на 1392,95 лв..
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: