№ 2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 23.04.2019 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Елена Воденичарова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
Красимир Кипров
адм.дело
№ 2872 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл.84,ал.6 от Семейния кодекс СК/.
Образувано
е по жалба на Н.Х.Н.,срещу заповед № 03-РДОС-0230/14.05.2018 г. на директора на
РДСП- Варна,с която на основание чл.84,ал.2 от СК е наредено вписване в
регистъра на деца за пълно осиновяване на детето на жалбоподателката – А.Н.Х..
Жалбата съдържа доводи,според които неправилно в мотивите на обжалваната
заповед било посочено,че майката не искала
да посещава детето си,както и че декларираното от детето нежелание да вижда
майка си било ирелевантно,предвид малолетната му възраст. С тези мотиви сe иска отмяна на обжалваната заповед. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Е.Ф..
Ответникът
– директорът на РДСП-Варна,чрез упълномощения юрисконсулт Т. ,в съдебно
заседание и чрез представените писмени бележки с.д. 6546/17.04.2019 г. изразява
становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства,прие за установено от фактическа
страна следното :
Детето А.Н.Х.
е родено на *** г. в гр.Варна. В издаденото удостоверение за раждане фигурира
единствено майката Н.Х.Н. – бащата е неизвестен. Майката съжителства с извънбрачен
партньор Б.Я.от когото има друго малолетно дете – И.,вписано в регистъра на
деца за пълно осиновяване. През пролетта на 2014 г. Н. и Я. напускат страната
като оставят двете деца за отглеждане при майката на Я. М.К.,живуща ***. След
подаден сигнал от съседи на К. е издадена от директора на дирекция „Социално
подпомагане”- Варна заповед № ЗД-ЗЗДВН-01/0100/3.04.2015 г. ,с която на
основание чл.2,ал.1 вр. с чл.25,ал.1,т.2 от З-на за закрила на детето е
наредено спешно настаняване на детето А.Н.Х. в професионално приемно семейство
– Б.Т.Г.от гр.Варна. В
предхождащия издаването на заповедта социален доклад №
ЗД-ЗЗДВН-01/0100/3.04.2015 г. е отразено,че децата А.и И. не са се срещали с майка си от 2014 г. ,както и
че М. К. е споделила,че майката злоупотребява с алкохол,а партньорът й вероятно
употребява наркотични вещества. С влязло
в сила на 18.07.2015 г. решение № 3010/6.07.2015 г. по гр.дело № 5791/2015 г.
на ВРС,на основание чл.28,ал.1 вр. с чл.25,ал.1,т.2 и т.4 от същият
закон,децата А.и И. са настанени за срок
от 2 години за отглеждане в приемно семейство в домакинството на Б.Т.Г.от
гр.Варна. Въз основа на установените
данни,че майката пребивава в Република Чехия и по повод заявление на
същата за реинтеграция на детето А.е
изискана информация от Службата за международна правна защита на деца в
Бърно,Чехия. Получен е социален доклад от отдел „Социално-правна защита на
децата” към отдел „Социални въпроси” в Прага от 20.10.2015 г.,в който е посочено,че
майката и нейният партньор живеят под наем в къща на адрес : гр.Прага, ***.
Установено е,че двамата ползват мансарда с размери около 3х2,5 м.,като в
коридора пред стаята разполагат със собствен хладилник и микровълнова фурна.
Посочено е в доклада,че по непроверени данни,в къщата живеят под наем още 7
души. През 2016 г. е регистрирано завръщане на Н. в страната,като единствените
осъществени срещи с децата й са в
периода 27.05.-3.06.2016 г. Същата
година през м.май А. споделя с психолога от ЦОП-Варна ,че по-рано е била обект на сексуално насилие от страна
на партньора на майката – Б. Я.. По този повод в Районна прокуратура е
образувано досъдебно производство № 420/2016 г. ,спряно с постановление от 30.03.2018 г. След изтичане на двугодишния срок е издадена от директора на дирекция „Социално
подпомагане”-Варна заповед № ЗД/Д-В-188/19.07.2017 г.,с която на основание
чл.27,ал.1 вр. с чл.25,ал.1,т.2 от З-на за закрила на детето е продължено
настаняването на детето А.в професионалното приемно семейство – Б.Т.Г.. В
предхождащия издаването на заповедта социален доклад № СЛ/D-В/69-007/19.07.2017
г. е отразено второ завръщане на Н. в РБ през м.юли 2017 г. и пребиваването й на адрес
гр.Варна,кв.”Аспарухово”, ***,където жилището не разполага с подходящи битови условия
за отглеждане на деца – няма водоснабдяване,няма баня. Посочено е,че А.няма
контакт с други близки и роднини,освен с
майка си, която е безработна и с
прекъснати осигурителни права. През
м.09.2017 г. Н. и Я. отново заминават за Чехия, а на 20.09.2017 г. приемният родител Б.Т.Г.депозира
заявление за прекратяване настаняването на А. в нейното семейство. Изготвен е
социален доклад № СЛ/D-В/69-020/1.11.2017
г. ,в който е отразен избора на ново приемно семейство – С.К.. Посочено е в
доклада,че детето А.е травмирано от преживяното насилие,когато е било
отглеждано в семейна среда и дава приоритет на отрицателните си емоции.
Установено е,че бабата по майчина линия Д.Р.живее в чужбина,страда от
онкологично заболяване и няма възможност
да поеме грижите за внучката си.
Извършено е проучване и на други роднини
на детето – вуйчото Н.Х.Н.,за когото е установено,че не е в състояние да посрещне
възрастовите потребности на племенницата си А. Издадена е от директора на
дирекция „Социално подпомагане”- Варна заповед № ЗД/Д-В-303/1.11.2017 г. ,с
която на основание чл.30,ал.2 във вр. с чл.29,т.9 от З-на за закрила на детето
е прекратено наставянето на детето А.в професионалното приемно семейство – Б.Т.Г.и
то е настанено в професионалното приемно семейство – С.Т.К.и И.И.К.от гр.Варна.
Заповедта съдържа изрична информация за регламента на разпоредбите на чл.93 във
връзка с чл.84,ал.2 от СК. С писмо изход.№ СЛ/D-В/69-022/1.11.2017 г. заповедта
е изпратена на Н.Н.. Заповедта е връчена
на 2.11.2017 г.,като известието за доставянето й е подписано
от М. Я. К. /л.89 от преписката/,а
на 28.11.2017 г. е поставено на таблото за обявления в сградата на Дирекция
„Социално подпомагане”-Варна съобщение относно издаването на същата заповед. С
влязло в сила на 8.12.2017 г. съдебно решение № 4705/17.11.2017 г. по гр.дело №
11846/2017 г. по описа на ВРС ,детето А.Н.Х. е настанено за отглеждане в
приемно семейство в домакинството на С.Т.К.за срок от 2 години,считано от
датата на влизане в сила на решението. На 20.04.2018 г. е подадена от Н. молба
/л.72/,с която иска да й бъде разрешено свиждане с децата А.и И.. На 23.04.2018
г. саморъчно е написана декларация от
детето А./л.55/,в която заявява в присъствието на социалния работник М. С.,че
не желае да разговаря с майка си Н.Н. по телефон,както и да се среща с нея. С
писмо изход.№ СЛ/D-В/284-031/26.04.2018 г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане”-Варна /л.54/ Н. е
уведомена,че не е в интерес на детето А.да осъществява срещи с нея,предвид
нежеланието на самото дете и факта,че това ще се отрази негативно на
психо-емоционалното му състояние. Изготвен е социален доклад №
СЛ/D-В/69-034/4.05.2018 г. ,в който е
посочено,че предвид факта,че на 1.05.2018 г. са настъпили 6 месеца от
настаняването на А.в професионалното семейство на С. и И. К.,както и
нежеланието на детето да осъществява срещи с майка си и разширения семеен кръг
, липсата на възможности за реинтеграция, отдел „Закрила на детето” изразява
становище за вписване на детето А. в регистъра на деца ,подлежащи на пълно
осиновяване. За целта е изготвено уведомление по чл.93 във вр. с чл.84,ал.2 от СК до директора на РДСП- Варна с изход.№
СЛ/D-В/69-035/4.05.2018 г., след което от последния е издадена заповед 03-РДОС-0230/14.05.2018 г.,с която на
основание чл.84,ал.2 вр. с чл.84,ал.6 от СК е наредено детето А.да бъде вписано
в регистъра на деца за пълно осиновяване,воден и съхраняван от РДСП-Варна.
Заповедта е обжалваната от Н. по адм. ред пред изпълнителния директор на
Агенцията за социално подпомагане и е потвърдена с негово решение № РД04-0117/18.09.2018 г. Решението
е съобщено на Н. на 25.09.2018 г. /л.14 от съд.дело/ , след което същата
подава на 9.10.2018 г. жалба до АС- Варна.
При така
установените обстоятелства,съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е
процесуално допустима като подадена при наличие на правен интерес от съдебно
оспорване и при спазване на 14-дневния
срок за обжалване по чл.84,ал.6 от СК вр. с чл.149,ал.3 вр. с ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество,съдът намира жалбата за неоснователна,предвид следното :
Заповедта
е издадена от компетентния орган – директорът на РДСП-Варна,чиято материална
компетентност е уредена в разпоредбата на чл.84,ал.6 от СК.
Спазена е
формата на оспорения адм.акт – същият е подробно мотивиран и съдържа пълно,ясно
и точно изложение на фактически и правни основания.
Спазена е
регламентираната процедура : съставено е поставящо началото на процедурата писмено уведомление по чл.11,ал.1 от Наредба
№ РД-7-07/5.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на
регистрите за пълно осиновяване ; изготвен е съгласно чл.11,ал.4 и приложение № 2 от същата Наредба социален
доклад, съдържащ пълно и в съответствие с изискванията на чл.35 от АПК изследване
на всички релевантни факти и обстоятелства ; майката е уведомена за
последиците от пропускането на 6-месечния срок по чл.93,ал.2 от СК с
връчването на заповед № ЗД/Д-В-303/1.11.2017 г. и възпроизвеждане в
съдържанието на същата на текста на разпоредбата.
Правилно е
приложен материалния закон :
Налице са
регламентираните в чл.84,ал.2,изр.3 от СК три материално-правни предпоставки
за вписване на детето А. в регистъра на
деца за пълно осиновяване – детето е настанено в приемно семейство с влязлата в
сила заповед № ЗД/Д-В-303/1.11.2017 г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане”- Варна; в 6- месечния срок по
чл.84,ал.2,изр.3 от СК вр. с чл.93,ал.2 от СК,считано от 1.11.2017 г.
жалбоподателката Н. не е поискала прекратяване на настаняването или промяна на взетата по
отношение на детето А. мярка за закрила и връщане на детето или наставянето
му в семейството на роднини или близки по реда на З-на за закрила на детето ;
интересите на детето по смисъла на пар.1,т.5 от ДР на З-на за закрила на детето
налагат вписването му в регистъра на деца за пълно осиновяване. Заповедта от
1.11.2017 г. за настаняване по адм.ред в приемно семейство не е била оспорена
от Н.,поради което същата представлява влязъл в сила и съответно стабилен административен акт. Съгласно регламентираното с нормата на
чл.84,ал.2,изр.3 от СК препращане към уредения в нормата на чл.93,ал.2 от СК
срок, 6-месечният такъв тече не от датата на настаняването по съдебен ред,а от датата на настаняването по адм.ред, за която по делото няма
спор,че последната такава е
1.11.2017 г. Считано от тази
дата, 6-месечният срок е изтекъл на 1.05.2018 г. ,като в проведеното на
29.01.2019 г. съдебно заседание е направено признание,че без да са налице
основателни причини майката не е отправяла искане за прекратяване на
настаняването или за промяна на мярката за закрила,съответно тези факти са
приети за безспорно установени с изрично постановено от съда определение.
Желанието и опитите на майката за свиждане с детето са ирелевантни – те не
дерогират липсата на необходимото в 6-месечния срок волеизявление. Извършено е
от адм.орган пълно изследване на всички релевантни и свързани с интереса на
детето факти,като е установено,че нито майката,нито нейните роднини или близки
разполагат с обективни възможности за полагане на дължимата към детето грижа.
Майката не притежава дом,в който да отглежда детето си,а домът на майката на
нейния партньор очевидно не е подходящ след като именно след пребиваване на
детето там,е взета през 2015 г. първата мярка
за закрилата му. От събраните чрез
компетентната служба в Чехия доказателства се установява,че и в наетата в
гр.Прага квартира, майката не разполага
с подходящи жилищни условия – обитава
една стая с партньора си,за който има данни,че е упражнявал сексуално
насилие спрямо А.,а отделна стая за детето няма. Не се установяват от събраните
по делото доказателства данни за доходите на майката и разполагаемите от нея
средства за издръжка на детето – представеният от пълномощника на
жалбоподателката в последното съдебно заседание трудов договор от 1.01.2018 г.
не е легитимиран от компетентните служби в Чехия,поради което доказателствената
сила на този частен документ е повече от
съмнителна. Установява се от изложените в социалните доклади данни,че
единствените близки роднини – вуйчото на детето и бабата по майчина линия,също
не притежават възможности за поемане на грижата за А.. От друга страна,налице
са несъмнени данни,че евентуалното
връщане на детето при майката, би му
причинило вреда - психическа и
емоционална,поради което самото то е декларирало по категоричен начин нежеланието си за
контакт с майката. Във връзка с последното,абсолютно несъстоятелно е изразеното
в жалбата становище,че волята на детето била ирелевантна – към момента на даване на
декларацията А. е на възраст 12 години,поради което съгласно чл.15,ал.1 от З-на
за закрила на детето органът правилно е взел предвид нейното становище,което е
релевантно и съгласно пар.1,т.5,б.”а” от ДР на същият закон. Така изложените
данни сочат на пълна неспособност на майката да се грижи за детето си по
смисъла на пар.1,т.5,б.д” от ДР на З-на за закрила на детето и тъй като няма
друг субект,който обективно да е в състояние да поеме тази грижа,то
вписването на детето в регистъра на деца
за пълно осиновяване е в негов интерес . Опровергаването на последното,т.е. че
в интерес на детето е неговата реинтеграция,е в доказателствена тежест на
жалбоподателката и тя е указана на същата в проведеното на 29.01.2019 г.
съдебно заседание. Доказателства в тази
насока освен въпросният съмнителен трудов договор от 1.01.2018 г., не са
представени от нейна страна. По тези съображения,съдът намира за доказани
всички необходими материално-правни предпоставки за вписване на детето А.в
регистъра на деца за пълно осиновяване,т.е. оспорената заповед представлява материално
законосъобразен адм.акт. Същата съответства и на целта на закона,тъй като
създава предпоставки и условия за
пълноценно израстване на детето в
съответстваща на потребностите му семейна среда по смисъла на пар.1,т.7
от ДР на З-на за закрила на детето.
При така
обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК,жалбата на Н. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход
на делото,сторените от жалбоподателката разноски следва да останат
за нейна сметка,а такива на ответника не следва да се присъждат,поради липсата
на отправено от него такова искане.
Предвид
изложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Н.Х.Н. от
гр.Шумен,срещу заповед № 03-РДОС-0230/14.05.2018 г. на директора на РДСП-Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :