№ 265
гр. Варна, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502826 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр.чл.248 ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на Л. М. КР. и ЛЮБ. Б. КР. вх.№
299647/7.10.2021 срещу определението на ВРС-51с-в по гр.д.№ 13275/2019г, с което е
оставена без уважение молбата им за изменение решението на ВРС-51 с-в №
26227/14.07.2021г по гр.д.№ 13275/2019г в частта му за разноските, присъдени в полза на
ответниците за адв.възнаграждения, чрез намаляването им по размер.
РС е осъдил жалбоподателите да заплатят сумата общо сумата от 4320лв-разноски за
заплатени адв.възнаграждения с вкл.ДДС, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, без да са съобразени
направените от тях възражения за прекомерност. Видно от характера на производството е, че
същото не се отличавало с правна сложност, а броят на проведените съдебни заседания не
бил провокиран от тях.
Поради изложеното молят за отмяната на постановеното определение като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна по ч.жалба СВ. Г. Н., Б. В. Н., В. В. Н. и ИР. В. Н. в срока по
чл.276 ГПК чрез техния процесуален представител адв.Д.Д. са депозирали писмен отговор
със становище за неоснователност на подадената жалба.
Претендират присъждането на сторените за настоящото производство разноски.
СЪДЪТ, след като прецени, че подаденат частна жалби е постъпила в определения в
чл.274 ал.1 ГПК срок, подадена е от надлежни страни и затова е допустима, поради което
дължи поизнасяне по нейната основателност.
Производството между страните по спора е с правно основание чл.30 ал.3 ЗС.
1
С основното решение № 26227/14.07.2021 по гр.д.№ 12375/2019 на ВРС-51с-в са
отхвърленил предявените от ищците Л. М. КР. и ЛЮБ. Б. КР. против четиримата ответници
СВ. Г. Н., Б. В. Н., В. В. Н. и ИР. В. Н., главните осъдителни искове с правно основание
чл.30 ал.3 ЗС за осъждане на всеки от ответниците да заплати общо на двамата ищци сумата
от 4240,33лв - припадаща се наемна цена за периода 30.07.2014-31.03.2018, получена
приживе от наследодателя на ответниците Велислав Симеонов Н., поч.19.09.2017г, от
отдавания под наем от него през процесния период съсобствен имот съразмерно с
притежаваните от ищците 4/24ид.ч. в режим на СИО, както и сумата от 2153,20лв – сбор
от претенциите по акцесорните искове за обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва, на осн.чл.86 ЗЗД, както и са отхвърлени исковете с правно основание чл.30
ал.3 ЗС за осъждане на всеки от ответниците да заплати общо на двамата ищци сумата от
3067,80лв - припадаща се наемна цена за периода 30.07.2014-31.03.2016, получена приживе
от наследодателя на ответниците Велислав Симеонов Н., поч.19.09.2017г, от отдавания под
наем от него през процесния период съсобствен имот съразмерно с притежаваните от
ищците 3/24ид.ч. от правото на собственост върху имота, както и сумата от 1157,93лв –
сбор от претенциите по акцесорните искове за обезщетение за забавено изпълнение в размер
на законната лихва, на осн.чл.86 ЗЗД.
С решението ищците са осъдени да заплатят на ответниците сумата от 4320лв–
разноски по делото за заплатени адв. възнаграждения с вкл.ДДС.
Основното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ВРС е сезиран с молба от ищците Л. М. КР. и ЛЮБ. Б. КР., действащи чрез адв. Д.Б.,
за изменението на решението само в частта за разноските чрез намаляването размера на
адв.възнаграждения, като се позовават на това, че съдът не е съобразил направеното
възражение по чл.78 ал.5 ГПК.
В срока по чл.248 ал.2 ГПК ответниците, действащи чрез адв. Д.Д., са депозирали
писмен отговор със становище за нейната недопустимост и неоснователност.
Така подадената молба е неоснователна по изложените от ВРС съображения, които
се споделят от въззивния съд, а именно:
Нормата на чл.78 ал.5 ГПК визира, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
един адвокат е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгл.чл.36
ЗАдв.
В процесния случай, с оглед изхода на спора, всеки от четиримата ответници са
претендирали разноски за адв. възнаграждение в размер на 1080лв с вкл.ДДС, за което са
2
представили доказателства за заплащането им.
Своевременно е било заявено от ищците възражение за прекомерност в о.с.з. на
14.12.2020г, по което съдът е пропуснал да се произнесе с решението си и затова
възражението е разгледано в настоящото производство.
Нормата на чл.36 ал.2 ЗА визира, че размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован
и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа.
По силата на законовата делегация е издадена Наредба № 1/9.07.2004г за
минималните размери на адв.възнаграждения, обн.ДВ. бр.64/23.07.2004г.
Представените от ответниците договори за правна защита и съдействие са от дата
2.03.2020г и затова приложима е Наредбата в редакцията й, действала към него момент –
последно изм.ДВ.бр.7/ 22.01.2019.
В настоящия случай във всеки от договорите адв. възнаграждение не е уговорено
поотделно по всеки от предявените искове, а като обща сума върху целия материален
интерес.
Зачитайки така изразената свобода на договаряне между ответниците и процесуалния
им представител, съдът намира, че при преценка основателността на възражението за
прекомерност и съобразяване в тази връзка минимално установения размер на дължимото
адв.възнаграждение по Наредба № 1/2004г, следва да се възприеме регламентираната в чл.7
ал.2 от Наредбата система на изчисление върху общия материален интерес по делото, без да
се съобразява правилото на чл.2 ал.5 от Наредбата /в този см. Опр.на ВКС- I ТО №
327/16.07.2018г по ч.т.д. № 750/2018/.
В случая общият размер на материалния интерес по всички искове срещу четиримата
ответници възлиза на 11019,26лв и затова минималното адв.възнаграждение попада под
хипотезата на чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1/2004г, дължимо на всеки от тях, се равнява на
860,58лв без ДДС. По делото са проведени четири редовни о.с.з. и затова следва да бъде
прибавена и сумата от 200лв на осн.чл.7 ал.8 от Наредбата.
Така нормативно установеният минимум възлиза на 1060,58лв, върху който
начисленото ДДС възлиза на 212,12лв и така общият сбор е равен на 1272,70лв.
При това положение претендираният размер на възнаграждението от 1080лв с
вкл.ДДС не надвишава минимално установения такъв. Още повече, че делото е
представлявало фактическа и правна сложност. В настоящия случай ВРС е разгледал
множество искове, които са кумулативно субективно и обективно, както активно, така и
пасивно съединени, т.е. искове от двамата ищци срещу всеки един от четиримата ответници,
от които главни за притезателно вземане с правно основание чл.30 ал.3 ЗС, и акцесорни
също за удовлетворяване на притезателното им право на вземане, произтичащо от
обезщетение за забавено изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху
съответните размери на главниците. Затова доводите за обратното са неоснователни. Ето
3
защо възражението на ищците за прекомерност е неоснователно и молбата по чл.248 ГПК
следва да бъде оставена без уважение, както правилно е постановил ВРС.
По искането на адв.Д.Д. за присъждане на сторените разноски за настоящото
частно гражданско производство.
Такива не следва да бъдат присъждани.
Според трайната практика на ВКС във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По аргумент на
противното, следва, че в производството, в което не се решава спорът по същество и нямащо
самостоятелен характер, а е съпътстващо основания спор, каквото е това по чл.248 ГПК,
разноски не се присъждат. Извод, че производството по чл.248 ГПК и това по обжалването
му по реда на чл.272 ал.2 ГПК нямат самостоятелен характер се налага от разпоредбата на
чл.248 ал.3 ГПК, предвиждащ, че определението за разноските може да се обжалва по реда,
по който подлежи на обжалване решението по делото.
Настоящото производство е по реда на чл.274 ал.2 ГПК по повод обжалване
определение по чл.248 ГПК и няма характера на приключващо такова по смисъла на чл.81
ГПК.
Затова не следва да бъдат присъждани отделно допълнителни разноски. В този
смисъл са и определения на ВКС № 78/2.05.2018г по ч.гр.д.№ 1521/2018 на I ГО ;
определение № 110/ 14.04.2020 по ч.гр.д.№ 4924/2019 на IV ГО, в които е прието, че
производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод
дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е
способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, ако не са били присъдени
такива, или за изменението – в случай, че размерът им е бил определен неправилно.
Интересът е материален, но не е самостоятелен предмет на защита и затова не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски в производството относно разноските.
В допълнение може да се посочи и това, че настоящото производство се развива по
инициатива на една от страните поради евентуално допуснато от страна на съда опущение,
за което насрещната страна не следва да бъде санкционирана чрез възлагането на още
разноски.
Ето защо искането следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-51с-в по гр.д.№ 13275/2019г, с което е
оставена без уважение молбата на Л. М. КР. и ЛЮБ. Б. КР. за изменение решението на ВРС-
51 с-в № 26227/14.07.2021г по гр.д.№ 13275/2019г в частта му за разноските, присъдени в
полза на ответниците за адв.възнаграждения, чрез намаляването им по размер, на осн.чл.248
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Д.Д. като процесуален представител на
ответниците за присъждане на разноски за заплатено адв.възнаграждение за настоящото
производство.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от уведомяването на страните..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5