РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1021
гр. Пловдив, 8 май 2018 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на единадесети
април през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
от АПК,
във вр. с чл.186, ал.4
от Закона за
данък добавена стойност.
Образувано е по жалба на „* 63“ЕООД, ЕИК ***, гр.С., С.Д.,
против заповед за налагане на ПАМ № ЗО-0300831 от 20.11.2017 г. за запечатване
на търговски обект бензино-газстанция, находяща се в с.Ч., главен път А.– К.,
издадена от Х.Г.Х.– Директор на Д“Контрол“ при ТД на НАП Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта като постановена при превратно упражняване на власт и липса на мотиви
и се иска нейната отмяна.
Като основен аргумент се изтъква
липсата на извършено нарушение, тъй като предвид местоположението на бензиностанцията,
което се намира извън населено място, са налице технически проблеми с
електрозахранването от електропреносното дружество, обслужващо района, при
което от колебания в напрежението, подавано към електронните глави на горивните
колонки, възниква преждевременна загуба на комуникация т.е. често рестартиране
на електронните системи на нивомерната уредба.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
по изложените съображения.
Ответната страна – Директорът на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, чрез
надлежен процесуален представител, заема тезата за неоснователност на
жалбата.
И двете страни претендират разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съобразно чл. 168
АПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима като подадена
от адресата на постановената заповед за
налагане на ПАМ, който е засегнат неблагоприятно от наложената му забрана и при спазване на законоустановения срок за
целта – заповедта е връчена на 11.12.2017 г., жалбата е подадена по пощата на
20.12.2017 г., т. е. в предвидения 14-дневен срок.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на настоящото оспорване е заповед за налагане
на ПАМ № ЗО-0300831/20.11.2017 г. издадена на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Заповедта е издадена от компетентен орган по приходите
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходите в
изпълнение изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС.
ПАМ е наложена с оглед констатирано нарушение от
търговеца по чл. 186, ал. 1, т.1, б. „г“ ЗДДС вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 вр. чл.
3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Ал. 3 на чл. 3 от посочената
наредба задължава същия в качеството му на лице, извършващо продажби на течни
горива чрез средства за измерване на разход, което е длъжно да регистрира и
отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от
ЕСФП, да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП. Според мотивите на заповедта, дружеството не предава по
установената дистанционна връзка на НАП актуални данни за наличното количество
гориво бензин А95Н в резервоар 1, поради липсата на функционираща нивомерна
измервателна система. Безспорно контролът от страна на НАП върху търговията с
течни горива е засилен в сравнение с този върху търговията с други стоки и
обхваща както доставките на гориво към търговеца, така и реализираните от него
продажби с цел предотвратяване укриването и невнасянето на данъци върху
реализираните продажби, съответно реализираните приходи, и недопускане за
продажба на течни горива с неясен произход. Както е посочено в мотивите на
заповедта, именно поради изключително големия търговски интерес към течните
горива като стока, с цел защита на държавния интерес, свързан с гарантиране
постъпленията на реално дължимите данъци в него, законодателят е въвел
специални изисквания при осъществяването на търговията с тях, и допълнителни
задължения за търговците, свързани с отчитането и регистрирането на продажбите
им. Неизпълнението на едно от тези задължения от страна на проверяваното лице,
а именно задължението да предава на НАП по установената дистанционна връзка
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива,
възпрепятства проследяването на продадените количества горива, което от своя
страна непосредствено води да негативни последици за фиска – в този смисъл
определение № 1237 от 29.01.2018 г. по адм.дело № 722/2018 г. на ВАС.
В настоящият случай, в оспорената заповед е налице
описание на фактическите основания, обуславящи издаването й – жалбоподателят, в
качеството си на задължено лице по чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ не е спазил изискванията на ал. 3 от същата норма като не предава по установената
дистанционна връзка на НАП актуални данни, които дават възможност за определяне на наличното количество гориво –
бензин А95Н в резервоар № 1 /с *естимост 10937 л/ за съхранение на горивото в
обект, поради липса на функционираща нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП от 26.07.2017 г. вкл. до датата на проверката от страна на
контролните органи – 08.11.2017 г., както и към 10.11.2017 г.
Налице са конкретни мотиви, изложени от
административния орган в самата заповед, както и такива, препращи в оспорената
заповед към съставените протоколи, обективиращи извършените проверка на
08.11.2017 г. и на 10.11.2017 г.
При извършен физически оглед на вкопан съд – резервоар
за съхранение на бензин А95Н с *естимост на съда по представена калибровъчна
таблица от акредитирана лаборатория „Д.и Д“ООД – 10937 л се е установило, че не
функционира монтираната нивомерна измервателна система за обем на течното
гориво – бензин А95Н поради липса на нивомерна сонда в резервоара, като е стоял
само кабела с буксата.
Видно и от направена от страна на контролните органи
справка в програмните продукти на НАП, се установява, че показанията на нивомерната
система за резервоар № 1 /бензин А95Н/ от 26.07.20017 г. до 08.11.2017 г. нямат
промяна, както и от разпечатаните дневни финансови отчети, прикрепени в книгата
за дневни финансови отчети за 2017 г. на регистрираната в обекта ЕСФП.
В тази връзка
съдът намира за неоснователни възраженията по жалбата, че са налице технически
проблеми с електрозахранването от електропреносното дружество, обслужващо
района, при което от колебания в напрежението, подавано към електронните глави
на горивните колонки, възниква преждевременна загуба на комуникация т.е. често
рестартиране на електронните системи на нивомерната уредба. Така направените
възражения не са подкрепени с доказателства – представените протоколи /л.62 и
сл./, с които е уведомявано за някакъв проблем дружеството, осъществяващо
сервизно обслужване на уредите на монтираната нивомерна измервателна система за
обем на течното гориво, са едва от м.октомври при положение, че от 26.07.20017
г. до 08.11.2017 г. /датата на проверката/ е установена липсата на функционираща
нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и за целия този период
е установено, че няма промяна в показанията на нивомерната система за резервоар № 1
/бензин А95Н/ от 26.07.20017 г. до 08.11.2017 г., както и от разпечатаните
дневни финансови отчети, прикрепени в книгата за дневни финансови отчети за
2017 г. на регистрираната в обекта ЕСФП. Следва в случая да се има предвид и че
контролните органи не са констатирали да е налично „рестартиране“ на системата,
а е установена въобще липсата на функционираща нивомерна измервателна система
за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП – посочено е, че липсва нивомерна сонда в резервоара, като е стоял
само кабела с буксата, както и че за целия посочен период няма промяна в
показанията на нивомерната система за резервоар № 1. Освен това, не са представени доказателства,
че са оправяни възражения до самото електропреносно дружество за сочените за
налични проблеми в електрозахранването, които евентуално биха навели съда на
противоположен извод.
В случая са изложени мотиви по
отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, която има
превантивен и дисциплиниращ ефект, като административният орган е посочил
целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, както и с необходимата
превенция да не се извършва ново нарушение. Така посочените мотиви в достатъчна
степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка,
поради което не се констатира твърдяната несъразмерност.
Срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното
нарушение и е съобразен с целта на ПАМ, а именно нейният превантивен и
дисциплиниращ характер, както и недопускане на вреди за фиска предвид
значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на извършеното
нарушение, местоположението и големината на обекта, видът на стоката – акцизна
стока /гориво/, неподаването на данни към НАП за движението на това гориво.
Липсата на съставен АУАН и издадено НП към момента на
издаване на заповедта за налагане на ПАМ е ирелевантно, с оглед независимия
характер на административното и административно-наказателното производство.
Производствата по чл.186 и чл.187 от ЗДДС за налагане
на принудителна административна мярка и по ЗАНН за налагане на административно
наказание за извършено административно нарушение са различни и се провеждат по
предвидената за тях законова регламентация.
При действието на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС налагането на ПАМ е независимо от
ангажирането на административнонаказателната отговорност.
Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ
при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката
на административния орган. При това положение на административния орган не му
остава друга възможност освен да приложи закона, където в чл.186, ал.1
от ЗДДС
е записано, че принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на
процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора за ответника се следват
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по
реда на този кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това
съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от
минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не
би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото
съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „* 63“ЕООД, ЕИК ***, гр.С., С.Д.,
против Заповед за налагане на ПАМ № ЗО-0300831 от 20.11.2017 г. за запечатване
на търговски обект бензино-газстанция, находяща се в с.Ч., главен път А.– К.,
издадена от Х.Г.Х.– Директор на Д“Контрол“ при ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА
„* 63“ЕООД, ЕИК ***, гр.С., С.Д., ЕИК ***, представлявано от А.Г., да
заплати разноски по делото на ТД на НАП – Пловдив за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд .
Административен съдия: