Районна прокуратура гр. Лом е внесла
Обвинителен акт по досъдебно производство 348/2019 год. по описа на РУ МВР гр. Лом,
респ. пр. преписка № 481/2019 год.
по описа на ЛРП срещу: И.Г.И., роден на *** ***, с основно образование, женен,
българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл. 343в., ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Подсъдимият И.Г.И. е обвинен в това, че:
На 27.03.2019 г., около 14.40 ч. на път III-818 в Община Вълчедръм в посока с. Долни Цибър, обл.
Монтана, управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. ***,
собственост на ***от гр. Козлодуй, без свидетелство за управление на МПС, след
като е наказан по административен ред за същото деяние с влязло в сила Наказателно
постановление № 18-0288-000096/28.03.2018 г. на Началника на РУ - Козлодуй,
връчено му на 13.04.2018 г. и влязло в сила на 23.04.2018 г. и от налагане на
административното наказание не е изтекла една година.
Прокурорът поддържа обвинението, което намира за
доказано по безспорен и категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага
на съда да му наложи наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК: „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА”, за срок от една година с ефективно изпълнение,
както и „ГЛОБА“ в размер на 500 лв.
Подсъдимият не се явява в проведеното
съдебно заседание, като на осн. чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. от НПК делото се
разглежда и решава в негово отсъствие. В съдебно заседание, редовно уведомен,
се явява назначеният за служебен защитник на подсъдимия - адвокат Н.Л. от МАК. Същата моли съда да определи наказание при условията
на чл. 54, ал. 1 от НК: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”,
за срок от една година с ефективно изпълнение, както и „ГЛОБА“ в размер на 500
лв.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
И.Г.И. е осъждан многократно. На 27.03.2019 г., около
14:40 ч. на път III-818 в Община Вълчедръм в
посока с. Долни Цибър, обл.
Монтана е спрян за проверка лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с peг. №
***. Водач бил именно подсъдимия И.И.. След направена справка в ОДЧ е
установено, че същият е неправоспособен водач, за което му е съставен АУАН.
От направена справка в „Система за управление на
Административно- наказателната дейност“ в МВР се установява, че на И. е
издадено Наказателно постановление № 18-0288-000096/28.03.2018 г. на Началника
на РУ - Козлодуй. Същото му е връчено лично на 13.04.2018 г., не е обжалвано и
е влязло в сила на 23.04.2018 г.
Въпреки това, на 27.03.2019 г. И. управлявал МПС - лек
автомобил „Опел Зафира“, с peг. № ***, собственост на ***от гр. Козлодуй, без
свидетелство за управление на МПС, след като е наказан по административен ред
за същото деяние с влязло в сила Наказателно постановление №
18-0288-000096/28.03.2018 г., като от налагане на административното наказание
не е изтекла една година. На въпросната дата на територията на ОД МВР Монтана е
проведена специализирана полицейска операция, като служители на ЗЖУ-Монтана
били разпределени в района на Община Вълчедръм. При операцията служители на ЗЖУ
- Монтана спрели за проверка автомобил „Опел Зафира“ с врачанска регистрация.
Водачът на автомобила бил подс. И.. Веднага е потърсено съдействие от Участък
Вълчедръм, като се е отзовал мл. ПИ З.М.. За установеното нарушение е съставен
АУАН, който е представен на подсъдимия и е подписан без възражения.
На 23.04.2019 г. е образувано ДП № 348/2019 г. и с
Постановление от 24.06.2019 г. И.Г.И. е привлечени като обвиняем за
престъпление по чл. 343в., ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
По доказателствата:
По делото са събрани гласни и писмени
доказателства, които проверени по отделно и в съвкупност не оставят никакво
съмнение за фактите от предмета на доказване: управлението на МПС в едногодишен
срок от наказване за същото деяние с влязло в сила наказателно постановление, както
и съзнаването на това обстоятелство от подсъдимия към момента на извършване на
деянието.
В хода на съдебното
следствие е разпитан служителят на РУ – Лом: З.М.. Показанията му са
добросъвестно дадени, обективни, безпристрастни, като си кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят М. потвърждава, че подсъдимият
И.И. на 27.03.2019 г. е управлявал МПС „Опел Зафира“, че е неправоспособен
водач, както е че е многократно санкциониран и добре познат на органите на МВР.
На осн. чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК са прочетени и
показанията на свидетелите С.Е.Д. и Б.Г.Б.. Тези показания изцяло си
кореспондират с показанията на разпитания в съдебно заседание М.. Те потвърждават
още веднъж описаната фактическа обстановка, въз основа на която може да се
направи категоричния извод, че подсъдимия И. е извършил престъплението по чл.
343в., ал. 2 от НК.
От
правна страна:
Обект на
престъплението по чл. 343в. от НК са обществените отношения, свързани с
нормалното осъществяване на транспорта. От обективна страна изпълнителното
деяние се изразява в управление на МПС без свидетелство за управление. Условието
е това действие да е извършено в рамките на една година, след като лицето е
наказано по административен ред за същото деяние. От субективна страна следва
да е налице пряк умисъл като форма на вината.
Съдът намира, че
подсъдимият И.И. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състав
на престъпление по чл. 343в., ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият е
управлявал моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по
административен ред (с влязло в сила наказателно постановление) за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл – подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
По наказанието:
При определяне наказанието на
подсъдимия съдът взе предвид предвиденото от законодателят наказание в нормата
на чл. 343в., ал. 2 от НК – „лишаване от свобода от една до три години” и „глоба
от 500 лв. до 1200 лв.“, както и разпоредбите на общата част на НК. Смекчаващи
вината обстоятелства не са налице. Отегчаващи такива са липсата на критичност
към извършеното деяние, както и многократните осъждания на подсъдимия (видно от
свидетелството за съдимост, И. има 21 влезли в сила присъди за извършени
престъпления от общ характер). По разбиране на настоящия състав целите на
наказанието биха били най-добре постигнати при налагане на наказание „лишаване
от свобода“ в размер на една година, което да бъде изтърпяно ефективно. Също така
следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба“, което да
е в размер на 500 лв. Съдът споделя идентичните становища на обвинението и на
защитата, че именно с налагането на тези наказания и в тези размери, ще могат
да се постигнат всички цели на наказанието, уредени в чл. 36 от НК: да се
поправи и превъзпита осъденият към спазване на закона и добрите нрави, да се
въздейства предупредително и възпитателно както върху него, така и върху
останалите членове на обществото (т.нар. „генерална превенция“).
Затова и като намери подсъдимия за
виновен за извършеното престъпление по чл. 343в., ал. 2 НК, съдът му наложи наказание
„Лишаване от свобода в размер на 1 година“, което да бъде изтърпявано ефективно, както и „Глоба“ в размер на 500 лв.
Съдът намира още, че са налице
законовите предпоставки за приложение разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с
чл. 23, ал. 1 от НК. Със Споразумение от 27.05.2020 г. по НОХД 28/2019 г. по
описа на РС - Козлодуй на И. е определено наказание
„пробация“ за престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, извършено на 15.09.2018 г.; с Присъда по НОХД 379/2018 г. по описа на РС –
Козлодуй, влязла в сила на 09.07.2020 г., на И. е наложено наказание „три
години лишаване от свобода“ и „глоба в размер на 1200,00 лв.“ за престъпление
по чл. 343в., ал. 2 НК, извършено на 12.09.2018 г.; с Присъда по НОХД 21/2019
г. по описа на ОС – Враца, влязла в сила на 20.07.2020 г., на И. е наложено наказание
„шест години лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във
вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Деянията по посочените
присъди са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях,
поради което са налице предпоставките за групиране на присъдите, с които са
наложени наказания за тези деяния. Ето защо съдът определи на подсъдимия И.И.
едно общо наказание измежду наложените по НОХД № 28/2019 г., по НОХД № 379/2018 г., по
НОХД № 21/2019 г. и по настоящото НОХД № 76/2020 г. – най-тежкото от тях в
размер на „шест години лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно
при първоначален строг режим, на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС.
По разноските и веществените доказателства:
По
делото не са направени разноски по смисъла на чл. 189 НПК. Също така няма и приобщени
веществени доказателства, поради което и съдът няма произнасяне в такава
насока.
С оглед на гореизложеното, съдът постанови присъдата
си и изготви мотивите си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: