№ 123
гр. Враца, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20221420103359 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба и допълнителна искова молба от
Д. А. А., ЕГН **********, чрез адв. Л. А., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че на 24.05.2022 г. между ищеца като
кредитополучател и ответното дружество като заемодател бил сключен договор за
паричен заем за сумата от 600 лева за срок от 6 месеца. Сочи, че към датата на исковата
молба от 26.07.2022 г. ищецът бил изплатил по договора сумата от 600,12 лева. В
допълнително депозирана молба от 11.11.2022 г. заявява, че поради изпадането си в
просрочие по договора през м. октомври 2022 г. е заплатил и остатъка от
претендираната от ответника сума по кредита в размер на 510,28 лева. Счита, че
платената сума от 510,28 лева е недължимо платена поради нищожност на договора за
кредит.
В чл. 6.1 от договора било посочено, че кредитополучателят се задължава в
срок от 3 дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави едно от следните
обезпечения: поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на това
задължение в чл. 6.2 била предвидена неустойка в размер на 407,06 лева. Неустойката
се начислявала автоматично и се заплащала разсрочено съгласно погасителния план
към договора. Заявява, че ищецът е усвоил изцяло сумата по заема, но счита, че не
дължи заплащане на договорените с ответника лихва и неустойка, тъй като договорът е
нищожен, като излага следните доводи:
- Счита, че договорената неустойка представлява скрита лихва, която не е
включена в размера на ГПР и по този начин се заобикаля чл. 19 ЗПК;
1
- Поставени са неизпълними изисквания към предвидените обезпечения, по
който начин кредиторът си гарантира допълнителна печалба по договора чрез
начисляване на сумата, наречена „неустойка“;
- Уговореното плащане не представлява неустойка, тъй като няма присъщите й
обезщетителна и обезпечителна функции, а се дължи при неизпълнение на акцесорно
задължение по договора – непредставяне на обезпечение. Счита, че в тази хипотеза
кредиторът има правата по чл. 71 ЗЗД – да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
вместо това била уговорена неустойка, от което счита, че е видно, че нито една от
страните не е имала намерение да се предостави обезпечение по договора, а общата им
воля е да се заплати тази допълнителна сума, наречена неустойка;
- Ако кредитополучателят можеше да представи исканите обезпечения, то
същият би могъл да получи кредитиране при много по-изгодни условия;
- Тъй като договорената неустойка представлява възнаграждение, дължимо под
условие, следва да се включи в ГПР;
- Посоченият в договора ГПР от 47,59% очевидно не отговаря на реалния
размер, който би се получил, ако всички възнаградителни плащания бяха включени
при изчисляването му;
- ГЛП и ГПР по заема са посочени само като абсолютни стойности; липсва ясно
разписана методика за формиране на ГПР /кои компоненти са включени в него и как се
формира/; липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР; посочен е лихвеният процент и годишно оскъпяване на заема, но
не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР.
При всички тези съображения счита, че целият договор е нищожен и се дължи
връщане само на чистата стойност на кредита – главницата, а не и на лихвата и
неустойката.
Счита още, че е налице нееквивалентност на престациите по договор, което
противоречи на добрите нрави. Сочи, че клаузата за възнаградителна лихва в размер на
40,05% е недействителна, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.
Счита, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора,
както и неконкретизиране на начина на формиране на ГПР и ГЛП водят
неравноправност на клаузите по чл. 143 ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП същите
са нищожни
Иска се постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на
целия договор за паричен заем от 24.05.2022 г., сключен между ищеца и „Сити Кеш“
ООД, поради противоречието му със ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, поради накърняване на добрите
нрави и поради заобикаляне на закона, а в условията на евентуалност – да бъде
прогласена нищожността само на клаузата за неустойка по чл. 6.2 от договора, както и
2
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 510,28 лева,
представляваща платена без основание сума по договора за кредит. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответното дружество
„Сити Кеш“ ООД. В откритото съдебно заседание дружеството не изпраща
представител или пълномощник и не заявява искане за гледане на делото в отсъствие
на такъв. Преписи от исковата молба, приложенията към нея, от допълнителната
искова молба вх. № 16612/11.11.2022 г. и приложенията към нея и от Разпореждане №
4563/15.11.2022 г., с което са указани последиците от неподаване на отговор и от
неявяването в съдебно заседание, са връчени на ответното дружество на 22.11.2022 г.
В откритото съдебно заседание, упълномощеният процесуален представител на
ищеца адв. А. заявява, че поддържа предявените срещу ответника искове и прави
искане за постановяване на неприсъствено решение, както и за присъждане на
сторените в производството разноски, като прилага и списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото,
намира следното:
От ищеца Д. А. А., ЕГН **********, чрез адв. Л. А., против „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК *********, са предявени следните искове:
1. Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.
146 ЗЗП за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за
паричен заем № 681466/24.05.2022 г. поради противоречието му със закона – чл. 11, ал.
1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12, чл. 19 ЗПК, ал. 1 и с чл. 143 ЗЗП.
В условията на евентуалност са предявени:
2. Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване
нищожността на сключения между страните договор за паричен заем №
681466/24.05.2022 г. поради заобикаляне на закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК;
3. Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване
нищожността на сключения между страните договор за паричен заем №
681466/24.05.2022 г. поради накърняване на добрите нрави;
4. Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП за
прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, уговорена в чл. 6.2. от договора,
поради нейната неравноправност;
5. Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата за неустойка, уговорена в чл. 6.2. от договора, поради
заобикаляне на закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК;
6. Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата за неустойка, уговорена в чл. 6.2. от договора, поради
3
накърняване на добрите нрави;
В условията на кумулативност с всеки от горните евентуални искове е
предявен:
7. Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 510,28 лева, представляваща
платена без основание сума по договора за кредит.
Съдът намира, че искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение е основателно, като са налице кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл.
239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против
ответното дружество. Същото не е депозирало писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, не е изразило становище по предявените срещу него искове и
въпреки че е редовно призовано на 30.01.2023 г. за насроченото и проведено на
15.02.2023 г. открито съдебно заседание, не се е явил негов представител или
пълномощник в първото заседание по делото, не е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на такъв. Ищецът е направил изрично искане да бъде постановено
неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответното
дружество са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването на негов представител в съдебно заседание. С Разпореждане №
4563/15.11.2022 г., връчено на ответника на 22.11.2022 г., е указано, че ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение, в случай че ответникът не подаде
писмен отговор и не се яви в съдебното заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК –
предявените срещу ответното дружество искове са вероятно основателни с оглед
изложените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
постановено неприсъствено решение, с което да бъдат уважени предявените от Д. А.
А., ЕГН **********, чрез адв. Л. А., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********,
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на сключения
между страните договор за паричен заем № 681466/24.05.2022 г. поради
противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12, чл. 19 ЗПК, ал. 1 и
с чл. 143 ЗЗП и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 510,28 лева, представляваща
платена без основание сума по договора за кредит.
Останалите предявени в условията на евентуалност искове не следва да бъдат
разглеждани поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за това, поради
4
което съдът не дължи произнасяне по същество, а следва да бъдат оставени без
разглеждане.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищеца.
Същите се претендират съгласно списък по чл. 80 ГПК, а именно държавна
такса в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
и т. 3 ЗАдв.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 20.07.2022 г.,
упълномощеният от ищеца адвокат Л. А. е предоставила безплатна адвокатска помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв. Ето защо дължимото се адвокатско
възнаграждение следва да бъде заплатено на адв. А. от ответното дружество. Същото
се определя в минималния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя
възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие
съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и
осъжда другата страна да го заплати. Предявените искове са оценяеми и за настоящата
съдебна инстанция предвид материалния интерес следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер на 342 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г., в редакцията изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на
присъдените в полза на ищеца суми следва да се извърши по следната посочена от него
банкова сметка с IBAN: ****************, а плащането на разноските за адвокатски
хонорар в полза на адв. А. следва да се извърши по следната посочена от нея банкова
сметка: IBAN: *************.
При горните съображения и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр.
чл. 146 ЗЗП НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем № 681466/24.05.2022 г.,
сключен между Д. А. А., ЕГН **********, и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********,
поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. А., ЕГН
**********, с адрес: **************, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
сумата от 510,28 лева /петстотин и десет лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща платена без основание сума по Договор за паричен заем №
681466/24.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
5
депозиране на исковата молба – 11.11.2022 г. до окончателното погасяване на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лева /сто лева/,
представляваща разноски в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на
евентуалност от Д. А. А., ЕГН **********, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********,
искове, както следва: с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за
прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен заем №
681466/24.05.2022 г. поради заобикаляне на закона; с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за
паричен заем № 681466/24.05.2022 г. поради накърняване на добрите нрави; с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността
на клаузата за неустойка, уговорена в чл. 6.2. от договора, поради нейната
неравноправност; с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата за неустойка, уговорена в чл. 6.2. от договора, поради
заобикаляне на закона; и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, уговорена в чл. 6.2. от договора,
поради накърняване на добрите нрави;
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за
адвокатурата „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. И. А. – САК сумата
от 342 лева /триста четиридесет и два лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на
присъдените в полза на ищеца суми следва да се извърши по следната посочена от него
банкова сметка с IBAN: ****************, а плащането на разноските за адвокатски
хонорар в полза на адв. А. следва да се извърши по следната посочена от нея банкова
сметка: IBAN: *************.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6