Решение по дело №1418/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1119
Дата: 13 октомври 2021 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20214430101418
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1119
***, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430101418 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е подадена от *** представлявано от изпълнителния
директор ***, против ***, ЕГН ********** от ***, с предявени искове по чл.
415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на: сумата от *** лева за
главница за периода *** и лихва върху главницата в размер на *** лева за
периода *** и законната лихва върху главницата от *** до изплащане на
вземането. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № *** на ***, по
което съдът е издал заповед за изпълнение, а впоследствие след получаване
на възражение срещу нея, му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от
ГПК. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател
на топлинна енергия на адрес: ***, ***, като същата не е заплатена. Това
обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия
правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване
1
дължимостта на вземането по издадената Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д.
№ *** на ***. Първоначално в исковата молба е посочен друг номер на вход
на адреса на топлофицирания имот, но след поправка на техническа грешка, е
посочено, че се касае за апартамент във вх. З на посочения адрес.
Ответникът оспорва предявените искове, твърди, че няма нищо общо с
имота на адреса, посочен в исковата молба преди поправката. Твърди, че
ползва топла вода от бойлер, че от 2017г. връзката между централния щранг и
вътрешната инсталация е премахната. Твърди, че от три радиатора, единствен
използваем е този в хола, който е на позиция „три“, и не е възможно само от
него да се натрупа такава сума, независимо, че е за три години. Твърди, че
има запорно съобщение, в което е включен процесния период, въпреки че
няма решение за това. Заявява, че исковите суми трябва да се преразгледат. В
хода на делото е посочил, че няма документ в кой момент е демонтирал
водомера, решил да прави ремонт и повикал познат да го демонтира, разбрал,
че е допуснал грешка.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д.
№ *** по описа на *** се установява, че ищецът е депозирал на *** пред ***
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответника за исковите суми: *** лева за главница за периода *** и
лихва върху главницата в размер на *** лева за периода *** и законната
лихва върху главницата от *** до изплащане на вземането, както и
направените деловодни разноски. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение ***,
възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено на *** е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок – на *** той касае сумите по издадената заповед за
изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.
Съгласно представените доказателства от ищеца – молба от *** за
откриване на партида на жилището при ищеца, от името на *** ***
удостоверение за наследници на същата, поч. на *** и удостоверение за отказ
от наследство от *** на ответника *** от наследството на родителите им, се
2
установява, че ответникът е единствения наследник на топлофицирания имот
в ***, ***. Ответникът не оспорва и признава изрично в първото по делото
съдебно заседание, че живее в процесното жилище. Изготвената по делото
СТЕ е извършила проверка и е установила, че имотът е топлофициран, налице
е абонатна странция, на която е монтиран топломер, измерващ количеството
ТЕ, доставяно в ЕС, начислените суми, отразени коректно в индивидуалния
мейлинг за всеки месец за процесния период, са в съответствие с Наредбата
за топлоснабдяването от 2007г. Посочено е, че разпределението е извършено
правилно, в имота на ответника няма монтирана щранг-лира. Посочено е, че
за имота на ответника е разпределена ТЕ за отопление, за подгряване на топла
вода и дял от сградната инсталация. След осигуряване на достъп от ответника
до имота, през *** в.л. е установило, че водомерът за топла вода в имота на
ответинка е демонтиран и е затапен изхода за топла вода. Установило е, че
тази услуга не е извършена от дружеството за дялово разпределение и то не е
уведомено за извършения демонтаж на водомера за топла вода. Констатирано
е, че през процесния период абонатът е уведомяван неколкократно /последно
на ***/ за осигуряване на достъп до жилището и отчитане на водомера, но не
е осигурил такъв, поради което индивидуалната му сметка е била начислявана
съгласно т.6.5 от приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредбата. От
представеното извлечение от счетоводна сметка на абонат № *** – ***,
фактурите за исковия период, подробната помесечна справка за консумацията
на абонатния номер, както и от изготвената по делото СИЕ се установява, че
през периода от *** е била начислена сума в общ размер на ***, която е за
отопление с ИРУ – ***, за ТЕ, отдадена за сградна инсталация – ***, сума за
БГВодоснабдяване – ***, корекция – *** и за дялово разпределение – *** При
съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените по делото Общи
условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите
месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ,
предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, лихвата
за забавеното плащане върху дължимите главници възлиза в общ размер на
*** – за периода от ***, съгласно препис-извлечение от сметка и
заключението на СИЕ. От представеното от ответника запорно съобщение до
работодателя му, се установява, че върху възнаграждението на ответника е
наложен запор за вземания на ищеца, които се основават на заповед за
3
изпълнение по ч.гр.д. *** чиято главница не би могла да съвпада с процесната
в настоящето дело като период. Ищецът е представил по делото протокол от
ОС от *** на ЕС на собствениците в *** за избор на топлинен счетоводител -
***, и от списъка на л. 49 от делото е видно, че неговият праводател – ***
също е участвала в ОС. Представени по делото са Договор между *** и
етажната собственост от *** съгласно който ЕС е възложила на ***
индивидуалното измерване на ТЕ и разпределение на разходите за ТЕ, вкл.
издаването на обща и индивидуални сметки, споразумителен протокол от ***
между ищеца *** и *** за извършване на дялово разпределение между
имотите в сгради ЕС, които сочат, че имотът е в сграда до която достига
доставена ТЕ от ищеца, отчитана от ***.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Доказателствата, представени от ищеца, съобразени от съда
в своята цялост и последователност, сочат, че за процесния период ***
ответникът е бил собственик на имота, за който се претендират суми за
отдадена ТЕ от ищеца. Собствеността върху топлофицирания имот придава
на собственика качеството на потребител на топлинна енергия – качество,
уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С
разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Ирелевантен в случая е въпросът дали съществува
индивидуален договор между страните - договорните отношения възникват на
основание разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на
топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150
от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. Установи
се безспорно от изготвената СТЕ, както и от представените договори, че в
4
сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради
това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, като има
избран и топлинен счетоводител на сградата - ЕС. Следва да се посочи по
отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че
сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички
собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Доказа се от представената
справка, че за исковия период е имало потребление на ТЕ в общ размер на
***, която е разпределена съобразно подзаконовата нормативна база. В случая
е разпределена сума и за БГВ, доколкото независимо от твърденията на
ответника за прекъсване на топлата вода през 2017г., това обстоятелство не
беше доказано по делото. Установеното едва към *** затапване на изхода за
топла вода и премахване на водомера в жилището на ответника, не може да се
съотнесе към исковия период ***, липсват доказателства към кой момент е
прекратено ползването на топла вода от ответника. С поведението си –
недопускане за реален отчет на топломерите, ответникът е възпрепятствал
възможността ползваната от него ТЕ да бъде измерена адекватно спрямо
действителното потребление, поради което тя е отчетена и правилно е
приложена разпоредбата на чл. 6.7 от Методиката за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради - етажна собственост - за клиент, неосигурил
достъп, и съобразно т. 6.5 от същата методика – като за отоплителни тела без
ИРУ. В случая този начин на начисление е законово установен и съответства
на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. Тежестта на доказване на плащането на сумите в
исковия период или в хода на делото, е на ответника, но в случая липсват
твърдения за плащане, а и изготвената СИЕ не констатира такива.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на потребител на
ответната страна, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че по
делото се доказва непротиворечиво, че исковите суми за главница са
дължими от ответника, а поради незаплащане на задълженията в периодите
по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер.
Поради изложеното, исковете се явяват основателни и доказани и следва да
5
бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 118.08лв. - държавна
такса, 160.00лв. - депозит за СИЕ, 140.00лв. - депозит за СТЕ, и 100.00лв. юрк.
възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или общо
518.08лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в
заповедното производство, възлизащи на 133.22лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че ***, ЕГН
**********, ***, ***, ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, сумата от : *** лева за главница – ползвана ТЕ в ***,
***, за периода ***, лихва върху главницата в размер на *** лева за периода
***, и законната лихва върху главницата от *** до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д. № *** на ***.

ОСЪЖДА ***, ЕГН **********, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски в исковото
производство в размер на 518.08лв.

ОСЪЖДА ***, ЕГН **********, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, с ***
със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски по ч.гр.д. № *** на
*** в размер на 133.22лв.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7