Р Е Ш Е Н И Е
№ 2882 06.11.2019 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и осми октомври две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена
Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 5566 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 5496/08.07.2019 г. по гр. дело № ***/2018
г. по описа на БРС съдът е отделил предявените от Д.Н.Н.
ЕГН **********, срещу Д.Д.Н. ЕГН ***********, осъдителни искове, както следва: за
сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в
разноски за един адвокат във връзка с неправомерно повдигнат от ответника
правен спор по досъдебно производство № ***/2015 година по описа на Четвърто РУ
на МВР, пр. пр. вх. № ***/2015 година по описа на
БРП; за сумата 500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от нея в хода
на цитираното досъдебно производство
болки и страдания. Със същото
определение е постановено препис от книжата, касаещи тези искове, да бъдат
приложени към новообразуваното дело, което е настоящото.
В
отговора на исковата молба ответникът твърди, че исковете са неоснователни,
защото упражняването на правото да се подава жалба (до прокуратурата и срещу
нейни актове) не е противоправно поведение.
В съдебно заседание, проведено на 09.10.2019 г., съдът на
основание чл.214 от ГПК прие изменение на размера на осъдителния иск за
обезщетение за неимуществени вреди от 500 лева на 1000 лева.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковете и моли съда
да ги уважи, като присъди на страната разноските по делото. В случай, че съдът
отхвърли исковете или част от тях и приеме, че ищцата дължи разноски на
ответника, прави възражение за прекомерност на изплатеното от него адвокатско
възнаграждение.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника и самият ответник
оспорват исковете и молят съда да ги отхвърли.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните
са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение № ***/16.12.2013 г. по
гр. дело № ***/2013 г. по описа на БРС, в сила от същата дата (служебно
известно на съда). По силата на съдебния акт упражняването на родителските
права върху роденото от брака дете Д. Д. Н., ЕГН – **********, се предоставят на майката Д.Н.Н., при която то ще
живее, а бащата Д.Д.Н. има режим на лични
отношения с детето Д., както следва: всяка първа и последна седмица от месеца –
от 19.00 часа в петъчния ден до 16.00 часа на неделния, и всяка трета събота и
неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа на неделния, като
бащата ще взема и връща детето в дома на майката; един месец през лятната
учебна ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск;
родителите ще редуват помежду си
Великденските празници, като в четна година детето ще ги прекарва при бащата, а
в нечетна – при майката; те ще редуват помежду си и официалните Коледни и
Новогодишни празници, като бащата ще взима детето през Коледните в четните
години и за Новогодишните в нечетните, съответно – детето ще е при майката през
Коледните празници в нечетните години и за Новогодишните в четните.
С
решение № ***/07.02.2014
г. по това дело, в сила от същата дата, е оставено без уважение искането на
бащата за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № ***/16.12.2013
г. досежно определения режим на лични отношения с детето му – Д.
Д. Н., а именно – часът, в който следва да го взема от майката
в петъчните дни, вместо 19.00 да се чете 18.00.
С
решение № ***/12.11.2014
г. по това дело, в сила от същата дата, е оставено без уважение искането на Д.Д.Н.
за тълкуване на постановеното по делото решение в частта досежно определения
режим на лични отношения с детето Д. Д. Н..
С
постановление от 21.08.2014 г. по преписка вх. № ***/2014 г. по описа на БРП
прокурор от тази прокуратура отказва да образува наказателно производство,
защото не е налице престъпление по чл.182, ал.2 от НК. Преписката е образувана
по жалба на Д.Н. във връзка със спор с майката на детето за тълкуването на
съдебното решение за развод във връзка с определения режим на лични срещи между
баща и дете.
С
постановление от 27.02.2015 г. по преписка вх. № ***/2015 г. по описа на БРП
прокурор от тази прокуратура отказва да образува наказателно производство и
прекратява преписката, тъй като липсват данни за извършено престъпление. Преписката
е образувана по заявление на ответника, че на дата 21.06.2014 г. не е могъл да
осъществи контакт с детето си, на какъвто е имал право според решението за
развод.
С
постановление от 13.03.2015 г. по прокурорска преписка № ***/2015 г. по описа
на БРП прокурор от тази прокуратура отказва да образува досъдебно производство
и я прекратява, тъй като липсват данни за извършено престъпление. Преписката е
образувана по заявление от Д.Н., че на 06.06.2014 г. е нарушен режимът му на
лични контакти със сина му.
С
постановление от 03.06.2015 г. по прокурорска преписка № ***/2015 г. по описа
на БРП прокурор от тази прокуратура отказва да образува досъдебно производство,
тъй като липсват данни за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК.
Преписката е образувана по заявление на Д.Н. за това, че на 17.01.2015 г. не е
могъл да види детето си, макар да има право на това по силата на съдебно
решение.
С
постановление от 30.03.2016 г. по прокурорска преписка № ***/2016 г. по описа
на БРП прокурор от тази прокуратура отказва да образува досъдебно производство,
тъй като липсва деяние, което да съставлява престъпление. Преписката е
образувана по заявление на Д.Н. за това, че на 03.01.2016 г. ищцата не е отишла
да вземе сина им, а бащата е следвало да го върне според съдебното решение за
развод.
С
постановление от 16.06.2016 г. по прокурорска преписка № ***/2016 г.по описа на
БРП прокурор от тази прокуратура отказва да образува досъдебно производство,
тъй като вече има постановен отказ с постановлението от 30.03.2016 г.
Преписката е образувана по заявление от Д.Н..
На
09.02.2015 г. ответникът депозира пред БРП жалба против ищцата, като заявява,
че на 06.06.2014 г., на 21.06.2014 г., на 03.10.2014 г., на 15.11.2014 г., на
28.11.2014 г., на 05.12.2014 г., на 17.01.2015 г. и на 06.02.2015 г. тя е
възпрепятствала срещите със сина му, макар да има право на такива по силата на
решението за развод. По жалбата е образувана прокурорска преписка № ***/2015 г.
по описа на БРП. На 17.02.2015 г. по тази преписка Н. представя постановление
на ДСИ от 12.02.2015 г. по изпълнително дело № ***/2014 г. по описа на ДСИС към
БРС, с което е наложена глоба на ищцата в размер на 200 лева за това, че не
изпълнява съдебно решение, постановено по гр. дело № ***/2013 г. по описа на
БРС в частта му относно определения режим на свиждане за детето Д. Н. с баща му
Д.Н., а именно – отново не е предала детето за свиждане на 06.02.2015 г. в
19.00 часа. Ищцата атакува това постановление на ДСИ пред Окръжен съд – Бургас,
който с решение от 09.04.2015 г. по гр. дело № ***/2015 г. по описа на този съд, в сила от същата дата,
оставя без уважение жалбата й. В решението се приема, че поведението на майката
правилно е квалифицирано като неизпълнение на предписанията на съдебното
решение без основателна за това причина.
С
постановление от март 2015 г. прокурор от БРП изпраща преписка № ***/2015 г. на
II РУ
– Бургас за извършване на проверка с оглед извършено
престъпление по чл.182, ал.2 от НК.
На
08.04.2015 г. по преписката Н. представя постановление на ДСИ от 01.04.2015 г.
по изпълнително дело № ***/2014 г. по описа на ДСИС към БРС, с което е наложена
глоба на ищцата в размер на 200 лева за това, че не изпълнява съдебно решение,
постановено по гр. дело № ***/2013 г. по описа на БРС в частта му относно
определения режим на свиждане за детето Д. Н. с баща му Д.Н., а именно – отново
не е предала детето за свиждане на 21.03.2015 г. в 10.00 часа без уважителни
причини. Ищцата атакува това постановление на ДСИ пред Окръжен съд – Бургас,
който с решение от 12.06.2015 г. по в. гр. дело № ***/2015 г. по описа на този съд, в сила от същата дата,
оставя без уважение жалбата й. В решението се приема, че няма уважителни
причини за неизпълнение на съдебното решение за режима на лични контакти на
дата 21.03.2015 г.
Преди
това, през 2014 г., по цитираното изпълнително дело също са налагани глоби на
ищцата за неизпълнение на съдебното решение в частта за режима на лични
контакти на детето с бащата на дати 15.11.2014 г., 28.11.2014 г. и 05.12.2014
г. (с постановления на ДСИ от 02.12.2014 г. и от 09.12.2014 г.), като тези
актове са потвърдени от Окръжен съд – Бургас с решение от 26.05.2015 г. по гр.
дело № ***/2015
г. по описа на този съд, в сила от същата дата.
На
15.05.2015 г. с постановление на прокурор от БРП е образувано досъдебно
производство по преписка № ***/2015 г. (пор. № ***/2015 г. по описа на БРП)
срещу Д.Н.Н. за това, че не е изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно
решение относно родителските права и лични контакти спрямо детето Д. Д. Н.
относно срещите му с бащата Д.Д.Н. – престъпление по чл.182, ал.2 от НК. В хода
на това досъдебно производството като свидетели през месец юни са разпитани родителите
(страни по настоящото дело).
С
постановление от 31.08.2015 г. на прокурор от БРП досъдебното производство пор.
№ ***/2015 г. по описа на БРП е прекратено, тъй като е прието, че е налице
привилегията по чл.182, ал.3 от НК – деецът не се наказва, ако след
предупреждение от надлежен орган изпълни решението или отстрани пречките за
изпълнението му.
Това
постановление е атакувано от Д.Н. пред съда, като с определение № ***/24.09.2015 г. по н.ч.д. № ***/2015 г. по описа на БРС, в сила от 08.10.2015 г., е
отменено и делото е върнато на прокурора за продължаване на
процесуално-следствените действия. Съдът приема, че неизпълнението на съдебното
решение е продължило от страна на Н. и след образуване на наказателното
производство, защото й е наложена нова глоба от ДСИ, този път в размер на 400
лева, за неизпълнение на съдебното решение на 07.08.2015 г., когато без
уважителни причини не е предала детето на бащата.
На
17.11.2015 г. ищцата отново е разпитвана като свидетел по това досъдебно
производство.
С
постановление от 15.01.2016 г. на разследващ полицай по ДП № *** ЗМ ***/2015 г.
по описа на IV РУ
– гр. Бургас, пор. № ***/2015 г. по описа на БРП Д.Н.Н. е привлечена в
качеството на обвиняем за извършено продължавано престъпление по чл.182, ал.2
от НК за това, че е осуетила изпълнение на съдебно решение № ***/16.12.2013 г.
на БРС относно лични контакти с дете, като: не се явила на определените дата,
час и място – 06.06.2014 г. от 19.00 часа на адрес в ж.к ***, за да предаде
детето Д. Н.; не се явила на определените дата, час и място – 21.06.2014 г. от
10.00 часа на адрес в ж.к. ***, за да предаде детето Д. Н.; не се явила на
определените дата, час и място – 15.11.2014 г. от 10.00 часа на адрес в ж.к. ***,
за да предаде детето Д. Н.; не се явила на определените дата, час и място –
28.11.2014 г. от 19.00 часа на адрес в ж.к. ***, за да предаде детето Д. Н.; не
се явила на определените дата, час и място – 05.12.2014 г. от 19.00 часа на
адрес в ж.к. ***, за да предаде детето Д. Н.; не се явила на определените дата,
час и място – 17.01.2015 г. от 10.00 часа на адрес в ж.к. ***, за да предаде
детето Д. Н.; не се явила на определените дата, час и място – 06.02.2015 г. от
19.00 часа на адрес в ж.к. ***, за да предаде детето Д. Н.; не се явила на
определените дата, час и място – 21.03.2015 г. от 10.00 часа на адрес в ж.к. ***,
за да предаде детето Д. Н.; не се явила на определените дата, час и място –
07.08.2015 г. от 19.00 часа на адрес в ж.к. ***, за да предаде детето Д. Н..
Постановлението
е предявено на ищцата на 22.01.2016 г. в присъствието на адвокат Д., като нейн
защитник, и веднага след това е проведен разпит на обвиняем. В него ищцата
заявява, че разбира обвинението, но й трябва време, за да даде обяснения. На
03.02.2016 г. е проведен втори разпит на обвиняем, в който тя признава, че не е
предавала детето на бащата на няколко пъти през 2014 г. и 2015 г., но не защото
не е искала, а защото детето е било болно или стресирано.
С
постановление от 25.04.2016 г. по ДП № *** ЗМ ***/2015 г. по описа на IV
РУ – Бургас, пр. № ***/2015 г. по описа на БРП прокурор
от тази прокуратура прекратява наказателното производство, като приема, че
макар деянието формално да осъществява признаците на състава на престъпление по
чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради своята малозначителност не е
престъпно.
Това
постановление е атакувано от ответника и с определение от 27.06.2016 г. по
н.ч.д. № ***/2016
г. по описа на БРС, в сила от 07.07.2016 г., е отменено от съда и делото е
върнато на прокурора за обективно, всестранно и пълно анализиране на всички
обстоятелства и мотивиране на прокурорския акт.
С
постановление от 24.10.2016 г. на разследващ полицай по ДП № *** ЗМ ***/2015 г.
по описа на IV РУ
– гр. Бургас, пор. № ***/2015 г. по описа на БРП обвинението спрямо Д.Н.Н. е
прецизирано, но инкриминираните дати от продължаваното престъпление за същите.
Постановлението е предявено на ищцата на същата дата в присъствието на адв. Д. Г.. Тя се възползва от правото си да не дава обяснения. На
06.03.2017 г. отново е проведен разпит на обвиняемата, в който тя заявява, че
не й е връчен препис от постановление на прокурора от 25.04.2016 г.
С
постановление на разследващ полицай от 02.05.2018 г. досъдебното производство е
изпратено на прокурора с мнение за предаване на Н. на съд.
С
постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.05.2018 г.
прокурор от БРП прекратява ДП № ***/2015 г. по описа на IV
РУ – Бургас, пр. пр. № ***/2015 г. по описа на БРП.
Прието е, че от обективна страна Н. чрез личното си бездействие е причинила
неизпълнение на съдебното решение относно личните контакти с детето Д.,
непредавайки го на бащата Д.Н. във времето, в което на родителя е предоставено
правото да го вземе при себе си, като това се е случило на 06.06.2014 г., на
21.06.2014 г., на 15.11.2014 г., на 28.11.2014 г., на 05.12.2014 г., на
17.01.2015 г., на 06.02.2015 г. и на 21.03.2015 г. Прокурорът приема, че
личното отношение на детето и неговото категорично заявено нежелание за среща с
бащата е възпрепятствало майката да изпълни точно и навременно съдебното
решение относно личните му контакти с бащата, поради което деянието на Н. не е
обществено укоримо, т.е. не е престъпно.
Това
постановление е атакувано от ответника пред БРС, който с определение № ***/03.07.2018 г. по н.ч.д. № ***/2018 г. по описа на БРС, в сила от 14.07.2018 г., оставя
без разглеждане жалбата, тъй като приема, че Н. не е пострадало лице от
престъпление по чл.182, ал.2 от НК.
За
защитата по досъдебното производството ищцата заплаща по банков път
възнаграждение на адвокат общо в размер на 1000 лева (на 24.08.2018 г. – 200
лева, на 03.10.2018 г. – 300 лева, на 12.09.2018 г. – 200 лева и на 03.05.2018
г. – 300 лева).
Свидетелят В.К. потвърждава, че ищцата не е „давала“
детето на бащата и той е „пускал жалби за това“, а Н. е плащала глоби, наложени
й от съдебен изпълнител. Според свидетеля ищцата е била
„разбита“, защото са я снимали и са й взели отпечатъци във връзка с
повдигнатото й обвинение. К. твърди, че Н. е била разочарована, че няма кой да
й помогне да си защити детето и тя е принудена да предприема някакви мерки на
своя глава, и се е чувствала унизена и смачкана и се е затворила в себе си. Приемала
е и успокоителни медикаменти. Чувствала се е депресирана и притеснена за
детето, от това, че има обвинения към нея и може да влезе в затвора и кой ще
гледа сина й.
През периода на наказателното производство Н. се е оплаквала от
здравословни проблеми, и психически, и соматични – сърцебиене, повишаване на
кръвното налягане, безсъние, отпадналост.
По
доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на цитираните
по-горе документи, приобщени към делото, и на показанията на свидетеля К..
Останалите приети по делото документи са неотносими към спора, поради което
съдът не ги коментира.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявени
са два иска с правно основание чл.45 от ЗЗД. Претендира се и законна лихва
върху сумите за обезщетения от момента на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане. Искове за мораторна лихва по настоящото дело не са
предявени, като мотивите за това са следните:
Както
вече се посочи, настоящото производство е образувано по отделени материали от
гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС. Исковете са формулирани в молба от
21.09.2018 г. по цитираното гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС. Видно от съдържанието
й ищцата претендира обезщетение за имуществени вреди и „обезщетение за забава в
размер на законната лихва от момента на плащането до момента на предявяване на
иска“, както и обезщетение за неимуществени вреди и „обезщетение за забава в
размер на законната лихва от момента на плащането до момента на предявяване на
иска“. С определение от 30.04.2019 г. по гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС
съдът оставя без движение исковете и указва на ищцата „по
исковете за осъждане на ответника да плати лихви върху главниците на исковете…да посочи периода, за
който счита, че се дължи лихва за забава преди подаване на исковата молба, цена
на всяко едно вземане, да внесе държавна такса в размер на 4 % върху цената на
иска, но не по – малко от 50 лева и да приложи квитанцията към молбата“. Н. представя
доказателства за платена държавна такса само за главните искове, поради което с
определение от 12.06.2019 г. по гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС е
прекратено производството по „исковете за заплащане
на лихви за забава в настоящото производство върху главниците по които
производството по делото не е прекратено за период преди подаване на исковата
молба, които искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД“ и исковата молба в тази част е върната.
Ето
защо по настоящото дело съдът дължи произнасяне само по искането на Н. за
присъждане на законна лихва върху претендираните суми от депозиране на исковата
молба.
По основателността на исковете съдът намира следното:
За да възникне отговорност за поправяне на вреди от
непозволено увреждане, следва да се установят елементите на фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД – деяние (действие или бездействие), противоправност
на деянието, настъпили вреди в сферата на трето лице, причинна връзка между
деянието и вредите и вина. В хипотезата на общия деликтен състав на чл. 45 от ЗЗД тежестта на доказване е на ищеца, като само вината се предполага, т. е. в
тежест на ответника е да установи, че не е действал виновно. Липсата на елемент
от фактическия състав на иска по чл. 45 от ЗЗД обуславя липса на деликтна
отговорност.
Доказа
се, че ответникът неколкократно сезира с жалби Районна прокуратура – Бургас за
това, че ищцата нарушава режима на лични контакти между баща и син, който е
постановен в съдебно решение за развод. Установи се също така, че спрямо Н. е
образувано наказателно производство, в хода на което тя е привлечена в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК, което
впоследствие е прекратено. В хода на това наказателно производство Н. подава
жалби и до съда, като две от тях по същество са приети за „основателни“, а
третата е оставена „без разглеждане“.
Тук се налага следното уточнение:
Наказателното
производство остава едно и също, независимо от това, че в даден момент може да
бъде прекратено с постановление на прокурор, а впоследствие съдът да отмени
това постановление и да върне делото на прокурора. Следователно досъдебно производство
№ *** ЗМ ***/2015 г. по описа на IV РУ – гр. Бургас (или само № ***/2015 г. по описа на IV
РУ – гр. Бургас), пор. № ***/2015 г. по описа на БРП, пр.
пр. № ***/2015 г. по описа на БРП са обозначения на едно и също наказателно
(досъдебно, защото няма съдебна фаза,) производство, а не на различни такива,
както неправилно приема ищцата.
Подаването
на жалби от страна на Н. до институции само по себе си не
влече противоправност на действията
му, тъй като те са предприети в защита на негови законни права. В законодателството на всяка правова държава са предвидени разпоредби,
даващи възможност за защита пред компетентните органи (съд, прокуратура, полиция) на накърнени граждански права. Според чл.45 от Конституцията на Република България
гражданите имат право на жалби до държавните органи, а всеки
гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права
или законни интереси – чл.56 от Конституцията на Република България. Ето защо гражданите свободно могат да се
обърнат за защита на накърнени свои права, без да носят отговорност за
това свое действие, освен когато се касае за „злоупотреба с права“. Последното
означава жалбоподателят да съзнава още към момента на сезирането на
институцията, че твърдението му в жалбата е невярно и да цели единствено
накърняване на правната сфера на трето лице. Такова действие е противоправно и
за него ще се носи
съответната отговорност.
Ищцата
твърди, че бащата е „съвсем наясно“, че детето не желае да се вижда с него,
защото родителят го „насилва безпричинно“. Когато
поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на детето,
съдът взема съответни мерки
в интерес на детето, като ограничава родителските права – отнема или поставя
условия за упражняването на някои от тях –
аргумент от чл.131, ал.1 от СК, а в особено тежки случаи – родителят може да
бъде лишен от родителски права – чл.132, ал.1, т.1 от СК. Това производство се
инициира от другия родител, от прокурор или от съответната Дирекция „Социално
подпомагане“. Няма доказателства за образувано такова производство
по искане на майката заради застрашаващи и/или увреждащи
детето действия на бащата.
При
липсата на решение на съд за ограничаване или лишаване на Н. от родителски
права, респективно при липсата на друг акт на съда, който да ограничава режима
на лични контакти на детето с бащата, последният има право на такъв режим и не
може да му бъде отказан с твърдение, че „детето не иска“. „Нежеланието“ на
момчето Д., ако е обосновано, следва да бъде защитено с други легални начини, а
не чрез „неизпълнение на съдебно решение“.
Категорично
следва да се отбележи, че жалбите на Н. до прокуратурата визират само дати, на
които той има право на лични отношения със сина си съобразно съдебното решение,
а не „произволни“ такива. Ето защо сезирането не е „самоцелно“. Нещо повече, с
постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.05.2018 г.
прокурор от БРП приема, че от обективна страна Н. чрез личното си бездействие е
причинила неизпълнение на съдебното решение относно личните контакти с детето Д.,
непредавайки го на бащата Д.Н. във времето, в което на родителя е предоставено
правото да го вземе при себе си, като това се е случило на 06.06.2014 г., на
21.06.2014 г., на 15.11.2014 г., на 28.11.2014 г., на 05.12.2014 г., на
17.01.2015 г., на 06.02.2015 г. и на 21.03.2015 г. Към момента на подаване на
жалбите Н. не може да знае дали от „субективна страна“ ще е налице престъпление
или дали държавният орган (прокуратурата в случая) няма да приеме, че деянието
е „малозначително“ по смисъла на чл.9, ал.2 от НК или не е „обществено опасно“.
За гражданите не съществува задължението да сезират
органите само с „изначално доказани претенции“. Да
се въведе такова изискване,
би означавало да се ограничи конституционно гарантираното им право на защита на
накърнените права, тъй като предварително, преди съд или друг държавен орган
да се е произнесъл, те не биха могли да знаят дали претенцията им е основателна
или не – в този смисъл Решение
№ 1347 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5006/2007
г., II г. о.
Извън
горното, постановлението за прекратяване на
наказателното производство не е задължително за гражданския съд и не съставлява
доказателство по делото – аргумент от Решение
№ 101 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6111/2014 г., III г. о. Следователно, това, че деянието на ищцата не съставлява
престъпление по чл.182, ал.2 от НК, не означава, че тя не е нарушила режима на
лични контакти между бащата и детето (така приема и ОС – Бургас в своите решения
по жалби на Н. против наложени й от ДСИ глоби), което пък дава основание на Н.
да търси правата си.
Следва
изрично да се отбележи, че гражданският съд не е компетентен в настоящото
производство да се произнесе налице ли е осъществен от ответника състав на
престъпление набедяване по отношение на ищцата – аргумент от 300 от ГПК.
Гражданският съд би
могъл да замести наказателния при установяване на престъпни обстоятелства само
в приложение на чл.79 от НК, което
сведено към казуса се изчерпва с обследване на давността, която с оглед разпоредбите на чл.80, ал.1, т.3 от НК и
чл.286, ал.1 от НК не е изтекла към настоящия момент. Обвинение срещу Н. за „набедяване“
не е повдигнато от прокуратурата, а и в настоящото производство не се разкриха престъпни
обстоятелства, от установяването на които да зависи изходът на спора, поради
което и разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК за спиране на делото е
неприложима.
На
последно място, не може да се тълкува във вреда на Н. обстоятелството, че има
противоречива съдебна практика (дори в рамките на един съд) по въпроса има ли
пострадало лице от престъплението по чл.182, ал.2 от НК (последният съдебен
състав на БРС приема, че такова няма и оставя жалбата му против прекратителното
постановление на прокурора без разглеждане). В постановлението на прокурора от
15.05.2018 г. за прекратяване на досъдебното производство изрично е посочено,
че то подлежи на обжалване, а и към момента на получаване на препис от него ответникът
е наясно, че вече „две предходни такива“ негови жалби са разгледани от съда и
по същество са приети за „основателни“.
Обжалването
не може да се приеме за противоправно действие, тъй
като правото на жалба е законово закрепена възможност за защита на интересите
на заинтересованите и евентуално засегнати от търсената промяна страни – в този смисъл Решение
№ 1190 от 24.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3364/2007
г., IV г. о. Ето защо нито за първите две жалби до съда, нито за последната,
която е „оставена без разглеждане“, Н. ще носи отговорност по чл. 45 от ЗЗД за причинените на насрещната
страна неудобства, притеснения и душевни страдания или както ги
претендира ищцата – за причинените „стрес, унижение, безпокойство, нарушение на
съня, ограбване на времето и спокойствието“.
Следва
изрично да се посочи, че единствено в компетенциите на прокуратурата е да
прецени дали и срещу кого да образува и води наказателно производство.
Сезирането й от страна на ответника не означава, че той „повдига“ правен спор,
както твърди ищцата в исковата молба. Явяването на Н. пред разследващ орган за разпит като свидетел и обвиняем и за
повдигане на обвинението е част от наказателна процедура, установена в НПК. Следователно
негативните психични изживявания на ищцата
по такъв повод не могат да се възприемат като резултат от противоправно
поведение на бившия й съпруг.
Ответникът
не носи отговорност и за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение от ищцата по досъдебното производство, защото те са
пряка и непосредствена последица от действия на прокуратурата, но не и от
действия на Н.. Според чл.2, ал.1, т.3 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение
в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. В случая
наказателното производство е прекратено от прокуратурата, защото деянието не
съставлява престъпление. Ето защо ищцата следва да претендира вреди
(имуществени и неимуществени) от държавата, но не и от ответника.
В
този смисъл исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При
този изход на делото право на разноски има само ответникът, които се изразяват
в изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. С оглед материалния
интерес по делото (общо 2000 лева), обема на материалите (749 страници в два
тома), сложността на спора от фактическа страна, броя на проведените открити
съдебни заседания (три), съдът намира че изплатеното от ответника
възнаграждение не е прекомерно и следва да се присъди изцяло. В този смисъл
възражението на ищцата по чл.78, ал.5 от ГПК за неговото намаляване е неоснователно.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.Н.Н., ЕГН – **********, срещу Д.Д.Н., ЕГН – ***********, осъдителни искове за следните суми: 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в
разноски за един адвокат във връзка с неправомерно повдигнат от ответника
правен спор по досъдебно производство № ***/2015 година по описа на IV РУ на МВР – Бургас (пор. № ***/2015 г. по описа на БРП), пр.
пр. № ***/2015
година по описа на БРП, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на 21.09.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата; 1000 (хиляда) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение, безпокойство, нарушение на съня,
ограбване на времето и спокойствието, претърпени в хода на досъдебно
производство № ***/2015 година по описа на IV РУ на МВР – Бургас (пор. № ***/2015 г. по описа на БРП), пр.
пр. № ***/2015
година по описа на БРП, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на 21.09.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.Н.Н., ЕГН – **********, да заплати на Д.Д.Н., ЕГН – ***********, сумата от 600 (шестстотин)
лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ