РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. К., 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100071 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, във
вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.535 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от
КООПЕРАЦИЯ „ВПК А. **“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. К., обл. П., ул. ,,Т.“ № **, представлявана от председателя
Д.Х. К., чрез пълномощника адв. А.Ц. против КООПЕРАЦИЯ „З.К. „Д. **“,
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: с. Д., обл. П.,
представлявана от председателя Т.Г.В..
В исковата молба се твърди, че на 05.07.2018г. между Кооперация
„ВПК А. **“, като заемодател и ответната Кооперация „ЗК „Д. **“, като
заемополучател, бил сключен договор за паричен заем за сумата от 10 000
лева.
Твърди се, че съгласно чл.2 от договора за паричен заем, заемната
сума била предадена от заемодателят на заемателя еднократно, по банков път.
Преводът бил извършен в деня на подписване на договора за заем. Ответната
кооперация се задължила да върне взетата в заем сума по банковата сметка на
ищцовата кооперация еднократно, в срок до 01.07.2019 г. Това обаче не било
сторено.
Твърди се, че след изтичане на крайния срок на плащане на сумата,
неколкократно било разговаряно с председателя на ответната кооперация
Т.Д., който всеки път давал уверения, че сумата ще бъде издължена в най-
скоро време. До настоящия момент плащане не било извършено. В чл.9 от
договора за заем, страните уговорили, че ако до 01.07.2019г. заемателят не
1
върне заемната сума в размера и по начина договорен с договора, то той
дължи неустойка в размер на 0.3% процента от заемната сума за всеки
просрочен ден до окончателното му издължаване. За обезпечаване на
задължението по договора за паричен заем, на 05.07.2018 г., бил издаден
запис на заповед с падеж 01.07.2019г.
Тъй като сумата не била върната в срок, за ищцовата кооперация
възникнал правен интерес от подаване на заявление по чл.417, ал.1, т.10 от
ГПК. Съдът уважил претенцията и издал заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. №1747/2019г. по описа на PC-К.. Срещу
заповедта за незабавно изпълнение било депозирано възражение, което от
своя страна обуславяло правния интерес от подаването на настоящата искова
молба.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответната Кооперация „ЗК „Д. **“ дължи на ищцовата
Кооперация „ВПК А. **”, следните суми, за които по по ч. гр. дело №
1747/2019 г. по описа на К. р. с. е издадена Заповед № 932/19.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, а именно: главница в размер на 10 000 лева и договорна лихва в размер
на 4 080 лева, считано от 02.07.2019 г. – денят следващ крайната дата на
погасяване на договора за паричен заем, до 14.11.2019 г. – денят предхождащ
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист в съда, както и законна лихва от 15.11.2019г.
– датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист пред съда, до окончателно плащане на
вземането. Претендира за направените по делото разноски, включително и
тези в заповедното производство.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Е.П., оспорва иска.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.21 ал.2 т.1 предл. 2-ро от
Закона за кооперациите за даване на обезпечение в полза на трети лица се
изисква предварително решение на УС. В случая УС на ответната Кооперация
не бил взел решение нито за сключване на Договора от 05.07.2018 г., нито за
издаване на запис на заповед, като обезпечение на вземането по договора за
паричен заем, т. е. председателят на ЗК „Д.-**“ Т.Д. превишил властта си,
като подписал този запис на заповед. Следователно, съгласно разпоредбата на
чл.462, предл. 2-ро от Търговския закон, Т.Д., задължил себе си лично по
обезпечителното правоотношение, използвано от ищеца по настоящото дело
като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело
№ 1747/2019 г. на РС К.. Ответната страна счита, че след като в заповедното
производство е използван като основание издадения запис на заповед, то в
настоящото производство следвало да бъде обследвана валидността на същия.
А доколкото този запис на заповед бил издаден от бившият председател на ЗК
„Д.-**“ без надлежно предварително решение на УС по чл.21, ал.1, т.1, предл.
2-ро и т.5, предл. 3-то от Закона за кооперациите, то съответно ответната
2
Кооперация нямала никакво задължение за заплащане на процесната сума по
издадения запис на заповед.
Твърди се, че Управителният съвет на ответната Кооперация не е
взимал решение и за сключване на процесния Договор за паричен заем
съгласно чл.21, ал.2, т.1 от Закона за кооперациите, съответно – по никакъв
начин не бил уведомен от предишния председател на ЗК „Д.-**“ за този
Договор. Това означавало, че представеният Договор за паричен заем от
05.07.2018 г. бил нищожен, поради явното му противоречие с разпоредбата на
чл.21, ал.1, т.1 от Закона за кооперациите и същият не можел да ангажира
отговорността на ответната Кооперация. Договорът за паричен заем бил
нищожен, като сключен в противоречие на закона съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД
- сключен е в нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.2 т.1 и чл.26 ал.3 от
Закона за кооперациите. Договорът бил нищожен и съгласно чл.26, ал.2
предл. 2-ро и предл. 4-то от ЗЗД.
Тълкуването на разпоредбите на чл.21, ал.2 във връзка с чл.26, ал.3 от
Закона за кооперациите налагало извод, че взимането на решение, съответно –
изразяването на съгласие за сключване на договор за заем от страна на
кооперация е сложен фактически състав, който включва на първо място
даване на съгласие за това от страна на управителния съвет на кооперацията.
Въз основа именно на това решение на УС председателят на кооперацията
имал право да сключи договор за заем. Т. е. предварително взетото решение
на УС било основанието за сключване на договор за заем. Доколкото в
настоящия случай не само, че не бил осъществен в цялост фактическият
състав по даване на съгласие за сключване на договор за заем от страна на УС
на ответната Кооперация, но било и налице решение на Общото събрание за
отмяна конкретно на действията на тогавашния Председател Т. Г. Д. по
сключване на процесния Договор за заем, то следвал изводът, че липсва
валидно съгласие за неговото сключване, което обосновавало и нищожността
на същия съгласно чл.26, ал.2 предл. 2-ро от ЗЗД. Липсата на предварително
прието решение от страна на УС по чл.21, ал.1, т.1 от ЗК, което решение би се
явило основание за сключването на договора за заем, било основание за
прогласяване на неговата нищожност съгласно чл.26, ал.2 предл. 4-то от ЗЗД.
Следвалo да бъде обърнато внимание и на обстоятелството, че
ищецът представил с исковата молба платежно нареждане от 05.07.2016 г.
Същевременно представеният Договор за паричен заем бил от 05.07.2018 г. и
в него било записано, че дадената в заем сума е преведена в деня на неговото
подписване. Очевидно било, че това платежно нареждане няма никаква
връзка с този договор.
Поради горното ответникът оспорва по същество действията на Т.Д.
по сключване на процесния Договор за паричен заем и подписване на записа
на заповед, представен по ч. гр. дело № 1747/2019 г. на РС К..
В края на 2019 г. до членовете на тогавашния УС и на КС на
ответната Кооперация достигнала информация за това, че без знанието на УС
3
и без предварително взето за това решение съгласно чл.21, ал.2, т.1 от Закона
за кооперациите, тогавашният председател Т.Д. сключил няколко договора за
заем с трети лица за различни суми. Средствата, получени по тези договори за
заем, не постъпили в ответната Кооперация, не били осчетоводени и на
членовете на УС и на КС не било известно за какво са били използвани от
Т.Д.. Поради тази причина спешно било свикано Общо събрание на
Кооперацията, на което член-кооператорите били уведомени за действията на
председателя Т.Д.. Общото събрание на Кооперацията отменило действията
на председателя Т.Д., извършени в нарушение на чл.21 от ЗК, известни на УС
към датата на провеждане на това общо събрание – 30.01.2020 г. Общото
събрание задължило УС да оспори и всички други неоснователни вземания
срещу Кооперацията, произтичащи от договори, споразумения, менителници
и други подобни документи, подписани от предишния председател Т.Д..
Протоколът от това Общо събрание бил публикуван в Търговския регистър .
УС на ответната Кооперация подала сигнал до Р. п. К. относно
неправомерните действия на предишния Председател Т.Д.. Образуваната по
този сигнал преписка № 207/2020 г. на РП-К. била изпратена по
компетентност на О. п. П., където била преобразувана в преписка №
1106/2020 г. за престъпление по чл.282, ал.1 от НК. Към настоящия момент по
тази преписка било образувано и висящо ДП № 418/2020год. на
Икономическа полиция - П..
Поради горното ответникът оспорва по същество действията на Т.Д.
по сключване на процесния Договор за паричен заем, подписване на записа на
заповед, представен по ч. гр. дело № 1747/2019год. на РС К..
Оспорва и така наречената в исковата молба „договорна лихва“. По
тази претенция на заявителя по ч. гр.дело № 1747/2019год. на РС К. била
присъдена сумата от 4080 лв.
На първо място, с представения Договор за паричен заем не била
уговорена „договорна лихва“, а неустойка. Уговорената в чл.9 от Договора за
паричен заем неустойка в размер на 0,3% от заемната сума, а не например от
неизплатената такава, за всеки просрочен ден, без да е уговорена горна
граница, била нищожна съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, изр.3-то от ЗЗД.
Така уговорената неустойка била прекомерно голяма съобразно
стандартното обезщетение за забава, дължимо по силата на чл.86 от ЗЗД.
Съгласно трайната съдебна практика, така уговорен размер на неустойка бил
нищожен, като несъвместим с добрите нрави. Този размер на неустойка бил
необичаен, противоречащ на договорната, кредитната и съдебната практика. В
този смисъл било и Тълкувателно решение № 1/2010год. по т. д. № 1/2009год.
на ОСГК на ВКС.
Ето защо ответникът моли съда да приеме, че така присъдената
„договорна лихва“, която всъщност била уговорена с чл.9 от Договора за
паричен заем неустойка, не се дължи от ответната Кооперация, доколкото
това задължение произтича от нищожната клауза на чл.9 от Договора.
4
Като алтернативно на горното искане, моли по изложените
съображения съда да приеме, че договорената и присъдена неустойка
/„договорна лихва“/ е прекомерна съгласно разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД
и да я намали. Повече от очевидно било в настоящия случай, че уговорената в
чл.9 от Договора за паричен заем неустойка в размер на 0,3% на ден върху
предоставената в заем сума, без да е определена горна граница на
неустойката, многократно надхвърля реалните вреди, които ищецът
претърпял в резултат на забавата. Необичайно, противоречащо на
договорната, кредитната и съдебната практика било обезщетението за забава
за период от четири месеца и половина да е в размер на 40,5% . Това
означавало 109,5% годишна лихва.
С оглед гореизложеното, ответникът моли искът да бъде изцяло
отхвърлен и да му се присъдят разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Искът е допустим. От приложеното ч. гр. д. №1747/2019 г. по описа
на РС К. е видно, че по заявление на Кооперация „ВПК А. **“ е била издадена
Заповед №932/19.11.2019 г., с която е било разпоредено длъжникът
Кооперация „З.К. „Д. **“ да заплати на заявителя 10 000 лева, представляваща
главница по Договор за паричен заем от 05.07.2018г., обезпечен със запис на
заповед, издаден от длъжника на 05.07.2018г. с падеж 01.07.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
15.11.2019 г., до окончателното плащане; сумата от 4080 лева,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, считано от 02.07.2019г. –
денят следващ датата на крайния срок на погасяване на договора за паричен
заем, до 14.11.2019г. – денят предхождащ датата на подаване на заявлението в
съда, както и направените по делото разноски в размер на 281.60 лева,
представляващи заплатена държавна такса и 600.00 лева, представляващи
възнаграждение за адвокат.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от издаден в полза
на кредитора запис на заповед, издаден от длъжника на 05.07.2018г. с падеж
01.07.2019 г. общо в размер на 10 000.00 лева, който е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на кредитора
против длъжника.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът (ответник) е възразил срещу
заповедта, а кредиторът (ищец) е предявил настоящия иск за установяване на
вземането си в законовия едномесечен срок. Налице е правен интерес за
ищеца от предявяването на исковата претенция, обусловен от правото му да
иска в качеството си на поемател на запис на заповед от издателя на ценната
книга плащане на сумата по менителничния ефект.
По основателността:
5
Исковата претенция за главница черпи своето правно основание от
разпоредбите на чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 535 ТЗ.
Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 е
съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Ищецът –
кредитор следва да докаже вземането си, основано на менителничен ефект –
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение – т. 17 от ТР №4/2013 ОСГТК. С въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис
на заповед, се разкрива основанието на ценната книга. В тази хипотеза в
производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение,
биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В
този случай всяка от страните доказва фактите, на които основава
твърденията и възраженията си, обуславящи съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. Ответникът в
качеството си на издател носи тежестта за главното и пълно доказване на
релевираните от него менителнични възражения – арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 465 ТЗ.
Не е спорно, както и се установява от формата и съдържанието на
записа на заповед приложен в оригинал по ч. гр. д. №1747/2019 г. по описа на
РС К., че същият съдържа предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити, както
следва: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на
който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари;
падеж; място на плащането; името (наименованието) на лицето, на което, или
на заповедта на което, трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис
на издателя. От страна на ответника не се оспорва автентичността на
документа, както и неговото съдържание (истинността му). С оглед
изложеното съдът счита, че процесният запис на заповед, издаден на
05.07.2018 г. отговаря на изискванията относно формата, установени в
разпоредбата на чл.535 от Търговския закон, т. е. същият представлява
редовен от външна страна документ, като формално удостоверява и
търсеното вземане.
По делото е приет като доказателство договор за паричен заем от
05.07.2018 г., в който е отразено, че ищцовата Кооперация „ВПК А. **“, в
качеството на заемодател, е предоставила на ответната Кооперация „З.К. „Д.
**“, в качеството на заемател, сума в размер от 10 000 лв., със срок за
връщане – до 01.07.2019 г. В чл. 5 от договора изрично е посочено, че
паричният заем по договора се обезпечава чрез издаването от заемателя в
полза на заемодателя запис на заповед общо за цялата парична сума в размер
от 10 000 лв.
На първо място, съдът не споделя възражението на ответника, че
представеното с исковата молба платежно нареждане е от 05.07.2016 г. и
6
същото няма връзка с процесния Договор за паричен заем от 05.07.2018 г. От
съдържанието на платежното нареждане, (л.4 от гр. д. №218/2020 г. на КРлС)
е видно, че същото е от 05.07.2018 г. и в него изрично е посочено, че
Кооперация „ВПК А. **“ превежда по банкова сметка на Кооперация „З.К.
„Д. **“ сумата от 10 000 лева с основание – Договор от 05.07.2018 г.
Основното възражение на ответника е, че договорът за заем е
нищожен, тъй като председателят на Кооперация „З.К. „Д. **“ по това време –
Т. Г. Д., действал в лично качество и в нарушение на чл.21, ал.2, т.1 и чл.26,
ал.3 от Закона за кооперациите. УС не бил взимал решение за сключване на
процесния договор за заем предварително, т. е. преди 20.11.2018 г. Тъй като
била нарушена императивната разпоредба на чл.21, ал.2, т.1 от Закона за
кооперациите, договорът сключен от Т. Г. Д. не обвързвал кооперацията.
Освен това членовете на УС и КС на кооперацията констатирали, че заемната
сума не била осчетоводена.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на кооперацията-
ответник, поради следните съображения:
От една страна, действително според нормата на чл. 21, ал. 2, т. 1 от
ЗК за сключване на договор за заем с трето лице се изисква предварително
решение на УС на кооперацията, като законодателят е предвидил тази норма в
защита на интересите на юридическо лице и неговите членове в случай на
самоволно или недобросъвестно поведение на председателя, който да поеме
финансово задължение от името на кооперацията без одобрението на УС.
Кооперацията като правно организационна форма е юридическо лице -
търговец, поради което за нея са приложими и общите правила за сделките по
ТЗ. По смисъла на чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Пренесено в
конкретния случай, това означава, че дори и да се приеме тезата, че
председателят на кооперацията при подписване на договора за заем е
участвал само като физическо лице, то на 05.07.2018 г. по сметка на ЗК „Д.-
**“ е постъпила сумата от 10 000 лева, видно от представеното платежно
нареждане с посоченото в него основание и кооперацията я е приела, с което
не се е противопоставила на действията на председателя си. При положение,
че сумата не е била върната веднага, ако се е считало, че тя е обременяваща за
юридическото лице, защото го задължава, то няма никаква логика повече от
една година по-късно (през м. ноември 2019 г. е образувано заповедното
производство) за пръв път да се навежда това възражение за необвързаност от
действията на председателя. Подобна теза представлява изцяло защитна
позиция по делото, която обаче по никакъв начин не може да обоснове
нищожност на договора за заем.
Настоящият съдебен състав счита, че липсата на предварително
решение на УС на кооперацията не се отразява на валидността на сделката, а
може да има значение само във вътрешните отношения между председателя и
7
кооперацията. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2018 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2016 г., ОСГТК, съгласно т.1 от което въведеното с
разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т.10 от Закона за кооперациите
изискване за предварително взето от общото събрание решение за сключване
на разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях не
създава ограничения в представителните правомощия на председателя на
кооперацията по отношение на третите лица, а е от значение само във
вътрешните отношения между кооперацията и председателя. При положение,
че липсата на решение на ОС на кооперацията няма за последица
недействителност на сключената от председателя сделка, то в още по-голяма
степен това важи при липсата на решение на УС.
За пълнота следва да се посочи, че образуваното по сигнал на ЗК „Д.-
**“ ДП № 418/2020 г. по описа на Икономическа полиция – П., пр. пр.
№1106/2020 г. по описа на О. п. – П., не е относимо към предмета на
настоящото дело. От изисканата справка вх. №4927/02.09.2021 г. се
установява, досъдебното производство е образувано на 08.09.2020 г. за
престъпление по чл.220, ал.1 от НК – за това, че на 12.10.2017 г. в гр. С.,
длъжностно лице – председател на ЗК „Д. **“, с. Д., общ. К., съзнателно
сключило неизгодна сделка – договор за доставка и извършване на монтаж на
отоплителна инсталация и от това произлязла значителна вреда за
организацията – на ЗК „Д. **“, с. Д., общ. К., която то представлявало.
Посочено е, че производството не е приключено и няма привлечено лице в
качеството на обвиняем. Видно е, че макар да са налице данни за
неправомерни действия на бившия председател на Кооперацията, воденото
досъдебно производство е със съвсем различен предмет и по никакъв начин
не касае процесния договор за паричен заем.
Предвид гореизложеното съдът счита, че по делото се доказа, както
че е налице редовен запис на заповед и действителен договор за заем, така и
наличието на връзка между сключения договор за заем, обезпечен с издаване
на запис на заповед в полза на ищцовата кооперация.
Предявеният иск за главницата от 10 000 лева е доказан по основание
и размер. Ответникът не ангажира доказателства търсената сума да е платена.
Ето защо и доколкото е налице изискуемо вземане, дължимо с оглед редовен
от външна страна запис на заповед, действителен като едностранна
абстрактна правна сделка във връзка с въведеното каузално правоотношение
по сключения договор за заем, задължението по който не се установява да е
платено, предявеният иск следва да бъде уважен в цялост, като се признае
дължимостта на вземането от 10 000 лева, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение. Основателно е и искането за установяване дължимост
на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
погасяване.
Следва обаче да се остави без уважение искът в частта, касаеща
8
претенцията за договорна лихва в размер на 4 080 лева, считано от 02.07.2019
г. до 14.11.2019 г. Съображенията за това са следните:
На първо място, договорна (възнаградителна) лихва не е уговаряна в
представения по делото Договор за паричен заем от 05.07.2018 г. Няма как
при това положение такава да се претендира, още повече, че не са
ангажирани доказателства и за нейния размер.
Дори да се приеме, че претенцията от 4080 лева е за уговорената в
чл.9 от Договора неустойка, то тази клауза съдът намира за нищожна на осн.
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Съгласно задължителната практика на ВКС,
обективирана в т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г., по
тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна, поради накърняване на
добрите нрави е само клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. В Тълкувателното решение са изброени примерни критерии, които
имат принципен характер и са приложими при преценка нищожността на
уговорена с договор неустоечна клауза, поради накърняване на добрите нрави
по см. на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като: естество на задълженията, изпълнението
на които е обезпечено с неустойка – парични или непарични и техния размер;
наличие или липса на други способи за обезпечение; видът на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на
задължението – съществено или за незначителна част; съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди за
кредитора.
Възприетото в задължителната съдебна практика разрешение е
последователно доразвито и в трайно непротиворечивата казуална практика
на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения: № 49
от 27.05.2012 г., по т.д.№16/11 г. на ІІ т.о.; № 298 от 31.10.2013 г., по т.д. №
1312 /2012 г. на ІV г.о.; № 16 от 16. 06.2009 г., по т.д.№ 430/2008 г. на ІІ т.о.;
№ 74 от 21. 06.2011 г., по гр.д.№ 541/ 2010 г. на ІV г.о. и др. Според същата,
нищожна поради противоречие с добрите нрави е договорна мораторна
неустойка, която е несъизмеримо висока с очакваните за кредитора вреди от
забавеното изпълнение и нарушава принципа за справедливост в
гражданските и търговски спорове.
Когато се преценява противоречие с добрите нрави, съдът не се
ограничава само до формалното съдържание на сделката, а съпоставя и
нейния краен резултат с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност – т. е налице е преценка за това дали уговорката не създава
условия за неоснователно обогатяване, като при нейното евентуално
заплащане би се достигнало до значителна неравностойност на насрещните
задължения. За периода от 02.07.2019 г. до 14.11.2019 г., за който ищцовата
страна претендира неустойка от 4080 лева, законната възлиза на сумата от
377.78 лева. При това положение е очевидно, че посочената клауза на
9
договора нарушава добрите нрави и принципа за справедливостта, тъй като
губи присъщите си функции и се превръща в несъразмерна спрямо
неизпълнението санкция. Така договореният размер на неустойката сочи на
несправедливо по съдържание съглашение поради обективната
неравностойност на насрещните задължения. Касае се за неморално висок
размер на неустойката, уговорен със сключения между страните договор и
поради това договарянето й е в противоречие с добрите нрави, с които е
ограничена договорната автономия.
Искът за неустойка е неоснователен предвид нищожността на
неустоечната клауза поради противоречието й с добрите нрави, поради което
следва да отхвърли.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца
разноските по делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на
281.60 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева или в
общо размер на 881.60 лева. Съразмерно с уважената част от иска същите
следва да се присъдят в размер на общо 626.14 лева. На осн. чл.78, ал.3 ГПК
на ответника също следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска или общо в размер на 173.86 лева, т. е. ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в исковото производство по компенсация в размер
на 452.28 лева.
Доколкото искането е свързано с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по
ч. гр.д. № 1747/2019г. по описа на КрлРС, включително и разноските за него,
с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. На основание чл.78, ал.1 ответникът следва да заплати
на ищеца разноски в размер на 626.14 лева. Ответникът не доказва разноски в
това производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с
чл.535, ал.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на КООПЕРАЦИЯ „З.К. „Д.
**“, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: с. Д., обл. П.,
представлявана от председателя Т.Г.В. по предявения иск от КООПЕРАЦИЯ
ВПК „А. **“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град К.,
улица „Т.” № **, представлявана от Д. Х. К. – председател, че
КООПЕРАЦИЯ „З.К. „Д. **“, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: с. Д., обл. П., представлявана от председателя Т.Г.В. ДЪЛЖИ на
КООПЕРАЦИЯ ВПК „А. **“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
10
управление: град К., улица „Т.” № **, представлявана от Д. Х. К. –
председател, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 15.11.2019 г., до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 932/19.11.2019 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, постановена по ч. гр. дело № 1747/2019 г. по описа на К. р. с..
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за признаване на
установено, че КООПЕРАЦИЯ „З.К. „Д. **“, ЕИК: **********, със седалище
и адрес на управление: с. Д., обл. П., представлявана от председателя Т.Г.В.
ДЪЛЖИ на КООПЕРАЦИЯ ВПК „А. **“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град К., улица „Т.” № **, представлявана от Д. Х. К. –
председател, сумата от 4080 лв. (четири хиляди и осемдесет лева),
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, считано от 02.07.2019г. –
денят следващ датата на крайния срок на погасяване на договора за паричен
заем, до 14.11.2019г. – денят предхождащ датата на подаване на заявлението в
съда, за която сума е издадена Заповед № 932/19.11.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена
по ч. гр. дело № 1747/2019 г. по описа на К. р. с..
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „З.К. „Д. **“, ЕИК/код по БУЛСТАТ:
**********, със седалище и адрес на управление: с. Д., обл. П.,
представлявана от председателя Т.Г.В. ДА ЗАПЛАТИ на КООПЕРАЦИЯ
ВПК „А. **“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град К.,
улица „Т.” № **, представлявана от Д. ХР. К. – председател, направените в
исковото производство разноски по компенсация в размер на 452.28 лв.
(четиристотин петдесет и два лева и двадесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „З.К. „Д. **“, ЕИК/код по БУЛСТАТ:
**********, със седалище и адрес на управление: с. Д., обл. П.,
представлявана от председателя Т.Г.В. да заплати КООПЕРАЦИЯ ВПК „А.
**“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град К., улица „Т.”
№ **, представлявана от Д. Х. К. – председател, разноските, направени по
частно гражданско дело № 1747/2019г. по описа на КрлРС в размер на 626.14
лв. (шестстотин двадесет и шест лева и четиринадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
11