№ 51
гр. Варна, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110204339 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.
Л. Г. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-8703-000307 /
20.09.2022г. на Началника на група в сектор „СПС” при ОД-МВР-Варна, с което му
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.
С жалбата се оспорва извършването на нарушението, като се твърди, че на
въз.Г. не е бил подаван сигнал за спиране или че ако такъв е бил подаден, то е не е
било направено така, че да бъде възприет от него. Изложени са съображения, че
наказващият орган не е посочил точното си местоположение на ул.“Дрин“, по
протежението на която имало стари дървета с големи корони и отделен паркинг, както
и че поради тези особености обективно не би могло да се възприеме посоката, в която
се сочи, че се е отправил нарушителя. На следващо място се сочи, че не става ясно
поради каква причина наказващият орган е решил да спре автомобила, управляван от
въз.Г., както защо той не е бил последван и спрян от полицейските служители, които
били с мотори. Твърди се , че начинът, по който в последствие бил установен
нарушителя, също бил странен.Поради тези и други съображения се иска отмяна на
наказателното постановление.
1
В съдебно заседание , въз. Г., редовно призован, явява се лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания. По същество адв.Д.К. пледира постановлението да бъде отменено, като
счита, че същото е неоснователно. Той отново излага съображения, че нарушението не
е осъществено, като прави анализ на действията на полицейските служители, пътната
обстановка и събития, реализирани след датата на нарушението.Прави и искане за
присъждане на направените по делото разноски.Въз.Г. на свой ред изразява несъгласие
със заявеното от полицейския служител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява упълномощен процесуален
представител.Постъпили са писмени бележки, в които са изложени съображения за
това, че постановлението е правилно , обосновано и законосъобразно и се иска да бъде
потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2022г. около 11,15ч. въз.Ст.Г. управлявал л.а. „ Мерцедес” с рег. №
В 00 72 ТК, собственост на Георги Г., като се движел в гр.Варна, по ул.” Дрин” в
посока бул.“Сливница“. На този пътен участък в изпълнение на служебните си
задължения се намирали полицейски служители при сектор СПС при ОД-МВР-Варна,
един от които св.К. И.. Въз основа на поставените им задачи те следвало да извършват
проверки на автомобили и лица.За целта полицейските служители били застанали на
ул.“Дрин“ пред № 1, в близост до кръстовището между ул.“Дрин“ и бул.“Сливница“,
преди светофара в намиращо се уширение пред жилищни блокове, в което обичайно
спирали учебни автомобили. Моторите, с които полицейските служители се
придвижвали, били спрени в страни от пътното платно.Св.И. се намирал до пътното
платно.Първоначално той чул звука на двигателя на движещ се от светофара на
ул.“Дрин“ с бул.“Владислав“ автомобил , управляван от въз.Г. и решил да го спре за
проверка.За това и му подал ясен сигнал за спиране със стоп-палка по
образец.Въззивникът обаче, въпреки че възприел сигнала, не спрял, а продължил
движението си в посока кръстовището на ул.“Дрин“ с бул.“Сливница“, преминал го на
зелен сигнал на светофара и продължил да се движи по ул.“Пирин“ в посока
МБАЛ“Св.Анна“-Варна. Полицейските служители, които били видели и записали
номера на автомобила, подали сигнал за случилото се на ОДЧ, като била направена и
справка за собствеността на превозното средство. Св.И. изготвил и докладна записка .
В последствие въз.Г. бил установен и на 17.08.2022г. св.И. съставил против
него акт за установяване на нарушение за това, че на 01.07.2022г. при ясно подаден
сигнал със стоп-палка по образец от униформен служител не се подчинил и продължил
движението си по ул.“Пирин“ в посока ул.“Г.Раковски“, с което осуетил законова
полицейска проверка.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.103 от
2
ЗДП.При личното предявяване на акта въз.Г. посочил, че има възражения и ще ги
подаде писмено. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН допълнителни възражения не били
депозирани.
Въз основа на съставения акт , против въз. Г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление , в което наказващият орган възприел изцяло описаните в
него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.103 от
ЗДП. За него на въззивника било наложено наказание „Глоба“ в размер на 100лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1
т.4 от ЗДП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. К. И. -
актосъставител , чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно,
безпристрастно и пълно. Свидетелят си спомни за случая с конкретика и описа както
действията на въз. Г., така и обстоятелствата, при които той е бил установен като
извършител на нарушението и в последствие му е бил съставен акт.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 22-8703-000307/ 20.09.2022г е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор „СПС“ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № Iз- 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи.То е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 от ЗАНН..Същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално
изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. Г. нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е направено с
достатъчна пълнота и конкретика.Мястото на извършване на нарушението също е
посочено- ул.“Дрин“, до № 1, в посока бул.“Сливница“, поради което и възраженията в
тази насока са неоснователни.При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от
3
ЗАНН не са били депозирани възражения, в които да са наведени спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Посочена е нарушената материално
правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Следва да се
отбележи , че полицейските служители, присъствали на мястото на извършване на
нарушението и в частност св.И., който е и актосъставител, нямат качеството на
административно-наказващ орган по смисъла на ЗАНН, така както се сочи в жалбата.
Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати
съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл.103 пр.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява,
че на въз. Г. му е бил подаден ясен и разбираем сигнал от полицейски служител.
Въпреки това обаче, въззивникът не е изпълнил вмененото му в чл.103 от ЗДП
императивно задължение при подаден сигнал за спиране от контролните органи да
спре.Съдът намира това за доказано по категоричен начин съобразно събраните по
делото гласни и писмени доказателства.От показанията на св. К.И. , както и от
приложената по преписката докладна записка, се установява, че въз. Г. е
управлявал лек автомобил , движейки се в гр.Варна, по ул.”Дрин“ в посока
кръстовището с бул.” Сливница”.Доказа се и обстоятелството, че полицейските
служители са се намирали в близост до това кръстовище - на ул.“Дрин“, до № 1, като
св.И. , който е бил униформен, е подал ясен и разбираем сигнал за спиране със стоп-
палка на въз.Г..В показанията си св.И. сочи, че първоначално е възприел звука на
движещият се автомобил, който е идвал от кръстовището на бул.“Владислав“ и
ул.“Дрин“ и че на пътното платно в този момент не е имало други превозни средства,
движещи се в посока бул.“Сливница“ .Свидетелят категорично описва и че е излязъл
на пътното платно, подал е сигнал за спиране със стоп-палка, дори я е размахал, като
водача ускорил скоростта си на движение и преминал през кръстовището на зелен
сигнал на светофарната уредба. Поради това съдът намира за безспорно установено, че
въз.Г. е възприел подадения му със стоп-палка ясен сигнал за спиране, не го е
изпълнил и е продължил движението си, с което е осъществил вмененото му във вина
нарушение.Обстоятелството, че към него момент не е бил последван от полицейските
служители, а е бил установен в последствие, когато и автомобилът му е бил
репатриран, е ирелевантно за спора, поради което и възраженията в тази насока, както
и тези свързани с действията на полицейските служители и посоката на отдалечаване
на превозното средство, са неоснователни.Доколкото вмененото във вина нарушение
на въз.Г. е неизпълнение на подаден от униформен служител ясен и разбираем сигнал
за спиране със стоп-палка, а не неизпълнение на указание на пътен знак, съдът намира
4
за неоснователни и възраженията, свързани с релефа на пътния участък и намиращите
са там дървета с разлистени с оглед сезона корони. Като такива съдът преценява и
възраженията за причините , поради които е бил подаден сигнал за спиране точно на
този автомобил, доколкото този въпрос е извън предмета на делото, а за въззивникът,
съгласно ЗДП е налице задължение при подаден сигнал за спиране от контролните
органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания,
което той не е изпълнил.С оглед на изложеното до тук съдът намира, че въз. Г. е
извършил описаното в акта и постановлението нарушение на чл.103 от ЗДП.
Правилно е била приложена и санкционната норма- чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП, тъй
като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС , който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол , каквото виновно поведение в случая е налице.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на въз. Г.
административно наказание „Глоба” и „Лишаване от право да управлява МПС”, тъй
като това е предвидената в закона санкция за допуснато нарушение на чл.103 от
ЗДП.При индивидуализация на размера на наложената „глоба” и „лишаване от право
да управлява МПС” административно-наказващия орган се е съобразил с всички
обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН.Видно от приложената по преписката
справката за нарушител от района се установява, че спрямо въз.Г. са били
постановени и влезли в сила 4 наказателни постановления и 13 фиша .С тях са му били
наложени наказания за управление на МПС с превишена скорост, без да носи
предвидените в ЗДП документи , без светлини и др. нарушения, осъществени в
периода 2008г.- 2022г., като голяма част от наложените му санкции са били платени.
От това може да се направи извод, че наложените му наказания не са осъществили
своята превантивна роля и същия не е положил усилия да бъде дисциплиниран водач
на МПС. Поради това съдът намира, че наложените наказания – „Глоба” в размер на
100лв. и „Лишаването от право да управлява МПС” от 3 месеца , определени малко
над минималните предвидени в закона, са справедливи , съответстващи на
извършеното нарушение и по –високата степен на обществена опасност на
нарушителя, и ще изпълнят целите на чл.12 от ЗАНН.
Поради изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното постановление
следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
„д“ от ЗАНН , съдът намира, че следва на ОД-МВР- Варна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение .При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за
защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ,
предвижда възнаграждение от 80 лв. до 150лв. Поради това и като прецени
5
продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да
определи на ОД-МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22-8703-000307 / 20.09.2022г.
на Началника на група в сектор „СПС” при ОД-МВР-Варна, с което на С. Л. Г. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.
ОСЪЖДА С. Л. Г. – ЕГН **********, да заплати на ОД-МВР-Варна ОД на
МВР-Варна , сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6